ЕMИЛ АЛЕКСАНДРОВ

КУЛТУРА И ЛИЧНА ВЛАСТ

ИНВАЗИЯТА

Началото на проекта ни - да се отвори българската култура към света, чрез популяризирането й в чужбина да се утвърди международният авторитет на България - беше сложено през май 1974 година в Париж с изложбата на тракийското изкуство по българските земи.

Заминаваме с Людмила Живкова - тя ще открие изложбата, но същевременно ще се подложи на медицински преглед и лечение.

След катастрофата през октомври миналата година здравословното й състояние не се е стабилизирало. Придружава я лекар. Не бях я виждал месеци наред и сега я намирам много променена. Вече не се люлее като пияна, но и далеч не е тази, която беше преди катастрофата. Липсва й предишната динамика, движенията й са забавени, говори малко. По лицето й са изписани и умора, и известна доза отчаяние. Заявява, че ще си седи главно в хотела - Париж сякаш вече не я интересува. Ще открие изложбата, ще се прегледа и толкова. Подчертава, че е болна и основното за нея е лечението й. Надява се, обаче, че тракийското изкуство ще се радва на успех...

Франция ни посреща, пълна с политически страсти. Наскоро беше починал президентът Жорж Помпиду, след броени дни щяха да се състоят президентски избори. Вниманието на хората е съсредоточено към вътрешните проблеми на страната. Моментът не е благоприятен за нашата изява.

Но Франция си е Франция. Интересът към културните събития, стига да са значими, не секва. А в Париж значими културни събития има всеки ден. Да не говорим за постоянните музейни експонати в Лувъра, Музея на модерното изкуство, за неизчерпаемия хуманизъм на френското кино, за забележителната Гран опера, за вечните исторически паметници. Даже временните изяви на изкуството тук придобиват европейски ма-щаб. Ще се включи ли в него нашата изложба? Ще раздвижи ли тя публиката и особено специалистите?

Частично, заедно с другите образци, тракийското изкуство вече е показвано в Париж и е предизвиквало интерес. Дори генерал де Гол в политическите си речи за България е споменавал траките и тяхната цивилизация. Сега обаче за първи път в чужбина изложбата ще е цялостна.

За експонирането е договорено престижно място - музейният комплекс "Пти пале". Заедно с намиращия се в съседство "Гран пале" това е място, където стават най-значимите културни прояви. След наскоро закритата, но още незаглъхнала изложба от съкровищата на Тутанкамон идваме ние с тракийското изкуство, датиращо отпреди две и половина хилядолетия.

Без съмнение французите са наясно, че България не може да ги впечатли с материални, организационни и прочие постижения. Неведнъж, дори френски комунисти, са споделяли с мен, че като дойдат у нас ги хваща срам - заради опашките, лошата хигиена и безобразното обслужване в хотелите и ресторантите. Официалните информационни средства пишат за България главно като за страна, близка на Съветския съюз. С това е за-помнено и официалното посещение през 1966 година на Тодор Живков. Иначе, когато се е срещнал с де Гол, не е изпъкнал с нищо особено.

За французите в това, че дъщеря му сега представя изложба, има нещо ориенталско. Но откъде могат да знаят, че ако дъщерята не беше застанала зад изложбата, тя едва ли би била възможна.

На откриването присъства френският министър на културата Ален Пийерефит. Години наред съм наблюдавал този забележителен лидер на голистката партия (доскоро той й бе официален ръководител и дирижираше кампанията през последните избори). Човек с огромен политически живот, какъвто ние в България от десетилетия нямаме.

Ален Пийерефит е известен журналист и писател, член на , Френската академия. В словото си изрично заявява, че ще бъде министър само още броени дни и че в усилената предизборна подготовка само присъствието на госпожа Живкова е наложило да се яви на откриването на изложбата.

Това едва ли предвещава успех на нашето начинание...

Специалистите ни - професорите Александър Фол и Иван Венедиков, подробно разясняват на госта и на другите официални лица изложбата. Пийерефит бързо се ориентира, че става дума за съкровища, които са част от европейската култура. Оценката му - на политик и на професионалист по въпросите на културата и изкуството - е повече от положителна. Изкуствоведите и журналистите дълго не вдигат очи от експонатите...

Следва официален обед. От френска страна присъства забележителна личност: Луи Жокс, посланик на Франция. Тази титла тук имат малко хора и тя не означава дипломатическа длъжност, а е призвание да представляваш цяла Франция в областта на изкуството. Луи Жокс е и председател на Френската културна асоциация. Макар и на преклонна възраст, той произнася отрадна за нас и за тракийското изкуство реч. В нея има и известна доза сдържаност - отношенията между България и Франция тогава не бяха блестящи.

Людмила Живкова му отговаря, като още в началото се извинява, че ще трябва да чете, докато той говореше вдъхновено, без никакви листчета пред себе си. А нашите лидери не Откъсват поглед от написаните от сътрудниците им текстове. Само Тодор Живков, с диалектната си реч, с неточното произнасяне на много думи, си разрешаваше да не чете. Защото каквото и да кажеше, никой нямаше да му държи сметка.

Това, че речта на първата ни дама не беше написана лично от нея, а от траколозите, естествено не бе добре. Но не беше и лошо. Защото за първи път в международна среда прозвуча една нова научна оценка на старото на изкуство и култура. Подтекстът на словото беше: да се откажем от елиноцентризма, от византиноцентризма и евроцентризма и да оценим приноса на всеки народ, който е успял да внесе нещо значимо в културната съкровищница...

След обеда, заедно с посланика Иван Будинов, се връщаме в "Пти пале". Пълно е. Френските организатори твърдят, че такова посещение през първия ден е имало само на изложбата на Тутанкамон. Предричат ни голям успех, а ние се радваме на посетителите, които гледат с интерес експонатите, обсъждат оживено. За нас това е достатъчно - на френска публика човек може да се довери.

Присъстват и известни специалисти, чиито отзиви и оценки са значително по-добри от снизходителните похвали, с които често изложбата е била удостоявана.

За големия учен, професор Андре Грабар, изкуството не е изненада - той познава добре старата ни култура и затова сме доволни, когато предвещава голям успех на изложбата. В същия следобед, с участието на български и френски учени са организирани срещи и симпозиуми за историята и изкуството на траките. Те също са част от новата ни стратегия...

На другата заран осъмваме с куп френски всекидневници. Превеждаме на Людмила Живкова отличните оценки на специалистите за изложбата. През всичките следващи дни успехът ще ни съпровожда.

Людмила остава, за да се лекува, а аз си тръгвам за София. Нарежда ми - вестник "Нарадна култура" и другите издания да отразят добре успеха на тракийската изложба в Париж. Отрази-ха го колкото можаха - чрез преразказване и хроника на онова което пишеха френските вестници.

Какво да се прави - ние тогава не само не умеехме да представяме онова, което наистина заслужаваше, но и при господството на интернационализма в идеологията да се пише Много за историята и старата ни култура не беше безопасно. Винаги можеше да бъдеш обвинен в национализъм, в създаване на проблеми в отношенията с братски страни, в самоизтъкване. Пък и не само политиците, но и някой културни дейци се възмущаваха, че в чужбина показваме повече старата ни култура и изкуство. Как можеха да бъдат убедени, че за да имат успех на За-пад, настоящите ни духовни постижения трябваше да са от много висока класа, каквито бяха гласовете на големите ни оперни певци.

Тракийската изложба си осигури триумф в много страни. За нея се заговори. Помня една пресконференция на НАТО в Брюксел, която се предаваше по телевизията. Когато български журналист зададе въпроса си на тогавашния генерален секретар, г-н Лунс, той възкликна: "А, вие сте от България - гледал съм тракийската изложба..."

Да я показваме ли още в чужбина или да оставим тук експонатите, а чужденците да идват да ги гледат, както отиват в па-рижкия Лувър? Сега вече могат да бъдат приети и двата варианта. Но тогава трябваше да проправяме пътя към нейната известност.