ЕMИЛ АЛЕКСАНДРОВ

КУЛТУРА И ЛИЧНА ВЛАСТ

СРЕД ДВАДЕСЕТГЕ ГОЛЕМИ

Галерията на Люси Крог, намираща се на площад "Сент Огюстен" в Париж, води скромно съществувание. Причината за това е напредналата възраст на нейната собственичка. Осемдесетте години на тази дребна, слабичка жена крият бурен живот, вплетен в историята на изкуството. Това, което я е направило известна обаче, не е бракът й с норвежкия художник господин Крог, от когото се е родил синът им - също художник, а връзка-та на Люси с Жул Паскин. Няма книга или изследване за неговото творчество, родеещо се по значение с творчеството на Пикасо, Шагал, Дали и Сикейрос, където нейният живот да не е описан.

Загадъчното самоубийство (задушаване с газ) на Паскин през 1930 година, станало в нощта преди да бъде открита изложбата му в Париж, потресло света. Клюката свързала това с лошите отношения между Паскин и неговата съпруга, художничката Ермин Давид, предизвикани от продължителната му любовна връзка с Люси Крог. Десетилетията не успяват да хвърлят светлина върху истината. Едно обаче остава безспорно: Люси е играла значителна роля в живота и творчеството на знаменития художник.

През 1972 година отивам в галерията и й обяснявам, че съм българин, работя в българското посолство и желая да се запозная с нея заради приятелството й с родения в България Жул Паскин. Тя не е посещавала никога нашата страна и от много години не се е срещала със сънародници на художника, но още помни разказите му за България и за родния му град Видин. Радва се, че родината се е заинтересувала от него. Казвам й, че би било добре наши журналисти да я интервюират и да бъдат публикувани нейни спомени за Паскин. Съгласява се, но моли гласът й да не бъде записван на магнетофон. Разбира се, скривам, че с изключение на неколцина изкуствоведи, никой у нас не познава творчеството му, че Националната художествена галерия разполага само с една негова картина. Как бих могъл да й обясня, че срещу името на Паскин години наред е седяла нелепата присъда - родоотстъпник, враг... Въпреки че е напуснал страна-та едва седемгодишен и че е странствал из Германия, Франция, САЩ, Латинска Америка, той винаги е оставал духовно свързан с България. Това го казва и Люси Крог, казват го критиците и биографите му, пише го в книгите си и Иля Еренбург - близък приятел на Паскин.

Докато ние оставаме безразлични, Франция и Съединените щати спорят за правата си над големия художник.

В скулптурната композиция, изработена по инициатива на американците (художникът е бил с американско поданство) която се намира на гроба на Паскин в Монпарнас е включено не българското, не френското, а знамето на САЩ Желанието да си присвоят името му има и друг- под текст: Паскин не е оставил много картини и това още повече повишава цената им И не случайно една след друга, с помощта на богатите американци те "преплуват" океана, оставяйки на Европа само неприкосновения минимум, намиращ се в държавните галерии.

За разлика от чуждестранните ценители на художника лидерите на нашата идеология нямаха вкус към изобразителното изкуство. Най-многото, до което стигнаха и Червенков, и Живков, и техните венценосци беше примитивното разбиране за реализма. А за зла участ Паскин бе един от най-ярките представители на модернизма...

В началото на 70-те години успях да събудя интереса на Людмила Живкова към творчеството на Жул Паскин. Самата тя не беше безразлична към изобразителното изкуство. Подчертан интерес към него имаше и наскоро избраният ръководител на идеологията на ЦК Александър Лилов. Благодарение на тях през 1977 година на посещение в България пристигна Люси Крог със сина си. Тя подари на нашата галерия рисунки на Пас-кин, води разговори с Людмила как да се популяризира творчеството му и да се навакса пропуснатото.

Пред 1980 година, когато се навършиха 95 години от рождението и 40 години от смъртга на Жул Паскин, Люси Крог беше починала, но в София пристигна биографът му Гастон Дил. С помощта на френски галерии и преди всичко на Музея на модерното изкуство в Париж в Националната ни галерия бе открита изложба с картини на художника.

Годишнината беше отбелязана и във франция където не пропуснаха да подчертаят българския му произход.Така 45 го-дини след трагичната му смърт един от най-големите художници на века беше върнат на родината.

Стогодишнината от рождението на Паскин обаче бе отмината с мълчание у нас. Повече негови изложби в България не се направиха. А отдел "Култура" на ЦК на БКП, ръководен от Любомир Павлов, си затвори очите пред разрушаването на родната му къща във Видин.