ЕMИЛ АЛЕКСАНДРОВ

КУЛТУРА И ЛИЧНА ВЛАСТ

ПАКС КУЛТУРА

Индира Ганди и семейството й поддържаха лични връзки с Людмила Живкова. Такива връзки, но на по-делова основа, те имаха и с Тодор Живков, и с някои други членове на семейството му. Мисля, че особената им близост с Людмила се дължеше на големия й интерес към Индия и нейната култура, който я завладя след катастрофата. Тя водеше с Индира Ганди разговори на четири очи, подкрепяше я морално, когато беше в неми-лост. Поддържаше контакти с покойния й син Санджей, а и с Раджив, който посети заедно със съпругата си България, но вече след погребението на Людмила.

При едно от гостуванията на Людмила в Индия Индира Ганди дала прием, на който присъствал Святослав Рьорих - син на Николай Рьорих и Елена Рьорих*. Те са били близки приятели на семейството на Джавахарлал Неру, чиято дъщеря е Индира Ганди. И не е изключено самата Людмила да е помолила Индира да я запознае със Святослав Рьорих. Разговорите, които те двамата .а водили в Индия, без съмнение са утвърдили подсказаните й от български творци намерения - да се използват учението и творческият път на Николай Рьорих, за да се сложи у нас началото на програмата "За издигане ролята на изкуството и културата за всестранно и хармонично развитие на личността".

Всъщност интересът към Николай и Елена Рьорих в България датира още от преди войната. С разпространението на идеите им се заели творци като писателя и изкуствоведа Николай Райнов и езиковеда и автора на големия френско-български речник Благой Мавров. През 1935 година в съкратен вариант е издадена и книгата "Агни йога".

Програмата започна да се осъществява през 1978 година, която се превърна в областта на културата в година на Николай рьорих. Предвидени бяха и се осъществиха изложби на негови и на сина му картини, симпозиум за творческото му дело, литературни четения на негови произведения. В средствата за масово осведомяване бяха публикувани материали за хармоничното развитие на личността. Издадоха се книги по тези въпроси и се организираха различни изяви в чужбина.

* Николай Константинович Рьорих (1874-1947 година) е художник, философ, поет и общественик. Неговото и на съпругата му Елена Ивановна Шапошнико-ва-Рьорих творческо дело, както и така нареченият пакт "Рьорих", подписан през 1935 година от американските държави със съдействието на президента Франклин Рузвелт, апелират за повече култура и духовност сред хората, за изграждане на свят, основан върху духовността и защитата на културните ценности.

Дни преди да се открият изложбите, когато другите прояви бяха в процес на усилена подготовка, пристигна телеграма от българското посолство в Москва. Съобщаваха ни, че съветникът по културните въпроси в посолството Милен Маринов е разговарял с първия заместник-министър на културата на СССР Юрий Барабаш и той сериозно възразил срещу идеята в България да бъде представено творчеството на Николай Рьорих. Телеграмата завършваше с думите: "Такова е и мнението на другаря Пьотр Нилович", тоест на Демичев, съветския министър на културата.

Това не беше изненада за нас - отношението на официалните съветски инстанции към Николай Рьорих ни беше известно:

идеалист, мистик... След като получихме телеграмата, Людмила Живкова възложи на мен и на Любомир Левчев да уредим въпроса.

Започнахме незабавно да действаме. Поканихме в Клуба на кинодейците съветника по въпросите на културата в съветско-то посолство в София Николай Дъхнов. Аргументирано го убеждаваме, че делото на великите хуманисти не противоречи на принципите на социализма, че през следващата година по подобен начин ще представим Леонардо да Винчи, а още по-следващата (1980) - Владимир Илич Ленин, което ще съвпадне със 110-годишнината от рождението му.

Стана ясно, че Николай Дъхнов е запознат както с нашите програми и планове, така и със становището на Министерство-то на културата в СССР. Вероятно бе и да е съгласувал нещата с посланика си Владимир Базовски и с някои други представи-тели на Москва. Въпреки всичко той по принцип даде съгласи-ето си да продължим работата, но да вземем предвид някои бе-лежки, като например да не се подчертават онези моменти от творчеството на Рьорих, които биха могли да противоречат на идеологията ни.

Още докато разговаряхме с Левчев, аз отидох да позвъня на Людмила, както ми беше поръчала.

- По принцип - казвам - Дъхнов е съгласен да продължим започнатото, но има някои бележки, които сега доуточнява с Левчев.

По привичка тя бърза и пита:

- Какви са несъгласията му?

- Смисълът им е да не се изтъкват неща, които не съответстват на нашата идеология.

- Иди да продължите разговора и после пак ми се обади! Общо взето препоръките нямаха характер на забрана. И мисля, че определена роля за това е изиграл Базовски, който показваше благосклонност към някои културни процеси у нас. Дъхнов също бе толерантен човек, а изглежда, че и в Москва са разбрали, че не трябва грубо да ни се противопоставят. Звъня отново на Людмила:

- Всичко уточнихме, можем да продължим.

- Давайте указания и да не се губи време за подготовката. По време на проявите беше уреден и научен симпозиум по въпросите за издигане ролята на културата за хармоничното развитие на личността. Поканихме учени от различни страни, пристигна и професор Юрий Барабаш, който е бил и директор на литературен институт. Той също направи научно съобщение.

Пребиваването му в България съвпадна с Великденските празници и той ме помоли да му уредя да посети великденска-та църковна служба в храм-паметника "Св. Алсксандър Невски", за да слуша църковно пение.

- Всичко е добре - казва ми той след службата по повод програмата на Рьорих, - но ние в Москва си помислихме: защо точно той. Не може ли да се спрете на някой друг...

Някой друг?... Преди години и аз не знаех нищо за делото на Николай Рьорих. Когато се порових, разбрах, че по негов образец е съставена Хагската конвенция от 1954 година за защита на културните ценности при въоръжен конфликт.

Още през 1967 година, в Хагската Академия по международно право слушах лекции за същата конвенция. Четеше ги професор Станислав Нахлик, дългогодишен преподавател в Ягелонския университет в Краков. Заех се с изучаването на въпроса за по-нататъшното развитие на идеите на пакта "Рьорих" за създаване на международен договор, а след това и кодекс за закри-ла на културните ценности и обекти не само по време на война, но и в мирно време.

Професор Владимир Кутиков също подкрепи научните ми изследвания в областта на пакта "Рьорих" и аз написах статии и книга, която бе преведена на френски, английски, руски, а в съкращение и на други езици. Във връзка с тези мои занимания се случиха любопитни неща.

През същата тази година (1978) посрещнах на летището известния руски поет, рьориховеда Валентин Сидоров, който пристигна в България във връзка с нашата програма. Обядвахме заедно и в един момент забелязах, че той въпросително се втренчи в мен:

- Вие имате ли нещо общо с този Емил Александров, който е автор на книгата за пакта "Рьорих"?

- Да, аз съм...

Валентин Сидоров стана прав, след него станах и аз, той ми хвана ръката и ме прегърна:

- Ние сме братя!

Не разбрах за какво братство ставаше дума, но като седнахме, поясни:

- Всички, които се занимават с Рьорих са братя, защото по време на Сталин за тези дейности са били пращани в лагери.

- Но сега не е времето на Сталин - уверено отговорих аз. Валентин Сидоров смънка нещо неопределено и продължи:

- Вашата книга на руски език получих в Москва заедно с други материали по програмата ви, когато се срещнах там с Людмила Живкова. Четох я, после я дадох на професор Марк Богуславский, който също пише книга за защита на културните ценности. Вие сте го изпреварили, но и тълкуването ви е друго. За вашата програма разговарях в Москва и с Богомил Райнов.

После двамата с Богомил разказваха, че когато станало дума за Рьорих и намеренията ни в България, Сидоров изпитал известно смущение. Имал е основание - на лагер заради Рьорих вече не пращаха, но все още да се споменава името му не беше безопасно.

Що се отнася до това дали ще имаме трудности с представянето на Рьорих в България, Сидоров нищо не каза, но когато се видяхме през 1990 година, сподели:

- Аз тогава казах на Людмила Живкова, че доста хора у вас ще се противопоставят на идеята ви и я помолих отново да помисли. Тя обаче се чувстваше силна и неуязвима.

Разказах му патилата и униженията, на които бях подложен и Сидоров ме запозна с дъщерята на 82-годишния ръководител на Рьориховото движение в Литва, Степан Стулгински, който за тази си дейност е бил единадесет години в лагер - седем преди войната и четири след нея... Сега си кореспондирам с него и чакам новата му книга за Рьорих.

Срещу нас наистина се надигнаха, но по обиколни пътища:

предупредиха Людмила да се пази, защото около нея имало хора, които я тласкали към дейности, противни на комунистическата идеология. Това го докладвали и на баща й. Известно време той сякаш не обръщаше внимание, после се уплаши, че е застрашена властта му и акцията срещу нас не закъсня.

А кои водеха акцията? Людмила никога не назоваваше име-на. Те именно извлякоха ползата: след разгрома заеха нейното и на отстранените културни дейци места. Някои от тях, ръководейки се от плановете на Людмила, след смъртта й създадоха Институт за изучаване на мозъка. Похарчиха доста пари, но до-колкото зная, резултати не постигнаха. Така наречените "сили" упражниха психологически натиск срещу Людмила непосредствено преди смъртта й, което тя сподели с мен и със свои сът-рудници и приятели.

Въпреки създадените пречки програмата Рьорих беше из-пълнена и предизвика широк отзвук. Гостуваха ни Святослав Рьорих и съпругата му Девика Рани Рьорих, внучка на Рабиндранат Тагор, известна в миналото кино актриса, наричана индийската Грета Гарбо. Те се сближиха с много интелектуалци. Скулпторът Георги Върлинков и съпругата му Марияна от дълги години си кореспондират с тях. Георги направи прекрасни скулптурни портрети на двамата. Галерията за чуждестранно изкуство в София стана притежател на много цветни картини от Николай и Святослав Рьорих.

От май 1990 година в 41-во основно училище "Св. Патриарх Евтимий" в София (с директор Надежда Мадолева) работи Рьорихово дружество за ученици и преподаватели; 45 души учреди-ха Българската асоциация "Мир чрез култура" - филиал на едноименната международна асоциация с почетен председател Святослав Рьорих и ефективен председател Валентин Сидоров. Асоциацията възприе девиза на Рьорих, който изхожда от двузначния символ на думата мир - свят, или с други думи мирни отношения между държавите и хората.

Става дума не за едно учение, а за изграждането у нас и навсякъде на свят, основан на принципите на културата, на духовността, а не на примата на грубия материализъм. Сам Рьорих е изхождал от мисълта на Достоевски: "Красотата ще спаси света".

Сега се говори за политика, а не за култура, но сме длъжни да направим така, че всички да разберат важното място, което тя заема в живота на човечеството.