Псалм 138
1 Началнику на хора. Псалом Давидов. Господи, Ти си ме изпитал и знаеш.
2 Ти знаеш, кога сядам и кога ставам; Ти отдалеч разбираш моите помисли.
3 Ходя ли, почивам ли - Ти ме окръжаваш, и всички мои пътища са Тебе известни.
4 Още думата ми не дошла на езика ми, Ти, Господи, вече точно я знаеш.
5 Отзад и отпред Ти ме обгръщаш и слагаш ръка върху мене.
6 Дивно е за мене (Твоето) знание, - то е високо, не мога да го постигна!
7 да отида от Твоя Дух, и от Твоето лице къде да побягна?
8 Възляза ли на небето - Ти си там; сляза ли в преизподнята - и там си Ти.
9 Взема ли крилете на зората и се преселя на край-море, -
10 и там Твоята ръка ще ме поведе, и Твоята десница ще ме удържи.
11 Кажа ли: може би тъмата ще ме скрие, и светлината наоколо ми ще стане нощ;
12 но и тъмата не ще е тъма за Тебе: нощта за Тебе е светла като ден, и тъмата - като светлина.
13 Защото Ти си устроил моята вътрешност и си ме изтъкал в майчината ми утроба.
14 Славя Те, защото съм дивно устроен. Дивни са Твоите дела, и душата ми напълно съзнава това.
15 Не са били скрити от Тебе костите ми, когато съм бил създаван тайно, образуван в дълбочината на утробата.
16 Твоите очи видяха зародиша ми; в Твоите книги са записани всичките назначени за мене дни, когато нито един от тях още не съществуваше.
17 Колко са възвишени за мене Твоите помисли, Боже, и колко е голям техният брой!
18 Да ги изброявам ли, - но те са по-многобройни и от пясъка; кога се пробуждам, аз съм все още с Тебе.
19 О, да беше Ти, Боже, поразил нечестивеца! Махнете се от мене, кръвожадници!
20 Те говорят против Тебе нечестиво; суетно замислят Твоите врагове.
21 Аз ли да не мразя ония, които Тебе мразят, Господи, и да се не гнуся от ония, които въстават против Тебе?
22 С пълна омраза ги мразя: те ми са врагове.
23 Изпитай ме, Боже, и узнай сърцето ми; изпитай ме и узнай моите помисли;
24 и виж, дали не съм на опасен път, и ме насочи във вечен път.