ЕMИЛ АЛЕКСАНДРОВ

КУЛТУРА И ЛИЧНА ВЛАСТ

"НЕ МИСЛЕТЕ ЗА МЕНЕ КАТО ЗА ОГЪН!"

В прощалното си слово на погребението на Людмила Живкова Любомир Левчев цитира нейните думи: "Мислете за мене като за огън".

Това изречение стана заглавие и на книга за нея. Изписваше се на плакати и се преповтаряше в доклади и речи за покойната Попитах го и Левчев ми обясни, че тя наистина е изрекла тази мисъл, но във второ лице единствено число: "Мисли за мене като за огън!" Лично аз такива неща от устата й не съм чувал. Не зная да са ги чували и онези, които работеха с Людмила.

Но тъй като покрай нея изгоряха много хора и надежди, за което тя едва ли е предполагала, по-подходящо би било, ако бе казала: "Не мислете за мене като за огън!"...

Всички обяснения за смъртта на Людмила се свеждат до пренапрежение, аскетичен начин на живот, само ограничения при хранене, изтощение на организма, довели до фатален изход.

В официалното съобщение за смъртта й се казва, че в последно време в резултат на голямо пренапрежение здравословното състояние" на покойната се влошило. След това се сочи, че са били взети мерки и здравето й бързо се подобрило, а на 20 юли 1981 година рязко се влошило "в резултат на внезапно настъпил мозъчен кръвоизлив и последвали тежки, необратими разстройства на дишането и кръвообращението", което в ранните часове на 21 юли довело до смърт.

Друга официално изтъквана версия за влошаването на здравословното й състояние, освен пренапрежението, няма. А се знае че кръвоизливът, сам по себе си, е следствие, не и причина Значи нещо тук не е както трябва... Изтъква се също, че след взетите мерки здравето й бързо се подобрило, но се премълчава защо на 20 юли така рязко и фатално се е влошило.

Аз също не мога да отговоря на тези въпроси, но някои мои и на други колеги догадки може би представляват интерес. Става дума за определен психологически натиск, който несъгласните с политиката й в духовната сфера упражняваха върху Людмила Живкова

Остава открит и въпросът защо вместо във Варна, където имаше намерение да летува, тя се е озовала в Боровец? Тогава ли са я убеждавали да ликвидира с вегетарианството?

Съмнения буди и фактът защо само двама лекари са правили аутопсията и защо и протоколът от нея и до днес е забулен в тайна?

И накрая - кой стои зад цялата тази мистерия?

Дали хората, които след смъртта й репресираха нейните заместници, които се възползваха и укрепиха още по здраво позициите си в партийната и държавната йерархия, които изопачи-ха фактите в издадените за нея книги и публикации, като се представиха за инициатори и действащи лица във всичко, направено в областта на културата.

Беше пуснат и слухът, че Людмила е била уведомена за подготвения срещу помощниците й удар, че дори си е дала съгласието те да бъдат отстранени и репресирани. От това, разбира се, на мен не ми става по-леко. Но, за да съм максимално верен на истината, трябва да кажа, че ако действително беше така, тя нямаше, буквално до последния си работен ден, да ме държи близо до себе си и да работи с мен.

Именно през този последен ден (беше един четвъртък в първите дни на юли 1981 година) в ЦК се състоя съвещание, което тя ръководи. Тъй като обсъжданите въпроси бяха от международен характер, от заместниците й присъствах само аз и се из-казах. При обобщението Людмила се позова на моето изказва-не. После излязохме от залата заедно с нея и със съветника й Кирил Аврамов и докато стигнахме кабинета й, разисквахме подробности около предстоящото гостуване у нас на индийския министър на културата, който трябваше да пристигне на 22 юли. Каза ми да включим в програмата му посещение и във Варна, където да се срещне с него, защото още в събота заминава там в отпуск. И министъра от Индия да придружавам във Варна аз. Пред нейния кабинет се разделихме, както се оказа, завинаги...

От Боровец обаче ми прати съобщение, че поради здравословното й състояние срещата с госта от Индия няма да се състои, заради което той пък, от своя страна, отмени идването си в България...

Питам се: ако Людмила беше дала съгласието си да бъда репресиран, щеше ли до последния момент да работи с мен? Щеше ли да допусне да я придружавам през май 1981 година на съвещанието на министрите на културата в Берлин? Щеше ли тогава и после да ми дава указания за работата, да чертае планове за бъдещето?...