Морета и океани

На Нова година Миролюб получи подарък един параход с електронно устройство, който можеше да плува във вода като истински. Но да имаш такъв параход и наблизо да няма море, язовир или океан, макар и не от най-световните, най-големите - е загубена работа. За парахода е нужно море, с една дума - вода.

"Е, добре, добре де - помисли си нашият Миролюб, - като нямаме в София море и океани, нали в апартамента си имаме баня с вана от небесносини плочки и водата в нея - също като морска вода. Пък може параходът да не е истински. Спокойно може да си плува и в море, което не е истинско."

Само си помисли това и начаса започна да действува.

Миролюб изчака мама и татко да отидат на работа, бабата да се захване с тенджерите в кухнята и влезе в банята. Колко му е да пусне водата от двата крана във ваната и да я напълни догоре.

И точно ваната да се напълни и той да пусне парахода в синята вода, този път не към Арктика, там вече е бил насън, някой звъни на вратата. Миролюб изтичва да отвори, но ваната още се пълни, даже препълва. А на вратата Сашко на съседите.

- Миролюбе, да знаеш само каква "строителница" ми подариха за Нова година!

- Каква? - светнаха очите на Миролюб от любопитство.

- Абе ти си нямаш понятие какво може да се строи с нея. - Казвам ти - екстра работа.

- Сашо, знам ги твоите "екстра" работи. Ти обичаш да лъжеш и да преувеличаваш. Сигурно не е чак толкова забележителна твоята "строителница".

- Като не вярваш, ела да видиш! Какъв небостъргач съм вдигнал и какъв виадукт. - А знаеш ли какво е виадукт? И тогава ще си вземеш думите за лъженето обратно.

И двете момчета моментално хукнаха към съседната отворена врата. Миролюб забрави ваната, парахода, морето и всичко останало. Пред него на килима наистина се вдигаше един от най-страхотните небостъргачи. Леле, а между две табуретки - виадукт на колони. Само да ги види Марианка, и ще извика едно страхотно "аууу..." Това се казва играчка, това се казва подарък, а не като моя параход!

- Наводнение, Сашо!

- Къде бе? Нищо не казаха по телевизията.

- Сега ще кажат.

- Ти си луд бе!

- Че съм луд, луд съм, зяпнах по твоите страхотни строжи, а моят параход потъва, а моят океан прелива по етажите - и хукна към тяхната отворена врата.

Ох, не е за разправяне картината, не е за описване бъркотията и караниците, които следваха. То да беше се наводнил само техния етаж, техните мокети и паркети и т.н., все щеше да се изживее някак, а то от долните етажи тича бащата на близнаците:

- Какво става бе? Наводнихте ни хола.

- Морето преля, чичо - разплака се Миролюб.

- Какво бълнуваш бе, Миролюбе. Да нямаш температура, а? Какво море те е заляло посред София.

- Ами същото, дето залива сега вашя хол.

От асансьора се показва във вид на океански тайфун леля Дечка от десетия етаж - същинска тигрица от джунглите, устата й в пяна.

- Какви са тези водопади бе? По тапетите ми. Съвест нямат ли тези хора! Ще ни издавят. Полиция, полиция, помощ!

Водата изтичаше от коридора по площадката надолу по стълбището.

- Ще плащате, ще плащате! - крещеше с прегракнало от кряскане гърло разчорлената леля Дечка и се мушна направо в асансьора надолу, сигурно бърза към полицията.

Както и да е, морето беше източено от ваната, пътешествието с електронния параход нищо не излезе - само дето плащаха на хората да си сменят тапетите и мокета.