Драги ми Смехурко,Драги ми Смехурко,
Баба Цоцолана вчера рано стана. И рано излезе. Малко време мина. при мене пристигна моята дружина.
- Бате Патилане! Снегът до колене! Сега ако кажеш, че няма да стане - нищо не разбираш! По-скоро на двора - всички ни на меко да фотографираш!
Изскочихме вънка. И на снега снехме нашите портрети. И всеки повтори, и всеки потрепи. Вик и смях се дигна. И нова дружина след малко пристигна. Трите патиланки при нас закрещяха. Трите без покана в снега се простряха.
После стана Дана и викна високо:
- Патиланци верни, клетва да дадеме! Който тука влезе, няма да излезе, докато портрета в снега си не снеме!
- Прието, прието!
Най-напред козлето във снега навряхме. После Дебеланко на меко простряхме.
Дойдоха отвънка все отбор другари. Натръшкахме всички - кой когото свари. И те се разсмяха, и те закрещяха.
Ала тъкмо беше най-сладка играта, баба тежкокрака разтърси земята. От пътя извика:
- Чакай, да ви питам, кой ви тука свика! Само патиланци ей сега ще стане!
- Бягайте, другари, кой където свари! - успях аз да викна.
Но смел патиланец към мен се закани:
- Пръв изневеряваш, бате Патилане. Клетвата забравяш! Портретът на баба за кога оставяш?
- Бягай сега, бягай! - викнах отдалече. - Не знайш ли какво е баба да те хване! Бягайте юнашки! А портретът бабин - той сам ще си стане!
Както аз предрекох, тъкмо така стана. Хукна да ни гони баба Цоцолана. Ала се препъна, в снега се стовари. Като рак се пери. Не може да стане. На молба удари:
- Помощ, Патилане!
И аз се затекох, за ръка я хванах, но тя се не дига.
- Помощ, патиланци!
Цялата дружина на помощ пристига, за мене се хваща, юнашки напъва... Баба се поклаща. Вече се изправя. Но някак си мръдна нагоре ръката. Помислих: "Настава часът за отплата". Пуснах се от баба. И на снега всички гърбом се прострехме. Хем портрети нови за спомен си снехме, хем и баба леко, без да щем, разсмехме. Та без бой се мина...
Хайде стига вече, драги ми Смехурко.
Поздрав най-сърдечен от моята славна и вярна дружина!
Твой приятел вечен:
Весел Патиланчо
 |
 |