УРА! ХАЙДЕ НА ПЪРЗАЛКАТА!

Само за един ден станаха три от сериозни, по-сериозни произшествия в блока и всъщност не "в" блока, а "пред" блока. И за трите неприятни, пренеприятни произшествия виновник беше само нашето момче, нашият герой - Миролюб.

Да речете, че е направил пързалката пред вратата на блока нарочно, за да падат и да си чупят ръцете, краката, ребрата и бурканите обитателите и гостите на блока - не е така. Но така се случи.

Миролюб обича да се пързаля, пък и кое дете не обича пързалката. Мисля, че няма, дори със свещ да търсиш такова, да се намери. И понеже пред вратата на техния блок тротоарът е много широк и удобен за пързалка, той точно там направи новата пързалка.

Денят беше снежен, мразовит - Миролюб сипа вода и тя завчас замръзна върху утъпкания сняг. Сипа втори път вода и тя пак замръзна - стана гладка като стъкло. Лъсна оная ми ти пързалка, та Миролюб, без да иска, дори завика: "Ура, хайде на пързалката!".

Насъбраха се много деца и колкото се пързалят, пързалката става все по-широка, по-дълга, по-хлъзгава, по за пързаляне.

- Браво бе, Миролюбе, как го измисли туй чудо! - викаха момчетата и от единия край за нула време стигаха до другия. Пък и не само момчетата, момичетата и те. Хъррр. Някои падат, но тяхното падане буди смях и още по-голямо желание за пързаляне.

Наиграха се децата до насита, натъркаляха се и най-после се пръснаха по етажите. Дори Миролюб, макар и последен, все пак се прибра вкъщи, че от дългото пързаляне беше прегладнял и нямаше да му стигнат и три дебели филии, намазани с масло и мармалад.

Да, ама на сутринта се чуха неприятни новини. Въобще сутринта целият блок ехтеше от сърдити викове и коментари. Снощи Гелевата майка, като се връщала от работа, се хързулнала на пързалката и храс-прас, паднала, счупила буркан с домати, буркан с компот от круши и шише с ябълков сок. Тя нищо не си счупила, само понатъртила някои места. Но и това не било малко. Затова колкото клетви изрече по адрес на тези умници - Макс и Мориц, - дето са направили пързалка на такова място. А ако хващат клетвите, вече нашия Миролюб нямаше да го има на живия свят.

Добре де, това с бурканите и ябълковия сок може да му простим на момчето, че се изпочупиха заради неговата пързалка.

Ами другите, другите две произшествия - с тях как да се оправим? Миланов от осмия етаж, като се пързулнал на пързалката, какъвто е дълъг, строшил си човекът ребрата. Пък е някакво голямо началство в своя завод, а без него заводът ще страда, производството няма да върви. Налага се да ходи на работа с пукнатите ребра. А няма да му е лесно. Ужасно го боляло. Не може да кашля, а времето грипозно, човекът кашля като нищо. После - трябва да говори на съвещания и тъй нататък, а ребрата го болят, като говори. С една дума - лоша работа! А докторите за пукнати ребра не могат да помогнат, те сами си оздравяват. Ще си трае сега горкия Миланов.

Най-лошото се случи с майката на Краси - изкълчи си жената глезена и сега лежи в леглото и не може да стъпи на болния крак. Отначало и тя нареждаше по тоя "хубостник", дето измислил пързалката, но като разбрала, че и собствения й син Краси се е пързалял като луд цял следобед - замълчала си.

- Разбирам, че на вас ви се играе, но не можахте ли бре, сине, малко встрани да измайсторите тази джамена пързалка, та вие да си падате по нея, вие да се търкаляте по нея, по вашите глави цицини да пораснат, а не ние - невинните - да си пострадваме.

До вечерта вече всички знаеха кой е първоначалния, истинският виновник за всички падания и счупвания.

- Абе, няма ли кой да му дръпне ушите на този Миролюб?

- Язък за хубавото име!

Някой добави:

- Трябва точно името му да се смени, може би тогава ще се оправи момчето!

Пък баща му, като научи цялата история, направо без много думи му залепи два плесника, остави го без вечеря и му забрани да гледа телевизия. С вечерята Миролюб се оправи (все пак баба Дафина му даде нещо за хапване), но за филма сърцето го заболя. На сутринта сам отиде и посипа пясък на пързалката.

Разбира се, беше му мъчно, плачеше му се, ама нямаше накъде. Опасно беше от нови произшествия.