Книга Премъдрост Соломонова - Глава 11
1 Тя уреди работите им чрез ръката на светия пророк;
2 те минаха през необитаема пустиня и поставиха шатри на непроходни места;
3 опълчиха се против неприятели и отмъстиха на врагове;
4 замъчи ги жажда, и те повикаха към Тебе, и дадена им бе вода от стръмна скала и утоление на жаждата - от твърд камък.
5 Защото, с каквото бяха наказани враговете им,
6 с такова те, намирайки се в нужда, бидоха облагодетелствувани:
7 вместо извор на постоянно течаща река, размътена с воняща кръв,
8 за изобличение на детеубийствената им заповед, Ти неочаквано им даде обилна вода,
9 като показа тогава чрез жаждата, как Ти бе наказал противниците им.
10 Защото, когато бяха изпитвани, ако и да се подлагаха на милостиво вразумение, тогава познаха, как са се мъчили съдените в гняв нечестивци;
11 защото тях Ти изпитваше като баща, поучавайки, а ония - като гневен цар, осъждайки измъчи.
12 И които не бяха там, и които бяха, еднакво пострадаха:
13 тях постигна двойна скръб и охкане от спомена за миналото.
14 Те, когато чуха, че чрез техните наказания ония бидоха облагодетелствувани, познаха Господа.
15 От Когото преди, като от отхвърлен, се отрекоха с хули, Томува подир събитията се чудеха, след като претърпяха нееднаква с праведните жажда.
16 А за неразумните помисли на тяхната неправда, по които в заблуда служеха на безсловесни влечуги и презрени чудовища, Ти за наказание напрати върху им множество безсловесни животни,
17 за да познаят, че с каквото някой съгрешава, с такова бива и наказван.
18 Не беше невъзможно за всемощната Ти ръка, която създаде тоя свят от безобразно вещество, да напратиш върху им множество мечки и свирепи лъвове,
19 или неизвестни новосъздадени люти зверове, или дишащи огнен дъх, или изхвърлящи кълба дим, или изпускащи из очи ужасни искри,
20 които не само че би могли с повреди да ги изтребят, но по ужасен начин да ги погубят.
21 Па и без това те можеха да погинат с едно духване, преследвани с правосъдие и разпилявани с духа на Твоята сила; но Ти си наредил всичко с мяра, брой и тегло.
22 Защото голяма сила винаги е присъща Тебе, и кой ще се опълчи против силата на Твоята мишца?
23 Цял свят е пред Тебе като залюлени къпони, или като капка утринна роса, що пада на земята.
24 Ти всички милуваш, защото всичко можеш, и заглаждаш човешките грехове заради покаяние.
25 Ти обичаш всичко съществуващо и се не гнусиш от нищо, което си сътворил, понеже не щеше да създадеш нещо, ако би го мразил.
26 И как можеше да пребъдва нещо, ако Ти не искаше? Или как би се запазило това, що не е повикано от Тебе?
27 Но Ти всичко щадиш, защото всичко е Твое, душелюбивий Господи!