ТРИЕТАЖНА ТОРТА

И вие сте празнували рожден ден, нали? Кое е най-важното на един рожден ден? Някой ще каже:

- То се знае - подаръците!

Нали всички носят подаръци - и близките, и роднините, и гостите.

Пък аз, авторката, а с мен и моят герой Миролюб ще кажем:

- Да, подаръците - разбира се. Те са хубаво нещо и при това са задължителни. Но по-важна от тях е тортата със свещички. А ако тортата е двуетажна или триетажна, с разни украси - тогава празникът е от хубав по-хубав. По-хубав дори от Нова година (разбира се без бенгалски огньове!).

Именно такава триетажна торта направи майката на Миролюб за неговата седемгодишнина. Нали беше вече ученик и тортата трябваше да бъде по-красива от всички торти на неговите досегашни рождени дни. На три етажа, което значи: голяма двойна торта, върху нея по-малка - нормална, над нормалната - една мъничка тортичка. И всичко това, тоест трите блата, замесени с яйца, с орехи, с какао и разни други продукти, и след опичането им, цялата залята с шоколад, който замръзва и лъсва като огледало. И по това триетажно шоколадово огледало - украси от розова и бяла разбита сметана, бадеми, цветенца, листенца, едно "ЧРД" и седем разноцветни свещички.

Такава торта не знам дали сте виждали на своите рождени дни. Майката на Миролюб наистина се постара да приготви нещо изключително, та всеки да ахне:

- Ах, каква торта! Ах, какво чудо на кулинарията! Не е за ядене, а само за изложба. Ах, ах, ах!

Или ще викне като Марианчето "Аууу" - и ще плесне с ръце.

Но... Там е работата, че в нашия разказ има едно мъничко, кратичко "но", което разваля цялата радост, цялата гордост, целия труд и празника.

Грешката беше, че на Миролюб му се прииска да се похвали с тортата на близнаците, преди да са дошли другите гости - приятели и съученици.

- Ей, да видите какво чудо е приготвила мама - викна Миролюб и въведе двамата в тяхната кухня - само за секундичка ще ви я изкарам от хладилника, но няма и да близнете. После ще ядете големи парчета.

Но нали тортата беше триетажна, а момчето само седемгодишно, като рече да я изкара от хладилника, и дявол знае защо, ръцете му се разтрепериха и "пляс-пльок-пляс-пльок" - изтърва цялото триетажно чудо на кухненските плочки. Ами сега?

Двамата близнаци Иванчо и Стоянчо извикаха само едно "а" от двете гърла едновременно и после не се видяха, не се чуха - изпариха се. Миролюб остана сам със счупените и размазани етажи на тортата. Ами сега? Също като при земетресение или бомбено нападение. Развалина!

Седна рожденикът на студените плочки и заплака. Няма да чака да го набият и тогава да плаче я. Оплаква си той лошата съдба. В този момент влезе баба Дафина и като видя поразията, извика едно "въх" и се строполи до внука, без да му мисли как после ще стане. Плаче тя с него и нарежда каквото й дойде на устата.

- Отиде ни хубавият празник, чедо!

-Угасна, преди да са запалени свещичките!

- Сега на нашите гости по един боннбон и толкова...

- Стига ма, бабо, опява - мен и без това ми е черен светът и ми иде не знам какво да направя!

- Ще млъкна, чедо, ама сега като заговори майка ти...

И ето я и нея в кухнята. За нула време тя осъзна цялата трагедия, цялата непоправима беда. И тя извика едно "Ами сега?" и седна на плочника до Миролюб. Той спира да плаче и чака да се затресат бури и вихрушки над главата му, но... нищо.

- Ти сам си провали празника, момчето ми! - рече тихо майката и той изхълца от отчаяние. Да го беше плеснала, да го беше нахокала, сякаш щеше да е по-добре.

- Аз толкова се старах да ти направя най-хубавата торта. Не пропуснах дори "ЧРД" да напиша с най-тънкия шприц. Пък сега и да плачем, и да ревем - полза няма. Хайде да си празнуваме и без торта, а? То, знаеш ли, момчето ми, тортата и дванайсететажна да е, гостите ще я излапат. Пък празникът си е празник! На седем години си вече момче. Отсега нататък ще се стараеш да заслужиш името си, нали?

Тя скочи на крака, скочи и Миролюб и се притисна в нея с благодарност. "Е - помисли си, - торта няма, ама каква майка имам". Само баба Дафина не скочи, докато двамата не й помогнаха да стъпи на крака. Накрая тримата се погледнаха и започнаха да се смеят на глас.

Пък когато се насъбраха гостите и като разбраха какво е станало с прехвалената торта, доста се нажалиха - нали за тях беше предназначена? Пък и не всички бяха виждали триетажна торта, украсена с не знам какво си. А двамата близнаци продължаваха така разпалено да я описват, че всички преглъщаха и се задавяха от това, което вече го нямаше.

Накрая се разсмяха.

И се разсмяха не за това, че тортата я нямаше, а за това, че Миролюб им призна, че за тази авария не е изял дори един плесник от майка си. Някой извика:

- Ей, имал си късмет! Ама майка ти е такава добра - мойта да беше, за подобна поразия щеше да ме смели от бой.

Миролюб погледна майка си, усмихна й се и рече на своите приятели:

- Амииии, всички майки са добри, само че ние, момчетата, сме лоши.