1 Слово Господне, което биде към Иоиля, син Витуилов.

  2 Чуйте това, старци, и внимавайте, всички жители на тая земя: бивало ли е такова нещо във ваши дни или в дните на бащите ви?

  3 Разказвайте за него на децата си; а децата ви да разказват на децата си, а техните деца - на следния род:

  4 каквото остана от гъсеници, изядоха скакалци; каквото остана от скакалци, изядоха червеи; а що остана от червеи, доядоха бръмбари.

  5 Събудете се, пияници, плачете и ридайте всички, които пиете вино, за гроздовия сок, защото е отнет от устата ви!

  6 Защото дойде против земята ми народ силен и безброен; зъбите му - зъби лъвски, и челюстите му - като на лъвица.

  7 Опустоши той лозата ми, и смоковницата ми изпочупи, обели я до голо и хвърли; станаха бели клоните й.

  8 Плачи, както плаче млада жена, препасана с вретище, за мъжа на младините си!

  9 Прекрати се хлебен принос и възлияние в дома Господен; плачат свещениците, служители Господни.

10 Опустошено е полето, тъгува земята, защото е изтребено житото; изсъхна гроздов сок, повяхна маслина.

11 Червете се от срам, земеделци, ридайте, лозари, за пшеницата и ечемика, защото жътвата по нивите загина,

12 лоза изсъхна, смоковница повяхна; нарът, палмата и ябълката - всички дървета по полето изсъхнаха; поради това и веселбата у синовете човешки изчезна.

13 Препашете се с вретище и плачете, свещеници! ридайте, служители на олтара! влезте и нощувайте във вретища, служители на моя Бог! защото няма вече в дома на вашия Бог хлебен принос и възлияние.

14 Назначете пост, обявете тържествено събрание, свикайте старците и всички жители на тая страна в дома на Господа, вашия Бог - и викайте към Господа.

15 О, какъв ден! защото денят Господен е близо: като опустошение от Всемощния ще дойде той.

16 Не пред наши очи ли се отнима храната, и от дома на нашия Бог - веселба и радост?

17 Изгниха зърна под буците си, запустяха житници, срутени са клетове, защото няма вече жито.

18 Как стене добитъкът, тъжно ходят стада волове, защото няма за тях паша; мъчат се и стада овци.

19 Към Тебе, Господи, викам, защото огън погълна злачните пасбища на пустинята, и пламък опърли всички дървета на полето.

20 Дори и животните на полето викат към Тебе, защото пресъхнаха водните потоци, и огън изтреби пасбищата в пустинята.