Сбогом, барабани!

Никой в къщи не разбра кога и как в главата на Миролюб цъфна идеята да става барабанист.

Като беше съвсем малък, Дядо Мраз му беше донесъл едно барабанче и той цяла седмица, от сутрин до вечер, все блъскаше по опънатата му кожа с двете палки. Накрая обаче му дотегна да се прави на барабанчик! Дотегна му това едно и също там-тара-татам, там-тара-татам и край. Остави го на мира.

Сега работата беше друга, тоест идеята беше друга: трябваше му не едно и не един, а няколко барабана, пък и някои други ударни приспособления и инструменти, та шумотевицата, която прави, да е по-ефектна, както се казва по телевизията и както пишат във вестниците. И най-важното - да бъде на висота, тоест да се чува от първия до най-горния етаж на техния блок. Та дори до терасата на покрива и да плаши гълъбите на Валентин от съседния блок.

Изглежда, че Миролюб дълго е наблюдавал, дълго е слушал лудото биене на барабанистите на естрадните състави по телевизията. И не "изглежда", ами точно така е. Не е гледало и не е слушало момчето неразбираемите песни на певците, нито свиренето на китарите и другите там модерни и лъскави музикални инструменти, а очите му направо - в барабаните, в дългокосите, весели барабанисти, дето майсторски блъскат и удрят наляво и надясно като бесни. Според момчето всъщност най-важното в естрадния състав е барабанистът.

Каза си наум: ето работа за мен. Всичко друго е вятър. Ето занимание, ето професия, ето моето бъдеще.

Добре де, идеята се появи в главата на нашия герой, но как да осъществи своето намерение? Де да намери шест-седем барабана, и то с различна големина, че да се понесат надолу и нагоре не едни и същи музикални звуци, а различни.

И ето - той откри в един кош с вехтории в таванското помещение онова старото някогашно барабанче. Ама само с него нищо не се получава. Само онава познато: там-тара-татам, там-тара-татам. А нима това е музика? Мечтата на момчето беше за много по-голяма ефективност и музикалност.

Три дни седеше в ъгъла Миролюб кротък, смирен и замислен. Не излиза да играе, пакости не прави. Кротък, кротък, да помислиш дори, че е болен. Баба му Дафина точно това си мислеше и тревожно час по час го питаше:

- Чедо, лошо ли ти е? Главата ли те боли или коремчето? Да ти сваря ли лайчица?

- Нищо ми няма, бабо - отговаряше кратко Миролюб.

- Ама как така нищо бе, чедо! Като е нещо - упорстваше бабата. - Кога си се умирявал така?

- Мисля, бабо, мисля.

- Какво пак си замислил бе, чедо? Пак някой апарат ли? - Абе апаратите нека си ги измислят големите, какво си е размислил ти! Или искаш да оправяш световните бъркотии, дето ги гледаш по телевизията?

А Миролюб нищо не отговаря, от което баба Дафина още повече се разтревожва.

- Трябва да те водя в поликлиниката. Това "мислене" на мен хич не ми харесва.

Наистина не беше за харесване това, дето го мислеше и измисли внучето на баба Дафина. Но тя късно го разбра. Нали си беше и от годините възглухичка, не усети кога Миролюб отмъкна от кухнята три тенджери с различни размери, тавичката за баница, новата сокоизстисквачка и тиганчето. Нареди момчето в стаята си целият този немузикален, тоест кухненски, инвентар. Грабна в ръце две големи лъжици и започна играта. И музиката започна.

Истината е, че като започна да блъска с лъжиците и капаците ту тази, ту онази тенджера, ту тавичката, ту малкото познато от някога барабанче, ту пък всичко останало, изведнъж се понесе нагоре и надолу през затворени прозорци и врати, през стени, подове и тавани такава патардия, такъв бумтеж, направо такива децибели, че глухата и дебела баба Дафина като спринтьор се понесе към стаята на внука си.

- К-к-какво правиш, чедо? - пелтечи старата жена.

- Свиря, бабо. Не чуваш ли?

- Ама на туй ти свирня ли му викаш?

- Музика. Нали все това гледаш и чуваш по телевизията. Решил съм - ставам барабанист!

- Тъй ли бе, чедо - клюмва баба Дафина. - Че нали инженерин щеше да ставаш? Заводи да строиш. Космонавт щеше да ставаш.

- Тц! Сега ставам барабанист. Ден и нощ ще се уча. Ще постъпя в някой естраден състав, ще печеля много пари и ще ти купя нова жилетка, че старата вече не се закопчава на корема ти.

- Иии - съвсем се забърка старата. - Все ще блъскаш тенджерите, така ли?

- Докато си купя истински барабани.

Но стана така, че не се стигна до истински барабани, нито до естрадата. До вечерта такъв адски шум, такава пукотевица дигна Миролюб в целия блок, че вечерта на вратата заплашително зазвъня цяла комисия от мъже и жени начело с домоуправителя.

- Какво става тук? - ревнаха всички хора.

- В блока хора живеят - добави друг към бащата на Миролюб, който току-що се бе прибрал в къщи и не знаеше нищо за тенджерите и свирнята с барабаните.

- Ама какво има? - чуди се той и вдига рамене.

- Ние тебе питаме!

- Всъщност не питаме, а просто решаваме и постановяваме: ако вашият Миролюб не престане да музиканства над нашите глави и да ни пробива тъпанчетата със своите децибели, ще направим най-сериозни постъпки за вашето изселване от блока. - Домоуправителят говореше съвсем сериозно и съвсем решително.

- Закони има в нашата страна. Закони за опазване от подобни екологически хулиганщини и безподобни главозамайващи шумове - каза друг.

Бащата на Миролюб още не беше наясно за какво става дума, но вече предчувстваше, че синът му е забъркал някакви каши и че трябва да се вземат сериозни мерки. Баба Дафина обаче моментално разбра, че трябва да си прибира кухненските съдини по местата им, а Миролюб - че е настъпил краят на неговите естрадни барабанистки мечтания и кариера.

Плачеше му се от отчаяние, но същевременно съвсем не му се искаше да ги изселят от блока, нали тук бяха неговите приятели - Ян, Краси, близнаците, Марианка. Къде ще върви по чужди и непознати комплекси и квартири.

И така си каза той: "Сбогом, барабани!"

И спокойно зачака татковото наказание.