ЕMИЛ АЛЕКСАНДРОВ
КУЛТУРА И ЛИЧНА ВЛАСТ
ЖИВИЯТ ГЕНИЙ
За нас, българите, Борис Христов е велик не само защото светът признава музикалния му гений, но и защото е голям патриот, отдал дарованието си на обожествявания от него български народ.
Само един факт: когато Скопската опера го кани да изпълни ролята на цар Самуил, Борис Христов отказва, заявявайки, че това е български, а не македонски цар. В своите пътешествия по света той събира и откупва ценни реликви от нашата история. Чрез търг се снабдява с един от малкото преписи на Паисиевата история славянобългарска.
Имам чувството, че никога никой няма да изпълни по-прекрасно и по-величествено "Многая лета" - химнът, възвеличаващ православния български народ, неговата сила и неговото страдание.
Спомням си как веднъж изпращахме Борис Христов. На софийското летище бяха дошли бивши и настоящи певци от хор "Гусла", където на младини е пял великият ни сънародник. Притихнали, пътниците повече от час слушаха български песни и извисяващия се до небето глас на Борис Христов.
За щастие, тези неповторими мигове бяха изцяло заснети от филмов екип, ръководен от режисьора Людмил Трифонов. Къде е сега нашата телевизия да показва често кадрите, от които би трепнало всяко родолюбиво сърце...
Ние можем да се избием днес, спорейки какво да се разбира под понятието национална телевизия, но не си даваме сметка, че тя включва преди всичко онова, което е плод на националния ни гений. Защото именно то сплотява, възвеличава и повежда човека в трудни времена.
Както и други големи творци, работили в чужбина, Борис Христов дълги години бе пренебрегван в родината. Макар и напуснал я преди Втората световна война, а по времето на Мусолини изпратен в лагер, у нас го таксуваха за емигрант. Завръща-нето му в родината стана през 1975 година.
На първата официална вечеря в резиденция "Лозенец" са дошли изтъкнати музикални дейци, ръководители на културата. Приветствено слово произнася Людмила Живкова. Развълнуван и трогнат, Борис Христов отговаря...
Оттогава станахме близки и сложихме началото на постоянните си контакти. Заедно обсъждахме планове за постановки с Народната опера, за културни прояви в чужбина с негово участие, за създаването на Академия за обучение на оперни певци в Рим.
На срещите и вечерите, на които обикновено идваха много хора, Борис Христов винаги беше с жена си Франка. Чувствителна и интелигентна, тя, подобно на сестра си (съпруга на големия певец Тито Гоби), беше жертвала музикалната си кари-ера, за да се посвети изцяло на него.
Франка не говори български и затова ми обяснява на френски, че е родена в район на Италия, който през Средновековие-то е бил заселен с прабългари. Убедена е, че във вените й тече българска кръв и не случайно е свързала живота си с българин.
- Поддържайте връзка с Борис - казва ми тя. - Той много обича родината си и прави толкова много за нея. Бе приятел на велики хора, като Алберт Айнщайн например, и на тях непрекъснато разказваше за България.
През 1978 година Борис Христов оформи в нотарията дарението на родната си къща (подари и дома си в Рим за подготовка на млади оперни певци), намираща се на ул. "Цар Самуил" 43 в София. От българска страна документа подписах аз.
Моментът е изключителен. Борис Христов се вълнува, всички го успокояваме, включително и нотариусът Елена Мускурова. В този ден той изпълнява и завета на майка си - фамилният дом да не се продава, а да се използва за културни цели. Тук е минало цялото му детство, тук е живял с брат си, заради когото дълго носи в сърцето си обида и огорчение. Историята е следната. Когато брат му се разболява от рак, въпреки молби-те и настояванията на Борис Христов, българските власти не му разрешават да го вземе на лечение в Италия.
Но за щастие, великодушието е присъщо на големите личности. Заедно с Франка правеха планове как, след като се ре-монтира домът, ще могат, гостувайки в България, да отсядат в него, за да се докосват до атмосферата на отминалите безценни години.
Но това, уви, не стана чак до 1987 година, а след това тичахме с приятеля му от младежките години и негов пълномощник в София Любен Живков. Ремонтът започна, финансиран от фонд "13 века България", благодарение на ръководителя му Недялко Петков. В къщата ще устроим музейна експозиция за гениалния българин, която може да се превърне в притегателен център на туристи от целия свят...
Дотогава обаче туристите ще трябва да посещават Британския музей, където Борис Христов е предал свои сценични костюми. Там, в специална зала, е уредена експозиция за него, за Мария Калас и Лоуренс Оливие...