ТУЛУМБЕНА ИСТОРИЯ
Миролюб много си падаше по тулумбичките. Едни деца обичат сладолед, Краси например си пада по бананите, може наведнъж да изконсумира цяла връзка банани. Ама банани има само когато внесат от някоя южна страна. Сладолед продават в определени сезони, а тулумбички - винаги. За тулумбички няма сезон.
И като седеше в малката сладкарница, Миролюб, както Краси бананите, можеше да изяде не знам колко на брой тулумбички. Ама някой читател ще ми рече: Вие сте авторката, вие ги измисляте тези истории, вие ги съчинявате, а сега не знаете колко тулумбички яде героя ви на едно сядане! Там е работата я, че сам измисляш едно такова момче да прави разни неща, а то започва да си прави каквото си ще на своя глава и отговорност. Така е, когато един герой, уж измислен, оживее в една книга. Може да направи хиляда непозволени от автора неща.
Ето например веднъж Миролюб отиде на екскурзия на Витоша. Видя, че другите берат гъби, пекат ги на огъня, солят ги и ги ядат, та и той реши, че е гъбар, че и той може да бере и яде гъби. Ама не е така. Гъби берат само познавачите, само тези, дето знаят отлично коя гъба е за ядане и коя смъртно отровна. Та нашият герой открил под един смърч една красива, ама много красива гъба: аленочервена с бели петна по нея. Все такива ги рисуват художниците в детските книжки. Като я намери, си рече: "Това е! Сега ще запаля огън, ще я опека. И ще я изям." Остави внимателно гъбата на земята и започна да събира съчки и сухи клонки за огън. Като ги струпа на купче, си рече: "Ами сега? Няма кибрит, нямам запалка. А къде се губят още мама и татко?" В същия миг един турист с къси панталони и бели коси спира при него и го пита:
- Здравей! Какво правиш, момче?
- Здрасти! Паля огън, чичко.
- Как така палиш огън? Не знаеш ли, че в гората огън не се пали? Ще запалиш гората. - И стъпка веднага с тежките си туристически обувки съчките.
- Ами сега къде ще опека моята гъба?
- Тази ли? - стресна се белокосият турист.
- Аха. Нея.
- Ами че тя е отровна!
- А защо е отровна? Как така е отровна. А защо я рисуват художниците по книжките, като е отровна?
- Защото е много красива, мойто момче, а художниците понятие си нямат коя гъба е отровна, коя не!
Това му беше първият урок по гъбарство. И за малко не пострада. Дори да не беше подпалил гората, а да беше опекъл само гъбата и да я беше изял, можеше ей така като нищо да ме лиши мене, авторката, от главен герой на книгата.
Та затова споменах, че не зная колко тулумбички ще изяде на един път в сладкарницата. Може би колкото пари има в джоба на якето?
Ама ето какво стана веднъж. Баба Дафина му дава шест лева на ръка, да купи това-онова в магазина. Той си записва на бележка и пита:
- А може ли, бабо, и тулумбички?
- Накрая, ако ти останат пари, може!
- Добре!
Но Миролюб не отиде за тулумбички накрая, а в началото - преди да пазарува другите неща. И понеже на пътя му се изпречиха Марианка, Краси и близнаците, рече им:
- Хайде в сладкарницата на тулумбички, аз черпя!
И за няколко минути само изядоха всичките шест лева, т.е. тулумбички за шест лева. Краси уж преяждаше с банани, но като няма още вносни банани, яде тулумбички, особено пък когато го черпят. Марианчето уж пази диета, че ще става балерина, уж злояда, уж не знам какво, пък яде колкото близнаците и другите.
Когато вадеше парите да плаща тулумбичките, на масата падна и листчето с обозначените от него продукти за купуване от супера.
М. - мляко
Я. - яйца
К.М. - кисело мляко
О. - оцет
Б. - брашно
- Ами сега? - завика Миролюб. - Аз я свърших една, дето е само за бой и за реване.
- Какво бе? - викнаха близнаците в един глас.
- Изядохме парите за яйцата и другите продукти.
- Аууу - изписка Мариана, че нали тулумбички ядохме?
Най-после и четиримата разбраха за какво става дума, но много късно. Бяха платили на продавачката, тя им върна само петнадесет стотинки, за какво - за един магданоз на пазара, но бабата не му поръча магданоз.
- Аз съм един загубеняк. Как ще се покажа сега пред баба? - Тя каза да се черпя с тулумбички накрая, а не в началото. Ама и вие ядете като разпрани. Абе де ги сложихте толкова парчета?
- Където и ти - в корема! - рече Краси и се облиза.
Нали неговата баба никъде за нищо не го праща, лесно му е на него. И това ми било приятели. Миролюб се почувства истински нещастник, че след малко ще се върне с празни ръце при баба Дафина. Тя ще го попита:
- Де са яйцата, де е брашното, чеденце?
- Изядохме ги, бабо!
- Ама как така, сурови ли?
- Неее... Във вид на тулумбички.
Миролюб разчиташе само на доброто бабино сърце и щедра ръка. Да му даде петолевка. Той много добре знае, че това не е педагогично и ако майка му и баща му разберат, ще й се сърдят, че тя разваля детето.
И тогава се сеща за своята касичка. За да спаси баба Дафина, Миролюб разбива малкото прасенце, дето го държи при книгите си на етажерката, грабва парите и тича обратно в магазина. Баба му Дафина за щастие нищо не усети. Когато се връщаше с двете пълни мрежи, баба Дафина го запита:
- А за тулумбички, чеденце, остана ли?
- Остана, бабо, остана - извика с гузен глас внучето.
Мигом хукна към вратата, иначе щеше да й разкаже от начало до край цялата тулумбена история, а не можеше да огорчава своята добра дебела баба.
Паулина Станчева |
"Момчето с хубавото име" |