ЕMИЛ АЛЕКСАНДРОВ
КУЛТУРА И ЛИЧНА ВЛАСТ
Юни 1973 година. В резиденция Бояна Тодор Живков дава прием на детето чудо Емил Наумов и майка му Ели Наумова. На вечерята в тяхна чест Людмила Живкова е поканила Александър Лилов - секретар на ЦК на БКП по идеологията, Георги Джагаров - заместник-председател на Държавния съвет, Павел Матев - председател на Комитета за изкуство и култура, Иван Маринов - заместник-председател на същия комитет по въпросите на музиката и театъра, Александър Фол - приятел на домакинята, и моя милост. Неколцина са със съпругите си.
Резиденцията, която посещавам за втори път, е заобиколена с вили, предоставени на членове на Политбюро и секретари на ЦК на БКП, на заместник-председатели на Министерския съвет и на някои приравнени към тях висши ръководители. Тук са и други служебни резиденции и лични вили на хора от висшия ешелон. Местността е добре охранявана. Колата, изпратена да доведе Наумови, Фол и мен, на два пъти бе спирана от охраната на УБО.
Архитектурата на резиденцията, съчетала импозантност и кокетство, респектира от пръв поглед. Заели обширна площ, но сякаш прилепени о терена, трите етажа не контрастират на околното ниско строителство и ландшафта.
Въвеждат ни в обширен хол с няколко ниски, но с обширна връхна площ маси, с канапета около тях, роял и картини по стените. В дъното се вижда портална врата - зад нея е столовата с огромна маса за 15-20 души. На горните етажи са спалните и работните помещения, а в подземния етаж има киносалон. Зад огромните прозорци се вижда приказна зелена шир с елегантно оформени алеи.
Людмила Живкова ни посреща усмихната. Вместо дълъг вечерен тоалет тя е облякла виолетов костюм в семпла и строга линия. Елементи на разкош съзирам само в по-голямото, от-колкото разрешава добрия вкус, количество на скъпи бижута. Впрочем към тях тя имаше подчертана склонност.
Първата дама на страната е в добро настроение - смее се, движи се пъргаво около гостите, от устата й се лее поток от ду-ми. Съпругът й Иван Славков отсъства, но дъщеря й Жени е тук. Съгласно с добрия светски протокол на домакинята на вечерта поднасяме цветя. Тя благодари и веднага заговаря Емил Наумов - как е пристигнал, как почива, с какво се занимава през ваканцията...
След малко идват и другите поканени и се настаняват около ниските масички. Разговаря се непринудено - за Емил Наумов за културни събития, за възникнали напоследък проблеми
Широко усмихнат, ръкомахайки, последен се появява Тодор Живков. Всички чинно ставаме на крака, за да приветстваме държавния глава. Той се ръкува с всекиго, подканвайки дъщеря си.
- Я да видим с кого не се познавам?.
Всъщност не познати сме Наумови и аз. Мимоходом Живков оживено подема разговор с Емил. Макар и само на девет години, той е открит, умен за възрастта си и знае как да се държи. Когато стига до мен, Людмила казва:
- Другарят Емил Александров, който работеше в посолството ни в Париж и там се е грижил за Емил.
За пръв път виждам баща й отблизо и за пръв се ръкувам с него. Тъй като специално съм изучавал етикеция и съм свикнал с нея, не пропускам да забележа, че ръкувайки се с мен, Тодор Живков разсеяно гледа някъде встрани' По-късно ще установя, че това му с привичка, която влиза в действие когато човекът, стоящ срещу него, не го интересува.. '
След като се настани сред разположилите се на централната маса гости, разговорите продължиха. Сервират ни аперитив - уиски, вермут, чинцано, водка, безалкохолни напитки. Кой каквото пожелае. Людмила проявява рефлекс на домакиня пита кои какво ще пие и помага в сервирането. Изисканите питиета оживяват атмосферата, особено на масата където са Георги Джагаров, Павел Матев, Александър Фол и някои други? На висок глас Живков подхвърля, че хората около Джагаров добре си пийват. Може би единствен аз бях изненадан, че президентът иронизира вицепрезидента си за нещо, което е широко известно - че Джагаров, меко казано, обича добрите напитки
Фразата на Тодор Живков е сподирена от гръмкия му смях, които няколко пъти през вечсрта оглуши всички ни Бях потресен. Чувал бях някои негови приближени да казват че топа е израз на открития му характер и дълбоката му връзка с народа Не съм чувал обаче народът да се смее така. По-вярното е че така правят хора с нисък интелект, които не се съобразяват с другите и живеят със съзнанието, че всичко им е разрешено че имат привилегията и правото и звуково да доминират над присъстващите. Нали и Алековият герой така звучно сърбаше супата си при баи Иречек...
След години ще ме преследва мисълта дали със същия този смях Тодор Живков е давал нарежданията си да бъда тикнат в затвора. Бяха ми казвали, че обича да се подиграва с жертви-те си и дори с подчинените си от най-висок ранг - така ги рес-пектирал. Подобно подозрение беше прекалено, за да му повярвам, макар че в затвора започнах да се съмнявам дори в съмненията си... "
Независимо от отклоненията, разговорите и вниманието на всички бяха насочени към Емил Наумов. Той бе очарователно дете, Талантът му проговори не само, когато свиреше свои и чужди произведения на рояла, но и когато с увлечение разказваше за музиката и заниманията си с нея. Мисля, че Иван Маринов най-добре разбра това. Както го бяха разбрали и оцени-ли големи музиканти на Запад и най-вече 80-годишната педагожка в Американската консерватория в Париж Надя Буланже. Но освен че е безспорен талант, Емил Наумов е и доказателство, че България е своеобразно Елдорадо на музикални таланти. Вероятно след време някой ще се заеме да обясни научно защо народът ни ражда толкова дарования в тази област.
Емил подробно разказва за учението си, за композициите и турнетата във Франция, Германия, Англия, за най-големия си успех напоследък - концерта му под диригентството на Йехуди Менухин.
- Той съветски диригент ли е? "- пита гръмогласно Тодор Живков.
Знаем къде се намираме и никой не издава дори звук. Ели Наумова бързо се ориентира в ситуацията и тактично, но доста мъгляво отговаря нещо неопределено на държавния глава.
Живков е въодушевен, че Париж присъства в разговорите ни и започва да разказва за официалното си посещение във Франция през 1966 година и особено за срещите си с Шарл де Гол.
- Де Гол ми рече, че на него не му е лесно да управлява държава, в която всеки иска на пазара да има триста вида сирене. Завиждаше ми, защото българинът се задоволявал с един вид • казва той, подкрепяйки с гръмогласен смях радостта си, че българинът е толкова скромен и смирен. Ако беше образован, щеше да знае, че не е така. Че революциите и въстанията през 13-вековната ни история са доста повече от революциите и въстанията в други европейски страни.
На този прием Тодор Живков обеща държавна подкрепа от страна на България за учението и музикалната кариера на Емил Наумов, макар че повече не се срещна с него, но Людмила продължи да се интересува. Гласовете срещу момчето у нас бяха много. "Защо учи във Франция, а не в Съветския съюз?" "Защо живее в Париж, а не в София?" "Защо го приема бившият гръцки крал Константин и сестра му - бъдещата (бел. авт. - вече сегашна) кралица на Испания?"... А майка му Ели Наумова е гъркиня, макар родена и живяла в България.
Такива гласове е имало и има за много други български таланти. Само че защо не се поинтересуват колцина от тях са би-ли проваляни поради това, че не сме им създали условия за работа. Нашите педагози имат големи качества и полагат много
IX усилия, но редица познати ни обстоятелства осуетяват част от техните намерения. Затова и не малко от талантите ни отиват да се учат и работят в чужбина.
Когато Надя Буланже почина, макар и юноша, Емил Наумов зае нейното място като професор в Американската консерватория в Париж. С големите дарования е така: те завършват висшето си образование като деца и стават професори като юноши.
Сега Емил Наумов дава над 200 концерта годишно в Европа и Северна Америка Свири със знаменити диригенти, включително и с Мстислав Ростропович. Приемат го държавни глави. Издават навсякъде по света негови плочи и композиции. Води майсторски класове в САЩ. Дава концерти и прекрасни интервюта по френската телевизия с участието на големия музикален коментатор Жак Шансел. В интервютата си говори много за влиянието, което му е оказала неговата родина България, говори и за българската музика, от която са просмукани произведенията му.
Но историята се повтаря - казват французите. Сега у нас почти не се пише за Емил Наумов, а на Запад изтъкват големия му талант. Повече от пет години не е канен на концерти в България, не се популяризира поне част от онова, което френската и други телевизии предават за него.
Под небето - нищо ново! Нали и за Борис Христов мълчахме десетилетия както и за много други творци, които жънат успехи в чужбина. Сентенцията - никой не е пророк у дома си - има у нас своето сигурно потвърждение...
