ЕMИЛ АЛЕКСАНДРОВ

КУЛТУРА И ЛИЧНА ВЛАСТ

КАРТИНИ ОТ ЕДНА ИЗЛОЖБА

Един от проектите на Людмила Живкова бе събирането на картини и произведения на изкуството от български и чуждестранни творци. Целта беше да се обогати Националната художествена галерия и да се създаде галерия на чуждестранното изкуство, каквото ние нямахме.

Затова още в началото на 70-те години започнахме да издирваме, да изкупуваме на сносни цени или да получаваме като подарък платна от Владимир Димитров - Майстора, които бяха притежание на българин, живеещ в Америка. Така фондът от картини на големия наш художник значително се увеличи.

Интересни картини със сюжети от българската история по-лучихме през 1971 година от големия български художник Ни-кола Кожухаров. Малко след смъртта му сътрудниците от Комитета за култура Петър Япов и Никола Гунов се свързаха със сина му и той ни предостави - на ниски цени и като подарък -доста платна на баща си, изобразяващи моменти от средновековната ни история.

Тримата съдействаха да се сдобием и с платна от новата българска история, като например управлението на последния ни цар Борис III. Някои от тях съдържаха неговия лик и ликовете на семействата му, на тогавашни министри и висши сановници.

Нееднократно сме се събирали с Александър Фол, Живко Попов, с Людмила Живкова и Петър Младенов, за да обсъждаме по-нататъшната съдба на тези платна. Да се показват в галерии тогава не беше възможно, но като национална и художествена ценност решихме да останат в музейните хранилища.

Относно тези картини Людмила даде съгласието си при пътуване в Испания музикологът Костантин Станкович да се срещне със Симеон II и да го уведоми, че ги притежаваме. Раз-бира се, мисълта чрез него да получим и архивни документи за нашата история, съвсем не ни беше чужда. Нещо повече - ние вярвахме, че след контактите със Симеон поле за подобна дейност непременно ще се отвори. Изглежда обаче, че някои хора са били осведомени за тази среща, защото аз, Фол, Попов, а предполагам и Младенов, макар че нямам точни сведения, бях-ме принудени да направим пред "съответното" място обяснения. След това дадохме вид, че сме приключили с "авантюрата" и повече интереси към царското семейство нямаме.

Като музикален педагог Станкович бил канен още преди войната в двореца в София и когато се срещнали в Мадрид със Симеон, той му разказал, че го е държал на коленете си. Споменът и това, че ние съхраняваме интересни картини от времето, когато е царувал баща му, го развълнували. На тази среща Станкович не отворил дума за архивните документи, надявайки се все пак, че това може да се осъществи и по-късно.

Имахме сведения, че преди да напусне България, царското семейство е оставило - като подарък или за съхранение - картини от големи майстори у някои свои близки приятели, които от страх да не бъдат преследвани, ги укриват.

Струва ми се, че дойде времето тези сведения да се проверят. Независимо дали картините ще останат собственост на притежателите им или ще бъдат предадени на царското семейство, или ще бъдат продадени, а може би и подарени на нашите галерии, те са художествен капитал на нацията.

Във връзка с нашите издирвания Япов и Гунов ни свързаха и с бившия адютант на цар Борис III Станислав Балан, син на първия ректор на Софийския университет, големия наш учен академик Александър Теодоров-Балан.

Чрез него се опитахме да изясним причините за смъртта на цар Борис III. Той смяташе, че царят е умрял от естествена смърт. Това е казал и на професор Илчо Димитров, който при-вежда в научното си изследване по въпроса и други аргументи в полза на становището, че Цар Борис III не е бил убит. Това Илчо Димитров поддържа и сега, като пренебрегва показанията на княз Кирил пред Народния съд, според които брат му е жертва на немците. Но Станислав Балан ми казваше и друго -че цар Борис III тогава се страхувал от атентат. Когато били заедно в Берлин, не поискал да се настани в отредената му ложа в операта, а предпочел да седне на първите редове сред зрителите, за да остане по-незабелязан. Като се прибавят сега публикуваните мемоари на царица Йоана, която също изказва пред-положения с някои доказателства за евентуално убийство на царя, явно е, че този въпрос остава открит. Той се нуждае от нови издирвания, а не от приемане за доказано, че цар Борис III е умрял от естествена смърт.

Людмила бе много настоятелна, когато ставаше дума да се издирват картини, с които да се сложи началото на галерия на чуждестранното изкуство у нас. Не се задоволяваше със случай-ни попадения, държеше да се опрем на специалисти като Богомил Райнов и Светлин Русев, който вече беше председател на Съюза на българските художници, и да създадем специална организация.

Така и направихме. Двамата, заедно с художника Владимир Гоев започнаха да пътуват из чужбина (Германия, Швейцария, Франция, Африка, Азия), където с помощта на посолствата ни, а и по други начини, събираха картини. Някои изселили се от България наши сънародници, като Атанас Ванчев от Париж например, освен че направиха ценни подаръци, съдействаха произведенията на изкуството да се купуват на изгодни за нас цени.

Резултатът е налице - на площад "Св. Александър Невски" и днес се намира галерията за чуждестранно изкуство.

Прекрасни картини от прекрасна изложба, сегашен и бъдещ капитал на нацията. Но за него се водеха следствия, имаше съдебни процеси, носеха се всякакви слухове.

Истината за всичко това трябва да се каже. Тя е нужна, за да се изясни кои работеха за създаването на галерията, кои имат заслуга за нея и кои пострадаха заради нея.

За всяка покупка е водена отчетност. Имало е документи, имало е финансисти и закупчици, което значи, че обективно и безпристрастно правдата може да се възстанови.

Макар да съм съдействал за купуването на картини, без пряко да съм участвал във финансови операции, аз не бях съден точно по това дело. Затова и не мога да кажа кое как е било.

Но платната са в галерията, хората ги гледат и им се възхищават и трябва да знаят по какъв начин са дошли до нея. Недопустимо е мистериозното мълчание да продължава толкова много години!