РОЗИТЕ НА ЛЕЛЯ ЦЕЦА

На първия етаж на нашия вход живее леля Цеца. Всъщност тя на никого не е леля, а децата й викат така, защото ходи забрадена по селски, защото е много добричка и все нещо ще им подаде - я вафличка, я лукче, я някое шоколадче. Тя много обича чуждите внучета, че си няма свое, и винаги ги защищава, когато направят някоя пакост и се вдигне вой срещу виновниците.

Така беше, когато емнаха Миролюб за пързалката, че и за наводнението, и за асансьора. Него най си го защищаваше - може би защото неговите бели и пакости бяха най-много. Мине не мине някой ден и хоп - някоя Миролюбова история и шумна разправия.

Момчетата играят футбол под прозорците на блока и току - не щеш ли - топката хвръкне в обратна посока и вземе, та удари някой прозорец на долните етажи. Стъклото каже едно "дрън!". Ама то стъклото е такава материя - фраснеш ли го, и то издрънчава. И сега със счупения прозорец започва една олелия. пострадалите проклетисват по адрес на невъзпитаните деца от блока, колкото им глас държи, а леля Цеца отдолу ги защищава:

- Ама де да играят тия деца ? То децата без игра, без тичане не могат да пораснат!

И сама организираше виновниците да носят в стъкларската работилница рамката и да сложат ново стъкло. Ако не им достигаха парите, тя добавяше някой лев - само мир да има в блока, само да няма ругатни по децата.

Разбира се, не винаги Миролюб е бил с момчетата, когато футболът е направил белята. Но нали му е излязло лошо име, че е пакостник номер едно, всички пакости - сторени и несторени - все на негова сметка се преписват. И по този начин винаги той е в устата на всички:

- Ах, това момче!

- Ах, този черен дявол!

- Ах, този Макс и Мориц.

А леля Цеца все го защищава.

- Дип добро си е момчето, само дето му се случват неприятности.

- Случват му се то, случват му се! И пързалката му се "случи", та да изпотроши кокалите на хората. Нали сам си призна!

- Я не го защищавай ма, Цецо, ще си изпатиш и ти някой ден от него, че ще си обърнеш езика да говориш по-друго!

И точно така стана - изпати си леля Цеца от Миролюб, поплака си, но езика си не обърна. Лошо по негов адрес не каза. И пак го защити: ако не бях отишла в село, на гости в сватовете, момчето щеше да ми поиска рози и аз щях да му дам колкото му трябват.

Всъщност пропуснах да разкажа за леля Цецината градина. Тя живее в нашия блок и съвсем не й се полага лично стопанство, тоест частна градина. Ама тя още като се заселила, и от задната страна, дето са зелените площи при читалището, започна ди си копае, тори и сади цветя, розови храсти, дръвчета.

- Аз съм - казваше тя - селянка, без градинка не мога, пък като си нямам внуци да отглеждам, ще отглеждам цветя. Който има нужда от китка, ще му дам. Аз ще я отглеждам градинката, пък всички ще я ползват.

Нима е лошо? Е, отначало някои мърмореха против градинката, че разваляла зелената площ, но може ли цъфнал розов храст или борово дръвче, или хризантема да "разваля" нещо и да "загрозява". После мърмореха, че поливала с обществена вода, но тя си прокара един маркуч през балкона и започна да полива градинката за своя сметка. Така че на другата пролет дори и най-големите мърморковци престанаха да мърморят. Сега елате през пролетта или през лятото да видите градината на леля Цеца. То не е градина, а рай. Нали всички казват, че най-хубавата градина е райската градина.

Райската градина, разбира се, никъде по света или в космоса я няма, ама така му е думата - райска. Аз - авторката - не зная дали някое цвете липсва в тази градина. Има от всички - и латинки, и върбинка, и петунийка, и разни други цветя с непознати имена. Най-хубави са обаче розите! Като са напъпили и нацъфтели едни розови, червени, жълти и всякакви - само да ги гледаш и да им се радваш.

А леля Цеца, ако не сади, не плеви, ако не рови нещо в градината, все си стои на едно малко трикрако столче сред лехите. Да я пази ли? Ами! Държи в ръце градински ножици и току, ако някой мине и загледа цветята, ше попита: "Да ти отрежа ли нещо?"

Или пък някоя жена направо се запъти към нея, седнала на столчето:

- Знаеш ли, отивам на гробищата, откъсни ми някое цвете!

И леля Цеца внимателно реже с ножицата и от розите, и от другите цветя, и съвсем не се сеща да напомни, че наблизо - на пазара - продават колкото си щеш и каквито щеш цветя.

Ама на, случи се да замине за село и не щеш ли, точно тогава нашият Миролюб ще става ученик първокласник. Пък може ли да иде в училище, за пръв път при новата учителка, без рози, без букет в ръка? И не само, че такова нещо не можеше да се приеме за нормално, а се налагаше точно букетът на Миролюб да бъде най-огромен и хубав, та учителката да го запомни от първия ден.

- Ах, какъв букет, ах, какви прекрасни рози!

И което си е истина, така каза учителката и погали нашето момче по олизания алаброс, без да подозира, разбира се, че розите са крадени от градината на леля Цеца. Никой не се сети, че Миролюб обра похвалите и благодарностите на своята учителка съвсем незаслужено.

Същият следобед леля Цеца се върна от своето гостуване на село и като видя обраните рози и пъпки в градината, седна направо на земята и заплака.

Тя не кълнеше крадеца, а само оплакваше своите рози.

- Ох, хубавите ми, ох, милите ми - няма ги вече да ми радват очите, ох, на баба сладките - и плаче ли, плаче.

Веднага се разчу в блока, че баба Цеца плаче в градината. "Аууу" - както казва Марианка. Миролюб веднага разбра за какво плаче. И като луд изтича надолу, малко забави крачки, като я видя такава разрошена и белокоса - тя беше свалила забрадката и бършеше сълзите и лицето си с нея. Леля Цеца забеляза отдалече своя любимец Миролюб и още по-жаловито заплака:

- Няма ги хубавите ми рози, синко!

Но ни веднъж не рече: "Кой ли пакостник, кой ли злосторник ми ги откъсна?" Ако беше споменала нещо от този род, Миролюб може би щеше да си премълчи стореното престъпление.

Сърцето му заби силно и той клекна до нея - до латинките и върбинките - и се разплака. Леля Цеца го погледна с такива тъжни, добри очи, после въздъхна дълбоко и рече:

- Ох бе, синко, защо го направи бе? Защо го направи?

- За учителката, леля Цецо, за новата учителка! Нали съм ученик, исках да я шашна с най-хубавия букет!

Изведнъж леля Цеца светна:

- И шашна ли я? - някак с любопитство, със задоволство извика старата.

- Охооо! Тя каза, че не е виждала през живота си такива рози досега!

- Така ли рече, казваш? - оживи се още повече старата жена.

- Честна дума. Пък за розите, лельо Цецо, клетва давам да не ги пипам. Обратното - ще ги пазя от злосторници и разбойници като в приказката за златната ябълка.

И леля Цеца съвсем се успокои. Та нали нейните рози шашнали учителката на Миролюб?