Псалм 77
1 Учение Асафово. Слушай, народе мой, закона ми, наклонете ухо към думите на устата ми.
2 Ще отворя устата си с притчи и ще изговоря гатанки от старо време.
3 Каквото сме чули и узнали и каквото са ни разказвали отците ни,
4 няма да скрием от техните деца, като разгласяме на идещия род славата на Господа, силата Му и чудесата Му, които Той стори.
5 Той нареди наредби у Иакова и положи закон у Израиля, който заповяда на бащите ни да разказват на децата си,
6 за да знае идещият род, децата, които ще се родят, та и те в свое време да разказват на своите деца, -
7 да възлагат надеждата си на Бога, да не забравят делата Божии, да пазят Неговите заповеди
8 и да не бъдат като бащите - род упорит и бунтовен, непостоянен по сърце и неверен Богу по дух.
9 Синовете Ефремови, въоръжени, стрелящи с лъкове, се обърнаха назад в деня на битката:
10 те не спазиха завета на Бога и се отрекоха да ходят по Неговия закон;
11 забравиха Неговите дела и чудеса, които им беше явил.
12 Той пред очите на техните бащи стори чудеса в Египетската земя, в поле Цоан:
13 раздели морето и ги преведе през него, и постави водите като стена;
14 денем ги води с облак, а цяла нощ - с огнена светлина;
15 разсече камък в пустинята и ги напои като из голяма бездна;
16 из скала изведе потоци, и води потекоха като реки.
17 Но те продължаваха да грешат пред Него и да дразнят Всевишния в пустинята:
18 изкушаваха Бога в сърцето си, искайки храна по угодата си,
19 говореха против Бога и казаха: "може ли Бог да приготви трапеза в пустинята?"
20 Ето, Той удари в камък - и рукнаха води, потекоха ручеи. "Може ли Той да даде и хляб, може ли да приготви месо за Своя народ?"
21 Господ чу и пламна от гняв, и огън се разгоря против Иакова, и гняв се подигна против Израиля,
22 задето не вярваха в Бога и се не уповаваха на спасение от Него.
23 Той заповяда на облаците отгоре и отвори вратите на небето,
24 та ги одъжди с мана за храна, и им даде хляб небесен.
25 Хляб ангелски яде човек: Той им прати храна до насита.
26 Подигна на небето източния вятър и със силата Си докара южния,
27 и ги одъжди с месо като с прах и с птици пернати като с пясък морски:
28 изхвърли ги посред техния стан, около техните жилища,
29 и те ядоха и се преситиха; и това, що желаеха, им даде.
30 Ала не бе минала още прищявката им, храната им бе още в устата им,
31 и гняв Божий дойде върху тях, уби техните тлъсти и повали Израилевите момци.
32 При все това те продължаваха да грешат и не вярваха в чудесата Му.
33 И Той погуби дните им в суета и годините им в смутове.
34 Когато ги убиваше, те Го търсеха и се обръщаха и от ранни зори прибягваха към Бога,
35 и си спомняха, че Бог е тяхно прибежище, и Всевишният Бог е техен Избавител,
36 и с устата си Го лъстеха и с езика си лъжеха пред Него;
37 но сърцето им беше неправо пред Него, и те не бяха верни на завета Му.
38 Но Той, Милостивият, прощаваше греха и ги не изтребваше, много пъти отклоняваше Своя гняв и не възбуждаше всичката Си ярост:
39 Той помнеше, че те са плът, дихание, което отива и се не връща.
40 Колко пъти бяха Го дразнили в пустинята и бяха Го разгневявали в необитаемата страна!
41 и пак изкушаваха Бога и оскърбяваха Светия Израилев,
42 не помнеха Неговата ръка, деня, когато Той ги избави от потисничество,
43 когато извърши в Египет Своите личби и на поле Цоан - Своите чудеса;
44 и превърна реките им и потоците им в кръв, за да не могат да пият;
45 напрати на тях насекоми да ги жилят и жаби да ги погубват;
46 земните им сеитби предаде на гъсеници и труда им - на скакалци;
47 лозята им уби с град и смоковниците им - със слана;
48 добитъка им порази с градушка и стадата им - с гръмотевици;
49 напрати върху тях пламъка на Своя гняв, и негодувание, и ярост, и нещастия - напрати зли ангели;
50 уравняше пътеката на Своя гняв, не вардеше душите им от смърт и добитъка им предаде на мор;
51 порази всичко първородно в Египет, начатъците от силите в Хамовите шатри;
52 и поведе Своя народ като овци, и ги води като стадо през пустинята:
53 води ги безопасно, и те не се бояха, а враговете им море покри;
54 и ги доведе в светата Своя област, на тая планина, която десницата Му бе придобила;
55 прогони отпред лицето им народите, а земята им раздели за тяхно наследие, и засели Израилевите колена в шатрите им.
56 Но те още изкушаваха и огорчаваха Бога Всевишни и не спазваха наредбите Му;
57 отстъпваха и изменяха като бащите си, връщаха се назад като неверен лък;
58 огорчаваха Го със своите оброчища, и със своите истукани възбуждаха ревнуването Му.
59 Бог чу и пламна от гняв и силно възнегодува против Израиля;
60 отритна жилището в Силом, скинията, в която обитаваше Той между човеците;
61 и предаде на плен Своята сила, и Своята слава - в ръцете на врага;
62 предаде на меч Своя народ и презря Своето наследие.
63 Момците му огън поглъщаше, и на девиците Му не пееха брачни песни;
64 свещениците Му падаха от меч, и вдовиците Му не плачеха.
65 Но Господ се вдигна, като че събуден от сън, като исполин от вино победен,
66 и порази враговете му в тила, предаде ги на вечен срам;
67 и отхвърли Иосифовата шатра и не избра коляното Ефремово,
68 а избра коляното Иудино, Сион планина, която възлюби.
69 И уреди като небето Своето светилище и като земята го утвърди навеки,
70 и избра Своя раб Давида, взе го от овчите кошари,
71 и изсред дойниците го доведе да пасе Неговия народ - Иакова, и Неговото наследие - Израиля.
72 И той ги пасе с чисто сърце и ги води с мъдра ръка.