ЕMИЛ АЛЕКСАНДРОВ

КУЛТУРА И ЛИЧНА ВЛАСТ

ЛОВНИТЕ ДРУЖИНКИ

В "Златна книга на дарителите на България" е публикувано писмено заявление от Тодор Живков, с което той дарява на музея на Ловно-рибарския съюз сбирката си от ловни трофеи, придобити в "редките дни", когато е почивал от големите държавни и обществени дела. Тези дни обаче са били доста скъпо струващи на данъкоплатеца. Може би е вярно публикуваното в пресата, че си е плащал угощенията, ала знае ли се какъв е паричният еквивалент на резиденциите и салтанатите, които са правели приятен и успешен лова...

Преди да бъдат подарени на музея, трофеите бяха експонирани в специално построена сграда до вилата на председателя на Държавния съвет в Бояна. Там, като акт на особено внимание, се канеха само специални хора. Зиме в средата на изложбената зала се палеше огън от дърва и в романтична обстановка се поднасяше греяна ракия. На това феерично зрелище присъствах за първи път през 1974 година, когато у нас беше дошла Пхенянската опера. Поканил я бе лично Тодор Живков по време на посещението си в Северна Корея и бяхме длъжни да й окажем специална почит. След посещението си във вилата на президента част от гостите имаха честта да се запознаят с ловната му сбирка. Тъй като се знаеше, че където и да се намира, кореецът бе задължен да информира своите власти, Иван Славков иронизираше: сигурно, казваше той, цяла нощ са пращали телеграми в Пхенян, описвайки дома на президента и трофеите. А те, придобити в България и в други страни, наистина бяха богати и интересни.

В дома на големия парижки адвокат от български произход Борис Наследников видях подобна, но далеч по-скромна сбирка. Стопанинът й бе ловувал с Ротшилд в Африка, но... на собствени разноски.

Ловните дружинки, чиито постоянни участници Георги Джагаров, академиците Ангел Балевски и Пантелей Зарев, Любомир Левчев, Христо Нейков, Пенчо Кубадински, по време на разтушителните си занимания вземаха важни за държавата решения. След един такъв лов Пантелей Зарев каза, че Тодор Живков ги запознал с бъдещето на страната, устремено към изграждането на развития социализъм. Левчев пък ми съобщи, че е бил решен важен въпрос: Живков съобщил, че Пантелей За-рев трябвало да си подаде оставката като председател на Съюза на българските писатели и на негово място да бъде избран Любомир Левчев. За компенсация Зарев щял да стане член на Държавния съвет.

Речено - сторено. Последва решение на Политбюро, което одобри сделката, а Управителният съвет на Съюза на българските писатели, без каквито и да е проблеми, оформи останало-то...

Ето, и така ставаха нещата. Има ли обаче смисъл да обременяваме съзнанието си с начина, по който се разпределяха и преразпределяха възлови обществени и държавни постове!...

След като вече ме бяха уволнили, ходих при Пантелей Зарев и споделих опасенията си, че ще бъда подложен на още по-тежки изпитания. Изглежда, за да ме успокои, ми рече, че и той е бил уволнен от председателското място в Съюза на писатели-те, но Тодор Живков го компенсирал: назначил го в Държавния съвет, където имал кабинет, Мерцедес и други удобства... С мен обаче сценарият беше различен - компенсираха ме с място в затворническата килия...

Все пак Зарев изпълни обещанието си - уреди ми среща с академик Ангел Балевски, тогава председател на Българската академия на науките. Имах научни титли и звания и молех да ме назначи на научна работа. Нито той обаче, нито Димитър Станишев, към когото също се бях обърнал за помощ, не направи-ха нищо.

На една вечеря, дадена по случай откриването на Съветския дом за наука и култура през май 1975 година, на която присъстваше и делегация от Съветския съюз, Тодор Живков беше седнал до министъра на културата Пьотр Демичев и му говореше, но така, че всички да чуват, за подвизите на ловната си дружинка. Надсмиваше се над Пантелей Зарев, който, за изненада на самия себе си, веднъж успял да улучи някакъв дивеч...

Едва ли някой е против лова като спорт и развлечение или против това - между развлеченията да се разискват и важни държавни въпроси. Осъдително е, че в обсъждането и във вземане-то на решенията са участвали хора, чиято главна заслуга е бил шансът. Шансът, че са попаднали в стрелковата компания на Тодор Живков.

Без никога да съм бил на лов и да съм проявявал интерес към преследването на горски дивеч, в затвора премислях и това: как се случи, че със съдбата на хората и политиката по вре-ме на лов често се занимаваха люде, които нямаха нужната компетентност.