ПЕПЕРУДА ЗА ДЪЖД

От пролетта не беше валяло. А сега беше вече краят на лятото. Нито дъжд, нито облаци на небето. Да ти омръзне да го гледаш все такова чистичко - сивосиничко, избеляло от слънцето. А тревите изсъхнали, като че ли вече е настъпила късна есен.

Всяка сутрин още в леглото Миролюб се провикваше:

- Бабо...

- Да, чеденце - отговаряше баба Дафина отдалеч, ама докато се дотътри до внучето, минаваха десет минути.

Но той знаеше, че баба Дафина се движи тежкотоварно, и чакаше търпеливо тя да се яви.

- Бабо, как е времето? Днес ще вали ли?

- Амиии, ще вали! Няма такова намерение. Опнало се е едно такова безоблачно небе, хабер си няма за дъжд.

- Значи няма, казваш, бабо! Лошо.

- Е, защо пък толкова лошо бе, чеде?

- Ами дотегна ми все хубаво време. Пък и всичко изсъхна.

- Ех, да живеехме на село, щяхме да си направим една "пеперуда" и дъждът е готов.

Разбира се, Миролюб полюбопитства да узнае каква е тази пеперуда, дето носи дъжд. Баба Дафина обяснява: народен обичай, с танци и шествие. Да се омилостиви богът на дъжда и прати дъждовни облаци на хората.

- Ама нали няма богове на небето? - пита внучето.

- Няма, няма, ама за "пеперудата" може и да има.

На Миролюб тези обяснения са достатъчни. Останалото можеше и сам да си измисли.

И изял-недоизял палачинките, изпил-недоизпил млякото, и хукна по етажите да сбира дружината: близнаците, Марианка, Краси, Ян, дебелия Иванчо, дето твърди, че не му стигат и десет палачинки за закуска. Но толкова палачинки не са здравословни! На, баба му Дафина, като е станала на стои кила и за нищо не я бива, освен да прави палачинки и въобще да се занимава само в кухнята, и тя не може да изяде толкова. Миролюб не пропусна и Геро, макар че се бяха скарали и се сбили на поляната скоро и се клеха вече да не играят заедно. Но "пеперудата" не е игра. Така му обясни и Миролюб: народен обичай за дъжд, че иначе ще изгорим от сушата. Седем души и той един - осем. Можеше да чука и на други врати, но нямаше търпение. Всъщност към тях веднага се присъединиха първолаците, които се връщаха от училище. Оставиха на пейката чантите и хайде на "пеперуда"!

Огледа се Миролюб - все момчета. И само Марианчето с обици. Момиче де1 Значи тя ще е "пеперудата"! Иванчо живееше на първия етаж и изтича за копринения шал със златните нишки и дългите ресни на майка си и го метнаха върху косите на Марианчето. Накъсаха й цветя от градината на леля Цеца, че "пеперудата" трябва да носи венец на главата си: латинки, гергини и разни такива, но не пипнаха нито една роза, че леля Цеца трепереше за тях.

И ето че Марианка стана една "пеперуда" - не е за приказване. Толкова хубава, че всичките момчета от блока се захласнаха по нея.

Гелето завика разпалено:

- На такава "пеперуда" не дъжд, ами градушка ще ни изпрати небето!

- Глупак, що ни е градушка? - тросна му се Миролюб.

- Тъй де, тъй де. - Гелето не се обиди. - Сбърках! Искам да кажа, че непременно ще го омилостивим.

- Така го кажи, а той - градушка! Сякаш не знаеш кога градушката изпочупи всички хризантеми на леля Цеца и тя плачеше за тях. Не помниш ли?

Близнаците изведнъж се сетиха, че за подобен случай непременно трябват лозунги и плакати. Тъй де. Сега, като има някаква демонстрация по телевизията - все е с плакати и лозунги. Ама кога ще ги приготвят. Ни хартия имат, ни бои за писане. пък и кой ще напише лозунгите?

Изведнъж Миролюб се сети, че в преддверието на читалищния салон са струпани накуп стари изпокъсани лозунги и плакати от разни минали празници. Колко му е да си услужат за своето мероприятие. Та нали "пеперудата" е за обща полза - на целия народ! Речено-сторено.

Вратата на читалището беше винаги отворена. Миролюб на бърза ръка с Гелето избраха три малки по размери плакати и готово. И двамата знаеха да четат. Ама хич не прочетоха какво пише на плакатите. "Няма значение - рече Миролюб. - Важното е да държим нещо в ръцете си." Но се оказа, че това, което държат, не е противно на тяхната основна цел. На първия плакат пишеше: "Долу войната!", на втория: "Да живее 1 май - празникът на труда". А третият се оказа портрет на Кирил и Методий.

И шествието тръгна. Най-напред вървеше с леки танцови стъпки Марианчето - с шала с ресните до земята, с цветята на главата и ръцете. Танцува и скандира:

- Искаме дъжд. "Пеперудо", дай дъжд!

- Искаме облаци! "Пеперудо", дай облаци!

- Искаме дъжд! Искаме облаци!

Същите думи скандират и останалите с плакатите и без плакати.

Минават през площада няколко пъти. Минувачи спират, гледат и като разберат за какво става дума, почват да се смеят, почват да ръкопляскат и току поглеждат към небето - не са ли се струпали вече облаци.

Децата запяват. Песента е за пролетен дъжд, после една друга за слънцето и за мира.

Ех, какво хубаво шествие се получи само!

Накрая се присъединиха и второкласници и малчугани от детската градина. Те дори не знаеха за какво маршируват из площада, но има ли значение за тях? Важното е, че "пеперудата", измислена от Миролюб, свърши работа.

На другия ден заваля.