ЕMИЛ АЛЕКСАНДРОВ

КУЛТУРА И ЛИЧНА ВЛАСТ

ИКОНОМИКАТА ЧАКА ПОДАРЪЦИ

В края на 1978 година трябваше да замина за Москва във връзка с някои проблеми на културното сътрудничество. За моя изненада ми възложиха да прибягна до връзките си със съветски ръководители в духовната сфера, а те, чрез връзките си с ръководители на икономиката, да съдействат на България да бъдат опростени дълговете от няколко милиарда рубли.

Стъписах се, че такава задача се поставя именно на мен, тъй като никога не бях се занимавал с подобни проблеми. А и не по-дозирах, че дълговете ни към Съветския съюз са толкова големи. Изрично обаче ми казаха, че Тодор Живков е силно обезпокоен че обещаното опрощаване на дълговете се забавя и трябва да се използват всички средства въпросът да се реши благоприятно за нас. С това бе сломено напиращото у мен възражение, че едва ли е възможно културни дейци да решат въпроси на международни икономически взаимоотношения. Обясненията, които ми се дадоха обаче, показаха цялата трагичност на икономиката ни и това сякаш ме убеди да се опитам да бъда полезен с каквото мога.

Ако са ми казали цялата истина, излизаше, че нашето стопанство се е крепяло до голяма степен върху дарения от СССР, които са се изразявали в това, че всяка година на България са били опрощавани дългове от около един милиард рубли. Факт, който и съветските, и българските ръководители са приемали за напълно нормален. Но да беше само това! В течение на го-дината също сме уреждали да ни се заличават отделни пера, суми или доставки, възлизащи на още един милиард рубли, а когато реколтата е била лоша или се е случвало нещо непредвидено, са ни опрощавали и трети милиард.

Три милиарда! Което значи, че около една пета от държавния бюджет се е формирал от подобни дарения. Не е изключено те да са били и повече, като се вземе предвид, че редица суровини са ни били предоставяни на по-ниски от световните цени и то в рубли, които ние от своя страна сме препродавали далеч по-скъпо за конвертируема валута.

Според възможностите си правя всичко, за да изпълня поръчението. По моя молба и настояване някои влиятелни културни дейци в Москва водят разговори с ръководители в ЦК на КПСС и Министерския съвет, с ръководители на стопанския живот.

Те както ми беше обяснено, изразили недоволството си от лошото качество и несвоевременните доставки на българските стоки, предназначени за съветския пазар. Обвързали възмож ността да опростят дълговете ни при едно условие: решително да подобрим качеството на изнасяните за тях стоки и да спазва-ме всички срокове на доставките.

На второ място се оказа, че Леонид Брежнев и министър-председателят Алексей Косигин не били на едно и също мнение по отношение на дълга ни. Към Косигин се присъединили и някои заместник-председатели на Министерския съвет и министри. Според тях тази политика към България не само нарушавала еквивалентността на външно икономическите връзки, но и пречела на българската икономика да се развива, да става конкурентноспособна.

Везната в наша полза наклонил Брежнев, който по време на целия си престой на върха показваше склонност да бъде щедър" към нас и нашата икономика.

Това всъщност беше и вестта, която трябваше да съобщя, връщайки се в България.

За целта изготвих писмена справка, в която подробно описах двете становища, битуващи в съветското ръководство, не-доволството от българските доставки, както и благосклонност-та на Брежнев към България. Справката предадох на Тинко Воденичаров - съветник на Тодор Живков. Той ми обясни, че Живков няма да идва този ден в ЦК, тъй като подготвял в Банкя материали за някакво съвещание. Но обеща, че лично веднага ще отнесе моите бележки на шефа си. И наистина още на другия ден Тинко Воденичаров ми съобщи, че е предал справката на Тодор Живков и той благодарил.

Няколко месеца след моето посещение в Москва Леонид Брежнев, Константин Черненко и съпругите им пристигнаха на официално посещение в България.

Заедно с тях пристигна и успокояващата нашите висши политически дейци вест, че на заседание на Политбюро на ЦК на КПСС бил разгледан въпросът за българските дългове и те са били опростени...

На покритата с януарски сняг софийска гара гостите са посрещнати от Тодор Живков, Людмила Живкова и други висши ръководители. По лицата на всички е изписано задоволство. Мумифицираната, застинала физиономия на Брежнев изразява нещо средно между усмивка и гримаса. Избраният наскоро за член на Политбюро на ЦК на КПСС Черненко е развълнуван - това е първото му официално посещение в чужбина след издигането му.

От очите на хората обаче нищо не можеше да остане скрито. Говореше се, а и Людмила го потвърди, че след като свърши деловата си работа, Брежнев ще остане на почивка в България, точният смисъл на която е лечение при народния лечител Петър Димков. Така че най-вероятно е и Димков, без сам да го съзнава, да има принос за опрощаването на нашите дългове. Както впрочем и другите, останалите скрити за народа ходове за спечелването на благоразположението на съветския ръководител.

На 17 януари 1979 година, тоест в деня, когато Брежнев отпътува за Съветския съюз, вестник "Работническо дело" помести две обширни публикации за току-що издадена на български език книга, в която са събрани издадените вече у нас "литературни" произведения на Леонид Брежнев: "Малката земя", "Въз-раждане" и "Целина". В една от вестникарските публикации се сочи, че "Леонид Брежнев положи основите на науката за политическото ръководство при възможните най-трудни условия -война, възстановяване на пепелищата, борба за плодоносна земя при най-сурови условия".

На другия ден след заминаването на Брежнев Тодор Живков посети Етрополе, където откри новата сграда на читалище-то, носещо името на бореца срещу турско робство Тодор Пеев, който, разочарован от следосвобожденска България, се самоубил през 1904 година. Същата вечер се е състояла и премиера на театрализираната версия на "Малка земя" - един скромен подарък за Брежнев срещу Друг щедър подарък от Брежнев...

Икономиката ни чака подаръци!

А когато подаръците секнат?!