Книга на Иисуса, син Сирахов - Глава 48
1 И дигна се пророк Илия като огън, и словото му гореше като светило.
2 Той напрати върху тях глад и с ревността си намали броя им;
3 със словото Господне той заключи небето и три пъти сваля огън.
4 Колко си се прославил ти, Илия, с твоите чудеса, и кой може с тебе да се сравни по слава!
5 Ти въздигна мъртъв от смъртта и ада със словото на Всевишния;
6 ти свали в погибел царе и знатни от леглото им;
7 ти слуша на Синай изобличение против тях и на Хорив - съд за отмъщение;
8 ти помаза царе за награда и пророци за твои приемници;
9 ти биде грабнат от огнен вихър на колесница с огнени коне;
10 ти биде предназначен за изобличаване в свое време, за да утолиш гнева, - преди да се е обърнал в ярост, - да обърнеш сърцето на баща към син и да възстановиш колената Иаковови.
11 Блажени са ония, които са те видели и които са украсени с любов, - и ние живот ще поживеем.
12 Илия биде скрит във вихрушка, - и Елисей се изпълни с неговия дух
13 и в своите дни пред княз не трепереше, и никой го не надмина;
14 нищо го не надделя, и след неговата смърт тялото му пророчествуваше.
15 И приживе вършеше той чудеса, и след смъртта делата му бяха чудни.
16 При всичко това народът се не покая, и не отстъпиха от греховете си, докле не бяха пленени от земята си и пръснати по цяла земя.
17 И остана твърде малко народ и един княз из дома Давидов.
18 Някои от тях вършеха, що бе угодно Богу, а някои умножаваха греховете.
19 Езекия укрепи града си и прекара в него вода, проби с желязо скалата и направи водоеми.
20 В негови дни нахлу Сенахирим и проводи при него Рабсака, който дигна ръка против Сион и много се големееше в гордостта си.
21 Тогава затрепериха сърцата и ръцете им, и те се мъчеха като родилки;
22 и викнаха те към милосърдния Господа, като простряха ръце към Него;
23 и Светият скоро ги чу от небето и ги избави с ръката на Исаия;
24 Той порази войската на асирийци и Неговият Ангел ги изтреби;
25 защото Езекия вършеше, което бе угодно Господу, и се държеше здраво о пътищата на отца си Давида, както бе заповядал пророк Исаия, велик и верен в своите видения.
26 В негови дни слънцето отстъпи назад, и той прибави живот на царя.
27 С великия си дух той прозря далечното бъдеще и утешаваше тъгуващите в Сион;
28 довека възвестяваше бъдещето и скритото, преди да се е то изпълнило.