1 Хор. отиде твоят възлюбен, о, най-хубава между жените? Накъде свърна твоят възлюбен? ние ще го потърсим с тебе.

  2 Възлюбената. Моят възлюбен отиде в градината си, в ароматните цветници, за да пасе в градините и да бере кринове.

  3 Аз принадлежа на моя възлюбен, а моят възлюбен - на мене; той пасе между криновете.

  4 Възлюбеният. Хубава си, моя мила, като Тирца, прелестна като Иерусалим, страшна като войнство със знамена.

  5 Отвърни очите си от мене, защото ме вълнуват.

  6 Косата ти е като стадо кози, кога слизат от Галаад; зъбите ти като стадо овци, кога излизат из къпалня, от които всяка с по две агънца, и ялова помежду им няма;

  7 твоите ланити под къдрите ти са като две половинки нарови.

  8 Има шейсет царици, осемдесет наложници и безброй моми,

  9 но едничка е тя, гълъбицата ми, съвършената ми; едничка е тя на майка си, белязана у родителката си. Видяха я момите, и я възвеличиха, видяха я царици и наложници, и я възхвалиха:

10 "Коя е тая, що блещи като зора, хубава като месечина, светла като слънце, страшна като войнство със знамена?"

11 Слязох в ореховата градина да погледам зелената долина, да видя, развила ли се е лозата, цъфнали ли са наровете?

12 Не зная, как душата ме влечеше към колесниците на големците от моя народ.