Псалм 108
1 Началнику на хора. Псалом Давидов. Боже на моята хвала! недей премълчава,
2 защото против мене са се отворили нечестиви уста и уста коварни; говорят ми с лъжлив език;
3 отвсякъде ме окръжават с нечестиви думи, без причина се въоръжават против мене;
4 за моята любов те враждуват против мене, аз пък се моля;
5 връщат ми зло за добро, омраза - за любов.
6 Постави над него нечестивеца, и дяволът да застане нему отдясно.
7 Кога се съди, да излезе виновен, и молитвата му да бъде за грях;
8 дните му да бъдат кратки, и неговото достойнство друг да вземе;
9 децата му да бъдат сираци, а жена му - вдовица;
10 децата му да се скитат и да станат просяци, и да просят хляб извън своите развалини;
11 заимодавец да заграби всичко, що има, и чужди да разграбят труда му;
12 да няма кой да го пожалее, да няма кой да се смили над сираците му;
13 потомството му да загине, и да се изличи името им в следващия род;
14 да бъде споменато пред Господа беззаконието на бащите му, и грехът на майка му да не бъде изличен;
15 винаги да бъдат те пред очите на Господа, и Той да изтреби спомена им на земята;
16 задето не е помислил да стори милост, а е преследвал бедния и сиромаха и съкрушения по сърце човек, за да го умъртви;
17 обикна проклятието, - то и ще падне върху него; не пожела благословението, - то и ще се отдалечи от него;
18 да се облече с проклятие като с дреха, и да влезе то в неговата вътрешност като вода, и като дървено масло - в неговите кости;
19 да му бъде то като дреха, с която се облича, и като пояс, с който винаги се опасва.
20 Такава е отплатата от Господа на враговете ми и на ония, които говорят зло против душата ми.
21 А мене, Господи, Господи, защити заради Твоето име, защото е блага милостта Ти; спаси ме,
22 защото съм беден и сиромах, и сърцето е наранено в мене.
23 Аз чезна като преклонна сянка; гонят ме като скакалец.
24 Коленете ми изнемощяха от пост, и тялото ми се лиши от тлъстина.
25 Станах им за присмех; които ме виждат, клатят главите (си).
26 Помогай ми, Господи, Боже мой, спаси ме по Твоята милост,
27 да познаят, че това е Твоята ръка и че Ти, Господи, си сторил това.
28 Те проклинат, Ти пък благослови; те въстават, но да бъдат посрамени, а Твоят раб да се зарадва.
29 Да се облекат с безчестие моите противници и като с дреха да се покрият със своя срам.
30 И аз с уста високо ще славя Господа и сред множеството ще го прославям,
31 защото Той стои отдясно на бедния, за да го спаси от ония, които съдят душата му.