АПАРАТЧЕ ЗА ХУБАВИ СЪНИЩА

След оня сън, в който розовата пантера го гонеше цяла нощ, Миролюб сънува още два-три такива съня и кошмари с гоненици, виканици, криеници, пързаляници и паданици - направо сънища на ужаса. И най-после реши, че нещо трябва да предприеме. Нещо трябва да измисли срещу тия сънища и кошмари. Ама какво, какво? Мисли, мисли, мисли Миролюб и най-после му щукна такава идея: да си измайстори апаратче за хубави сънища - само това ще го спаси и нищо друго.

Още не знаеше как може да си изработи подобно нещо, но нали притежаваше цял кашон с инструменти и друг един кашон с останки от разни механични играчки, стари електрически фенерчета, радиослушалки, шарени жици от телефонни кабели, бобини и части от стария телевизор, кондензатор и още хиляда и сто други дреболии. Сети се той и намери и една радиокутийка, повредена разбира се, която след навиване свиреше една много приятна мелодийка. Ама сега нали е повредена, започва да си свири в ненадеен час. Може дори посред нощ да те събуди и ти върви заспивай отново, като те разсъни с веселата си песничка. И точно се унесеш и задремеш, и радиото играчка отново засвирва. Друг кошмар!

Въпросът беше значи, че Миролюб има достатъчно инструменти и подръчни материали за работа. Само да седне и да помисли как да си монтира апарат за хубави сънища. Например - постави си нещо на главата, на ушите като слушалки за радио, легне си, покрие се през глава с одеялото и ето ти на тебе - лошите сънища бягат, идат хубавите. Що не разберете, че работата е лесна, иначе му дотегнаха тия бяганици и криеници насън. И то все уж бяга, а все стои на едно място, и все се дави и никой не го спасява, а и не потъва в реката. Ама пък една акула като е зяпнала, не само него, а целия апартамент с баба му Дафина ще погълне. А всички знаете каква огромна маса представлява баба Дафина.

Днес е неделя, Миролюб закуси надве-натри и се залови със своето изобретение. В края на краищата какви по-сложни неща изобретяват хората. Чука, майстори, навива жици, сглобява, разглобява, завинтва, отвинтва, работи момчето и толкова.

Баща му забелязва с какво старание и колко задълбочено Миролюб се занимава с нещо, приближава към него и го пита внимателно:

- Какво правиш, моето момче? Много си кротък днес. Нещо майсториш май?

- Апарат за хубави сънища - отвръща Миролюб, без да вдигне глава.

- Какво? - сякаш не е дочул баща му.

- Абе работя си нещо, което не е за възрастни, а само за деца.

- Ама моля ти се, повтори какво беше! - любопитства таткото.

- А-па-рат за ху-ба-ви съ-ни-ща.

Бащата се смее, но не подигравателно, не, смее се някак особено. Така се смеят възрастните, когато чуят нещо хубаво.

- Ами че ти ако изобретиш такова нещо, ще се прочуеш по целия свят и ще получиш Нобелова награда. Че кой няма да иска да си купи такъв апарат, кой не желае да сънува само хубави сънища, а не разни там кошмари, дето ги сънува редовно? Особено напоследък, с разните му там термоядрени взривове и звездни войни.

- Точно и затова съм решил я. Защото все кошмари сънувам. Все розовата пантера ме гони.

- Ще успееш ли, момчето ми? - пита таткото сериозно. - Сигурно няма да е лесно.

- Абе, татко. Другите изобретяват какви ли не: и компютри, и електронни устройства, и разни там апаратури, и какви ли не роботи, дето работят вместо хората. Колко му е едно дребно апаратче да се измисли?

- И ти вече го измисли, а?

- Мисля го още. Основното са твоите някогашни радиослушалки, нали ги помниш? Ще им навия малко нова жица, ще им завинтя това-онова за по-голяма сложност и готово. Сънищата вече ще са хубави.

Тихо! - обръща се таткото към баба Дафина и майката на Миролюб. - Детето се занимава с много сериозна работа, с едно изобретение и не бива да му се пречи.

Другите гледаха филм - беше май криминален и много занимателен, но Миролюб дори не погледна към телевизора. Седи си той и си гледа работата - апаратчето.

И никой не усети кога е изчезнал от хола, надянал на главата си татковите слушалки с безброй още джунджурии около тях и една бабина забрадка най-отгоре: случайно да не се разглоби изобретението. легна си момчето, зави се с одеялото презглава и сладко си заспа.

Ама посред нощ се събужда и из апартамента се разнасят радостни победоносни викове.

- Урааа! Апаратчето работи. Сънувах прекрасен сън! - крещи Миролюб и ще събуди спящите в целия блок.

Стряска се баща му, скача и тича по пижама, скача майка му, накрая и баба Дафина - и тя се събуди от голямата суматоха в апартамента.

- Какъв сън бе, сине? - и не знае да се сърди ли, че го буди посред нощ, или да се смее.

- Направо хубав, какво да ти разправям! Разкошен сън, татко! - А главата му още омотана и превързана със слушалките и кондензатора.

- А какво по-точно си сънувал?

- Аз гонех розовата пантера, а не тя мене. Представяш ли си? Аз я гонех, а тя бягаше!