1 В годината, когато умря цар Озия, аз видях Господа, седнал на престол висок и издигнат, и полите на одеждите Му пълнеха целия храм.

  2 Около Него стояха серафими; всякой от тях имаше по шест крила: с две всеки закриваше лицето си, и с две закриваше нозете си, и с две летеше.

  3 И викаха един към други и думаха: свет, свет, свет е Господ Саваот! цяла земя е пълна с Неговата слава!

  4 И разклати се горнището на вратите от гласа на викащите, и домът се напълни с дим.

  5 И казах: горко ми! загинах! защото съм човек с нечисти уста, и живея сред народ също с нечисти уста, - и очите ми видяха Царя, Господа Саваота.

  6 Тогава прилетя до мене един от серафимите с разпален в ръка въглен, що бе взел с клещи от жертвеника,

  7 докосна се до устата ми и рече: ето, това се докосна до устата ти - и твоето беззаконие се отне от тебе, грехът ти се очисти.

  8 И чух гласа на Господа, Който казваше: кого да проводя? и кой ще отиде заради Нас? И аз казах: ето ме, проводи мене.

  9 Тогава Той рече: иди и кажи на тоя народ: с уши ще чуете, и не ще разумеете, и с очи ще гледате - и не ще видите.

10 Защото сърцето на тоя народ е закоравяло, и с уши тежко слушат и затворили са очите си, да не би с очи да видят, с уши да чуят и със сърце да разберат, та да се обърнат, за да ги изцеря.

11 И казах: за дълго ли, Господи? Той рече: докле запустеят градовете и останат без жители, и къщите без люде, и докле тая земя съвсем запустее.

12 И Господ ще отдалечи людете, и голяма пустош ще бъде на тая земя.

13 И ако още остане десета част на нея и се възвърне, и тя пак ще бъде разорена; но както от теревинт и дъб, кога са и отсечени, остава коренът им, тъй светото семе ще бъде неин корен.