© Dr Armen Victorian, 2000 MIND CONTROLLERS

VISION, Paperbacks, a division

of Safin Publications Limited, London

© Пенка Георгиева Стефанова, превод

© LJUPENdesign® Ltd.  художествен дизайн на корицата

http ://www.Ijupen.com

София • 2004 © Издателска къща КРЪГОЗОР , всички права запазени

ISBN 954-771 -063-Х


АРМЕН   ВИКТОРИЯН

КОНТРОЛ

ВЪРХУ СЪЗНАНИЕТО

ПРЕВОД ПЕНКА  СТЕФАНОВА

КОНСУЛТАНТ ИЛИЯ   НАЛБАНТОВ

КРЪГОЗОР


Посвещавам тази книга на невинните хора, преживели физически или душевен тормоз от държавата, която и да е тя. Благодаря им за смелостта да разкажат на света за своите страдания. Признателен съм и на онези инсти­туции, които ги подкрепиха и се бориха за чо­вешките им права - права, все още нарушавани от някои държави под претекст за тяхната на­ционална сигурност. А никоя компенсация не е до­статъчна за насилието над ума или неговото по­губване.

Авторът


СЪДЪРЖАНИЕ

Въведение............................................................................................... 7

Първа глава

ТАЙНИЯТ ПЛАН............................................................................... 13

Втора глава

НЕЕТИЧНИ ЕКСПЕРИМЕНТИ............................................................. 21

Трета глава

ИЗПРОБВАНЕ НА ЛСД..................................................................... 34

Четвърта глава

БУХЕНВАЛДСКИЯТ ЩРИХ................................................................ 46

Пета глава

ТАЙНО ПАРТНЬОРСТВО................................................................ 57

Шеста глава

ИЗСЛЕДВАНИЯ ВЪРХУ ХОРА ВЪВ ВЕЛИКОБРИТАНИЯ.................... 71

Седма глава

ЖЕРТВИТЕ ОТ ХИЖА „ДАРГЪЛ"................................................... 83

Осма глава

ПРЕХВЪРЛЯНЕ НА ТОПКАТА............................................................ 96

Девета глава

ПСИХОИЗСЛЕДВАНИЯ..................................................................... 106

Десета глава

ОПЕРАЦИЯ „СТАРГЕЙТ".............................................................. 129

5


Единадесета глава

ЕЛЕКТРОННИ ИМПЛАНТАНТИ.......................................................................... 147

Дванадесета глава

ОПИТИ С ХИПНОЗА............................................................................................... 155

Тринадесета глава

НЕРВНА МАНИПУЛАЦИЯ................................................................................... 165

Четиринадесета глава

НЕСМЪРТОНОСНО ВЪОРЪЖЕНИЕ.................................................................. 173

Петнадесета глава

ВОДЕНЕ НА ВОЙНА............................................................................................... 188

6


Въведение

Разузнаването не е нещо ново. То датира още от староза­ветен времена, когато Бог нарежда на Мойсей да изпрати мъже „да съгледат Ханаанската земя". През 400 г. пр.н.е. в своята книга „Изкуството на войната" го споменава и китайският военен стра­тег Сън Дзу. Той подчертава важността на доброто разузнава­не, като отбелязва, че „да спечелиш сто битки не е най-висше-то майсторство. Най-висшето майсторство е да намериш сигур­ност, без да водиш битки."

През XIII в. разузнаване използва и монголският хан Субо-тай, който нахлува в Европа и постига забележителни военни победи. На Стария континент обаче тази практика се появява доста по-късно. Алън Уелш Дълес, който в продължение на де­вет години е директор на Централното разузнаване, пише в кни­гата си „Професията разузнаване", че в Средновековието евро­пейските владетели „не разполагали с много информация за Ви­зантийската империя и за източните славяни, а за мюсюлманс­кия свят знаели още по-малко и били в почти пълно неведение за всичко, което ставало в Централна и Източна Азия".

Все пак през XVI в. в Англия сър Франсис Уолсингъм, държавен секретар на кралица Елизабет I, създава и поддържа мрежа от дузини пръснати из чужди земи разузнавачи. Той на­бира хората си от Кеймбридж и Оксфорд, развива изкуството на шпионажа и владее техниките на шифроването и дешифро­ването. Спокойно може да се каже, че в някои отношения осно­ваното от Уолсингъм разузнаване засенчва съвременните разуз­навателни организации.

Според аналите на Централното разузнавателно управление Съединените щати извършват разузнавателни дейности в чуж­бина още от времето на Джордж Вашингтон, но едва от Втора­та световна война това е започнало да се съгласува на прави-

7


телствено ниво. Още преди Пърл Харбър президентът Франк­лин Д. Рузвелт е загрижен за недостатъците в американското ра­зузнаване и помолва нюйоркския адвокат Уилям Дж. Донован да изготви план за разузнавателна служба.

Така през юни 1942 година бива основано Управлението на стратегическите служби (УСС)*, чиято задача е да събира и ана­лизира стратегическите сведения, нужни на Обединения комитет на началник-щабовете, и да провежда специални операции, кои­то не се възлагат на други служби. През войната то снабдява во­дещи фигури в политиката с важни факти и разузнавателни ана­лизи и често играе важна роля в директното подпомагане на во­енни операции. Но УСС така и никога не получава пълна юрис­дикция върху всички разузнавателни дейности в чужбина. В на­чалото на 30-те год. на XX в. ФБР поема разузнаването в Латин­ска Америка, а военните служби пазят ревниво своите територии.

През октомври 1945 година УСС е разформировано и функ­циите му се поемат от външното и от военното министерство. Ала нуждата от следвоенна централизирана разузнавателна организа­ция е осезателна. Единадесет месеца по-късно Донован, тогава вече генерал-майор, представя на президента Рузвелт предложе­ние за отделяне на УСС от Обединения комитет на началник ща­бовете и за създаване на нова организация под пряк президентс­ки контрол. Идеята на Донован е за „една организация, която ще придобива сведения с явни и скрити методи, като същевременно координира разузнаването, определя целите му и съпоставя ин­формацията, събрана от всички правителствени служби".

Според плана на Донован мощното централизирано управ­ление ще действа като координатор на всички разузнавателни служби. Той предлага агенцията да има пълномощия за провеж­дане на „подривни операции в чужбина", но не и „полицейски или законоприлагащи функции в страната или извън нея". Планът на Донован е засипан с яростни критики: военните служби по начало са против пълното сливане; външното министерство смя-

_____________________________________

* Всички абревиатури на служби, програми, понятия и т.н. са изведени с оригинални наименования в края на книгата. - Бел. ред.

8


та, че трябва да контролира всички мирновременни операции, засягащи отношенията с други страни, а ФБР подкрепя идеята за една организация, в която всички цивилни дейности да са под неговата юрисдикция, а външното военно разузнаване да се по­еме от военните служби.

В отговор на тези дебати през януари 1946 година президентът Хари С Труман основава Група на централното разузнаване (ГЦР), чиято главна задача е да действа като координатор на съществува­щите към министерствата разузнавателни служби и да допълва, а не да иззема дейността им. Предвижда се това да става под ръко­водството на Националното разузнавателно управление (НРУ), в което влизат личният представител на президента, външният ми­нистър и министрите на войната и на военноморските сили. Кон­траадмирал Сидни У Соърс от резерва на военноморските сили на САЩ и заместник-директор на военноморското разузнаване ста­ва първият директор на Централното разузнаване.

Само двадесет месеца по-късно НРУ и неговият оперативен компонент ГЦР биват разформировани и съгласно Закона за на­ционалната сигурност от 1947 г. (влязъл в сила на 18 септември същата година) са основани Съветът за национална сигурност (СНС) и Централното разузнавателно управление (ЦРУ).

Много от специфичните задачи, възложени на ЦРУ от този закон, както и забраните да се намесва в полицейските функции и вътрешната сигурност, са в тясно съответствие както с плана на Донован от 1944 година, така и с президентските директиви за създаването на ГЦР Законът от 1947 г. натоварва ЦРУ с ко­ординирането на националните разузнавателни дейности, а също и със съпоставянето, анализа и разпространението на сведения, засягащи националната сигурност. По нареждане на СНС Уп­равлението изпълнява и други свързани с разузнаването функ­ции и задължения. Съгласно закона директорът на Централно­то разузнавателно управление (ДЦРУ) отговаря за запазване по­верителността на разузнавателните източници и методи.

По-нататък законът гласи, че директорът и заместник-дирек-торът на ЦРУ се назначават от президента, чието решение под-

9


лежи на одобрение от Сената. Поправката от 4 април 1953 го­дина пък предвижда на тези постове да се назначават цивилни или офицери от въоръжените сили (на активна служба или от запаса), стига „офицерите в никакъв случай... да не заемат ед­новременно двете служби".

Законът за ЦРУ от 1949 година допълва приетия през 1947 г. Конгресът гласува допълнителни клаузи, които дават на Управле­нието достъп до поверителни данъчни и административни сведе­ния и го освобождават от повечето обичайни за други правител­ствени служби ограничения в разходването на федерални средства. Също така фондовете за ЦРУ могат да се включват в бюджетите на други отдели и след това да му се прехвърлят без първоначал­но предвидените лимити. Този закон развързва ръцете на финан­совия секретар на ЦРУ

За допълнително подсигуряване на поверителността на ра­зузнавателните източници и методи законът от 1949 г. освобож­дава ЦРУ от задължението да разкрива „организацията, функ­циите, имената, длъжностите, титлите, заплатите или броя на на­етия си персонал". Директорът на ЦРУ става главен съветник на президента и на СНС по всички въпроси на външното разузна­ване, свързани с националната сигурност, а Управлението из­пълнява задълженията си в съответствие с различни директиви и под ръководството на президента и на СНС.

Днес, съгласно Закона за надзора над разузнаването от 1980 г., ЦРУ докладва редовно пред Сенатската комисия по разузнава­нето (СКР) и Постоянната комисия по разузнаване на Камара­та на представителите (ПКРКП). Управлението се отчита и пред подкомисиите по отбраната към финансовите комисии в двете камари на Конгреса. Освен това снабдява с важни сведения Ко­мисията по външни отношения към Сената, Комисията по външните работи към Камарата на представителите, комисии­те по въоръжените сили към Камарата на представителите и Сената, както и други комисии и индивидуални членове.

Изпълнителна заповед 12333, издадена от президента Рейгън на 4 декември 1981 г., възлага на ДЦРУ да разработи бюджет за

10


Национална програма за външно разузнаване и да координира раз­пределението на задачите в разузнавателната общност. Освен Ди­рекцията на централното разузнаване в разузнавателната общност влизат Централното разузнавателно управление, Агенцията за на­ционална сигурност, Разузнавателното управление към Министер­ството на отбраната, отделите на Министерството на отбраната, отговарящи за събирането на специализирана национална и външна информация чрез разузнавателни програми; Бюрото за разузнава­не и изследване към Външното министерство, като и разузнавател­ните части на видовете въоръжени сили, ФБР Министерството на финансите и Министерството на енергетиката.

По причини, които ще изложа по-късно, радиацията заема важно място в разработването на методи и техники за контрол върху съзнанието. Следващите редове показват не само че ЦРУ е участвало в подобни опити, но и че тези опити са правени върху хора без тяхно знание или съгласие.

ЦРУ не са единствените, изследвали употребата на техни­ки за контролиране на съзнанието, но несъмнено - заедно с бив­шия Съветски съюз - са лидер в тази област. Разбира се, голя­ма част от работата им е поверителна, а изтъргуваните сведе­ния на други институции също са обвити в тайнственост. Все пак има един начин да се проникне в тази интересна, но обезпокои­телна нова научна област.

При правилна употреба Законът за свобода на информаци­ята в САЩ хвърля известна светлина върху опитите да се конт­ролират мислите и чувствата на хората - и да се прекърши во­лята им за съпротива. Този закон позволява и на най-обикнове­ния гражданин да изиска разкриване на всякакви документи, ма­кар че неизбежно някои от тях ще бъдат силно цензурирани или изобщо няма да му се предоставят.

Именно така сглобихме голяма част от тази книга. Когато не успявахме да се доберем до информация от извора, на­предъкът в изследванията на контрола върху съзнанието и раз­работването на несмъртоносни оръжия излизаше наяве след ро­вене из други досиета на американската бюрокрация. Така раз-

11


бирахме какво става в Щатите, Източния блок и други западни страни.

Но във всички случаи картината е непълна. Може би част от миналите и настоящи деяния на хората, които се стремят към контрол върху съзнанието, са отразени единствено като намек в бележката под черта в някой меморандум или неволно изтърва­ни в мемоарите на пенсиониран учен. Затова книгата е компи­лация от моите все още неприключили проучвания на множе­ство източници. Дори сега, докато я подготвям за печат, все още чакам отговор на стотици запитвания във връзка със Закона за свобода на информацията. Въпреки това сведенията в книгата са повече от достатъчно, за да докажа, че и днес се прилагат секретни, зловещи нови техники, които - уви - вече не са в об­ластта на научната фантастика. Трябва да сме постоянно нащ­рек за тази заплаха, иначе онези, които си позволяват водности с демокрацията и правото ни да мислим самостоятелно, никога няма да бъдат спрени.

12


Първа глава ТАЙНИЯТ ПЛАН

Веднага след края на Втората световна война западните съюзници решиха, че Съветският съюз и Източният блок са тех­ният нов враг. Започна една непозната до този момент „невой­на", Студената война. Поради растящата във връзка с комуниз­ма параноя, поддържана от „черната каса", САЩ подновиха ин­тереса си към темата за контрола върху съзнанието.

През следващите пет десетилетия бяха разработени мето­ди и технологии, донесли не по-малко страдания от току-що при­ключилата „истинска война". В повечето случаи обектите на тези операции нямат никаква представа защо са станали жерт­ви на тихата световна война между заформящите се свръхсили. Това обикновено са невинни хора, попаднали под кръстосан огън или използвани като опитни мишки в различни етапи от експе­риментите и при разработката на новата наука „контролиране на съзнанието".

През декември 1947 г., почти пет месеца след създаването на ЦРУ се провежда първото събрание на Съвета за национал­на сигурност. Министърът на отбраната Джеймс Форестал на­стоява ЦРУ да започне „тайна война" срещу Съветите. Иска­нията му са резултат от все по-разпространяващото се сред аме­риканците мнение, че комунистическите агенти са се внедрили на всички обществени нива и трябва да бъдат премахнати. Ин­тересно е да се отбележи, че през май 1949 г. Форестал вече страда от болезнената мания, че е заобиколен или преследван от комунисти. Накрая преживява душевен срив, постъпва на ле­чение във Военноморската болница в Бетезда и се самоубива, като скача през един отворен прозорец. В известен смисъл той

13


е първата жертва на параноидната американска политика, коя­то в много отношения продължава и днес.

По онова време британската политика е малко по-различ­на. Днес в Държавния архив има над 16 000 дела, описващи раз­витието на психологическата война до 1948 година.

В резултат от инициативата на Форестал на събранието през 1947 г. новият директор на ЦРУ контраадмирал Роскоу Хилън-котър, издава секретна заповед NSC-4A. Той е инструктиран да започне изпълнението на психологически бойни операции в Ев­ропа. Това налага да се отговори на един въпрос от изключител­но значение - има ли ЦРУ законното, да не споменаваме морал­ното право, да провежда подобни действия в чужбина? В един ме­морандум съветникът по общите въпроси Лорънс Хюстън заявя­ва, че ЦРУ няма никакви законови пълномощия като разузнава­телно управление. Той прибавя, че също така би било незаконно президентът да използва ЦРУ като „тайна армия".

Въпреки това се решава, че комунистическата заплаха е про­блем с по-голям приоритет от конституционните права и NSC-4А бива последвана от допълнителна инструкция - NSC-10/2. Двете образуват тайна президентска заповед, която в крайна смет­ка разширява много правомощията на ЦРУ В резултат ЦРУ ос­новава официално своето подразделение за подривни действия -Отдел за политическа координация (УПК).

ЦРУ веднага подема широк спектър от изследователски про­грами и операции, чиято цел е да се открият най-добрите начи­ни за употреба на психологическите техники в борбата с враго­вете на западната демокрация. Тази дейност не е нещо ново и както ще видим по-късно, се основава на изследвания още от 1923 година.

В резултат от събитията през Втората световна война идея­та за работа по таен „черен" проект вече не е нищо ново за за­падните военни и разузнавателни ръководства. Например про­ектът „Манхатън" (тайната програма на САЩ за атомна бомба) даде начало на цяло ново поколение операции, а те от своя стра-

14


на създадоха морален прецедент, който улесни защитниците на психопрограмите. Съществуването на всички тези операции -„черни" проекти, финансирани от „черни" каси - по причини, свързани с националната сигурност, са пазени в тайна не само от обществото, но и от Конгреса.

Доколкото можем да кажем, основната идея за първия от тези черни проекти датира от 9 октомври 1941 година - два ме­сеца, преди японците да бомбардират Пърл Харбър.

Вънивар Буш, декан на Техническия факултет на Масачузет­ския технологичен институт (МТИ), обяснява на Франклин Д. Рузвелт как една 11 -килограмова атомна бомба би могла да ек-сплодира със силата на над милион и половина килограма ди­намит, осигурявайки по този начин на САЩ възможността да спечели следващата война. Без да се консултира с Конгреса, Руз­велт решава, че страната трябва незабавно и в пълна секретност да започне разработването на такова оръжие. Също така той предвижда проектът да бъде финансиран от „специален фонд за подобни необичайни цели"'.

Изчислено е, че целият проект ще струва 100 милиона дола­ра. Това обаче се оказва много далеч от действителността. През следващите четири години са похарчени 2,9 милиарда долара от парите на американските данъкоплатци. Според генерал Лесли Р Гроувз, ръководител на проекта „Манхатън", подобни разходи „изискват неортодоксални" и „необикновени процедури".2 Създа­ването на тази система за финансиране проправя пътя на други тайни проекти, някои от които продължават и до ден днешен.

Проектът „Манхатън" е обвит с такава секретност, че ви­цепрезидентът Хари Труман не знае нищо за него. (Всъщност остава дотолкова секретен, че минават няколко години, преди да позволят на президента да види военните планове за използ­ването на бомбата.)

Двете ключови фигури в него са Франклин Д. Рузвелт и Уинстън Чърчил, които през септември 1944 година тайно се споразумяват, че бомбата „вероятно, след като се разсъди зря­ло, би могла да се използва срещу японците"3.

15


Рузвелт умира на 12 април 1945 година и дори след като Тру-ман влиза в длъжност, проектът си остава свръхсекретен. Ми­нистърът на войната Хенри Стимпсън намира време да пошуш-не в ухото на Труман, че Америка е започнала „грамаден про­ект за построяването на нов експлозив с почти невероятна мощ".

В по-късни години Труман си спомня думите на Стимпсън и отбелязва: „Твърденията му ме озадачиха."4 Такова е нивото на секретност, обгръщало първия американски черен проект.

Съществуването на проекта „Манхатън" означава, че през 1947 година, когато ЦРУ получава зелена светлина да отвори своя клон за тайни операции в Европа, правителството на САЩ вече е натрупало богат опит в започването на секретни опера­ции без знанието на Конгреса. И не само това - тъй като вече не се занимават само със събиране на разузнавателни сведения от чужбина, ЦРУ бързо се превръщат в тайната армия на пре­зидента.

Една от главните области на изследване, към които се на­сочва ЦРУ е контролът върху съзнанието или върху личността. Всъщност в това вземат участие много други подразделения на американското правителство, включително Комисията по атом­на енергия (Министерство на енергетиката), НАСА и различни отдели от Министерството на отбраната, включително и видо­вете въоръжени сили.

Под прикритието „национална сигурност" тези подразделе­ния започват множество зловещи програми, сред които отряди за атентати, програми за промиване на мозъци, цивилен шпио­наж, трафик на наркотици, нелегална търговия с оръжие, разпал­ване на граждански войни и сваляне на чужди правителства.

Макар това да не е официално потвърдено, всеки един пре­зидент е давал одобрението си за продължаването на тези про­екти. Докато развива своята наука от психологически бойни тех­ники, ЦРУ я и разширява, включвайки теми като НЛО и екст-расензорни възприятия (ECB).

Първите проекти на ЦРУ за контрол върху съзнание го да­ват обещаващи резултати и е решено, че си струва да бъдат из-

16


следвани по-задълбочено. Генерал Уилям Донован, „Лудия Бил", директор на Управлението на стратегическите служби (УСС), вече е възложил на своя екип - който включва д-р Едуард Щре­кер, д-р Уинфред Овършулсер, д-р Джордж Уайт и д-р Хенри Анслингер - задачата да открият как може да се влияе върху чо­вешкото поведение и възприятия с помощта на химически сред­ства.

Екипът на Донован е твърдо решен да създаде „серум на истината", като експериментира с приспиващи егото вещества като скопалин, барбитурати, пейот, марихуана и мескалин. Усилията им получават сериозна подкрепа, когато неколци­на нацистки химици (докарани в САЩ чрез програмата „Опе­рация Кламер") започват да работят в тясно сътрудничество с американските тайни служби. Учени като Карл Таубьок, чи­ито усилия да създаде „серум на истината" са от решаващо значение в историята на контрола върху съзнанието, снабдя­ва ЦРУ с изобилие от важна информация. Таубьок е получил своите данни чрез безскрупулни експерименти върху хора. Фредерик Хофман, друг нацистки учен, е открил парализира­ща отрова от черупчести морски животни. Същевременно друга група нацистки учени - Карл Pap, Теодор Вагнер-Яурег и Ханс Турит - продължават своите тайни изследвания от вре­мето на войната. Те работят в американски лаборатории, където създават отрови и нервни газове като табун и зарин. Активното им и твърде известно участие в холокост като че ли е забравено. Очевидно е било взето решение, че нуждите на военните от нови вещества и техники за контрол върху съзнанието са по-важни от всякакви морални скрупули, свързани с произхода на научните данни.

През 1977 година Сидни Готлиб, важна ръководна фигура в МКУЛТРА (по-късно ще отделим повече внимание на МКУЛ-ТРА), е изправен пред една сенатска подкомисия и разпитан за операциите на ЦРУ, насочени към контрол върху съзнанието и свързаните с тях проекти. Той свидетелства, че Управлението действително е финансирало редица такива операции.

17


Разкритията му полагат началото на множество проучвания от страна на разследващите журналисти и донасят неоспорими доказателства, че въпросните изследвания са провеждани съвсем съзнателно по нареждания на последователни администрации.

Сенатор Ричард Швайкер пита Готлиб за печално известния секретен проект, наречен РХМК (Радиохипнотичен междумозъ-чен контрол), при който в човека се имплантира миниатюрен приемник. Готлиб отговаря, че такава техника не съществува. След това обаче продължава: „Ще се опитам да ви отговоря във връзка с термините, които използвахте. Доколкото си спомням, имаше интерес, всъщност и понастоящем има, към това какъв е ефектът върху хората, застанали в радиовълново поле. Нищо чудно сред множеството проекти някой да е опитал да узнае дали човек не може да бъде хипнотизирай по-лесно, ако се на­мира в радиолъч. Звучи разумно да се проведе такова изследва­не." Когато сенатор Швайкер добавя за чутите от него показа­ния, че радарът (тоест микровълните) е бил използван върху жи­вотни с цел изтриване на паметта, Готлиб отговаря: „Не ми се струва невероятно, сенаторе."5

Главният защитник на тези програми е Едуард Хънтър6, кой­то е на трудов договор в ЦРУ но работи под прикритие като журналист. По-късно става един от най-активните членове на ул-траконсервативното дружество „Джон Бърч". Въпросните про­грами са носели кодовите названия МКУЛТРА, МКСЪРЧ, МКЕКШЪН, МКНАОМИ, АРТИШОК и БЛУБЪРД и са включ­вали използване на хора като опитни мишки в мозъчни изслед­вания. Много субекти на такива експерименти са загубили раз­съдъка си и поне двама души са починали. В писмо от ЦРУ до автора се казва:

„Действително досиетата в нашето управление съдържат доказателства, че изследвания, финансирани от ЦРУ и включ­ващи изследвания върху хора, са били провеждани преди 1963 година в областта на контрола върху поведението с помощта на техники като хипноза и наркотици - главно ЛСД - по проекта МКУЛТРА и други свързани с него. МКДЕЛТА е наименование

18


на специална процедура, управляваща използването на матери­али от МКУЛТРА в чужбина."7

Но МКУЛТРА не се ограничава само с използване на нар­котици. Под шапката на тази програма са събрани също лиша­ването от различни сетива, религиозни култове, микровълни, психологическа обработка, психохирургия, мозъчни имплантанти и още няколко области на изследване. Общо програмата се е състояла от 149 подпроекта, плюс още 33 допълнителни и тяс­но свързани подпроекти, всичките финансирани от черната каса.

След приемането на Закона за свобода на информацията ЦРУ разсекретява документи, възлизащи на 215 000 страни­ци, които съдържат само финансовите аспекти на тези про­грами. Все пак те дават откъслечни данни за периода, когато Управлението осъществява проектите чрез Отдела за сигур­ност през 1953 г. и по-късно, до 1962 г., чрез Отдела за тех­ническо обслужване (ОТО). Има и няколко досиета от време­то след 1962 г., когато изследванията на контрола върху съзнанието са прехвърлени към Отдела за изследвания и раз­витие (ОИР). Въпреки това от 1950 до 1962 година болшин­ството оригинални досиета, документи и изследвания са били преднамерено унищожени.

Макар че през 70-те год. на XX в. сенатските комисии из­важдат на повърхността някои от тайните дейности на ЦРУ още много неща остават скрити в архивите на военното разузнава­не. Замесени са и други отдели на Министерството на отбрана­та, както и няколко частни научни институции и лаборатории, работещи за Министерството на отбраната и ЦРУ в САЩ и осо­бено в Европа.

За да докаже тезата си и впечатли гостите на едно събира­не, Джордж Ийстбрук, може би най-непоколебимият теоретик и привърженик на използването на хипноза по време на война, хипнотизирал тайно двама свои приятели. Той накарал жертви­те да повярват, че при тях току-що е пристигнал британският министър-председател. Двамата хипнотизирани прекарали пове­че от час в разговори с въображаемия ВИП гост. Както се изка-

19


за покойният Майлс Коупланд, бивш високопоставен служител на ЦРУ, „може да се каже, че подкомисията на Конгреса, коя­то разследваше тези работи, почти нищо не е видяла"8.

БЕЛЕЖКИ

1. Меморандум на Вънивар Буш до Джеймс Конънт, досиета „Буш-Конант", Отдел за наука и техника, S-1, Документна група 227, Национален архив.

2.       Лесли Р Гроувз. „Сега вече може да бъде казано"* (Ню Йорк, Харпър енд Роу, 1962), стр. 359-66.

3.       Паметната бележка от Квебекското споразумение между Руз-велт и Чърчил се намира във Външните отношения на Съедине­ните щати; Конференцията в Квебек, 1944 (Вашингтон, окръг Ко­лумбия: Държавна печатница), стр. 492-93.

4.       Хари С. Труман. „Мемоари" от Хари С. Труман, том I, 1945: Година на решения (Ню Йорк, Сигнет 1965), стр. 20-21.

5.       Изследвания на наркотици върху хора от ЦРУ, стр. 202. Общо изслушване пред Комисията по здравеопазване и научни из­следвания към Комисията по човешки ресурси, Сенат на САЩ. 95-ти конгрес, I сесия, 3 август 1977.

6.       Едуард Хънтър е ветеран от китайския период, който по-късно дава личности като Ричард Хелмс, Фред Крисман, Пол Ха-лиуел и Мич Уербъл. Именно Хънтър е измислил термина „про­миване на мозъци". Вижте „Маями Нюз", 24 септември 1950.

7.       Писмо от ЦРУ до автора с дата 19 октомври 1990.

8.       Робърт Еринджър. „Тайният агент", Ролинг Стоун, 1985.

__________________________________________

* В края на книгата публикуваме в оригинал всички заглавия на книги, ци­тирани от Армен Викториян. - Бел. ред.

20


Втора глава НЕЕТИЧНИ ЕКСПЕРИМЕНТИ

На 15 януари 1994 година по заповед на президента Бил Клинтън се създава Междуведомствена група по експериментите с радиация върху хора. Джон Дойч, по това време директор на ЦРУ, е сред постоянните консултанти на тази група, формира­на с цел правителствените агенции да бъдат насочвани към раз­следване на неетични експерименти, извършвани по време на Студената война. Джон Дойч е и постоянен член на Консулта­тивната комисия по експериментите с радиация върху хора. Ко­гато през октомври 1995 година представя окончателния им док­лад, председателката Рут Р. Фейдън благодари на Клинтън „за смелостта му да назначи Консултативната комисия"1.

На 4 януари 1994 година Джеймс Узли, тогава директор на ЦРУ издава заповед до цялото Управление да се проведе раз­следване за „замесване на ЦРУ в изследвания на ефектите от радиацията". След Изпълнителна заповед от 17 януари 1994 го­дина ЦРУ сформира вътрешна Група за разследване на експе­риментите с радиация върху хора. В нея влизат представители от всички дирекции на ЦРУ канцеларията на ДЦРУ и отдели, занимаващи се с конгресни, правни, обществени и исторически въпроси. Узли назначава Дейвид Грайс,2 тогава директор на Цен­търа за проучване на разузнавателните сведения (ЦПРС) на ЦРУ за ръководител на разследването.3

Откриват се документи, които ясно показват участието на Управлението в експерименти с радиация върху хора. Но въпре­ки писмените свидетелства и всеизвестния факт, че ЦРУ от ня­колко десетилетия е замесено в подобни експерименти, офици­ално се заявява, че намерените доказателства не са безспорни.

21


Във внимателно формулирания поверителен меморандум от 21 януари 1994 година Дейвид Грайс насочва разследването към въпроса дали ЦРУ „умишлено е излагало човешки същества на йонизираща радиация по време на изследвания, целящи опре­деляне на ефекта от радиацията върху хора или откриване на оперативни приложения на радиоактивните вещества или на тех­ните емисии". Стеснявайки обсега на разследването, Грайс по­зволява на Управлението да заобиколи миналите си ангажимен­ти с частни предприемачи и лаборатории, на които е било възла­гано да провеждат такива разследвания - ограничаване на опас­ността от всякакви бъдещи обвинения и съдебни дела.4

Водени от стеснения от меморандума план на Грайс ЦРУ не търсят информация конкретно за експеримента от 1949 годи­на, известен под името „Грийн Рън". Не ровят и за други пред­намерени изпускания на радиация. Външни разузнавателни све­дения и доклади, които може да са повлияли на други учрежде­ния да провеждат експерименти, са надлежно подминати.

Впоследствие, на 13 април 1994 година, ЦРУ дава изявле­ние пред Консултативната комисия, че след електронен преглед на приблизително 34 милиона документа и ръчен на 480 300 страници и почти 50 разпита5 „до този момент не са открити ни­какви документи, които да подсказват, че ЦРУ е провеждало ек­сперименти или операции с използване на йонизираща радиа­ция върху човешки субекти"6.

ЦРУ твърди, че ако има такива експерименти, те са праве­ни от негови контрагенти, а самото Управление няма никакво участие в тях. И най-важното, в изявлението се признава, че спо­ред документацията на ЦРУ за програмата МКУЛТРА, то може да е провеждало такива опити.

Програмата МКУЛТРА е група от проекти, „занимаващи се с изследвания и разработване на химически, биологични и ра­диационни материали, подходящи за прилагане при тайни опе­рации за контролиране на човешкото поведение"7 (курсивът е добавен). Един от документите на ЦРУ ясно заявява, че „допъ­лнителните способи за контролиране на човешкото съзнание"

22


трябвало да включват „радиация, електрошок, различни обла­сти от психологията, социологията, антропологията, графологи­ята, причиняващи тормоз вещества и паравоенни средства и ма­териали"8.

Следователно от тези доказателства става ясно, че ЦРУ да­леч не е невинно по отношение на експериментите с радиация върху хора. Основавайки се на материали от безброй независи­ми източници, учени и жертви, Консултативната комисия прави тридесет искания за информация и документи, за да проследи потенциалните нишки, водещи към ЦРУ.

В документацията от МКУЛТРА и от няколко други проек­ти недвусмислено се споменава за употребата на радиация като част от изследователската им работа. Освен това поне един слу­жител на ЦРУ е присъствал на съвещанията в Министерството на отбраната в началото на 50-те год. на XX в., на които са об­съждани експериментите с радиация върху хора във връзка с из­питанията на атомната бомба.

Програмата на ЦРУ за направляване на човешкото поведе­ние е мотивирана главно от сведенията, че СССР Китай и Се­верна Корея използват техники за контрол върху съзнанието. Първата такава програма на ЦРУ, БЛУБЪРД, стартира през 1950 година, а през 1951 г., когато в нея са включени Канада и Вели­кобритания, името й е променено на АРТИШОК.

Официално МКУЛТРА е започната през април 1953 година като таен механизъм за финансиране на широк спектър изслед­вания върху човешкото поведение. Технически погледнато, тя е прекратена през 1964 г., но някои от нейните проекти продължа­ват да действат под шапката на МКСЪРЧ доста след 1970 г. МКУЛТРА е ръководена от Отдела на техническото обслужва­не (ОТО), който е известен и под името Подразделение на тех­ническите служби (ПТС). Главната цел на тези програми е по­тенциалната им употреба в шпионажа и тайните операции.

През 1973 година на Ричалд Хелмс, тогава директор на Цен­тралното разузнавателно управление, е подшушнато за предсто­ящите разследвания и той нарежда да се унищожи цялата доку-

23


ментация на МКУЛТРА. През 1976 г., докато дава показания пред Комисията Чърч, Хелмс признава, че „в правителствени­те институции и други организации е имало отношения с външни лица" и че „това би могло да е слабото им място, но след като програмата беше окончателно прекратена, си помислихме, че можем да се отървем и от документацията, така Че никой, кой­то ни е помагал в миналото, да не бъде подлаган на разпити; на конфуз, ако щете."

По време на разследването си през 1976 година Комисията Чърч действително открива някои писмени свидетелства. Отбе­лязано е обаче, че практиката на МКУЛТРА по онова време е била „да не поддържа никаква документация относно планира­нето и одобряването на изследователски програми"9.

Трябва да се подчертае, че главното в МКУЛТРА е използ­ването на нищо неподозиращи субекти. ЦРУ финансира множе­ство експерименти от този род. През 1953 година, след смъртта на д-р Франк Олсън, комуто е дадено ЛСД, в ЦРУ започва вътрешно разследване.10 Независимо от предупрежденията, че подобни експерименти са изключително опасни, Управлението продължава тази практика поне още десет години.

Въпреки един друг доклад, изготвен от генералния инспек­тор на ЦРУ през 1963 година, в който се препоръчва прекра­тяване на изследванията върху нищо неподозиращи хора, за-местник-директорът по планирането Ричард Хелмс продължа­ва да защитава тази политика, обосновавайки се, че „ако по­зитивната оперативна ефективност в използването на наркоти­ци намалее поради липса на възможности за реалистични из­следвания, ние ще изостанем от Съветския съюз в тази об­ласт."11 Що се отнася до моралната страна на тайните експе­рименти върху хора, Хелмс отбелязва: „На този въпрос няма­ме отговор."12

В отговор на искане, подадено от Джон Маркс през 1977 го­дина съгласно Закона за свобода на информацията (ЗСИ), ЦРУ открива допълнителни досиета във финансовите архиви на Уп­равлението на техническите служби, но не под името МКУЛТ-

24


PA. Тази документация през 1977 година се превръща в обект на разследване от страна на сенатор Едуард Кенеди.

През 1963 г. в един доклад на генералния инспектор на ЦРУ за МКУЛТРА се заявява, че програмата „се занимава с изслед­вания и разработки на химически, биологични и радиологични материали, годни за употреба в тайни операции за контролира­не на човешкото поведение" и че „радиацията" е едно от допъ­лнителните „средства за направляване на човешкото поведе­ние".13 ЦРУ не е в състояние да даде каквото и да било логично или убедително обяснение пред Консултативна комисия по ек­спериментите с радиация върху хора.

Членовете на комисията откриват известен брой документи на ЦРУ, свързани със 140-те подпроекта на МКУЛТРА, в кои­то се споменава за радиация. Например през 50-те год. на XX в. във връзка с подпроект 35 ЦРУ осигурява тайно 375 000 дола­ра за ново крило на университетската болница в Джорджтаун, което крило да се ползва за работа по химически и биологични програми. Д-р Чарлз Ф. Гешиктер, лекар от Джорджтаун, слу­жи като параван на ЦРУ С тези пари той финансира оборудва­нето на радиоизотопната лаборатория.14

По подпроект 86 д-р Уолъс Чан получава от ЦРУ пари за из­следване на полиграфите и други средства за установяване чест­ността на агентите. В един меморандум за протокола, на който липсва дата, Чан предлага „изкуствени средства за установяване на положителна идентификация (известни като средства за тайно маркиране), включително йонизираща радиация, а именно радио-изотопи с предварително определен полуразпад, избирателно им-плантирани и/или инжектирани; както и радиологично непрони­цаеми чужди тела, избирателно имплантирани и/или инжектира­ни в предварително определени части от човешкото тяло."15

С финансовата подкрепа на ЦРУ д-р Джеймс Хамилтън, кон­султант на Управлението по подпроект 140 на МКУЛТРА (кой­то по-късно се превръща в подпроект 3 на МКСЪРЧ), е трябва­ло да обзаведе и ръководи така наречената „сънна лаборатория". Вместо това той използва парите, за да направи лаборатория в

25


лечебницата на затвора във Вакавил, Калифорния, където про­вежда изследвания върху затворници. В своето писмо до фон­дация „Гешиктер" от 30 март 1965 година Хамилтън описва ра­ботата си по финансирания проект така: „Сега правим нова се­рия от експерименти върху 100 субекти затворници. В експери­ментите поглъщането на радиоактивен йод от щитовидната жле­за и на Т-4 от червените кръвни телца, както и някои други раз­работени от нас мерки, се отчитат спрямо изследвани в мина­лото променливи."16 Днес Хамилтън твърди, че няма спомен ня­кога да е правил изследвания върху хора.17

В документацията на БЛУБЪРД-АРТИШОК на няколко пъти се споменава за йонизираща радиация. В един меморан­дум на ЦРУ без дата има описание на изследванията на АР­ТИШОК, сред които се споменава за „радиация", както и за „други области", които са били „проучени", а също за хими­кали, хипноза и психиатрия. Друга картотека от архивата на АРТИШОК под името „Лъчиста енергия" разглежда възмож­ността за създаване на „сънен лъч", започвайки така: „Възможно е някои по-нови полета лъчиста енергия, някои атомни частици да бъдат насочени към сънните центрове в мозъка, които потискат будното състояние. По този начин може да се получи внезапно заспиване, ако апаратът работи в друго помещение и субектът не знае за него"18.

Все пак д-р Уеб Хеймейкър, експерт от Института по пато­логия на въоръжените сили, отхвърля предложението поради това, че „се съмнявал подобен подход, с ултразвукова или дру­га лъчиста енергия, някога да бъде възможен."19

В друга картотека на АРТИШОК под наименование „Метод на белязаните атоми" се заявява, че в Масачузетската многопро-филна болница са разработили техника „за проследяване на ра­диоактивен материал из човешкото тяло и особено в мозъка". След това се казва: „В този ред на мисли някои от най-важните ни консултанти постоянно насърчаваха проучването на методи на белязаните атоми като средство да се даде тласък на изслед­ванията АРТИШОК."20

26


Подпроекти 17 и 46 на МКУЛТРА включват използване на радиоактивни изотопи върху лабораторни животни за изследва­не ефектите от ЛСД. Не е ясно дали в експериментите на ЦРУ с ЛСД подобни радиоактивни изотопи не са използвани и върху хора, макар да е известно, че това е ставало и има един смъртен случай.

Наличните доказателства показват, че не само ЦРУ са уча­ствали в тайни експерименти върху хора. От 1950 до 1970 годи­на Управлението работи в тясно сътрудничество със сухопътни­те войски на САЩ в изследването на ЛСД и други химикали върху човешки същества.21

Болшинството изследвания върху хора са правени във Форт Детрик и в Лаборатории за изследване на въоръжението Еджуд (ЛИВЕ), и двете в Мериленд. Главният контрагент на армията в това изследване е д-р Албърт Клигмън от Пенсилванския уни­верситет. Някои от изследванията на Клигмън за ЛИВЕ, вклю­чително с употреба на радиоактивни изотопи, са правени върху затворници от Холмсбъргския затвор в Пенсилвания.22

В средата на 60-те год. на XX в. д-р Клигмън основава Бръшлянените изследователски лаборатории (БИЛ), чрез които ЛИВЕ провежда непозволени експерименти. Документацията на ЛИВЕ във връзка с опитите върху хора повдига някои сериозни етични въпроси. Те показват, че през 1971 година ЦРУ дава на ЛИВЕ 37 000 долара за изпитване на поверително гликолатно съе­динение, известно под името ЕАЗ167. Това химическо вещество с потенциалната способност да изважда психиката от строя е те­ствано върху хора, включително затворници от Холмсбъргския затвор. Една от основните цели на ЦРУ в тези изследвания е да синтезира белязаното с радиоактивни изотопи ЕА3167.

През януари 1975 година един меморандум от канцелария­та на генералния инспектор на ЦРУ показва, че ЕА3167 е било използвано върху 20 човешки субекти и че след това са напра­вени още наблюдения и изследвания. Ако се вярва на този до­кумент, изпитателният протокол е „аналогичен" на използвания от Бръшлянени изследователски лаборатории.23

27


ЦРУ прекратява договора си с ЛИВЕ през 1973 година.24

В по-новите разследвания на Министерството на енергети­ката служители на ЦРУ са отричали категорично в работата по договора между ЛИВЕ и Управлението да са използвани човеш­ки субекти. В подкрепа на това твърдение ЦРУ се позовава на вътрешното си разследване от 1977 година, когато сенатор Ке-неди провежда своите разпити на свидетели.25

Документите показват и че Министерството на отбраната (МО) има значително участие в планирането и провеждането на експерименти с радиация върху хора в рамките на своите про­грами за ядрени оръжия. Голяма част от тази работа МО из­вършват в края на 40-те и началото на 50-те год. на XX в. чрез своя Съвет за изследвания и развитие, който включва няколко консултантски групи и комисии.

Например Комисията по медицински науки е помогнала за формулирането на политика, която през 1953 година е подтик­нала министъра на отбраната Уилсън да издаде меморандум, който прилага на практика Нюрнбергския кодекс. Кодексът пред­вижда достатъчно медицински и етични насоки, които да пазят интересите на доброволците в експериментите. Все пак в продължение на десетилетия след това почти всяко министер­ство и правителствена агенция на Съединените щати, участва­ли в експерименти върху хора, са го пренебрегвали.

Според документацията на МО и Националния архив, ЦРУ е била представлявана на поне осем съвещания на Комисията по медицински науки.26

През 1952 година д-р Кларк Иигър, началник на медицинс­кото подразделение на Отдела за научно разузнаване на ЦРУ, присъства на съвещание, по време на което са обсъждани етич­ни въпроси във връзка с използването на хора в експерименти­те с радиация. По-късно той е един от главните консултанти на програмата АРТИШОК по изследване на промиването на мозъ­ци от външен източник.

От писмените документи става ясно, че ЦРУ е извършвало проучване за радиационна война (РВ) и е събирало сведения за

28


работата на Съветския съюз в тази насока. Доказва се и сътруд­ничеството между ЦРУ и МО, както и опитите им в средата на 50-те год. да разработят летящи на голяма височина балони като оръжие за разпръскване на радиация в Съветския съюз. И все пак още през 1953 година Управлението заключава, че няма го­ляма вероятност Съветския съюз да разработи ядрени оръжия.

В началото на 50-те год. ЦРУ предлага на МО и Комисията по атомна енергия (КАЕ) да се разработи малкомащабно ядре­но оръжие за употреба в неконвенционални бойни действия на партизански групи.27 Управлението оглавява Обединената коми­сия за разузнаване по въпросите на атомната енергия - главна­та институция, отговорна за наблюдаване на съветските програ­ми за ядрени оръжия.

Лаборатория „Лоурънс Ливърмол" (ЛЛЛ) към Министер­ството на енергетиката има богат опит в експериментирането върху хора. Тяхното сътрудничество с Британския институт за изследване на атомната енергия и лабораторията „Харуел" продължава от 1972 г. до 1990 г.28

От Меморандума за споразумение между ЦРУ и ЛЛЛ от 1965 година (разсекретен) става ясно, че ЛЛЛ е провеждала ек­сперименти за ЦРУ в резултат от връзката й с КАЕ и Министер­ството на енергетиката.

В отговор на Консултативната комисия ЦРУ отрича след търсенето из поверителната си документация да е открило как­вито и да било доказателства, че ЛЛЛ е провеждала експери­менти върху хора за Управлението. Все пак наличната инфор­мация подсказва друго. Неколцина души, активно замесени в ек­спериментите върху хора за МО и КАЕ, може да са вършили ня­кои работи и за ЦРУ.

Харолд Ходж от Университета в Рочестър е получил от Уп­равлението средства за изследване на ЛСД.29 Ходж е ръководел и работата на проекта „Манхатън" в Рочестър, а именно изслед­ванията върху токсичността на урана.30 В друг случай в резюме­то на ЦРУ пред Консултативната комисия се заявява, че д-р Роб-ли Еванс „отдавна е консултант на ОТО и ПТС по радиационна

29


безопасност, откриването на радиация и използването на беля­зани атоми"31. Еванс е бил и преподавател в МТИ, участвал пря­ко в експериментите с радиация върху хора за Комисията по атомна енергия, МО и други институции.

На едно съвещание през 1955 година трима души дават по­казания през членове на Консултативната комисия, че действи­телно са участвали като субекти в радиационни изследвания на ЦРУ по проекта МКУЛТРА. Въпреки че не са в състояние да представят никакви документи в подкрепа на твърденията си, свидетелите съобщават имената на добре известни личности, замесени в програмата МКУЛТРА.

Тъй като почти всички оперативни досиета и документи на МКУЛТРА са унищожени през 1973 година, ЦРУ е в състояние да пренебрегне директното искане на Консултативната комисия за по-сериозно вътрешно разследване - просто отхвърлят твърденията на свидетелите като недоказани и отричат да са уча­ствали по какъвто и да било начин в тестове с радиация върху хора. Освен това Управлението не е готово да улесни открива­нето на архиви на неправителствени организации, които биха могли да докажат участието на държавата в такива експеримен­ти.

Следователно от многобройните доказателства и показания се вижда, че Управлението е успяло да избегне скандала от по­редното нарушаване на своя морален кодекс.

БЕЛЕЖКИ

1. Писмо от октомври 1995 година до членовете на Междуве­домствената работна група по експериментите с радиация върху хора от Рут Р. Фейдън, председател на Консултативната комисия по експериментите върху хора.

2. Дейвид Грайс е ветеран както от операциите, така и от ана­лиза, а също така и защитник на реформите в Управлението. Той е написал няколко статии за вътрешното издание на ЦРУ „Наука­та разузнаване". Вижте например „Нови връзки между разузнава­нето и политиката" в том 34, номер 2, Лято 1990, и „Разузнаването през 90-те год. на XX в.", том 35, номер 1, Пролет 1991.

30


3.        През юни 1994 година, когато се пенсионира Дейвид Грайс, Джон Перейра става и.д. директор на Центъра за проучване на ра­зузнавателните сведения, а през септември 1994 година за дирек­тор е назначен Брайън Лател.

4.        Подобна тенденция в министерствата на САЩ съществува и днес. В отговор на скорошното искане съгласно ЗСИ за инфор­мация относно договорите за разработване на несмъртоносни оръ­жия между Министерството на енергетиката (МЕ) и Калифорний­ския университет, МЕ ме уведоми, че не са длъжни да разкриват тази документация, понеже тя не е правителствена - макар че тук МЕ е страна по договорите. Правилникът за приложение на ЗСИ в тази област остава неясен и противоречив. В един подобен слу­чай, когато документите идват от контрагент на американската армия, съдът постановява тяхното разкриване, тъй като са изгот­вени за министерство и следователно са правителствени, а не во­енни. Аз подадох жалба срещу решението на МЕ.

. 5. ЦРУ представи на Комисията списък от 22 души, които са били разпитвани, но запази в тайна самоличността на останалите.

6.        „Разследване на Централното разузнавателно управление за документи, свързани с експериментите с радиация върху хора", 13 април 1994.

7.        Същият източник.

8. „Доклад на генералния инспектор на ЦРУ за МКУЛТРА", 14 август 1963.

9.        Сенатска комисия за проучване на правителствените опе­рации по отношение на разузнавателните мероприятия, „Оконча­телен доклад", Книга 1 - Външно и военно разузнаване, 94-ти кон­грес, II сесия, 26 април 1976, Специален доклад N94-755 (по-извес­тен като Доклада на комисията Чърч). Вижте също Книга I, стр. 406.

 

10. Няколко десетилетия ЦРУ пази в тайна от семейството под­робностите около смъртта на д-р Франк Олсън, починал, след като му е даден ЛСД. След няколко съдебни дела Управлението решава проблема с извънсъдебно споразумение, като същевременно отрича да има каквато и да било вина за случилото се. По същия начин действа и във връзка с няколко от жертвите на експериментите „Психоатака" на д-р Камърън по подпроект 68 на МКУЛТРА.

11.      Същият източник. Вижте също Доклад на Комисията Чърч, Книга I, стр. 402.

31


12.         Вижте бел. 9.

13.         „Доклад за инспекцията на МКУЛТРА/ПТС", 26 юли 1963.

14.         Фондът за медицински изследвания Гешиктер е служил като главен параван за тайно финансиране на безброй подпроекти на МКУЛТРА от страна на ЦРУ Освен това ЦРУ се е опитало да при­влече Комисията по атомна енергия във финансирането на проек­та, като се позовава на участието им в радиационните изследва­ния на Гешиктер.

15.         Д-р Уолъс Л. Чан. „Меморандум за протокола: Установя­ване и потвърждаване „искреността" на агенти и/или щабен пер­сонал с техники и методи, различни от разпита," без дата.

16.         Д-р Джеймс А. Хамилтън за Фонда за медицински изслед­вания Гешиктер, 30 март 1965 („С настоящето бихме искали да по­молим за субсидия...").

17.         В телефонен разговор с автора, октомври 1996.

18.         Консултативна комисия по експериментите с радиация върху хора [ККЕРХ], досие номер С/А-071095-А на ЦРУ

19.         Д-р Джеймс X. Хъдълсън до началника на Техническия клон, Отдел по сигурността, „Консултация с д-р Уеб Хеймейкър", 4 ноември 1953.

20.         Вижте бел. 17.

21.         В доклад на Комисията Чърч, Книга I, стр. 395 се казва, че една от трите главни функции на Подразделението за специални опе­рации (ПСО) към Биологическия център на СВ във Форт Детрик е да провежда „биологични изследвания за ЦРУ". В началото на 1952 година ПСО се съгласява да „помогне на ЦРУ в разработването, изследването и поддържането на системи за получаване на биоло­гични вещества". Чрез това споразумение ЦРУ се сдобива със зна­нията, уменията и материално-техническата база на СВ за разра­ботване на биологични оръжия, подходящи за употреба от ЦРУ" -Доклад на Комисията Чърч, Книга I, стр. 389. Много от първите из­следвания на ЦРУ върху ЛСД са правени именно във Форт Детрик.

В края на 60-те голяма част от работата по МКСЪРЧ на Под­разделението на техническите служби (ПТС) е прехвърлена във Форт Детрик. Д-р Кристофър Грийн и майор Едуард Деймс играят важ­на роля в разработването на средства за биологична и химическа война на ЦРУ.

22.  Във „Филаделфия Инкуайърър" от 18 септември 1977 се
цитира една местна статия от 1963 година за експериментите на

32


военните в Холмсбърг, „при които затворници били принуждава­ни да излагат ограничени участъци от кожата си на облъчване с малки количества радиоактивни изотопи".

23.        Меморандум за заместник-директора по науката и техно­логиите, „ОФЪН/ЧИКУИТ Ревизирано", 19 октомври 1978.

24.        Скот Брекинридж, Меморандум до генералния инспектор, „Проучване и разработка на приложението на наркотиците в ра­зузнаването", приложение към „Направляване на човешкото пове­дение", стр.2-3, 31 януари 1975.

25.        Вижте бел. 7 и „Меморандум за протокола: Доклад от пъту-ване/Еджуд", 12 февруари 1975.

26.        Имената на представителите на ЦРУ са дадени в списъка на присъстващите от записките на първото, третото, четвъртото, петото, десетото, тринадесетото, четиринадесетото и седемнадесе­тото заседания на Комисията по медицински науки.

27.        Меморандум на историческия отдел на ЦРУ, 1994, стр. 10-12.

28.        „Проверяване точността на градуиране ин виво на човеш­ки субекти, третирани с ниобий 92, барий 133, паладий 103, хром 51 и стронций 85. Експерименти с радиация върху хора на Министер­ството на енергетиката и неговите предшественици", МЕ на САЩ, заместник министър на околната среда, безопасността и здраве­то, 1995, стр.90.

29.        Джон Маркс. „Търсене на Манджурския кандидат", Таймс Букс, Ню Йорк, 1979, стр. 118. „Групата на Ходж намери начин да постави радиоактивен маркер в ЛСД."

30.        Вижте Дж. Нюъл Станърд. „Радиоактивност и здраве: Ис­тория", Отдел по научно-техническата информация към МЕ, 1988.

31.        Досие С/А-080994-А на ККЕРХ, „Записки от събеседвания на ЦРУ с хора във връзка с експериментите с радиация върху хора", 1994. Въпреки че преди това ЦРУ е разкрило информацията за Роб-ли Еванс, Брайън Лател, директор на Центъра за проучване на ра­зузнавателните сведения на ЦРУ, на 4 август 1995 година изпра­ща до председателя на Консултативната комисия д-р Рут Фейдън писмо, в което заявява, че „поради своята политика Централното разузнавателно управление не може нито да потвърди, нито да от­рече наличието си на договорни отношения с някое от следните лица [д-р Робли Д. Еванс или д-р Харолд С. Ходж]."

33


Трета глава ИЗПРОБВАНЕ НА ЛСД

Не само ЦРУ са замесени в експерименти за контрол върху съзнанието. Тази глава ще разгледа експериментите с халюци-ногенни наркотици, провеждани от различни поделения на Ра­зузнавателната общност на американската армия заедно с ней­ните химически войски. Голяма част от свързаните с това доку­менти са унищожени. Онова, което следва, се основава на спа­сени писмени свидетелства от тези програми.

От наличните досиета в Разузнавателния център във Форт Холъбърд, щата Мериленд, и от Военните химически лабора­тории знаем, че през ноември 1957 година е стартирал съвмес­тен координиран проект за психохимични наркотици. Предпо­лага се, че основната работа по този съвместен проект е свърше­на в края на 1957 г. и началото на 1958 г. През май 1958 година са се провели разисквания между офицерите от Разузнавателния съвет на Форт Холъбърд и Лабораториите за изследване на въоръжението в Еджуд. След заседанието на 3 юни 1958 година началникът на Разузнавателния съвет изпраща неофициален план на Дирекцията по медицински изследвания на Военните хими­чески лаборатории.1

Планът е озаглавен „Програма за тестване на материал ЕА 1279" и включва използване на ЛСД. В този план се обсъжда „подходът към потенциалните доброволци", които трябвало да бъдат подбирани от личния състав въз основа на досиетата, включващи информация за работа със секретни материали. В до­кумента се говори за кодекс на поведение на доброволците, спо­ред който трябвало да подпишат декларация, че са съгласни. Преди всяко изследване доброволците трябвало да преминават > физически и психиатричен преглед.

34


В програмата за първата група доброволци, пристигнали в Армейския химически център (АХЦ) в Еджуд, специално се на­блягало на „несъзнателната реакция". За да се проведат тесто­вете, бил нужен тридневен престой. След лекарски преглед фи­зически негодните били отпращани.

Първата вечер в АХЦ била за запознаване. На доброволе­ца се представял обучен в разпитите служител, който предва­рително се запознавал с досието му. Целта на вечерта за доб­роволците била социални контакти с други хора. Но всъщност всичко било нагласено така, че да подпомага разпитващия в из­мъкването на допълнителна информация от доброволеца - нещо като симулация на дипломатически коктейл, където се правели опити за получаване на поверителни сведения от нищо неподо­зиращи субекти.

На доброволците се сервирали питиета с ЛСД. След това разпитващите се опитвали да измъкнат още по-поверителна ин­формация за задълженията на доброволците в техните части. При необходимост разпитващият давал на доброволеца допъл­нителни дози ЛСД без негово знание.

Били отделени специални помещения, където да разговаря всяка от двойките. Вечерните събеседвания били сравнявани с тези на другия ден, когато субектите вече не се намирали под влиянието на наркотика. Доброволците не съзнавали, че ги раз­питват. Все пак на втория ден ги информирали за събитията от предишната вечер.

В Еджуд се провеждали експерименти и с други групи доб­роволци за преценяване способността им да лъжат, докато са под влиянието на ЛСД. Имало и „Тестове за разстройване на паметта", с които се преценявало влиянието на ЛСД върху па­метта на субектите; „Специализирани тестове на двигателните реакции", с които се отчитало разстройването на елементарни­те двигателни реакции след приемане на ЛСД, и „Тестове на ефекта от средата и физическото състояние", т.е. оценка на ефек­та от ЛСД върху доброволци, подложени на различни условия и физически състояния, включително пълна изолация и враждеб-

35


ни разпити. Друг тест, „Влияние на материала при изкуствено създадени стресови ситуации", определял способността на су­бекта да не издава информация, когато се намира под необича­ен стрес и влияние на ЛСД.

Няма доказателства, че тези изследвания са били одобрени на каквото и да било ниво над президента на Разузнавателния съвет или директора на Лабораториите за медицински изслед­вания в Еджуд. Единственият достъпен документ от канцелари­ята на генералния инспектор и генералния одитор към су­хопътните войски (СВ) на САЩ показва, че предложеният план е бил изпратен от Разузнавателния съвет на командващия СВ в Еджуд.

Подписан е от генерал-адютанта от името на командващия центъра, което сочи, че командващият на Разузнавателния център може би е одобрил програмата от страна на Разузнава­телния корпус.2 Все пак бившият началник на Разузнавателния център Ричард С. Прейдър на 29 октомври 1979 година свиде­телства, че не е знаел нищо за плана и е напълно възможно пис­мата да са били подписвани от негово име. Освен това той зая­вява, че макар Разузнавателният съвет да се намира под негово командване, по въпроси от оперативно естество те обикновено докладвали директно на канцеларията на заместник-началник-щаба по разузнаването (ЗНЩР) на СВ.3

Уилям Дж. Якобсен, офицер по проекта на Разузнавателния съвет, подкрепя версията на Ричард Прейдър. Освен това доба­вя, че доколкото знае, по онова време в Холъбърд не е можело да се вземе никакво решение за участие в изследвания без одоб­рението на ЗНЩР4 Това твърдение на Якобсен не е потвърдено от бившия персонал на ЗНЩР Освен това не са открити никак­ви доказателства, че Лабораториите за медицински изследвания са получили одобрение чрез Химически войски, нито пък че от канцеларията на началник управление медицинска служба са раз­гледали или проверили плана. Те очевидно са се отклонили от законните канали.

36


Оцелелите документи показват, че експериментите са про­веждани на два етапа: първата серия от август до ноември 1958 година,5 а втората от септември 1959 г. до май 1960 г. Макар да няма доказателства за точния брой на използваните добровол­ци, от командировъчните предписания и показанията личи, че става дума за 30-35 души. Няма обаче писмени данни за това по колко пъти е даван ЛСД на всеки доброволец.

Най-важното тук е, че никой от доброволците не е дал сво­ето „информирано съгласие" преди приема на ЛСД. Освен това е имало преднамерени усилия да бъдат лишени от всяка инфор­мация, която би им помогнала да преценят доколко опасна е тази процедура. Отговорността за умишленото укриване на инфор­мация е на Разузнавателния съвет като инициатор и на Лабора­ториите за медицински изследвания като изпълнители. Едва след първото даване на ЛСД доброволците били уведомявани за слу­чилото се и за останалата част от проекта.

Тези тестове са провеждани няколко години след смъртта на д-р Франк Олсън през ноември 1953 година, вероятно причи­нена от сложения в питието му ЛСД. Д-р Олсън е работил в тяс­на връзка с Подразделението за специални операции към хими­ческата служба на СВ във Форт Детрик. Данните сочат, че ар­мията на САЩ скоро е забравила поуките от смъртта на Олсън и е продължила с изследванията по старому.

Според показанията на един от доброволците, Чарлз Л. Шърли-младши, дадени на 5 август 1975 година, сред колеги­те му било разпространено мнението, че ако откажат да уча­стват в изследванията, ще изпаднат в немилост пред своите началници.

След първата серия експерименти през ноември 1958 годи­на началникът на клиничното подразделение в Еджуд изпраща писмо до командира на разузнавателния център на сухопътните войски (СВ), в което се казва, че основната работа по първата фаза е приключена, и то с крайно удовлетворителни резултати.

По-нататък в писмото се отбелязва, че „приложението на материала [ЛСД] е добре по възможност да става в реални си-

37


туации на експериментална основа"6. Трудно е да се повярва, че може да се даде такава препоръка за опасен наркотик с непред­видими резултати, и то след тестовете върху 35 доброволци.

На 21 януари 1959 година разузнавателният център на СВ дава зелена светлина на Еджуд: „Нашият щаб изпрати писмото Ви на заместник началник-щаба по разузнаването (ЗНЩР) на СВ, съгласявайки се с Вашите препоръки материалът да бъде изпол­зван в реални ситуации на експериментална основа."7 От налич­ната документация става ясно, че е подготвян план за изпита­ние в реални условия заедно с представители на Лаборатории­те за медицински изследвания и офицер от Разузнавателния съвет, който да помага в разпитите.

В началото на март 1959 година директорът по медицинс­ките изследвания в Еджуд уведомява своя началник, командира на Военните химически лаборатории, че планът скоро ще му бъде предоставен от Разузнавателния център.8 В плана се пред­вижда прилагане на ЛСД върху чужди граждани в други стра­ни. Канцеларията на началник управление медицинска служба е избраният канал за бързо осъществяване на плана.9

На 9 април 1959 година представители на Военните хими­чески лаборатории и Разузнавателния център запознават начал­ника на отдел изследвания и развитие към канцеларията на на­чалника управление медицинска служба с „Програма за тества­не на материал ЕА 1279", като предлагат изпитание в реални ус­ловия. Той има резерви към одобряването на плана, но по-късно уведомява неофициално Еджуд, че началникът управление ме­дицинска служба би преразгледал решението си, ако планът му се представи чрез заместник началник-щаба по разузнаването (ЗНЩР). Разузнавателният център изпраща плана на ЗНЩР за съгласуване с началник управление медицинска служба и пос­ледният „се съгласява със заключението на химическата служ­ба и няма никакви медицински възражения срещу плана за из­питание в реални условия"10. Канцеларията на ЗНЩР нарежда на командира на Разузнавателния център към СВ на САЩ (РЦСВСАЩ) да подготви подробна щабна разработка за изпи-

38


танията върху чужди граждани и доклад за ЗНЩР На 15 октом­ври 1959 година РЦСВСАЩ изпраща на ЗНЩР исканата разра­ботка."

На 8 август 1960 година Групата за свръзка към канцела­рията на помощник началник-щаба по разузнаването е изпра­тена в Европа, където да инструктира европейската разузнава­телна общност за съвместния проект на Разузнавателния кор­пус и Военните химически лаборатории за изпитания на ЛСД и да запознае началника на армейското разузнаване в Европа (НАРЕ) с плана. Групата се състои от трима души: офицер от канцеларията на заместник началник-щаба по разузнаването на СВ (ЗНЩР); офицер за проекта от Разузнавателния съвет на СВ във Форт Холъбърд (РСМСВ) и още един офицер за проекта, но от Химични лаборатории за изследвания и развитие (ХЛИР) в Еджуд.

На разузнавателната общност в Европа е оставено да измис­ли подробностите по плана и да осигури субекти за предложе­ния „Тест в реални условия". Те трябвало да са чужденци и да не са доброволци. СВ отговаряли за осъществяването на проек­та под зоркото око на Групата за специални цели (ГСЦ).12 Оце­лелите писмени свидетелства показват, че на 25 ноември 1960 година заместникът, ЗНЩР и НАРЕ неофициално са се догово­рили за работните си отношения.13

На 7 декември 1960 година офицерът за проекта на Разузна­вателния съвет на СВ в присъствието на представители на на­чалника на химическа служба към СВ и канцеларията на начал­ник управление медицинска служба инструктира ЗНЩР14 От док­лада му личи, че ЗНЩР се е съгласил с плана, тъй като той е щял да допълни конвенционалните методи за разпит. Макар да не е изразена почти никаква загриженост, е повдигнат въпросът за съгласуването с други институции като ЦРУ и ФБР

Окончателното решение е подобно съгласуване да бъде от­ложено, докато не се направи оценка на изпитанията в реални условия в Европа. За ЗНЩР в протокола е записано: „Неговата загриженост бе, че за да излезе нещо от този проект, това [ЛСД]

39


трябва да се прилага върху по-висши неамерикански субекти, или както се изрази, щабни офицери.

Това можело да се осъществи само с въвличането на ЦРУ в проекта." Също така ЗНЩР добавя, че „може би трябва да се информира и по възможност привлече ФБР за по-нататъшното развитие на експериментите"15.

Няма абсолютно никакви доказателства, че този план е бил одобрен от началник-щаба на СВ или други по-висши от ЗНЩР офицери. Няма доказателства и че планът е бил съгласуван с ФБР ЦРУ или друга институция извън СВ. През януари 1961 година химическата служба изпраща офицер, който да стане част от Групата за специални цели заедно с офицера за проекта на Ра­зузнавателния съвет на СВ.16 Новият член, вероятно осигурен от канцеларията на началника управление медицинска служба, е медицински кадър от Форт Тотън, щата Ню Йорк. (Няма пис­мени доказателства, че това назначение е било направено от на­чалника управление медицинска служба.)

На 28 април 1961 година Групата за специални цели (ГСЦ) на СВ, която се занимава с ЕА 1279 (ЛСД), отпътува на 90-днев-на програма за експерименти в реални условия в Европа, а имен­но „Операция ТРЕТИ ШАНС". Групата се състои от военен ле­кар на СВ, офицер на Химическия корпус по проект ЕА 1279 и занимаващ се със същия проект офицер от Разузнавателния център на СВ, който представлява канцеларията на ЗНЩР Це­лите са: „да се потвърдят или отхвърлят лабораторните заклю­чения (1958-1960 година), за да се определи дали техниката с ЕА 1279 може да бъде използвана като помощна при разпити, как­то и дали техниката действително повишава експлоатационни­те качества на реални субекти за разузнавателни цели."17

Занимаващите се с организацията разузнавателни части вече са определили субектите. Всичките спадат към критичната ка­тегория и са смятани за „неподатливи" на конвенционалните тех­ники за разпит или разследване.

Субектите са доведени един по един в предварително под­готвен лекарски кабинет под претекст, че трябва да ги прегледа

40


лекарят на ГСЦ. След като бъдат представени в неофициална атмосфера на членовете на ГСЦ, субектите получават питиета, в които тайно е добавен ЛСД. След като наркотикът започва да действа, групата се премества в помещението за разпити. Воен­ният лекар и психологът присъстват на разпитите до самия им край като консултанти.18

Проведени са 11 експеримента с 10 субекти, от които деве­тима чужденци, информатори или агенти на армейското разуз­наване. Изключението е американски войник, замесен в кражба на поверителна документация. Никой от субектите не е добро­волец, макар че един от тях се е съгласил да се подложи на тест със „серума на истината".

Групата за специални цели се връща в САЩ в края на юли 1961 година. Заключението им е, че има спешна нужда от мо­дерни, неконвенционални техники, които да подобрят възмож­ностите на разузнавателните части в реални условия, когато са необходими интензивни специални разпити, и че ЛСД има обе­щаващо бъдеще в тази област. Една от препоръките им е: „Да се предприеме изчерпателна програма за изпитания в реални ус­ловия съвместно със съответните американски отдели по разуз­наването и сигурността за научно получаване на емпирични дан­ни, по които да се стандартизира техниката ЕА 1279; и за тези бъдещи експерименти да се използват реални субекти от дей­ствителни случаи както за изследователски, така и за оператив­ни цели."19

Няма доказателства, че която и да било част от ТРЕТИ ШАНС е представена на началник-щаба на СВ или на секрета­ря на СВ или одобрена от тях. От наличните свидетелства ста­ва ясно, че от началото до края този проект е в разрез с поли­тиката на МО и СВ, както и на специфичните правилници за хи­мически или медицински изследвания. Освен това ГСЦ използ­ва нищо неподозиращи субекти с чуждо гражданство във всич­ки случаи с изключение на един. Да не говорим, че използване­то на американския войник е по-скоро с оперативна, отколкото с изследователска цел. И накрая, отговорни за крещящото не-

41


зачитане на политиката и директивите на СВ са заместник на-чалник-щабът по разузнавателната част, канцеларията на начал­ника управление медицинска служба и началникът на химичес­ка служба.

След завръщането на Групата за специални цели от Европа през декември 1961 година ЗНЩР взема решение да проучи възможността за подобни експерименти в сухопътните войски на САЩ в района на Тихия океан (СВСАЩТО).20 На 27 февруари 1962 година офицерът по проекта от Разузнавателния корпус за­познава заместник началник-щаба, НАРЕ и СВСАЩТО за ЛСД програмата в своята щаб-квартира на Хавайте. „Главната цел на програмата за изпитания в реални условия ще бъдат експеримен­талните изследвания при действителни оперативни условия, про­верка на предишни лабораторни и реални изпитания на техни­ката [с ЛСД], както и разработване на още данни за оператив­ната употреба на материала. Всеки оперативен напредък на ин­дивидуалните случаи, избрани за експериментиране, ще бъде считан за допълнително предимство."21

Първите тестове започват на 20 април 1962 година. Програ­мата носи кодовото название Операция ДАРБИ ХЕТ и ЗНЩР изисква от началника на химическата служба да осигури един офицер, който да се присъедини към ГСЦ за този етап от из­следванията.22 Химически войски възлагат тази задача на същия офицер, който е участвал в Операция ТРЕТИ ШАНС.23

По причини, които остават неясни, Операция ДАРБИ ХЕТ е прекратена, преди да бъде даден ЛСД на някой от осемте из­брани за целта субекти - 7 чужди граждани и един американски войник. При инструктажа на 10 април 1963 година заместникът на ЗНЩР към СВ нарежда да не се провеждат повече никакви тестове на ЕА 1279. Причините, които се излагат, са липсата на данни, некатегоричното естество на изследванията и правните, политически и морални проблеми, свързани с прилагането на ЕА 1279 (ЛСД).24

В заключение за две години Разузнавателният корпус е из­ползвал 30-35 души за своите изпитания на ЛСД. Първите екс-

42


перименти - с тайното даване на ЛСД на симулиран светски при­ем - са в пряко нарушение на публикуваната политика на МО и на СВ. За голяма част от доброволците и за самите изследва­ния липсват каквито и да било документи. Те са умишлено уни­щожени, за да се запази в тайна самоличността на участниците в тези операции. В сухопътните войски на САЩ употребата на ЛСД е прекратена на 10 април 1963 година. Все пак тези опера­ции проправят пътя за други американски институции - вклю­чително контрагенти на правителството на САЩ - да продължат изследванията с ЛСД върху нищо неподозиращи човешки субек­ти.

БЕЛЕЖКИ

1. Военните химически лаборатории на СВ на САЩ (АХЦ), Медицински отдел. Писмо до командващия, Разузнавателен център на СВ на САЩ, Форт Холъбърд, Медицински отдел. Тема: Пред­ложен план за експерименти в реални условия с ЕА 1279, дата: 19 март 1959.

2.        Разузнавателен център на СВ на САЩ, Форт Холъбърд, пис­мо до командващия, Химически център на СВ на САЩ, Еджуд, Медицински отдел. Тема: Програма за тестване на материал ЕА 1279, дата: 28 април 1958.

3.        Формуляр от служител на Лабораторията за медицински из­следвания. Тема: Коментари върху Програма за изпитвания на материала „К", предложена от РЦСВСАЩ, дата: 27 март 1958.

4.        Показания на о.з. подполковник Уилям Дж. Якобсен, 29 ав­густ 1975.

5.        Разузнавателен съвет към СВ на САЩ, писмо до Главна ди­рекция за медицински изследвания, Военни химически лаборато­рии. Тема: Изпращане на работен план, дата: 3 юни 1958.

6.        Лаборатории за медицински изследвания, писмо до коман­дващия на Разузнавателния център към СВ на САЩ. Тема: Про­грама за изпитания на материал ЕА 1279, дата: 14 януари 1959.

7.        Разузнавателен съвет към СВ на САЩ, писмо до командва­щия на Подразделението за химически изследвания и развитие на СВ на САЩ, Еджуд. Тема: Програма за тестване на материал ЕА 1279, дата: 21 януари 1959.

43


8.         Формуляр от директора по медицински изследвания до ко­мандващия, Военни химически лаборатории на СВ на САЩ. Тема: План за химически изследвания, дата: 6 март 1959.

9.         Писмо от Разузнавателния съвет на СВ до ЗНЩР, СВ. Тема: Щабна разработка: Програма за изпитания на материал ЕА 1279, дата: 15 октомври 1959. (Включва препратки към писмото на ЗНЩР от 27 юли 1959, в което се иска разрешения за провеждане на изследвания.)

 

10.       Същият източник.

11.       Същият източник.

12.       Доклад от пътуването на Групата за разузнавателна свръзка към канцеларията на заместник началник-щаба относно Програ­ма за тестване на материал ЕА 1279, дата: 26 август 1960.

13.       Подразделение за изследвания и развитие към Химичес­кия корпус на СВ на САЩ, писмо до командващия на Лаборато­риите за химически изследвания и разработки. Тема: Програма за тестване на материал ЕА 1279, Етап I, Предварителни данни и ре­зюме до настоящия момент. Без дата.

14.       Същият източник - Приложение 4. Докладна записка от КЗНЩР до Отдела по сигурността. Тема: Програма за тестване на материал ЕА 1279, дата: 9 декември 1960.

15.       Същият източник.

16.       Същият източник, без приложението.

17.       Доклад на офицера по проекта до ЗНЩР Тема: Доклад за пътуването и дейностите на Група за специални цели ЕА 1279 на СВ относно Операция ТРЕТИ ШАНС, дата: 6 септември 1961.

18.       Същият източник.

19.       Препратка към писмо на ЗНЩР. Тема: Програма за тестване на материал ЕА 1279, дата: 29 декември 1961.

20.       Меморандум за протокола. Тема: Политически и оперативни фактори в провеждането на експерименти в реални условия на ЕА 1279, дата: 1 март 1962.

21.       Писмо на ЗНЩР до началника на химическата служба. Тема: Програма за тестване на материал ЕА 1279, дата: 28 март 1962.

44


22.          Писмо на Отдела за изследване и развитие на Химичес­кия корпус към СВ на САЩ. Тема: Програма за тестване на мате­риал ЕА 1279, дата: 6 април 1962.

23.          Писмо на ЗНЩР до Разузнавателния съвет на СВ. Тема: Програма за тестване на материал ЕА 1279, дата: 9 април 1962, с приложен Меморандум за протокола.

24.          ЗНЩР, СВ, Меморандум за протокола. Тема: Програма за тестване на материал ЕА 1279, дата: 12 август 1963.

45


Четвърта глава БУХЕНВАЛДСКИЯТ ЩРИХ

В средата на ноември 1993 година след шестгодишно раз­следване 42-годишната Айлийн Уелсъм публикува серия от статии за живота и смъртта на петима души - стюард в спа­лен вагон, бояджия, дърводелец, политик и домакиня - изпол­звани като опитни мишки от Министерството на енергетика­та на САЩ. Макар че се появяват в „Албюкърки Трибюн", вестник в не особено гъсто населеното Ню Мексико с тираж 35 000 броя, статиите предизвикват интереса на големите на­ционални вестници.

На 7 декември 1993 година министърът на енергетиката Хейзъл О'Лиъри нарежда повереното й министерство да разсек-рети поверителните досиета по проекти, включвали използване на хора като опитни мишки от войната насам. Не е съзнавала обаче размерите на програмата и отчаянието, което е оставила след себе си. Министърът нарежда 32 милиона тайни докумен­та да бъдат разгледани и оповестени пред обществото, като обе­щава, че жертвите ще бъдат обезщетени. Смятала е, че става дума за около 800 души, най-вече умствено изостанали или без­надеждно болни, ала само за първата седмица в повереното й министерство се получават 10 000 обаждания.

„Както сигурно знаете, Министерството [на енергетиката] е твърдо решено да предостави на обществото възможно най-мно-го информация за проведените изследвания с радиация. За тази цел започнахме голям проект, обхващащ цялото министерство, за откриване на съответната документация." Така ми писа Де­нис Б. Дигинс, началник на Отдела по законите за свобода на информацията и правото на личен живот към МЕ, прилагайки

46


списък с програмите и проектите, включвали изследвания върху хора. Самият списък беше дълъг 150 страници. Още от 1942 го­дина МЕ провежда изследвания относно ефекта от плутоний върху деца и възрастни. Талбът, Нютон и Уорнър са записали заключенията си в доклад, след като са инжектирали плутоний на двама здрави мъже; Туи, Кейсик, Олдъм и Ларсен са прила­гали венозно инжектиране на плутоний, за да изследват концен­трацията му в косата1. След като са третирали своите жертви с плутоний, Мое и Готър се опитали да установят „допълнител­ната краткосрочна екскреция на плутоний в урината".2 Други са излагали жертвите си директно на плутоний,3 а трети учени, след като са отравяли субектите с радиоактивен материал, са из­вършвали аутопсии, за да определят натрупването на плутоний в тъканите.4 Всички тези изследвания са били подкрепяни и фи­нансирани от МЕ.

В някои случаи жертвите им са били болни пациенти. Меж­ду 1953 и 1957 година Уилям Суит и неговите сътрудници от Ма-сачузетската многопрофилна болница в Бостън са инжек­тирали уран 235 (235U) на поне 11 безнадеждно болни от рак па­циенти. Според „Албюкърки Трибюн" поне шестима от паци­ентите е нямало да умрат, понеже са били със сгрешена диаг­ноза. Освен това двама от тях страдали от заболявания, нару­шаващи метаболизма, което учените изследвали.

Албърт Стивънс, бояджия от Хийлсбърг, щата Калифорния, според диагнозата бил безнадеждно болен от рак на стомаха. На 14 май 1945 година му инжектирали, както е описано по-късно, „многократно смъртоносната по учебник доза" плутоний. Био­псията, направена на 18 май, показала, че той е имал язва, а не рак. През юли 1947 година на Елмър Алън, афроамериканец и стюард в спален вагон, била поставена диагноза рак на кости­те. Според документацията той може би е последната жертва, на която е инжектиран плутоний.

Един доклад от 29 април 1946 година описва как от Военно­морските сили инжектирали двама болни пациенти с радиоак­тивно вещество, за да се определи техника за измерване на ско-

47


ростта, с която човешката кръв и органи започват да изхвърлят радиоактивния материал. В продължение на седмици през 1945 г. за тази цел били изследвани кръв, фекалии и урина. Приближа­вайки Гайгеров брояч до черния дроб, жлъчката, щитовидната жлеза и мозъка, учените се опитвали да преценят грубо колко от веществото има в тези органи.

В друга серия от експерименти през 40-те год. на XX в. бре­менни жени били поени със смеси от радиоактивни материали, за да се изследва ефектът на последните върху плода. Министер­ството на здравеопазването провежда тестове, в които на пове­че от 800 бременни са давани „коктейли" с радиоактивни железни изотопи, за да се види как се абсорбират от тялото. Тези изслед­вания са правени в безплатната предродилна клиника към Ван­дербилтския университет в Нешвил и са частично финансирани от Министерството на здравеопазването на Тенеси.

През март 1951 година един доклад в „Америкън джърнъл ъф Обстетрикс и Гинеколоджи" описва подробно абсорбцията на желязо при бременните жени - ала пропуска да спомене за наблюдаване на дългосрочното въздействие на радиацията върху тези жени или върху децата им. Служебните лица на Вандербилт признават, че не знаят дали бременните са били уведомявани за възможния ефект от радиацията, или дори че вземат радиоак­тивни хапчета. Цялата документация е унищожена през 1970 го­дина. (Едно вторично изследване, публикувано през 1969 годи­на в „Америкън джърнъл ъф Епидемиолоджи", заключава, че три от децата, родени от участвалите в тези изследвания жени, почти със сигурност са починали.)

Д-р Джоузеф Г. Хамилтън, невролог в болницата към Ка­лифорнийския университет в Сан Франциско, и неговият колега д-р Робърт Стоун дълго време са насърчавали Агенцията по атомна енергия (предшественик на МЕ) да използва радиоактив­ни материали върху хора. През април 1946 година Хамилтън ин­жектира плутоний на едно момче с костен рак в крайно напред­нал стадий и въпреки съвета на СВ през декември незабавно да прекрати тази работа, той им изпраща секретен доклад на тема

48


радиационна война. В него описва как могат да се използват ра­диоактивни материали като оръжие за унищожение както на от­делни хора, така и на цели общности: „Вдишването на 10 мили­кюрита неразпаднал се ядрен продукт е определено като мини­малната смъртоносна доза за средния възрастен. Предполага се, че смъртта ще настъпи по-скоро от белодробните увреждания, отколкото от унищожаване на костния мозък. При поглъщане през устата са нужни поне 100 миликюрита, за да настъпи смърт."5 За унищожаване на цяла общност Хамилтън предлага: „Едно от главните стратегически приложения на ядрените про­дукти вероятно ще бъде насочено срещу цивилното население на големи градове. Лесно е да си представим ужаса, който по­добно вещество би всяло сред градските маси."6

Хамилтън прави няколко предложения за елиминиране на големи общности, например „аерозоли с ядрени продукти, кои­то да подложат градското население на ядрено отравяне чрез вдишване."7 През 1949 година СВ провеждат първото от шестте изпитания на радиационни муниции в опитно поле Дъгуей в Юта, като част от „сравнително широкомащабните пилотни ек­сперименти" на Хамилтъновата идея за аерозолите. (Хамилтън е оглавявал експертната група, консултирала СВ по тестовете.)

През 1950 година той пише на Комисията по атомна енер­гия за възможността да се намерят здрави доброволци, които да вдишат почти смъртоносни дози радиоактивни аерозоли, като признава, че в тези експерименти има „известен Бухенвалдски щрих". Обмисля и варианта „съвсем малко водохранилище да се зарази с голямо количество [радио]активен материал", но зак­лючава, че „ефективността на подобна процедура не оправдава употребата на необходимото количество материал."8 По негово мнение такава програма би трябвало да се провежда от Воен­ните химически служби със сътрудничеството на други заинте­ресовани подразделения от СВ и Военноморските сили (ВМС).

През 1964 година, въпреки „Менгелизма" на Хамилтън и Стоун, д-р Стоун е награден с почетната грамота на Комисията за атомна енергия за „вдъхновяващо и ефективно пионерство".

49


(Хамилтън умира през 1957 година от рядка форма на левкемия на 49-годишна възраст, почти със сигурност причинена от изла­гането му на радиация.) МЕ включва в своите изследвания дру­ги подразделения на МСВ и споделя констатациите си с мини­стерствата на сухопътните войски, военноморския флот, въздуш­ните сили и дори с НАСА и Администрацията на ветераните. Всяко от тези министерства е имало и все още има силни воен­ни интереси към така наречената от тях радиологична война (РВ).9

В един документ на Комисията по атомна енергия, открит от Сандра Марлоу, се изброяват над 100 обекта в Масачузетс, включително Масачузетския технологичен институт (МТИ), Хар-вардския университет, Уолтъмското държавно училище „Фер-налд" и няколко бостънски болници, където са се провеждали изследвания върху хора. Изследванията върху деца в училище „Ферналд" в Уолтъм, щата Масачузетс, са особено Стряскащи. През 1947 година на седемнадесет тийнейджъри с умствена изо­станалост са били давани ястия с радиоактивни вещества, за да се види какво количество радиоактивно желязо се абсорбира от организма. Между 1954 г. и 1956 г. учени от Центъра по радио­активност към МТИ са поили с радиоактивно мляко 32 деца с умствена изостаналост от училището. (Ръководителят на групата Робърт Харис е смятал, че експериментите ще бъдат най-успеш­ни, ако децата са затворени в болница под лекарско наблюде­ние.)

Остин Ларок и Чарлз Дайър, бивши ученици от Държавно училище „Ферналд", казват пред комисията, оглавявана от се­натор Едуард М. Кенеди и депутата Едуард Мърки, че по онова време не са можели да четат или пишат, и учените не са полу­чили тяхното или на настойниците им пълно съгласие.

От декември 1962 до април 1963 година учени от Харвард, финансирани от Службата за обществено здраве на САЩ, са да­вали радиоактивен йодид на 760 умствено изостанали деца от Рентъмското държавно училище - а сред тях имало дори едно­годишни. (Не е ясно колко радиоактивно вещество им е давано

50


и дали родителите или настойниците им са били информирани за това.) Целта на тези изследвания е била да се определи „ми­нималната ефективна доза" за потискане на щитовидната жле­за. Това щяло да подпомогне разработването на контрамерки срещу падане на радиоактивни частици след експлозия на ядре­на бомба.

В някои случаи цели общности са ставали, без да подози­рат, субекти на експерименти. В отговор на моето запитване от­носно програмите, проектите и изследванията, в които са се из­ползвали хора, за да се превърне падането на радиоактивни ча­стици в оръжие, от Отдел по полеви действия Албюкърки към Министерството на енергетиката ме информираха, че „Лос Ала-мос провежда експерименти РаЛа [с радиоактивен лантан] на открито от 1944 до 1961 година. Целта на програмата бе да се тестват модели оръжия с помощта на конвенционални взривни вещества".

Често наричани хидродинамични или просто хидротесто-ве, експериментите РаЛа бяха от огромно значение за проек­тирането и разработката на ядрени оръжия10. До края на 1946 година в каньона Байо са проведени 71 такива експеримента. През 1950 година Кеймбриджката лаборатория на ВВС из­вършва с помощта на бомбардировач В-17 четири теста за ат­мосферно проследяване на радиоактивни емисии в Ню Мек­сико. Били използвани сензори, които да измерят концентра­цията на радиоактивен материал в облаците, а също и радио­логичната активност в атмосферата. Живеещите в района хора не са уведомени за това. Според документа на МЕ е щяло да отнеме поне две седмици, преди атмосферата да се изчисти от радиоактивността. Много писмени свидетелства, свързани с тази програма, включително издадените от други канали на Министерството на отбраната като част от сътрудничеството й с МЕ, си остават поверителни.

В друга серия от експерименти са правени радиационни те­стове по тялото както на цивилни граждани, така и военни. Меж­ду 1963 и 1976 година Карл Хелър от Орегонския университет и

51


Тихоокеанската северозападна фондация са изложили тестиси­те на 67 затворници от затвора в щата Орегон на йонизираща радиация. Подобни експерименти са провеждани и от К. Алвин Паулсен (протеже на Хелър) от Вашингтонския университет и върху тестисите на 64 затворници от затвора в щата Вашингтон между 1963 и 1970 година, за да се оцени ефектът на радиацията върху плодовитостта.

Според някои документи по време на Студената война аме­риканското правителство провежда ядрени експерименти в поне 33 болници за ветерани. Иронията тук е, че според Министер­ството по въпросите на ветераните „целта на експериментите бе да се определи ефектът от радиацията върху военните [кад­ри] и да се подпомогне диагностицирането и лечението на ня­кои пациенти". Същото министерство през декември 1993 годи­на най-сетне признава, че пациентите военни в поне 14 заведе­ния са станали жертви на тези експерименти.

„Рейнолдс илектрикъл енд енджиниъринг", дългогодишен доставчик на Министерството на енергетиката, е получил нареж­дане да предостави свързаните с министерството документи за разглеждане и разсекретяване. След като отрича да знае „за как­вито и да било експерименти с хора на ПИН [полигона за изпи­тания в Невада]", с изключение на „случаи, в които Агенцията за опазване на околната среда (AОOC) е пръсквала своето поле в Зона 15 с тритий", генералният директор на фирмата Д. Л. Фрейзър накрая признава в писмото си от 7 декември 1993 го­дина до заместник-началника по въпросите на околната среда, безопасността, сигурността и здравето на Службата по опера­циите в Невада към МЕ, че „в областта на експериментите върху хора са открити няколко дела, които си заслужава да се об­съдят"11.

Фрейзър прилага към писмото си няколко категории досие­та. Приложение 2 включва документи за изследвания с плуто­ний и уран, финансирани от МЕ без пряко тяхно участие в из­питанията в Невада. Приложение 3 включва доклади от изслед­вания върху проби от паднали радиоактивни частици, взети от

52


1372 метра източно от ядрените детонации при „Смол-Бой Ивент" (ядрен тест), финансирани от МЕ и проведени от Чикаг­ския университет и Аргонската болница за изследване на рака.12

Приложение 4 е особено интересно, тъй като в него става дума за специални военни проекти. Според думите на Фрейзър „това на полигона в Невада бяха психологически изследвания". Единият от докладите носи заглавието „Връзката между натруп­ването на информация и промяната на нагласата": изследване върху участници в учение Дезърт Рок V (програма за изпитване на атомна бомба), проведено от Бъртън Уинград през март 1954 година. Направени са и няколко изследвания с военни, които очевидно са се съгласили да наблюдават детонация от различ­ни разстояния от епицентъра. В един от случаите, по време на серия ядрени изпитания „Ъпшот-нотхоул" през 1953 година на субектите военни е наредено да застанат само на 1828 м от епи­центъра. В друг експеримент по време на Операция „Блъмбоб" (погрешно изписване на „Плъмбоб"*) през 1957 година петима души са поставени точно под точката на детонация при прове­дения на голяма височина „Джон Ивент" (ядрен тест).

Според Оскар Роузън от Салем, командир на Национална­та асоциация на атомните ветерани, по време на ядрените изпи­тания са били изложени на радиация между 450 000 и 500 000 во­енни. Освен това стотици и хиляди цивилни граждани са се на­мирали в радиус от 80 км от ядрените изпитания в Невада или умишлените пускания на радиация в резервата Ханфорд във Ва­шингтон или от Националната техническа лаборатория в Айда­хо.

Други две интересни неща има в Приложение 7. Първото е меморандум от д-р Чарлз Дънъм от 13 май 1966 година със заг­лавие „Използване на доброволци в биомедицински изследва­ния". Второто представлява писмо от Лойд Брутън до Комиси­ята по атомна енергия от 26 март 1953 г., в което той предлага услугите си като „човешка опитна мишка". Приложение 8, озаг­лавено „Падащи радиоактивни частици и мерки за радиацион-

____________________________________________

*Плъмбоб (англ.) - отвес. - Бел. пр.

53


на защита" също разкрива участието на Станфордския изследо­вателски институт в експерименти с хора.

Противно на впечатлението, създадено от МЕ, тези изпита­ния не са провеждани само през 40-те и 50-те год. на XX в. Дори през 1973 година федерални учени са излагали затворници в ща­тите Орегон и Вашингтон на повишени дози радиация, за да оп­ределят риска от попадане в такава среда. По думите на Аргъс Махи-джиани от Института по енергетика и екологични изслед­вания в Такома Парк, Мериленд, „съществуват предостатъчно доказателства, че някои от тези изследвания имат за цел да уве­личат възможностите на САЩ за ядрено нападение".

Разсекретените документи, свързани с използването на хора като опитни мишки в изследвания с радиация, провеждани от правителството на САЩ, продължават да разкриват интересни подробности. Те представляват разтърсваща илюстрация как правителството може да се обърне срещу собствения си народ и да падне до степен на варварство, същевременно криейки се зад паравана на националната сигурност.

Сега една работна група от Белия дом провежда разследва­не, но въпреки обещанието на министърката О'Лиъри да обез­щети жертвите, решение на Върховния съд постановява, че дори когато нечии конституционни права са погазени от федерални институции, тези институции не са задължени да изплащат как­вито и да било компенсации. „Ако удовлетворим иск за обез­щетение срещу федерални институции, вероятно ще стоварим огромен финансов товар върху раменете на федералното пра­вителство," пише съдия Кларънс Томас от името на съда.

Не е ясно дали Великобритания и други страни са играли някаква роля в изпитанията. „Министерството на енергетиката [на САЩ] прекалено се съсредоточава в тези изследвания, за да получи пълната картина," казва Даниел Бърнстейн, началник на Центъра за изследвания на атомната радиация.13 Известно е, че МЕ е изпращало изотопи в други страни за изследвания, макар да не се знае за какво са били използвани материалите. Доку­ментацията на Комисията по атомна енергия показват, че изо-

54


топи са изпращани в Аржентина, Австралия, Белгия, Бразилия, Канада, Чили, Колумбия, Куба, Дания, Египет, Финландия, Мек­сико, Нидерландия, Нова Зеландия, Норвегия, Пакистан, Перу, Испания, Швейцария, Швеция, Турция, Южна Африка, Великоб­ритания и Уругвай. В отговор на моето запитване Британският институт по атомни оръжия отрече Великобритания някога да е участвала в тестове с радиация върху хора.14

Все пак намиращият се в Албюкърки Отдел по полеви опе­рации към МЕ предостави доказателства в подкрепа на против­ното. В своя списък със заглавие „Доклади на екипа по проект Изследвания върху хора" присъства и „Доклад на изследова­телската група към Агенцията за атомна енергия на Великобри­тания: изследвания за установяване токсичността на плутония".15

БЕЛЕЖКИ:

1. Туй, Кейсик, Олдъм и Ларсен. „Концентрацията на плуто­ний в косата след венозно инжектиране". Хелт Физике, том 40, стр.881-886, 1981. Архив на Отдел по полеви действия към МЕ в Албюкърки.

2. Мое и Готър. „Данни за допълнителната краткосрочна екс­креция в урината от изследванията с инжектиране на плутоний в периода 1945-1947 година" в протокола на семинара, организиран от МЕ на тема „Радиобиологични изпитания и дозировка за вътре­шен прием", Албюкърки, Ню Мексико, 20-22 януари 1986.

3. Волц, Стебингс, Хемпелман, Хакстън и Торк. „Изследване на хора, изложени на плутоний". Международен институт по атом­на енергия, SM-224508, 13-17 март 1978.

4.       Фокс, Тиетжех, Макинрой. „Статистически анализ на едно изследване на плутоний в Научна лаборатория Лос Аламос, САЩ, аутопсия" Нелт Физике, том 39, стр. 877-892, 1980.

5. „Радиологична война/войни": от д-р Джоузеф Дж. Хамилтън до полковник К. Д. Никълъс, 31 декември 1946, стр. 3.

6. Същият източник, стр. 4.

7. Същият източник, стр. 5.

8. Същият източник, стр. 5.

55


9.  В своето писмо от 16 февруари 1994 година от кабинета на
главния военен прокурор на американските СВ ме уведомиха, че
искането ми за повече документи по темата (експерименти
с ра­
диация върху хора) е прехвърлена към по-висша инстанция.

10.      Програмата РаЛа, каньона Байо - документация, предос­тавена на автора на 8 април 1994.

11.      Документация, предоставена на автора от МЕ, Вашингтон, на 9 март 1994.

12.      Льорой, Ръст и Хастърлик. „Последиците от поглъщане през устата на истински или симулирани радиоактивни частици от чо­века". Хелт Физике, том 12, стр. 449-473.

13.      „Документи намекват за ролята на САЩ в световните тес­тове с радиация", Ник Тейт, Бостън Хералд, 24 януари 1994.

14.      Институт по атомни оръжия, писмо от 9 февруари 1994 го­дина до автора. ИАО информира същия и че „ние се консултирах­ме с Министерството на отбраната, под чиято шапка се намира­ше агенцията ни в първите години от съществуването си, и те по­твърдиха това" - т.е., че не са провеждани никакви изследвания с радиация върху хора.

15.      Първоначално е бил съхраняван от Отдела по полеви опе­рации към МЕ, Албюкърки, Ню Мексико, и беше предоставен на 2 март 1994.

56


Пета глава ТАЙНО ПАРТНЬОРСТВО

Прословутите Московски процеси от 1937 година по време на режима на Сталин смаяха Запада, най-вече с бързината, с ко­ято обвиняемите на Народния съд, като кардинал Минджентли, признаваха престъпленията си срещу държавата. По-късно в един меморандум на ЦРУ се казва: „Характеристиките и маниерите на обвиняемите, както и формулирането и изричането на при­знанията, са подобни в достатъчно Много случаи, за да се пред­положи, че са неискрени."

През 1949 година тези очевидни несъответствия подсказват на Отдела за научно разузнаване (ОНР) на ЦРУ да предприеме „анализ на чуждестранната работа върху някои неконвенционал-ни бойни техники, включително въздействащи върху поведени­ето вещества, с първоначална цел разработка на възможности за устояване или компенсиране ефекта от тези вещества".

Предварителните фази включват преглед на изследвания върху наркотици в институции като болницата „Маунт Синай", Илиноиския университет, Мичиганския университет Детройтската психиатрична клиника, клиника „Майо" и Националния институт по здравеопазване (НИЗ). Имало е и задълбочено проучване на чуждестранна литература, особено от Социалистическия блок. Тази програма се превръща в проект БЛУБЪРД, чиито цели са:

„(а) откриване на средства за обработка на личния състав с цел предотвратяване измъкването на информация от тях с кон­венционални средства,   .

(б) изследване възможността за установяване на контрол
върху човека посредством прилагане на специални техники за
разпит,

(в)  подсилване на паметта,

57


(г) намиране на отбранителни средства срещу установяване на вражески контрол върху персонала на Управлението."2

Това в крайна сметка се превръща в основа и библия за други програми за контрол върху съзнанието и психологически опе­рации, предприемани на Запада през следващите десетилетия. Корейската война - която започва през юни 1950 г., почти годи­на след началото на проекта БЛУБЪРД - оказва голямо влия­ние. Завръщането на военнопленници с промити мозъци стиму­лира западното разузнаване да се задълбочи още повече в тех­никите за контрол върху съзнанието.

На 1 юни 1951 година на свръхсекретна среща в хотел „Риц Карлтън" в Монреал Великобритания и Канада се договарят с Централното разузнавателно управление за съвместна работа по „изследвания на общи явления, наричани с думите „признания", „ментицид", „интервенция в ума на индивида", заедно с мето­ди, свързани с психологическо заставяне, промяна на мненията и нагласите, и т.н."3 Участници в срещата са важни фигури от военната, разузнавателната и научната общност, сред които: д-р Хаскинс, д-р Доналд Хеб (университетски консултант на Ко­митета за изследване на въоръжението в Канада), д-р Ормънд Соланд (председател на Комитета за изследване на въоръжени­ето, Канада), д-р Даней (МИ6 - Великобритания), д-р Н. У. Мортън (член на щаба на Комитета за изследване на въоръже­нието, Канада), д-р Тайхърст, капитан III ранг Уилямс и сър Хенри Тизард (председател на Консултативния съвет по научна политика и на Комитета по въпросите на отбраната и полити­ката, Министерство на отбраната, Великобритания).4

Това е началото на едно тясно сътрудничество, което продължава през цялото времетраене на проектите БЛУБЪРД, АРТИШОК и МКУЛТРА. Случайното оцеляване на някои до­кументи от тези програми, особено от МКУЛТРА, ни дава пис­мени доказателства за участието на канадското правителство. Информацията за участието на Великобритания обаче си оста­ва бегла поради секретността, която и досега пази британското правителство.5,6

58


В протоколите от срещата в „Риц Карлтън" пише: „В нача­лото на обсъжданията се направи опит за очертаване на някои от специфичните преимущества в общо описания по-горе въпрос [признания, ментицид, интервенция в съзнанието на индивида -изписано е именно по този начин]. Във връзка с това бяха отбе­лязани следните забележки:

(i) Че въпросът с промяната на мнението се отнася главно за отделни лица и групи, но само когато промяната на обществе­ното мнение като цяло или пропагандата включват понятия и специфични факти, които биха могли да доведат до повишена промяна на нагласата.

(ii) Средствата или методите - физически, неврофизически, психологически или други - които биха могли да се използват за промяна на мнението или нагласата у индивида."7

В рамките на три месеца след тази свръхсекретна среща БЛУБЪРД е префасонирана и в един доклад на ЦРУ от 1975 го­дина се съобщава: „През август 1951 година проектът БЛУБЪРД е преименуван на проект АРТИШОК и през 1952 година е пре­хвърлен от Отдела за научно разузнаване към организацията -предшественик на Отдела за сигурност. ОНР си запази отговор­ността за оценката на външните разузнавателни сведения и през 1953 година направи предложение за тестване на ЛСД с добро­волци от Управлението.

Междувременно главната насока, дадена на АРТИШОК в организацията - предшественик на Отдела за сигурност, бе из­ползването на материали като натриев пентотал във връзка с тех­ники на разпит и полиграф."8

В опит за провеждане на „експериментални изследвания на промяната на нагласата у индивиди" „през септември 1951 го­дина сър Хенри Тизард, д-р Ормънд Соланд и ЦРУ възлагат поръчка Х-38 на д-р Доналд О. Хеб от Макгилския универси­тет."9 Проектът е съсредоточен върху използването на лишава­не от сетивни възприятия (ЛСВ) и изолация за изтръгване на ин­формация в процеса на усилени разпити. Хеб вярва, че лишава­нето от сетивни възприятия може да доведе до драстични про-

59


мени в поведението и нагласата. Първите „използвани субекти бяха групи от студенти, на всеки от които бяха заплатени по 20 долара на ден (24 часа) за целия период на участието им в екс­перимента."10

Експерименталните условия, в които се намират студенти­те доброволци, са коренно различни от тези на други „жертви" на ЛСВ. На всеки доброволец е предоставена стая с климатик, удобно легло и добра храна за цялото времетраене на експери­мента, както и паник-бутон, който да натиснат, когато решат, че желаят да прекратят участието си. Те носят полупрозрачни предпазни очила, през които виждат замъглено. „Субектът мо­жеше да говори само когато помолва да му пуснат записаната пропаганда или прави незначителни тестове, давани му от екс­периментатора. С други думи, субектът се намираше в пълна изолация."11

Очевидно доброволците не са били подлагани на пропаган­да, която би променила неблагоприятно политическите или ре­лигиозните им възгледи: „Беше решено, че (това) би било нера­зумно и от гледна точка предпазването на индивида единствена­та използвана пропаганда беше на невинни теми като призраци, полтъргайст, екстрасензорни възприятия и теорията на Ламарк за еволюцията."12 Въпреки това неколцина от доброволците получа­ват необичайни визуални и слухови халюцинации. Много от тях откриват, че не могат да различат кога спят и кога са будни.

Разгледана е и работата на д-р Макуърт и Отдела по приложна психология на Медицинския изследователски съвет в Кеймбридж, Англия. Той дава данни за въздействието на еднообразието и отег­чението върху индивидите в периоди на изолация.

Съществуването на други подобни програми и високото ниво на сътрудничество между трите държави е потвърдено от д-р Соланд. Канадците, предоставили такова финансиране, може да са им помогнали да получат информация от САЩ и Вели­кобритания.13

В едно писмо на Соланд се казва: „Изследванията на Хеб до момента сочат, че прилагането на пропаганда при условия

60


на изолация дава значителни промени в нагласата. Освен това [Хеб] доказа, че при такива условия се получава съществено по­нижаване на интелектуалните способности и повишаване подат­ливостта на халюцинации."14

Когато информацията за ЛСВ тестовете изтича и бива пуб­ликувана в „Монреал стар", „Газет" и „Торонто стар", д-р Со­ланд прави всичко възможно да прикрие фактите: „Когато по-рано този месец се установи, че част от информацията по този проект е попаднала в ръцете на пресата, се реши, макар да би било неблагоразумно да разкриваме истинската цел на проекта, също толкова неуместно где е да откажем всякаква информация. Затова беше направен компромис - описахме проекта, но от гледна точка на възможни цивилни и военни оперативни ситуа­ции, например наблюдаване на поведението, контролиране на движещо се превозно средство и др."15

Поради приноса на Доналд Хеб в програмите за контроли­ране на съзнанието, ЦРУ финансира проекта „Психоатака" на Юън Камърън чрез подпроект 68 на МКУЛТРА.

По онова време Хеб е завеждащ на Факултета по психоло­гия на Макгилския университет, колега и близък приятел на Камърън. Програмата „Психоатака" остави след себе си много отчаяние за участниците и години по-късно безброй нейни жер­тви съдиха Канадското правителство и ЦРУ.

Джон К. Лили, друг психолог, през 1956 година изучава ли­шаването от сетивни възприятия, като потапя доброволци в ре­зервоар с хладка вода. Субектите е трябвало да носят особен вид маска, през която са виждали замъглено. При пълна тиши­на и липса на каквито и да било стимули субектите са получа­вали умствени смущения. Максималното време, в което добро­волецът е можел да издържи на тези условия, е било три часа. Доброволците съобщават, че са имали усещане за нереалност и абсолютно са загубвали представа за собствената си самолич­ност. Не са знаели къде са, кои са или какво им се случва. По­ради огромното умствено напрежение мнозина от тях са се от­казали от експеримента.16


 


61


Експериментите с ЛСВ скоро процъфтяват. Доналд Хеб по­лучава още поръчки от Военновъздушните сили на САЩ.17 Би-дерман и Цимер (1961 година) провеждат множество изследва­ния на техники за разпит с ЛСВ, също финансирани от ВВС на САЩ.18

Върнън, друг изследовател в тази област, признава в глава „Благодарности" на своята книга „В тъмната стая": „Целият про­ект стана възможен поради щедрата субсидия на канцеларията на началник медицинска служба на американските СВ, както и от Националната фондация за наука." След това най-невъзму­тимо продължава: „Макар нашата цел да е единствено знание­то, ние нямаме възражения някой друг да използва тези знания." 19

Официалната документация показва, че аспектите на по-на­татъшните изследвания на ЛСВ са три. Първо, нуждата от по­вече експерименти за изследване въздействието на ЛСВ и ли­шаването от сън. Второ, използването на тези техники при раз­пит. Трето, тяхното прилагане в специални способи за водене на война от специализирани войски.

Именно това натрупване на знания от страна на военните довежда до съвременните психологически операции. В послед­ствие, на 9 август 1971 година, то позволява на британското пра­вителство да предприеме един от най-крупните си експеримен­ти за прилагане на техники за усилен разпит. Макар по онова време да са замаскирани като политическо упражнение срещу тероризма, експериментите включват мъчения и лишаване от сетивни възприятия върху интернирани ирландци. Някои от тях били карани да стоят с качулки върху лицата и да слушат елек­тронно генериран шум от високоговорители или слушалки. Те бивали голи, полугладни и изнасилени.

Лорд Паркър признава, че методите на ЛСВ, използвани върху интернираните ирландци, са „техники, разработени от вой­ната насам за справяне в различни свързани с националната си­гурност ситуации. Някои от тях изиграха важна роля в контравъ­станическите операции в Палестина, Малая, Кения и Кипър, а по-наскоро и в Британски Камерун (1960-61), Бруней, (1963), Бри-

62


 


танска Гвиана (1964), Адена (965-66) и Персийския залив (1970-71)."20

Прилагането на психологически операции от военните явно е набирало скорост. Първият симпозиум на НАТО по военна пси­хология се е състояла в Париж през 1960 година, няколко годи­ни след като Ф. X. Ларкин от Научния институт по сухопътните операции във Великобритания заминава за Форт Браг. Там той говори на конференцията по човешкия фактор във военните опе­рации въз основа на „Британски психологически способи за во­дене на война, използвани в Малая"21.

През 1963 година Министерството на отбраната на САЩ организира първата си световна конференция по психологичес­ки операции, в която очертава двадесет и осем обособени об­ласти на познание. Великобритания е един от главните участ­ници. Безпрецедентните операции в Северна Ирландия, харак­теризиращи се с нееднократни нарушавания на различни клау­зи от Конвенцията за човешките права, принуждават Амнести Интернешънъл, Асоциацията за законова справедливост, Коми­сията по прилагане на правосъдието (Северна Ирландия), как­то и Европейския съд по човешките права, да се намесят -присъединявайки се към загрижеността за съдбата на жертвите.22 След като са подложени на ужасни експерименти, мнозина от заподозрените в тероризъм интернирани са освободени, без сре­щу тях да се повдигнат обвинения.

Болшинството от четиринадесетте жертви на първия етап от изследванията са накарани да подпишат документ, че нямат оплак­вания от отношението към тях по време на разпитите. Подписали­те документа загатват, че са го направили, защото са се страхува­ли или защото не са „разбирали съдържанието му".23 Неколцина страдат от дълбоки психически смущения с години след това, а при други това продължава и до ден днешен. Трети са починали скоро след експериментите, а неколцина са направили опит за самоубий­ство по време на пленничеството и разпитите.24

В един по-късен доклад на Амнести Интернешънъл се каз­ва: „В резултат от своето разследване комисията стига до зак-


63


лючението, че лошото отношение в тези случаи очевидно е стигало до бруталност и (ние) не сме съгласни с думите на ко­митета Комптън (официалното разследване): „Със заключение­то си, че затворниците са третирани зле физически, ние не констатираме бруталност, що се отнася до онези, които се занимават с въпросните оплаквания (параграф 105)."

„Длъжностните лица, които дадоха показания пред комиси­ята Комптън, казаха и че една от целите на поставянето на ка­чулка и непрекъснатия шум [бял шум] е била да се засили усе­щането за изолация, следователно е ясно, че използваните по време на разпита методи са имали за цел да повлияят психически на субекта."25

„По мнение на комисията най-вече усилените разпити, но също и „специалните упражнения" са нарушение на член 5 от Европейската конвенция за защита на човешките права и основ­ни свободи."26

В един меморандум, предоставен от Амнести Интернешънъл на Комисията по процедурите на разпит Паркър, се казва: „По­ради това, че гледаме на умишленото унищожаване на човеш­ката способност за контролиране на собственото съзнание с та­кава неприязън, запазваме специално място в нашия каталог за морални престъпления на техниките за контрол и промиване на мозъка. Всяка процедура на разпит, която има предназначение­то или въздействието да обърква или срине мисловните проце­си на човека, представлява също такова насилие над човешко­то достойнство като по-традиционните техники на физически из­тезания."27

През 1970 година на Световната конференция по религиите и мира, състояла се в Киото, Япония - където има представите­ли на всички световни религии - е направена следната деклара­ция: „Мъченията или лошото отношение към затворници, из­вършвани с позволението на някои правителства, е престъпление не само срещу човечеството, но и срещу моралните закони."28

Великобритания бързо е призната за експерт по психологи­чески операции и нейни представители често са канени да пра-

64


вят демонстрации и водят военни семинари, най-вече във Форт Браг, Каролина; Форт Хуачука, Аризона, и Бад Толц, Германия. Известно време те обучават и ПИДЕ (Португалската тайна по­лиция). Все пак, за техен срам, се разкри, че от военния преврат насам те обучават латиноамерикански партизани на контравъ­станически мерки и способи за изтезаване. Комунистите от Пор­тугалските СВ са много активни участници в тези групи.29

Великобритания води своите главни курсове по психологи­чески операции в Ашфорд, Кент; Катерик, Йоркшир; Брадбъри Лайне (лагерът на САС в Херъфорд) и в Олд Саръм, Уилтшир, където курсовете се провеждат за офицери на Кралските ВВС. Вземат участие около 16 мъже и жени, обикновено от Зелените куртки, САС, Кралските ВМС и Кралската артилерия, заедно с кадри от Министерството на отбраната (МО) и Министерство­то на външните работи (МВнР).30

Правят се и експерименти с лишаване от сетивни възприя­тия от така наречените поделения за контрол в затворите в Уей­кфийлд и Уърмуд Скръбс. Британското министерство на вътреш­ните работи пази съществуването и естеството на задачите им в тайна. През август 1974 година поделението за контрол в Уей­кфийлд първо получава затворници, като идеята е да пречупят волята на най-непокорните с модифициран вариант на ЛСВ.

Екипът на „Инсайт" от „Сънди таймс" през октомври 1974 година разкрива съществуването на тези части и тяхното пред­назначение. В резултат от неблагоприятното отразяване и сил­ните критики в пресата, британското правителство е принудено да ги разформирова.

„Лечението" трябвало да продължава шест месеца и обик­новено се състояло от две фази. Главният похват е лишаване от сензорни възприятия. През първите 90 дни затворникът бивал държан стриктно затворен и почти не се общувало с него. Не се позволявали разговори между него и надзирателите, а само жестове. Ако до края на 90-те дни се постигнел успех, на зат­ворника се позволявало ограничено общуване, а ако не - про­цедурата се повтаряла.

65


Тъй като имало дълбоки психологически последствия за жер­твите, на 20 май 1976 година д-р Пикъринг, бивш директор на медицинската служба на затвора признава пред предаването „Човече божи!" на Би Би Си, че „групите за контрол бяха греш­ка". Странно, като се има предвид, че той е оглавявал групата през 1974 г., когато Джон Мастерсън, първият от затворниците, е бил подлаган на психологически мъчения.

Все пак Рой Дженкинс, министър на вътрешните работи по онова време, подкрепя тези поделения и техните операции. „Смятам, че предпазните мерки и процедурите са такива, че обу­ченият персонал от Уейкфийлд е в състояние да поддържа вни­мателно, грижливо наблюдение на напредъка и условията, в ко­ито се намират затворниците в поделението за контрол."31

Една година по-късно той си остава непреклонен: „Убеден съм, че твърденията за лишаване от сетивни възприятия, жес­токост и бруталност в поделението, които получиха значителна публичност, са напълно неоснователни и че началникът и пер­соналът се държаха с похвален професионализъм."32 За съдбата на жертвите не се казва нищо.

Започналото в хотел „Риц Карлтън" през 1951 година дос­тига пълен разцвет през 1971 г. с Ълстърските „опитни мишки". Както подчертава професор Робърт Дейли33, „Целият процес на ЛСВ в Северна Ирландия беше комплексна сделка. Събужда­нето посред нощ, побоищата, объркването на представата за ме­стонахождение, лъжите и обидите са били част от „процеса на размразяване", чиято цел е да се срине психологическата защи­та и у човека да се всеят ужас и унижение. Затова и са снимали хората голи, принуждавали са ги да уринират, докато тичат, от­казвали са им посещения до тоалетната; затова са садизмът и изнасилванията.

Междувременно психологическите функции на тялото са били разстройвани от самия нисък прием на калории, високата температура, предизвиквана от потенето, което на свой ред мо­жело да доведе до дехидратиране, спането на студено нощем, лишаването от сън и загубването на осезание. Цялото преживя-

66


ване е комплексно. Въпросът дали ще го наричате усилен раз­пит или промиване на мозъка, е чисто академичен. Целта на ек­сперимента е да се предизвика временна психоза, временна лу­дост, а това е тежка психологическа рана с трайни последици."34

Като част от операциите за контрол върху съзнанието Ве­ликобритания, подобно на ЦРУ, използва халюциногенни веще­ства като ЛСД върху нищо неподозиращи субекти. Сред тях са разпитаните от Амнести Интернешънъл интернирани ирландци: „Г-н Мърфи твърди, че са му дали чай, а след като го е изпил, е започнал да вижда разни образи по стената."35 „Г-н Брадли твърди, че е получил халюцинации, след като е изпил чаша чай."36

Ако трябва да цитираме Гарлънд Е. Бърел-младши, член 22 от Обща декларация на човешките права гарантира „свободно­то развитие на личността". Ала въпреки това и „въпреки различ­ните закони на Обединените нации за личната неприкосновеност на човека, за никоя държава не може да се каже изрично, че не се е опитвала за променя мисловните процеси на своите пода­ници."37

„Цената, за да бъдем свободни, е непрестанната бдител­ност," е казал Албер Камю. Това важи с особена сила за най-скъпоценното ни човешко право - свободата на съзнанието.38

БЕЛЕЖКИ:

1. Меморандум на ЦРУ със заглавие „Анализ на признанията в руските процеси", 1950. Вижте също „Дали комунистическите страни използват техники за хипноза, за да изтръгнат признания по време на публичните си процеси" от Ървинг Л. Джанис; Проек­тен меморандум на ВВС на САЩ, 25 април 1971.

2. „Въздействащи върху поведението вещества и техните из­следвания", 5 февруари 1975 година, документ на ЦРУ.

3. Документи от колекцията на отдел „Ръкописи", Библиотека на Конгреса.

4.       Тизард, сър Хенри Томас, роден на 23 август 1885 година, GCB, AFC, FRS, д.ю.н., носител на Почетния кръст за военна служба, д.н. и други титли (Вж. „Кой кой е" 1951 и „Кой кой е" 1951-1960).

67


5.      Вижте бел. 3.

6.      През 1973 година няколко ключови документа по програмите на ЦРУ за контрол върху съзнанието са унищожени по нареждане на Ричард Хелмс, директор на ЦРУ

7.      Вижте бел. 3.

8.      Вижте бел. 2.

9.      „Поверително" писмо, д-р Ормънд Соланд, 3 август 1954.

 

10.        Същият източник.

11.        Същият източник.

12.        Същият източник.

13.        Същият източник и разговор на д-р Соланд с автора.

14.        Писмо до „Министъра", Ормънд Соланд, 25 януари 1954.

15.        Същият източник.

16.        Джон К. Лили. „Ефект от намаляването на обичайните нива на физически стимули върху психиката на здрав човек", Доклад 5 за психологически изследвания, 1966, стр. 1-9. Вижте също Бекстън и колектив, „Ефектът от пониженото разнообразие в сетивната сре­да", Канадиън Джърнъл ъф Сайколоджи, том. 8, 1954, 99. стр. 70-76.

17.        Писмо на Националния щаб по отбраната [Канада] до ав­тора от дата 18 април 1994. Вижте също Д. О. Хеб и колектив, „Ефектът от изолацията върху нагласите, мотивацията и мисъл­та", IV симпозиум, Военна медицина I, Комитет за изследване на въоръжението, Канада, декември 1952 (секретно), и Д. О. Хеб и У. Херън, „Ефектът от радикална изолация върху интелектуалните функции и манипулацията на нагласите", IV симпозиум, Военна медицина I, Комитет за изследване на въоръжението, Канада, де­кември 1952 (секретно).

18.        Бидерман, Цимер. „Манипулацията на човешкото поведе­ние", Уайли, Ню Йорк, 1961.

19.        Дж. Върнън. „В тъмната стая: изследвания на лишаването от сетивни възприятия", Пенгуин 1966.

20.        Докладът Паркър, Cmnd. 4901 (HMSO), точка 10.

21.        Ф. X. Ларкин от Научния институт по сухопътните опера­ции (НИСО), Великобритания, описва проучването на британски­те психологически способи за водене на война, прилагани в Ма­лая между 1952 и 1955 година. Той е отговарял за изследователски екип от деветима души, отчитащи се пред НИСО и Научния отдел

68


 


на генералния директор на Информационната служба [тогава Ма­лайска федерация]. В продължение на шест месеца двама мъже от Отдела за изследване на операциите в университета „Джон Хоп­кинс", Мериленд, са работали в тясно сътрудничество с неговия екип и с един австралийски военен психолог.

22.       Вижте също: (1) „Търговията с репресии - „Обединено крал­ство" ООД", Как Великобритания превръща изтезанията и смъртта в свой бизнес, от Амнести Интернешънъл, Отдел за Великобрита­ния 1992; (2) „Подчинение пред Комисията срещу изтезанията на Обединените нации", за разглеждане по време на обсъждането на доклада на британското правителство от Комисията. Комисия по прилагане на правосъдието (клон на Международната федерация по човешките права), 13 ноември 1993; (3) „Подчинение пред Ко­мисията по човешките права на Обединените нации", съдържащ коментари по четвъртия периодичен доклад от Обединено крал­ство Великобритания и Северна Ирландия пред Комисията по чо­вешките права по член 40 от Международната конвенция за граж­дански и политически права, от Комисията по прилагане на пра­восъдието, юни 1995.

23.       Доклад за разследването на твърденията за лошо отноше­ние в Северна Ирландия, Амнести Интернешънъл, стр. 26.

24.       За повече подробности по съдбата на интернираните виж­те „Опитните мишки", Джон Макгъфин.

25.       Вижте бел. 23, стр. 36.

26.       Същият източник.

27.       Вилсте бел. 23, стр. 38.

28.       Констатации на Световната конференция по религиите и мира, стр. 31.

29.       В отговор на парламентарен въпрос Арчи Хамилтън, бри­тански министър на отбраната, изброява 100 страни, на които Ве­ликобритания осигурява различни видове обучение, включително Португалия и други страни, печално известни с нарушаването на човешките права, напр. Китай, Чили, Ирак, Уганда, Юлша Корея, Египет, Турция. Той не слага Камбодлса в списъка - вижте „Кам­боджа: година десета" на Джон Пилгър.

30.       „Резюме 6: Отряд за психологически операции - общ", Док­лад за обучение, Курс по психологически операции за старши офи­цери, Кралски ВВС, Олд Саръм, Солсбъри, Уилтшир, Великобри-


 


69


тания, февруари 14/18, 1972. Британски документ, посветен на орга­низацията и екипирането на отряд за психологически операции, и двете в щаба; разделен е на два подраздела: „Консолидационни психологически операции" и „Контравъстанически мерки" и тях­ната употреба в мирно време, както и подробности за развитието на отрядите за психологически операции във Великобритания, Също „Технически доклад за курса по психологически операции за старши офицери, проведен от Кралските ВВС, Олд Саръм, 14-18 февруари 1972". Този курс показва паралелността на психологичес­ките операции във Великобритания и в САЩ. Сред хората, гово­рили на подобни курсове, са: Кайт Белбин от „Коулман, Прентис и Валъри" [рекламна агенция] за подроба на кадри, Питър Барт-лет за целевия анализ и употребата му от китайците в Хонконг, Р. М. Фар [психолог от Британското дружество на психолозите] за промяната на нагласата и Б. Р. Джонсън за информационната по­литика в операции с ниска интензивност, главно в Северна Ир­ландия.

31.        Камарата на общините [Британски парламент], 14 ноемв­ри 1974.

32.        Камарата на общините, 24 октомври 1975.

33.   Проф. Робърт Дейли експерт по лишаване от сетивни възприятия. Възпитаник на Дъблинския университет, Република Ирландия. Преподавател по психиатрия в Университета на Южна Каролина. По-късно лектор в Единбургския университет, преди да заеме пост в Университетския колеж в Корк, Република Ирландия.

34.        Робърт Дейли. „Психиатрични последващи ефекти у затвор­ниците ирландци, подложени на лошо отношение и изтезания," Ню Сайънтист, 5 август 1976.

35.        Вижте бел. 23, стр. 14.

36.        Вижте бел. 23, стр. 23.

37.        Гарлънд Е. Бърел-младши. „Умствена неприкосновеност: международни предпазни мерки срещу посегателствата на прави­телствата върху мисловните процеси", 6 Калифорния Уестърн Ин­тернешънъл Лоу Джърнъл.

38.        Алън Шефлин. „Свобода на ума като проблем от междуна­родните човешки права", Хюман Райтс Лоу Джърнъл, том 3, 1983.

70


Шеста глава

ИЗСЛЕДВАНИЯ ВЪРХУ ХОРА ВЪВ ВЕЛИКОБРИТАНИЯ

Нюрнбергските процеси разкриха какви експерименти с кон­трол върху съзнанието е правила нацистка Германия върху зат­ворници от еврейските концентрационни лагери, както и върху военнопленници. В резултат от процесите са осъдени 23 герман­ски лекари и е издадено разпореждане никога да не се използ­ват хора по такъв начин.

Както вече видяхме, нито поведението на обвиняемите в Московските процеси (признали престъпления, които очевидно никога не са извършвали), нито разказите на военнопленниците в Корейската война бяха възприети като предупреждение. Точ­но обратното - подобни примери само привличат интереса на западните разузнавателни управления и ги вдъхновяват да откри­ват и разработват методи за контролиране и променяне на чо­вешкото съзнание.

През 1953 година д-р Франк Олсън, учен, работещ за ЦРУ, е намерен мъртъв на тротоара пред един нюйоркски хотел. От Управлението правят всичко възможно да покрият бързо обсто­ятелствата около смъртта му; въпроси остават без отговори и целият случай остава забулен в тайнственост до 1975 година, ко­гато най-сетне се разбира, че Олсън е един от мнозината нищо неподозиращи хора, на които е даден ЛСД. Той е бил част от експериментите с наркотици и се твърди, че ЛСД е един от глав­ните фактори, допринесли за самоубийството му.

В една статия в „Сънди Мейл" през 1998 година Кевин Дау-линг разкрива, че и тази версия вероятно е лъжа, за да се замас­кира убийство.1 Д-р Ерик Олсън, син на жертвата, ми обясни в

71


телефонен разговор, че споделя мнението на Даулинг. През 1994 година тялото на баща му е ексхумирано след съдебно разпо­реждане и екип, оглавяван от Джеймс Старс, професор по пра­во и съдебна медицина в Националния център по право към Уни­верситета „Джордж Вашингтон", изследва трупа. Първата аутоп­сия, извършена - както се твърди - от ЦРУ, констатира, че по трупа има порезни рани и ожулвания, причинени от минаването през стъклото на прозореца, откъдето уж е скочил. Втората аутопсия не установява подобни порезни рани или ожулвания, но открива хематом (синина), невписана в доклада от първата аутопсия, от лявата страна на черепа, най-вероятно причинена от силен удар, може би от чук, преди падането от прозореца.

Въз основа на наличните доказателства проф. Старс заклю­чава, че най-вероятната причина за смъртта на Олсън е убий­ство, а не самоубийство.2 Неговият доклад подсказва, че Франк Олсън е убит, понеже е представлявал риск за сигурността на силно щекотливите свръхсекретни програми на ЦРУ за контрол върху съзнанието.

Биохимикът Олсън е работил в Подразделението за специ­ални операции на СВ във Форт Детрик, Мериленд, от 1943 го­дина. В ерата на Студената война, подобно на много от своите колеги, той е предоставил услугите си на ЦРУ в техните про­грами за контрол върху съзнанието под ръководството на д-р Сидни Готлиб „Енергичния".

Програмите на СВ за използване на ЛСД3 и цяла гама от други вещества и изследване на тяхното въздействие, насърча­ва ЦРУ да започне най-голямата серия от програми и проекти за контрол върху съзнанието.

Както вече видяхме, през този период Управлението е потърсило подкрепа и сътрудничество от други западни стра­ни. На 20 април 1950 година директорът на ЦРУ Роскоу Хилън-котър дава зелена светлина на проекта БЛУБЪРД. Една година по-късно, през април 1951 г., Управлението започва сътрудниче­ство със СВ, ВМС и ВВС, за да избегне дублиране на работата.4 Два месеца по-късно се е състояла срещата в хотел „Риц

72


Карлтън" в Монреал, Канада, където ЦРУ поканва Великобри­тания и Канада да обединят усилията си.

Както вече споменахме, имало е обсъждания как да се улес­нят „признанията", „ментицида" и „психологическото заставя­не".5 Самият състав на участниците в тази среща говори много за естеството на дневния ред. Хеб и Соланд, естествено, са присъствали, но капитан трети ранг Уилямс може да е бил там като представител на британския военноморски флот6, а д-р Хас­кинс, д-р Даней и д-р Тайхърст вероятно са представяли ЦРУ.7

Макар да не е присъствал на срещата, Франк Олсън вече е играел ключова роля в програмата за контрол върху съзнание­то. Официално МКУЛТРА стартира на 13 април 1953 година по предложение на Ричард Хелмс и с одобрението на Алън Дълес (ДЦРУ) като „свръхсекретна програма".8 Все пак оперативното крило на МКУЛТРА, известно като МКДЕЛТА, стартира през 1952 г. Неговата мисия е да открие как могат да се използват различни съставки от химически и биологични оръжия, за да се променя човешкото съзнание.

Отделът за тайни операции на ЦРУ отговаря за МКДЕЛТА, която често използва неамериканци при експериментите си в чуж­бина. През 1952 година ЦРУ стартира още една програма чрез своето Подразделение за специални операции (ПСО) към Цен­търа на СВ за биологични изследвания във Форт Детрик, Мери­ленд. Задачата й е да разработва биологични оръжия специално за Управлението. Програмата е наречена МКНАОМИ.9 Чрез нея ПСО разработва за ЦРУ широка гама от смъртоносни вещества.10 Установено е, че Франк Олсън е работил по тези проекти и меж­ду май 1950 г. и август 1953 г. посещава Портън Даун в Англия, както и някои центрове във Франция, Германия и Норвегия."

Все по-съкрушен от ефекта, който показват някои експери­менти върху хора, Олсън започва да показва признаци на коле­бание. Като и.д. началник на Подразделението за специални опе­рации в продължение на няколко месеца през 1952-53 година той има достъп до цялата информация по разработването на ар­сенал от токсични вещества в ЦРУ12 След едно пътуване до Па-

73


риж и Норвегия Олсън казал на началника си, подп. Колонел Рюит, че се чувства много нещастен и би предпочел да го ос­вободят от служба или уволнят, отколкото да продължи тази ра­бота. В резултат от това във Форт Детрик е издаден меморан­дум, с който се започва разследване за „възможни нарушения на правилата за сигурност след командировка до Париж и Нор­вегия."13 Решено е, че Олсън знае твърде много.

Без знанието на Рюит Олсън вече е изразил своята тревога и разочарование пред д-р Уилям Саргънт, психиатър от Харли Стрийт, който е назначен от британското правителство да сътрудничи на американските агенции в програмите им за кон­трол върху съзнанието.14 Не е известно дали Саргънт е доклад­вал за проблема на РУ но във вторник, 23 ноември 1953 година, Олсън казва на Рюит, че е „напълно объркан". Сериозно раз­тревожен от опасността подчиненият му да се разприказва, Рюит решава, че Олсън се нуждае от „психиатрични грижи".15

След спешно съвещание с Готлиб и Робърт Лашбрук, заме­стника на Готлиб, е решено „пациентът" им да се изпрати при д-р Харолд Абрамсън от Ню Йорк, експерт алерголог и имуно­лог, който няма официално образование по психиатрия. Избран е поради това, че има документ за работа със свръхсекретни ма­териали. След известно обсъждане Олсън приема това решение и Рюит го оставя с Лашбрук. В този момент Олсън вече е напълно сигурен, че ЦРУ се готвят да го „очистят".16

На 28 ноември 1953 година трупът на Олсън е открит на тро­тоара пред хотел „Стартлър" в Ню Йорк, след като очевидно се е хвърлил от своя прозорец на тринадесетия етаж. Известно е, че девет дни преди това Готлиб е добавил ЛСД в питието му, но сега се спори много дали това е станало фактор за самоубий­ството.

След смъртта на Олсън съгласно констатациите на ЦРУ Аб­рамсън пише: „Олсън е бил в състояние на психоза с мания за преследване".17 ЦРУ се погрижва вдовицата на Олсън Алис да получи пенсия в пълен размер, но през 1975 година Комисията Рокфелер осъжда укриването на данни от страна на Управлени-

74


ето и поднася на г-жа Олсън своите извинения и 750 хиляди до­лара.

Алис и нейният син Ерик Олсън са поканени в Белия дом, където президентът Форд официално им се извинява за действи­ята на ЦРУ. През всичките тези години Рюит поддържа тесен контакт с Алис Олсън и става близък семеен приятел и довере­ник. Дали загрижеността му за г-жа Олсън е породена от разка­яние, си остава неизвестно. Днес ЦРУ е разсекретило стотици досиета по програмата АРТИШОК и някои съвпадат с периода, когато д-р Олсън е ходел на чести командировки в Европа. В един меморандум от 12 февруари 1952 година, първоначално с гриф строго секретно, става дума за разговора между автора на ме­морандума и друг човек. ЦРУ е заличило и двете имена. След­ните пасажи, макар и на развален английски, са доста интерес­ни:

„3. [Заличено] проследява автора на дълъг документ, който явно е бил обикновено предложение за разширяване на АРТИ­ШОК в страната и чужбина и включва изложение от приблизи­телно [заличено]. Този план повече или по-малко предвижда обо­рудването на лаборатория в Съединените щати (някъде набли­зо) и голяма работна площ в чужбина.

4. Предложението на [заличено] очевидно има долу-горе следния вид:

-     ОНР ще наеме или вече е получил обещание за медици, учени и др., които ще сътрудничат в прилагането на най-после­дните техники от всякакви видове върху чуждестранни субекти.

-     Тези техники ще бъдат преподавани на и осъществявани от различни институции на САЩ, като [заличено].

-     Тези хора ще бъдат нещо като свръхексперти с дълбоки познания по психиатрия, психология и медицина; те ще работят със субектите в реални условия.

-     Субектите ще бъдат главно индивиди [заличено] или ин­дивиди, от които Управлението иска да се отърве. [Заличено] субекти, че е имало [заличено] или всякакви видове, където мо­гат да се намерят достатъчно количество субекти.

75


-     Ще бъдат прилагани последните „идеи" като електрошок, лизергинова киселина, наркотици, електроенцефалограф, хипно­за и т.н., и т.н.

-     Разбира се, старата идея „Блубърд" за екип от разпитва­щи се отхвърля, тъй като тези експерти ще могат да дават нар­котиците, да провеждат разпитите и да вършат сами всичката работа, очевидно на индивидуална основа."18

Колко жертви на тези програми на ЦРУ са били подлагани на въпросните „техники", остава тайна.

През юни 1964 година Сид Готлиб преименува МКУЛТРА на МКСЪРЧ.19 Мисията на тази програма е да ръководи седем подпроекта, най-вече занимаващи се с разработването на химич­ни и биологични вещества, които дезориентират, компромети­рат, нараняват или дори убиват мишените.

Много нищо неподозиращи субекти са станали жертви на тези програми. Използвайки различни болници и заведения на Националния институт по психично здраве, д-р Харис Изабел ръководи Център за изследване на пристрастеностите в Лек­сингтън, Кентъки, използвайки ЛСД и множество недоказани наркотици. Особено ужасяваща е склонността на д-р Изабел да набелязва негри и хомосексуалисти за експериментите си.

Много други групи използват нищо неподозиращи мишени в продължителни контролни изследвания на поведението, като използват различни химически вещества. Такива са: групата, ог­лавявана от д-р Боб Хайд в Бостънската психиатрична болни­ца, Карл Пфайфър в Медицинския факултет на Илинойския уни­верситет, Харолд Абрамсън в болница „Маунт Синай" и Колум­бийския университет в Ню Йорк, Луис Джойлън Уест от Уни­верситета в Оклахома, без да забравяме Харолд Ходж и негова­та група.20

По онова време подобни неща са се извършвали и във Ве­ликобритания, макар подробностите да са оскъдни. Има една кратка препратка в книгата на Питър Райт „Ловец на шпиони". Той отбелязва, че „в цялата област на химически изследвания през 50-те год. кипи доста оживена дейност" и споменава за една

76


съвместна програма на МИ5 и МИ6 „за проучване как може да се използва ЛСД при разпити, а в Портън се провеждат про­странни изследвания."21 (Портън Даун е мястото, където се на­мира Центърът за изследване на биологичните и химически оръ­жия на Великобритания.)

Райт не дава дати, но от контекста се разбира, че очевидно говори за 50-те год. - периодът, в който Олсън е посещавал Портън Даун. В една статия, която написах за „Лобстър" през декември 1993 година, аз разкрих, че д-р Грейм Пиърсън, дирек­тор на Института за изследване на химическото и биологично въоръжение (ИИХБВ), ми писа, че между 1961 г. и 1972 г. се­демдесет и двама служащи доброволци са участвали в изслед­вания с ЛСД във Великобритания. Също така привлякох внима­нието върху съобщения в „Сънди Телеграф", че „дузини воен­нослужещи казват, че са били примамени да участват в болез­нени химични експерименти в правителствения център за изслед­вания в Портън Даун, като са ги излъгали, че помагат в тества­нето на лекарство за обикновената настинка."22

През 1966 година двама именити учени, Долорес Макмеън, старши офицер по научно-изследователската дейност, и К. Гордън Смит, директор на Портън Даун, са използвали безна­деждно болни от левкемия пациенти от болницата „Сейнт То­мас" в Лондон. Очевидно пациентите са се съгласили да им бъде инжектиран смъртоносния вирус Лангут и Киазанур Форест. Казано им е, че той може да противодейства на високите нива бели кръвни телца в кръвта им. Четирима от пациентите са по­чинали, а двама са развили енцефалит.

През 1968 година Ерик Хадън, тогава директор на Портън Даун, признава в едно интервю пред Би Би Си, че CS-газът е бил тестван върху „възрастни, астматици, младежи".23 В своето пис­мо от октомври 1993 година до мен д-р Пиърсън заявява, че в този период са се провели над 200 изследвания върху хора. През 50-те и 60-те тази бройка със сигурност ще да е била далеч по-висока.

Оцелелите от някои от тези ранни изследвания все още са живи. Младши капрал Мик Рочи, сега към петдесетте, е бил по-

77


молен да вдиша нервнопаралитичен газ през маска. Сега той страда от гръдни проблеми, високо кръвно налягане и нещо, ко­ето неговият лекар описва като „мистериозно преждевременно стареене". Той е участвал в група от 10 души, подложени на тези изследвания.

Друг човек, сега на 60 години, бивш авиомеханик от флота, страда от слепота и болки в очите. През 1951 година е участвал в изследвания, в които са изложили очите му на нервнопарали­тичен газ, освен това той страда от треперене и неконтролиру­ема мускулна болка, наподобяваща болест на Паркинсон. По време на експериментите е бил юноша и твърди, че никой не го е предупредил за дългосрочните ефекти.24

На 31 юли 1995 година писах на д-р Г Д. Коули, директор на ИИХБВ, като приложих списък от 38 страници с химически и био­логични бойни вещества и го помолих да изброи веществата, с които ИИХБВ е провеждал каквито и да било изследвания или разработки. На 11 август 1995 година д-р Коули ми отговори с из­вестна неохота, но все пак беше отбелязал съответните точки от списъка. Те възлизаха на 390 групи вещества, сред които: токсин от земноводни, антракс, античовешки вирус на имунната недо­статъчност, бактериални токсини, биологични бомби, микробом-би, ботулинов токсин, холера, газгангрена, токсин от кобра, кон­гоанско-кримска хеморагична треска, цитотоксин, дефолианти, ОДНК-вирус, lassa fever*, greenmonkey virus, methantrophic бак­терия, monkey pox, невротоксини, чума, вирус на шарка, вирус на бяс, резистентен пренасян от кърлежи вирус, вещества за борба с безредиците, вирус на дребна шарка, токсин на тетанус, токси­нови оръжия, туберкулоза, тиф, жълта треска и т.н., и т.н.

Сред този колоритен списък от вещества остава още една ка­тегория, които са посочени само с имена и номера и за които нищо не се знае, например: BPL, ВНА, blue27/b bomb, freon pe65702a, JEDS, SAEB, tc-83, td-1 agent, nl-1 agent и много други.

В друго писмо от 21 юни 1995 година в отговор на моето за­питване за използването на химикобиологични вещества в насе-

_______________________________

* Запазени са в оригинал термини, за които не беше намерен аналог на български език. - Бел. ред.

78


лени области, например в Лондонското метро,25 Коули ми писа: „Както споменахме в писмото си от 31 май, изследванията след 1955 година включваха използване на непатогенни симуланти. Във Вашето писмо се говори за тестове в Лондонското метро. Там в периода 1963-64 година бяха провеждани изпитания без генерич­ни наименования, в които се използваха симуланти.

Все още не е ясно кои тестове са провеждани преди 1955 годи­на и какви химически или биологични вещества са използвани. Все пак в писмото си от 31 май 1995 година д-р Коули хвърля известна светлина върху тестовете отпреди 1955 г.: „Между 1948 и 1955 го­дина бяха проведени няколко изследвания, включващи използва­нето на патогени по Шотландското крайбрежие и Карибите."26

Тъжната истина е, че подобно на американците, Великобри­тания е следвала политика на използване на зле информирани и нищо неподозиращи цивилни граждани, военнослужещи или чуж­денци като опитни мишки. Със сигурност гореописаното е само върхът на айсберга.

БЕЛЕЖКИ:

1. Кевин Даулинг. „Досието Олсън: тайна, която би могла да унищожи ЦРУ", „Сънди Мейл" (раздел „Ден и нощ") 23 август 1998, и няколко разговора с г-н Даулинг.

2.     Телефонен разговор с д-р Ерик Олсън, 20 октомври 1998; плюс няколко разменени електронни писма. В своите мемоари бив­шият член на САС Питър Стиф разглежда видовете политически убийства и описва „един стар трик, популярен сред различните

 

служби за национална сигурност из целия свят": „Почуквам на вра­тата му. Когато отваря, го удрям с нещо тежко, довличам го до про­зореца и го изхвърлям навън с главата надолу. Вижте „Лобстър" 32, стр. 11.

3.  Вижте Трета глава.

4. Документи, предоставени на автора през 1991 година от ЦРУ
' за създаването
на АРТИШОК и неговото съдържание.

5. Документи, чиято единствена идентификационна маркиров­
ка е един печат, в който пише, че идват от колекцията на отдел

„Ръкописи", Библиотека на Конгреса.

79


6.          Вероятно Ерик Чарлз Уилямс, директор на Оперативни из­следвания във ВМС през 1951.

7.          Единственият документиран резултат от срещата е възла­гането на поръчка Х-38 на Доланд О. Хеб от Университета Мак­гил да проведе изследване върху лишаването от сетивни възприя­тия. На 25 януари 1954 година Ормънд Соланд, председател на Канадския Комитет за изследване на въоръжението, очевидно в отговор на вниманието от страна на канадската преса пише на не­назован „министър" от канадското правителство писмо, в което обяснява, че Комитетът за изследване на въоръжението е възло­жил на Хеб изследване в Университета Макгил през септември 1951 година и че това е станало "в резултат от обсъжданията между сър Хенри Тизард, представители на ЦРУ на САЩ, д-р Хеб и мен през юни 1951 година". Подобно на документа, посочен в бележка 5, и този идва от библиотеката на Конгреса и не носи никакви други идентификационни знаци. Коментарът на Соланд, че срещата е била с „представители на ЦРУ на САЩ" предполага, че тримата нена­зовани лекари от списъка са „представители на ЦРУ на САЩ".

8.          Меморандум от заместник-директора на Отдела по плани­ране Хелмс до ДЦРУ Дълес от 3 април 1953 година, Таблица А, стр.1-2.

9.          Кратък доклад за проведеното от ЦРУ разследване на МКНАОМИ, Докладна книга I, стр. 360-63. Вижте също изследва­ния на Подкомисията Кенеди за биологичните изследвания върху хора от МО, 1977.

 

10.       Франсис Гари Пауърс, пилотът на U-2, пленен от Съветс­кия съюз, е носел един такъв токсин, запечатан в сребърен долар, и не го е използвал.

11.       Документи, предоставени на сина на Олсън и печати от пас­порта на баща му. Информация от телефонен разговор се сина. Намек за онова, което е ставало в Норвегия с американски пари, има в „САЩ и Норвегия използват психично болни за изследва­ния в нацистки стил", „Таймс", 29 април 1998, където се твърди, че „американските власти са финансирали 4 000 експеримента върху хора в периода 1944-1994 година" в Норвегия.

12.       Джон Маркс. „Търсене на Манджурския кандидат", (Алън лейн, Лондон, 1979), стр. 77.

13.       Вижте Даулинг, бележка 1, потвърдена от сина на Олсън. Може би не е съвпадение, че случаят със Станли Гликмън - аме-

80


риканецът, на когото без знанието му е даден ЛСД в Париж - е станал през 1952 година и вероятно е извършен от Готлиб.

14.        Вижте Даулинг, бележка 1 по-горе, Саргънт е автор на „Бит­ка за съзнанието: механизми на втълпяване, промиване на мозъци и контрол върху мисълта", (Хайнеман и Пан, Лондон, 1957 и 59).

15.        Подкомисия Кенеди, вижте бележка 12.

16.        Същият източник.

17.        Подкомисия Кенеди, бележка 10, стр. 394-403.

18.        В един документ от 3 ноември 1960 година ЦРУ си поста­вя за цел да постигне следните ефекти от използването на хипно­за: привеждане на неподозиращ субект в състояние на дълбок транс; бързо привеждане в дълбок транс. т.е. за секунди; предизвикване на неограничена във времето амнезия за транса; постигане на нео­граничен във времето контрол върху бъдещото поведение чрез пост­хипнотични внушения, включително поведение в разрез с обичай­ните навици на субекта.

19.        Учредяването на МКСЪРЧ е описано в документ 449 на ЦРУ от дата 8 април 1964 година и документ S-1-4, без заглавия. Вижте също документ 450 от 9 юни 1964, в който Ричард Хелмс препоръчва МКУЛТРА да бъде преименувана на МКСЪРЧ като нов устав за „Секретни изследователски програми".

20.        От Националния институт по психично здраве (НИПЗ) на автора бяха предоставени значителен брой документи за работата на Изабел и много други споменати в тази глава. Вижте също до­кумент на ЦРУ от 24 юли 1953 година, меморандум; Офицер за свръзка и по сигурността/ОТО, субект номер 71; отчет на Хими­ческия отдел на НИП394; документ 37 на ЦРУ от дата 14 юли 1954 и още няколко, предоставени от ЦРУ. Те са част от 700-те страни­ци документи, които предоставих тази година на Дел Уолтърс от американската телевизионна компания Ей Би Си, за да направи документален филм по темата. Предаването беше излъчено на 4 и 8 ноември 1998 година.

21.        „Ловец на шпиони", стр. 160.

22.        Три години по-късно „Дейли Телеграф" съобщава на 1 фев­руари 1996 година, че през 60-те са провеждани изследвания на ЛСД върху войници; вижте също „Сънди Телеграф" от 2 ноември 1997.

23.   Информация от програмно предложение на „Обзървър
филмс" със заглавие „В национален интерес" от 4 януари 1997 го-

81


дина. Компанията се обърна към мен за помощ по един докумен­тален филм за изследванията с ЛСД във Великобритания. В замя­на те ми споделиха информацията, с която разполагаха.

24.          Същият източник.

25.          „Денят, в който бактериологичната война се появи на Бро­дуей", „Индипендънт", вторник, 28 март 1995.

26.          В своето писмо от 31 май 1995 година д-р Коули заявява, че „изпитанията, включващи използване на биологични вещества, бяха провеждани главно от Института по микробиологични изслед­вания и неговите предшественици. ИМИ бе затворен през 1979 го­дина." След това добавя: „Изследванията, предприемани от 1955 година насам, включват използване на непатогенни симуланти като Bacillus globigii и Escherichia coli, за които бе преценено, че не пред­ставляват риск за здравето. Целта на изследванията бе преценя­ване на потенциалния риск от биологично нападение и изпитване на детекторните системи."

82


Седма глава ЖЕРТВИТЕ ОТ ХИЖА „ДАРГЪЛ"

Антъни и Дорийн Върни били наскоро пенсионирани. След цял живот усилен труд те мечтаели да изживеят остатъка от дни­те си в мир и спокойствие в малката си хижа в Кент. Ала не им било писано - скоро мечтата им била разбита на пух и прах от кошмарното преживяване, когато, без да знаят, станали „опит­ни мишки" в мистериозен експеримент.

Въпреки че изследвах внимателно и задълбочено проблема, не успях да изровя нищо, което да ме усъмни в честността, по­чтеността или дори патриотизма на тези възрастни хорица. Се­мейство Върни са един от няколкото примера в живота ми, кои­то въпреки че бяха загубили всичко, включително и здравето си, не се поколебаха да разкажат за страшното си изпитание.

Както ще видим, заради случаи като този на семейство Върни е още по-важно да изправим пред правосъдието онези тъмни сили, които действат под законодателен имунитет. Също така тези случаи ни напомнят колко неотложна е нуждата от Дек­ларация за правата на гражданите в Обединеното кралство, както и от много по-голяма от сегашната свобода на достъп до ин­формацията. Защото проказата на секретност отдавна е разяла британската демокрация.

Мъките на семейство Върни започнали през есента на 1983 година и резултатите от всички техни опити да получат обез­щетение могат да се обобщят само в едно официално писмо:

„С настоящото удостоверявам получаването на вашата жал­ба в Трибунала на службите по сигурността на 3 май 1990 годи­на. Законът за службите по сигурността от 1989 година влезе в сила на 18 септември 1989 година и не е със задна дата [кур-

83


сивът е добавен]. Във жалбата заявявате, че описваните от вас събития са станали между януари 1984 и ноември 1984 година, следователно те не попадат под юрисдикцията на трибунала [курсивът е добавен].

Съжалявам, че не мога да ви помогна.

Дж. Р. Хармър, секретар на трибунала."

Хижа „Даргъл" се намира на около миля и половина юго­източно от село Бидъндън в Кент. Това е стара дърварска хижа, датираща от дните на битката при Ватерло, усамотена и заоби­колена от гъсти гори. Семейство Върни купили хижичката през пролетта на 1969 г. и я използвали като вила за почивка. През лятото на 1983 г., когато се пенсионирали, те решили да се пре­местят от Лондон и установят тук за постоянно. До края на го­дината изхарчили значителна част от спестяванията си за ре­монт на вилата и нови мебели, които да направят старините им по-удобни.

Антъни Върни бил инспектор на „Пътеводител за добрата храна" в продължение на 25 години и също така работил за Асо­циацията на потребителите в „Пътеводител за добрите хотели". Двамата със съпругата му възнамерявали след пенсионирането си да засилят участието си в тези области. Освен че работел в областта на потребителските права, г-н Върни бил основател на Писателската гилдия на Великобритания и обичал да пише за театъра, киното и телевизията. Намерението му било да напра­ви писането свое постоянно занимание и се надявал да основе компания, с която да продава творбите си. Тъй като работели за театъра от най-ранна възраст, двамата съпрузи очаквали това с нетърпение. На около километър северозападно от тяхната хижа имало „дърводелски цех", в който се произвеждали порти и огради. През трите години до пенсионирането им от цеха не се чувал почти никакъв шум; само от време на време долитал гласът на някой, който викал работниците по високоговорител. Ала в началото на септември 1983 година семейството забеля зало подчертано увеличаване на шума от машините в двора на

84


цеха. Отначало не обърнали внимание; помислили си, че фир­мата се разширява, а това означавало, че в района ще се прека­рат нови водопровод и канализация.

Г-н Върни си рекъл, че може би ръководството на фирмата няма да вземе необходимите мерки, за да сведе шума до мини­мум, и решил да поговори с управителя, който проявил някакво разбиране. Въпреки това дори разговорът с генералния дирек­тор на фирмата не дал никакви резултати. Последният казал на г-н Върни, че фирмата е в бизнеса от 1940 година и не вдигат повече шум отпреди. Тук искам да добавя, че от 1940 насам в Кент има множество военни обекти.

На 1 октомври 1983 година семейството имало гост. Из­веднъж и тримата чули мистериозен шум. Бил напълно разли­чен от онзи, който чували преди това от дърводелския цех. Бил висок и жужащ и кънтял из целия им заден двор. Струвало им се, че идва от около двадесетина метра разстояние, близо до го­рата. Събщават, че шумът сякаш прониквал във всяка клетка от телата им и не можели да го свържат с нищо, което били чува­ли до този момент.

Неприятното преживяване продължило четири денонощия. Най-странното било, че почти веднага след започването на шума всички останали звуци в гората замрели, сякаш животните и пти­ците наоколо избягали. Доста по-късно семейство Върни забе­лязали, че птиците се върнали да гнездят чак на следващата про­лет. След четиридневното изпитание двамата били на края на силите си, затова на 5 октомври 1983 година решили да отидат някъде на почивка, с надеждата че като се върнат, шумът ще е изчезнал. Откъде можели да знаят, че проблемите им едва сега започват.

На 25 октомври 1983 година, когато се върнали, забелязали явно засилване на шума; на моменти дори им се струвало, че идва от вътрешността на самата хижа. Също така открили и допълнителен елемент - в ранните утринни часове шумът ста­вал някак пулсиращ, вибриращ. А и, както се оплакват по-късно двамата, „горите североизточно от нас се осветяваха в жълта и

85


розова светлина, която сякаш идваше от земята, нещо подобно на ефекта от театралната циклорама."2

Когато се върнали от почивката, открили, че отводнителният канал в кухнята им е запушен с парчета натрошен асфалт, кои­то трябвало да се махнат ръчно. Нямали представа кой може да е направил това и защо. В началото на ноември 1983 година положението се влошило. Макар че жуженето било намаляло, се появил мощен, равномерно пулсиращ звук, придружен от не­поносими вибрации, които сякаш идвали изпод земята, обгръща­ли хижичката и околността и шумът ставал най-силен в малки­те часове на нощта.3 На моменти имали чувството, че някой на­рочно се старае да ги измъчва, когато имат най-голяма нужда от почивка.

През ноември същата година шумът все повече се засилвал и не им позволял да спят нощем. Двамата започнали да се стра­хуват, че звукът (който се състоял от нискочестотни вибрации) започва да застрашава здравето и може би засяга централната им нервна система. Предполагайки, че идва от водна помпа или някаква друга селскостопанска дейност, те направили запитва­ния до местния Съвет по водата, но властите ги уверили, в тази зона нямат съоръжения, които биха могли да вдигат такъв шум.

Всяка вечер семейството излизало навън в отчаян опит да определи откъде идва шумът. Това се оказало невъзможно; из­точникът като че ли постоянно се местел. На 24 ноември, по вре­ме на едно от нощните им търсения, някъде в един през нощта двамата се натъкнали на полицейски патрул. Странните шумо­ве били достатъчно силни и полицаите ги чували, но предполо­жили, че идват от Шортс Уд североизточно от тях. Все пак обе­щали да докладват за това и да се обадят на семейство Върни, ако открият източника на шума.

В събота следобед, на 26 ноември, г-н Върни се отбил в ме­стното полицейско управление в Тендърдън, където бил разпи­тан от един сержант. Научил, че полицейският патрул не е док­ладвал за проблема. Върни подал жалба в деловодството (коя­то била заведена в книгата с молив), но иначе сержантът не бил

86


особено услужлив. Казал на стареца, че това не е работа на по­лицията и че трябва да се обърне към местния Отдел по опаз­ване на околната среда. Все пак г-н Върни твърди, че полицаят му подхвърлил: „Няма да видите кой знае каква помощ от тях. Те са абсолютно безполезни."

На следващия ден Върни се обадил в Отдела по опазване на околната среда. Тъй като в момента всички служители от­съствали, той оставил телефонния си номер на една секретар­ка, на която обяснил естеството на проблема. Разочаровани, че никой не отговорил на обаждането му, на 1 декември семейство­то решили да се махнат за известно време от проблема. Елект­ронният шум бил станал непоносим.

Върнали се в хижата на 6 декември 1983 година. На секре­таря им нямало съобщения от Отдела по опазване на околната среда. Г-н Върни оставил още няколко съобщения в Отдела, но така и не получил отговор. Писал и на местната общинска уп­рава, за да се оплаче от шума и помоли да бъде намален.

Семейство Върни подали запитване и до местния Отдел по планиране, за да разберат дали не са издали разрешително за строеж на сграда или жилищен квартал, който би могъл да бъде причината за неприятния шум. Никое от запитванията им не дало плодове. Вместо това положението постоянно се влошавало; животът в хижата ставал все по-непоносим.

Появили се и допълнителни неприятни фактори - например електрозахранването им започнало да се колебае. Токът ту се засилвал, ту отслабвал без някаква видима причина и тъй като бил основният им източник на енергия, понякога не можели да си сготвят и дори да ползват осветление. В други случаи лам­пите започвали да светят ту по-силно, ту по-слабо - и което било още по-зловещо, на едноминутни интервали.

Тяхната електрическа подстанция захранвала и цеха. Г-н Върни се оплакал на Югоизточния съвет по електричество (ЮСЕ), като обяснил на г-н Грийн, главния електроинженер, естеството на проблема. Изказал мнение, че може някоя ма­шина от цеха да тегли прекалено много енергия. Грийн като че

87


ли проявил загриженост и обещал незабавно да се занимае с проблема.

На 20 декември 1983 година, някъде в осем сутринта, гора­та около хижата се напълнила с хора на ЮСЕ, които започнали работа по електропровода. Екипът от около осем души с два микробуса прекарал там няколко часа. Предвождал ги самият Грийн, който обяснил на Върни, че „добавят още мощност в жиците". Не му обяснил обаче откъде идва проблемът. Подава­нето на електричество се подобрило, макар че осветлението продължило да се колебае още няколко седмици.

Още нямали никакво обаждане от Отдела по опазване на околната среда, а чувствали, че не са в състояние да прекарат предстоящата Коледа сред шума и вибрациите. Върни решил да потърси независимо мнение и се свързал с една фирма на акус­тични инженери в Мейдстоун.

Един представител на фирмата ги посетил вечерта на 20 де­кември 1983 година. Въпреки дъждовното, ветровито време, ин­женерът уловил много високи показатели с уреда си, особено за вибрациите. Той констатирал, че източникът се намира на по малко от миля* разстояние от къщата и казал, че ще докладва това на Отдела по опазване на околната среда.

На 21 декември, някъде в пет без петнадесет следобед, един служител на отдела най-сетне им се обадил и Върни му описал накратко проблема. Според думите на стареца служителят се държал крайно неприветливо и не обещал нито да разследва про­блема, нито да предприеме каквито и да било действия съглас­но Закона за борба със замърсяването. Но най-дразнещ бил рез­кият му отказ за постави в хижата нещо, с което да измери шума. Казал, че няма подходящи прибори. Въпреки че Върни му пред­ложил да намери такива, той отказал всякаква помощ; нещо по­вече, държал се така, сякаш считал за крайно неуместно ста­рецът да му се бърка.

Но въпреки отказа на служителя, г-н Върни му се обадил още на другия ден, за да го помоли за помощ, преди да са за­почнали коледните празници. Срещнал същото студено отноше-

_______________________

* 1 миля = 1,609 км. - Бел. ред.

88


ние. Напълно отчаян, той решил да поеме нещата в свои ръце и отпътувал за Лондон, за да наеме някакви прибори, с които да измери нивото на шума.

Тъй като било точно периодът на коледното пазаруване, магазините за електроматериали работели до късно и той на­мерил един на Татънъм Корт Роуд, където имало оборудва­не последна дума на техниката. Върни обяснил на двама души от персонала какъв е проблемът му и съвсем се объркал, ко­гато те се спогледали и единият от тях подхвърлил: „По ду­мите ви ми се струва, че си имате работа с Министерството на отбраната. Няма да излезете наглава с тях." Усещайки тре­вогата на Върни, те го запознали с един свой колега, който по думите им бил именит експерт по електроника и „точно човекът за вас". Мъжът обещал да му помогне веднага след празниците.

До този момент семейство Върни нито за момент не били помисляли, че звукът може да е нещо повече от обикновено шу­мово замърсяване. Подобно на всеки друг гражданин в подоб­ни обстоятелства, те смятали, че е с индустриален произход и проблемът може да бъде разрешен от местните власти. После­дното нещо, което можело да им мине през ума, било че тук е замесено МО. Ала тази нова възможност обяснявала неохотата на Отдела по опазване на околната среда и на полицията да им помогнат. Освен това Върни скоро открил, че МО не подлежи на Закона за замърсяване на околната среда (или на който и да било подобен граждански закон).

Семейството започвали все повече да се притесняват. Чу­дели се дали не са под наблюдение и им минало през ум, че те­лефонът им може да се подслушва. По време на едно търсене на източника на шума из района вниманието им било привлече­но от една къща, построена само две години преди това. Нами­рала се на Грибъл Бридж Лейн, в права линия с къщичката им. Според архитектурните планове трябвало да бъде ферма, но ос­вен няколкото кошера в двора, там нямало никакви признаци за селскостопанска дейност.

89


Къщата била заобиколена с висок жив плет и в конструкци­ята й имало нещо странно. Била на два етажа, но от задната стра­на на горния етаж нямало никакви прозорци - само от двете страни на първия етаж имало прозорци. Г-н Върни се сетил, че му напомня на зданията, строени от германската армия по край­брежието на Ламанша през Втората световна война.

Дебелите, непрозрачни и стигащи до пода завеси на прозор­ците на партера не позволявали да се види нищо. По-късно се установи, че са били направени от текстил, произвеждан изклю­чително само за Имуществения отдел на Министерството на околната среда. Текстилът се използвал за подсигуряване на ви­сокосекретни сгради на Министерството на отбраната и служ­бите по сигурността. Завесите не приличали на такива, каквито човек би могъл да види в жилище на фермери, каквото било предназначението на къщата според разрешителното за строеж в Общински съвет Ашфорд.

Пред къщата, вдясно от пътя, имало нещо като бункер с го­лям отдушник с форма на гъба. Бункерът бил дълъг почти колко­то стената на къщата. След като направил още няколко запитва­ния, Върни установил, че телефонният номер на къщата е повери­телен. Открил и че там живеят двама съпрузи на четиридесет и ня­колко годишна възраст, и че дворът е пазен от добермани.

Нискочестотното излъчване продължило без прекъсване и на Бъдни вечер. Върни отбелязва: „Нощите бяха ужасни, със сил­ни колебания на осветлението във и около къщата." Семейство­то не можели да мигнат и се чувствали напълно изтощени.

Сутринта на Коледа, докато останалите хора в окръга си отваряли подаръците, нашите двама герои тръгнали пеш, в от­чаян опит да определят източника на шума. Чували го през по­вечето време, но подобно на блуждаещ огън, той постоянно се местел. Струвало им се, че идва северно от Шортс Уд, близо до Грибъл Стрийм, точно както им бил казал експертът по елек­троника.

Местните власти били издали брошура със заглавие „Как­ви действия трябва да предприемем при шумово замърсяване",

90


в която се споменавало за шум от купони, радио, лаещи кучета и т.н. В цитираните закони, уви, нямало никакви клаузи за вида шум, който измъчвал семейство Върни. Във всеки случай, за да предприемат каквито и да било действия, трябвало да открият и да назоват отговорните за шума. Според съвета, даден в бро­шурата, те въпреки всичко започнали да си водят подробен днев­ник за часовете и естеството на смущенията в живота им.

Поради психическото напрежение двамата най-сетне реши­ли да се махнат от това място. На 29 декември 1983 година на­правили оферта за една нова къща в Стрийт, Съсекс. Когато се върнали в хижата си, отново ги посрещнал шумът: силно жуже­не, придружено с нискочестотно туптене. Това продължило през целия ден.

Дневникът на семейството дава подробен отчет за ефекта върху тях от 26 декември 1983 до 20 май 1984 година: „Дневник - хижа „Даргъл", вторият ден след Коледа, 26.12.1983 година."

„Шумът и вибрациите продължиха през цялата нощ. Беше невъзможно да се спи. Шумът се усили още повече в 4,15 сут­ринта - вибрации и силно жужене с металическа нотка. Звукът беше записан.6

Призори се появи нещо ново - светлини с форма на подко­ва, които се движеха в небето от запад на изток и слизаха ниско на фона на дърветата. Бяха запалени и някакви неща, които на­подобяваха летящи тиари, три на брой. Те изчезнаха, падайки над Шортс Уд - околността на Грибъл Уд.

27.12.1983 година.

Невъзможно е да се спи в ранните часове на нощта. Силно повишаване на шума и вибрациите в 3,50 сутринта и високо жу­жене. Отново запалване и изгасване на светлини [летящи тиа­ри]. В 5,45 сутринта шумът и вибрациите се увеличиха още по­вече, а ритъмът им се учести. Летящите тиари отново се появи­ха и също както преди летяха от запад на изток."

Тъй като изобщо не можели да си починат, семейство Върни решили да напуснат хижата и да потърсят убежище в мотел „Халънд" в Източен Съсекс. Вече започвали да вярват, че нис-

91


кочестотните трансмисии всъщност изливат радиация в къщата им. Нито полицията, нито общината желаели да предприемат някакви действия. На 18 януари 1984 година, според направена­та по-рано уговорка, г-н Върни отишъл с колата си до Уапинг, за да доведе г-н Д., експерта по електроника, с когото се бил запознал в Лондон преди Коледа. Двамата спрели да обядват в пивница „Трите комина", но докато се хранели, колата му била разбита, а чековата книжка и януарското банково извлечение (за разходите му през декември) - откраднати. Когато пристигна­ли в хижата, там - странно - не се чувал никакъв шум. Десет минути по-късно изведнъж се появил служителят от Отдела по опазване на околната среда. Върни не им бил съобщил за наме­рението си да доведе отново експерта, но служителят от съвета изглеждал ядосан; нещо повече, дори знаел името на г-н Д. „Значи вие сте г-н Д.," рекъл той. Оборудването на експерта оче­видно много го безпокояло. „Какво става тук?" попитал той и подложил г-н Д. на кръстосан разпит за това какво се е канел да прави и откъде е. Държал се по-скоро сякаш е следовател от полицията, а не служител в местния общински съвет. След това върнал направените от г-н Върни записи на шума, без да обели и дума за тях.

Г-н Д. заподозрял нещо в превръзката на ръката на служи­теля, която обхващала малко повече от пръста му; разтревожил се, че това може да е двупосочен радиопредавател. Майор Фред Холройд, бивш служител от разузнаването в Северна Ирландия, казва, че е имал такъв апарат, докато е служел в Ълстър - и че той му е бил даден от САС. Твърде възможно е Обединената учебна част по разузнаване в Ашфорд, Кент, да са притежавали подобен предавател през 1984 година. На път към колата си, слу­жителят подхвърлил и че не чува никакъв шум. Още докато го изричал обаче, звукът гръмнал със страшна сила и той извикал: „Никога не съм го чувал толкова високо."

Г-н Д. излязъл навън и спуснал микрофон в кладенеца пред къщата, за да види какво ще успее да запише. В отговор на по­каната му да остане и да види резултатите, служителят казал,

92


че е чул и видял повече от достатъчно, и си отишъл. В кладене­ца се отчитали вибрации с високи показатели, които сигурно се предавали по почвата.

Г-н Върни бил убеден, че единственият начин служителят от Отдела по опазване на околната среда да знае името на учения и времето, по което той ще пристигне, е с подслушване на те­лефона им или някакъв друг вид подслушване.

Г-н Д. останал в къщата седем часа, през което време шумът мистериозно стихнал. Г-н Върни го закарал обратно в Лондон, като оставил съпругата си сама. Това било огромна грешка, тъй като веднага след заминаването им шумът и вибрациите отново започнали, сякаш някой наблюдавал къщата. На другия ден г-жа Върни споделила, че е прекарала най-ужасната нощ в живота си. В резултат от тази нощ косата й побеляла за четиридесет и осем часа. На края на търпението си, г-н Върни позвънил още веднъж на служителя от Отдела за опазване на околната среда и отново виковете му за помощ останали нечути. Вече било ясно, че из­точникът на шума и вибрациите е някъде под земята. Когато г-н Върни пуснал един от своите записи на служителка от Отдел „Селскостопански жилища" на общината, която му се обадила по телефона, дамата възкликнала потресено: „О, толкова ли е зле?" След това обещала, че ще помогне за откриването на виновни­ците, ала веднага щом Върни й споделил, че според него източ­никът идва от подземна инсталация на по-малко от миля от тях­ната хижа, тя затворила и никога повече не се обадила.

На 21 март 1984 година семейството обявили хижата за про­дажба. Прекарвали там възможно най-малко време - не повече от две нощи една след друга - и през април намерили потенци­ален купувач за къщата. На 5 април 1984 година в апартамента им в Лондон се обадил следователят полицай Джордж Кийлър от следствения отдел в Ашфорд и им казал, че един прозорец на дома им в Кент е счупен, но очевидно никой не е проникнал вътре.

Когато се върнали там, те открили, че антрето е пълно с трески и малки парченца бяла боя водят към вътрешността на

 

93

93


къщата. Самата врата била разбита с ритник, а бравата висяла безпомощно. Натрапниците били излезли от задната врата.

Случилото се било докладвано в полицейското управление на Тендърдън. Следователят полицай Кийлър бил някак скон­фузен, когато чул, че въпреки думите му, всъщност в къщата е влизано. Било очевидно, че полицаите не са проверили както трябва.

Странното било, че нищо ценно не липсвало, освен част­ните документи на г-н Върни във връзка с данъците му, няколко лични писма от един таен съветник на краля и бивш министър, дългогодишен приятел на семейството, и половин шоколад „Бърнвил" Някой бил преровил писалището му в кабинета и пре­гледал всичките му книжа. Кийлър казал саркастично: „Пред­полагам, че ще е най-добре да търсим човек с шоколад по зъби­те."

През май семейство Върни прекарали седем дни в хижата. Въпреки че в някои от нощите шумът бил доста висок, никога не стигал до предишните нива. На 18 май дъщеря им Юджийни и неин приятел им дошли на гости за почивните дни. Те помог­нали на семейството да си опаковат багажа, тъй като последни­те смятали скоро да се изнасят. Същата нощ г-н Върни се събу­дил от силно парене в очите. Било много болезнено и продължи­ло до 7 часа сутринта.

Юджийни Върни казва, че е чула крясъци на мъже в гората наоколо и се е изплашила неимоверно. Освен това една седми­ца след престоя си в хижата получила сериозна амнезия и се на­ложило да отсъства от работа. Докато се връщали обратно, на приятеля й му прилошало на шосе Ml. За щастие успял да от­бие и спре при близкия сервиз, където загубил съзнание.

Но най-лошото все още предстояло. Някъде в 1,30 часа сут­ринта на 20 май 1984 година в хижа „Даргъл" настанал истински ад. Шумът никога преди това не бил достигал такива децибели. Вибрациите минавали под земята от гората към къщата и буквално я разтърсвали. Всичко това продължило до 7 сутринта.

Антъни и Дорийн Върни били напълно съсипани и се чув­ствали много зле. Трябвало за пореден път да напуснат хижата.

94


Тръгнали сутринта на 23 май 1984 година, като Дорийн едва вървяла от болки.

По-късно г-жа Върни постъпва в старчески дом. Изпитани­ята са я състарили неимоверно. Г-н Върни също е стар и бол­нав, но смелостта не го е напуснала. Бил се е с нацистите, а сега страната му очевидно го е предала. Но така и остава въпросът откъде е идвал този шум.


 


БЕЛЕЖКИ

1. Писмо от 3 май 1990 година от Трибунала на службите по сигурността до г-н А. Р. Върни.

2.       Телефонен разговор между автора и г-н Върни, а също и бе­лежките му, озаглавени „Щастливият пенсионерски живот", [с при­ложено копие]

3.       Г-н Върни даде на автора копия от записите, направени в различни дати от това изтезание. Шумът е идентичен с този от друг запис, предоставен на автора от г-н Джо Вайълс (друга жертва), чийто разказ е документиран в „Присъда срещу неизвестен из­вършител"; Тони Колинс, Сфиър Букс Лимитед, 1990. Д-р Робърт Бекер, световен авторитет по микровълните, изслуша записите на г-н Върни. Д-р Бекер е кандидат за Нобелова награда за физика и неговите книги („Насрещно течение" и „Телесно електричество") представляват задълбочен поглед върху биологичното въздействие на микровълните. Авторът проведе и няколко разговора с д-р Бе­кер за тези записи и състоянието на модерните технологии, с кои­то разполагат военните днес.

4.       Очевидно е точно така. Няколко жители на Уелс и Северен Йоркшир постоянно се оплакват от шума от преминаващи ниско над жилищни квартали на изтребители на Кралските ВВС, но без особен успех.

5.       Вижте бел. 2.

6.       Вижте бел. 3.


95


Осма глава ПРЕХВЪРЛЯНЕ НА ТОПКАТА

Един доклад от американските документи може да има от­ношение към положението на семейство Върни: „Въпросната идея за въвеждане в заблуждение е да се създаде усещане за шум в главите на живата сила, като бъдат подложени на слаби импулсни микровълни. Когато към тях се насочат подходящо модулирани слаби микровълни, хората съобщават за бръмче­не, цъкане или съскане, което сякаш идва (независимо от това в коя част от полето се намира субектът), от вътрешността на главата или точно зад нея. Явлението се получава при ниски средни мощности плътности, микровати на квадратен санти­метър, с носещи честоти от 0,4 до 3,0 гигахерца. При прави­лен подбор на импулсните характеристики може да се създаде дори понятна реч. Преди тази техника да бъде разширена и из­ползвана за военни цели, трябва да се разберат напълно основ­ните й принципи. Подобно разбиране е нужно, не само за да се оптимизира използването на идеята в операции за маскиров­ка и въвеждане на противника в заблуждение, но и за да се пре­ценят внимателно факторите на безопасност при излагане на микровълни. Оскар, Кенет Дж., Управление на СВ на САЩ за изследване и разработване на маневрено оборудване - Форт Белвоар, Вирджиния."

Г-н и г-жа Върни смятаха, че са били подложени на внуши­телно количество опасно нейонизиращо излъчване, много нис­кочестотни (МНЧ) импулси за продължителен период от вре­ме. Също така вярват, че в около осем случая са били атакува­ни с електромагнитни импулси, които може да са били предна­мерено насочени към тях.

96


Въздействията на МНЧ импулси върху човешкия организъм са много добре документирани. Както МНЧ, така и КНЧ (край­но ниските честоти) са нейонизиращи излъчвания, които причи­няват сериозни смущения в кръвните клетки. Атаките с МНЧ импулси имат особено въздействие върху нервните центрове, които управляват долната половина от тялото, лумбалната об­ласт, долната част на гръбнака и бедрата. Те причиняват сериоз­на дезориентация, главоболие и пищене в ушите. Други странич­ни ефекти са депресията, раздразнимостта и загуба на паметта.

Когато в края на януари 1984 година напуснали хижа „Даргъл", семейство Върни отпътували за Шотландия. Чувства­ли се така облъчени, че усещали радиацията.

Г-н Върни казва, че можел да „улови" наличието на генера­тор в радиус от около една миля. „Това е много странно усеща­не; на моменти сякаш тялото ти гори."

Дорийн пък съобщи, че била в състояние да долови елект­роразпределителните кутии от четвърт миля разстояние. Десет дена след това пищенето в ушите й не престанало. На момен­ти, когато попаднела в близост до електрически източник, пи­щенето се усилвало.

Каза ми, че електромагнитните импулси й докарали страш­но главоболие, сякаш в главата й се забивала електрическа бор­машина. Понякога се завивала презглава, но тогава ставало още по-лошо - тъй като не чувала никакъв шум, се чувствала напълно дезориентирана.

През януари и февруари 1984 година г-жа Дорийн Върни из­карала два пристъпа на силни стомашни спазми, придружени с повръщане. Това обикновено са първите симптоми на облъчва­не, описани в издадените от МО наръчници. Чувствала се зле през целия март, а в началото на април личният й лекар я из­пратил на преглед при онколог. Изследванията обаче не пока­зали нищо сериозно.

След шумовата атака в хижа „Даргъл" на 20 май 1984 годи­на тя се разболяла още по-сериозно. Сутринта на 23 май, кога­то се изнасяли, усещала силни болки в краката и лумбалната об-

97


ласт и почти не можела да ходи. Допълнителните медицински изследвания отново не успели да открият причината.

Впоследствие г-жа Върни започнала да страда от пристъпи на диария. Здравето й продължило да се влошава през юни и юли и напълняла силно в талията - преди това била слаба жена в добра физическа форма. Кръвните изследвания, рентгеновите снимки и скенерът отново не открили нищо. Третият скенер оба­че, направен през август 1984 година, показал събиране на голя­мо количество течност в лявата гръдна област.

На 31 август 1984 г. тя била приета в болница „Фицрой Нъфийлд" в Лондон, където изтеглили от гръдния й кош малко повече от три литра инфектирана течност. Според новопоста­вената й диагноза била болна от една много рядка и опасна фор­ма на лимфатична левкемия и на 1 септември я оперирали. Ле­карите й давали само 10% шанс да оживее. След два месеца хи­миотерапия тя прескочила трапа, но останала полуинвалид -жената, която преди била толкова жизнена и очаквала с нетърпе­ние щастливата златна възраст, сега едва можела да ходи и стра­дала от силни болки.

Съпругът й се чувствал много зле в продължение на три сед­мици, от края на февруари до средата на март 1984 година. Той също имал силни болки в гърба, лумбалната област и бедрата. Било му трудно да ходи и дори да стои изправен, както и да пази" равновесие. Освен това непрекъснатите болки не му позволява­ли да спи или почива добре.

Медицинските изследвания през март показали, че метабо­лизмът е сериозно нарушен, а кръвните телца са силно засегна­ти. Кръвната му утайка, която по начало била 8%, сега била ско­чила до 30%. Всяка стойност над това ниво се считала за осо­бено сериозна.

Събитията на 20 май 1984 г. още повече влошили положе­нието. През годините той бил полагал особени грижи за зъбите си и посещавал редовно един зъболекар на Харли Стрийт. През трите месеца между март и май той загубил по-голяма част от тях. Някои изпадали, а други просто се изронили. Това е добре

98


известен симптом на йонизиращото излъчване, често срещан сред военните, участвали в атомните изпитания в Австралия през 50-те год. Рентгеновите снимки пък показвали трайно ув­реждане на долната лумбална област и гръбначния стълб.

В продължение на три години той страдал от проблеми с макроцитите и постоянно свръхпроизводство на червени кръвни телца. Тази болест се нарича политемия и е открита у амери­канските военнослужещи, излагани на електромагнитни импул­си.

Г-н Върни имал и три тежки пристъпа на нещо, наподобя­ващо херпес зостер, но странно, обривите се появявали на едни и същи места. Също така продължавали по-дълго от характер­ното и след пристъпите оставали белези, които не избледнява­ли. Също така страдал от болки в крайниците и често болезне­но уголемяване на гръдните зърна.

По-късно, през юли 1989 и януари 1990 година, Антъни Върни се подложил на две операции в дневен център „Уелингтън" и здравен център „Хасъкс". Първата била за премахване на пред­полагаем базоцелуларен, а втората - за премахване на лезии. И в двата случая лекарите (д-р Д. Даулинг Мънро и д-р Луси Фрий) не били в състояние да установят причината и естеството на не­говите оплаквания. Според изследвания на Центъра за системи въоръжение за надводни кораби към ВМС на САЩ върху ефек­та от микровълновите оръжия, е установено че те могат да при­чинят парещи участъци в мозъка, лезии и некроза на вътрешни­те тъкани. Освен това могат да засегнат сърдечните функции.

Преди да започнат проблемите им, през юни 1983 годи­на г-н и г-жа Върни си били направили пълни медицински прегледи в здравен център „Тендърдън" във връзка с пенси­онния план на „Алайд Хамброу" (сега „Алайд Дънбар"). До­кументацията показва, че резултатите и на двамата са били много добри.

Г-н Върни ми предостави пълен списък на лекарите и хирурзи­те, които са лекували него и съпругата му по време на това изпи­тание. Разговарях с д-р Дъглас Росдейл, техния личен лекар, на 28

99


март 1991 година, и го попитах за мнението му по случая. Д-р Рос­дейл изрази възхищението си от семейство Върни и тяхната из­дръжливост въпреки трудностите. След това добави, че през всич­ките години на практиката си не бил виждал такъв случай.

И двамата страдали едновременно от един и същи рядък синдром - положение, което се среща доста рядко в медицинс­ката практика. Докторът беше изненадан и от рязкото влошава­не на здравето им и имайки предвид предишните им анамнези, не бе в състояние да определи причината.

Несъмнено полицията е можела да предприеме някакви дей­ствия, да проследи източника на шума, да открие извършители­те и да ги даде на съд за нарушаване на спокойствието. По ня­каква неизвестна причина обаче, те са предпочели да не го пра­вят. Най-странното е, че няколко месеца по-късно, на Миньор­ския диспут, полицията в Кент взема извънредни мерки, за да спре движението на камиони, за които се подозирало, че откар­ват стачкуващи миньори извън окръга, с твърдението, че това нарушавало общественото спокойствие.

Антъни Върни изпратил на министъра на финансите (по оно­ва време длъжността заемаше Найджъл Лоусън) жалба за пре­живяното и искане за обезщетение. През февруари 1986 година получил пощенска картичка от Джордж Янгър, тогава министър на отбраната, последвано от писмо от г-н С. М. Мъри, начал­ник отдел „Жалби" в Министерството на отбраната.

В писмото си Мъри заявява, че случилото се на семейство Върни няма нищо общо с Министерството на отбраната (тако­ва очевидно е мнението и на представляваното от Лоусън ве­домство). „Но," прибавя той, „това се дължи на дейността на престъпни елементи в областта и е работа на гражданската полиция" [курсивът е добавен].

След почти три години Антъни Върне най-сетне си помис­лил, че е получил легитимен отговор, който би накарал поли­цията да предприеме нужните действия. Копие от писмото било изпратено на началника на Кентската полиция. След няколко напомняния и дълго чакане Върни най-сетне получил отговор.

100


През първата седмица на март 1987 година (повече от годи­на след кореспонденцията му с Найджъл Лоусън) му се обадил инспектор Уоткинс от Кентската полиция, който го помолил да се срещнат, за да обсъдят въпроса. Две седмици по-късно инс­пекторът и един негов колега пристигнали и провели 90-мину-тен разговор с Върни. Уоткинс му казал, че вече се е обадил на Мъри в кабинета му в МО и го помолил да потвърди изявлени­ето си относно „престъпните елементи в региона" с някакви до­казателства. Мъри се държал уклончиво и само го уведомил, че „В Бидъндън няма никакви военни подразделения" - нещо, кое­то местната полиция и без това вече знаела.

Двамата полицаи, посетили Върни, били ужасени от запи­сите, направени в хижа „Даргъл". Съгласили се с Върни, че слу­чилото се в Бидъндън вероятно е работа на някакви подразде­ления, включващи учени или контрагенти на МО, които не са под пряк контрол на министерството, но извършват изпитания и експерименти от тяхно име.

Полицейските служители били най-ядосани от това, че ме­стната полиция не предприела действия съгласно Закона за бор­ба със замърсяването от 1974 година, с който очевидно били доб­ре запознати. Посочили началника на служба „Здравеопазване" за Ашфордския регион като особено небрежен в задълженията си. В края на срещата г-н Върни попитал инспектор Уоткинс как­во мисли. Последният отговорил, че случилото се е „резултат от дейността на организация, която не се намира под тяхната (на Кентската полиция) юрисдикция".

По-късно Върни се опитал да получи изявлението на инс­пектор Уоткинс в писмен вид. На 5 август 1987 година той по­лучил писмо от заместник-началника на Окръжното полицейс­ко управление на Кент, в което се казвало: „Относно писмото Ви от 30 юли 1987 година във връзка с посещението, което Ви е направил инспектор Уоткинс, Вашите коментари не бяха оста­вени без внимание. Въпросите, които повдигате в писмото си, не попадат под юрисдикцията на Кентската полиция. По-нататъ­шните ни разследвания едва ли ще Ви помогнат в претенциите

101


ви към Ашфордския общински съвет или Министерството на финансите. При тези обстоятелства с неохота трябва да Ви уве­домя, че повече никакви действия няма да бъдат предприети, нито пък ще заведем други Ваши писма по този въпрос."

Очевидно Кентската полиция не е искала да се занимава по­вече с този случай, както и с проникването в хижа „Даргъл". Също толкова очевидно е, че за да се предприемат някакви дей­ствия в съответствие със Закона за борба със замърсяването, ко­ето е трябвало да направят местните власти, е било нужно да се намерят подходящи измервателни прибори - наети или зае­ти от длъжностното лице по здравето и безопасността, различ­ни научни институции, Кентския или Съсекския университет.

Длъжностното лице по здравето и безопасността (ДЛЗБ) също е отказало да предприеме каквито и да било действия. По думите на Върни: „От всички писма, които получих от община­та, лъхаше равнодушие и пренебрежение."

Както отбелязах по-горе, шумът и вибрациите понякога са били придружавани с необичайни светлини по небето, или „ле­тящи тиари", както ги описват семейство Върни. И други хора са ги видели; общински съветник Хоксли от Ашфордската об­щина съобщава, че на няколко пъти е видял розови светлини в небето. От Отдела по здравеопазване и околна среда, без да ги молим, ни съобщиха, че жители на региона са забелязвали по­добни светлини, като са ги наричали НЛО.

През годините Върни спорадично си е пишел с Еди Мекстър, кмет на община Ашбъро, относно странното поведение на слу­жителя на отдел „Здравеопазване и околна среда" и нежелание­то му да приложи закона. Разграничавайки се от собствените си подчинени, през януари 1989 година Мекстър дава на Върни съвет да заведе дело срещу „отговорните" за бездействието. Доста странен съвет от страна на един кмет, който между дру­гото е адвокат, когато става дума за отдел под неговата юрис­дикция.

На 25 март 1988 година Тим Ратбоун, депутатът от района на Върни, изразил силна загриженост пред министър-председа-

102


теля Маргарет Тачър. В отговор на 12 май 1988 година тя при­знава, че Върни си е кореспондирал „с различни министри и пра­вителствени отдели от февуари 1986 година насам, като е твърдял, че той и съпругата му са били подложени на „елект­ронно замърсяване и радиация" в предишния им дом в Кент, в периода между октомври 1983 и май 1984 година."1 След това добавя: „Явно е, че естеството на описаните инциденти пред­полага престъпна дейност от страна на неизвестни лица, а не легитимна работа на служители или представители на корона­та, следователно би било по-уместно той да се обърне към по­лицейските власти."2

Лорд Денинг, бивш председател на апелативния съд и па­зител на държавния архив, в същото време дава велемъдър съвет на Върни. За да се потърси сметка от извършителите, те трябва първо да бъдат открити, но ако са правителствени служители, работата става много трудна. „Те идват и си отиват, преди да си усетил."3

Чрез друг депутат, Мърлин Рийс, през 1992 година въпросът бива повдигнат пред министър-председателя Джон Мейджър. Отговорът е напълно предсказуем: „Страхувам се, че няма как­во да добавя към тази (предишната) кореспонденция. Мога само да повторя, че според нас твърденията на г-н Върни са напълно необосновани."4

През февруари 1992 година Фил Чамбърлин от студентския съюз на Съсекския университет се заема със случая на Върни и пише на депутата Робин Корбет, прилагайки копия от докумен­ти. Корбет отговаря: „Бях толкова притеснен от някои аспекти на този случай, че помолих един мой приятел, таен съветник на краля, да го изпрати на министър-председателя, което той и на­прави."5 Не е получен никакъв съществен отговор.

В писмо до Амнести Интернешънъл от 15 януари 1992 го­дина аз помолих тази организация за съдействие в анализиране­то на направените от Върни записи.6

На 14 февруари 1992 година Джейн Дайкинс, доброволец от работна група на Амнести Интернешънъл, ме уведоми: „Не раз-

103


полагаме с информация за аудиозаписи, нито пък дали има ня­какво средство за анализиране на съдържанието им."7

На 6 май 1992 година Мейджър повтаря нуждата от секрет­ност на операциите на разузнавателните служби. Той казва пред парламента: „Правителството поставя ясна граница между пуб­личното признаване на Службата за сигурност и на Секретната разузнавателна служба и коментирането на оперативна инфор­мация. Правителството възнамерява да поддържа твърдо това разграничаване."8

Но битката продължава. През март 1996 година Джъстин Уилямс, журналист от „Кент Месинджър Нюспейпърт Груп" се заема със случая на Върни. След като се свърза с мен, Уилямс се опита да установи какво точно се е случило и по-късно, на 26 април 1996-та, публикува своите констатации във вестника.9 Той също бе донякъде изненадан от откритията си и държание­то на свидетелите по време на неговото разследване. Ето какво ми писа той на 21 май 1996 година: „Що се отнася до случая с Върни, аз, подобно на Вас, съм убеден, че той е станал жертва на нещо. Според мен в Шорт Уд е имало някаква подмолна дей­ност, вероятно ръководена от ферма „Октобър", за което воен­ните да са знаели, но да не са били пряко замесени.

Все още не е ясно какво се е случило със семейство Върни и, защо. В последно време Върни е убеден, че е бил нарочен по ня­каква причина, но според мен е по-вероятно двамата със съпру­гата му да са имали лошия късмет да попаднат на неподходящо­то място и са станали случайни жертви на някакъв експеримент. Фактът, че вместо да си признае, да се извини и да предложи обез­щетение, държавата възприема политика на прикриване и тормоз, говори много за тази потънала в невежество страна и въпиюща­та групост на толкова много от нейните тайни служители."10

Дорийн Върни почина през март 1996 година. Няколко ме­сеца по-късно, през септември, се спомина и Антъни Върни. Въпреки съвета на семейството и приятелите си беше постъпил в психиатрично отделение, с надеждата да получи облекчение от онова, което все още считаше за последици от микровълно­во замърсяване.

104


БЕЛЕЖКИ

1. Писмо от Маргарет Тачър (министър-председател) от 12 май 1988.

2.       Същият източник.

3.       Писмо от лорд Денинг от 30 януари 1988.

4.       Писмо от Джон Мейджър (министър-председател) от 20 фев­руари 1992.

5.       Писмо от депутата Робин Корбет от 10 февруари 1992.

6.       Писмо от депутата Робин Корбет от 26 февруари 1992.

7.       Писмо от Амнести Интернешънъл от 14 февруари 1992.

8. Писмо от Саймън Уоткин (Министерство на вътрешните работи) от 2 октомври 1992.

9.       Мистерията Шорт Уд, Кент Месинджър, 26 април 1996.

10. Лобстър, декември 1996, рубрика „Некролози".

105


Девета глава ПСИХОИЗСЛЕДВАНИЯ

Онези, които не вярват в съществуването на нематериални неща като съзнанието, душата, духа, докато не получат достатъ­чно убедителни доказателства за това, вероятно не вярват и в екстрасензорните възприятия (ECB). ECB са човешките способ­ности за добиване на информация за бъдещето, миналото и на­стоящето без използване на петте известни сетива.

Терминът е измислен от Дж. Б. Райн, бивш завеждащ на първата в света университетска катедра по парапсихология. Извън университета Райн основава Фондацията за изучаване на човешката природа (ФИЧП) в Дъръм, Северна Каролина, в ко­ято остава до смъртта си през 1980 година. ECB включват из­ползване на телепатия, ясновидство и предсказване, както след­ва:

(1)      Телепатията представлява прехвърляне на информация от един човек на друг без използване на реч, жестове или някое от известните сетива.

(2)      Ясновидството е свързано с придобиването на информа­ция, която не е получена преди това с някое от известните се­тива. Още по-важно е, че естеството и съдържанието на инфор­мацията не са известни на никой от околните, освен на получа­ващия - например четене на страници от затворена книга или разпознаване съдържанието на затворена кутия.

(3)      Предсказването е придобиване на информация за даде­но събитие, преди то да се е случило.

Макар да съществува изобилие от анекдотични данни за съществуването на ECB, досега науката е отделяла твърде мал­ко внимание на тяхното изследване. Въпреки това военните и ра-

106


зузнавателни общности по целия свят отдават на ECB доста го­лямо значение, що се отнася до използването им за различни цели, офанзивни и дефанзивни.

На 27 август 1995 година предаването „Истинските досиета „X" на британския Четвърти канал надниква в дългата история от програми за психоизследвания (пси) в САЩ. Тъй като пове­чето такива програми са „черни" (т.е. секретни), резултатите са запазени в тайна от обществото и Конгреса. Фактор за големия интерес на Пентагона в тази област (финансирана чрез Централ­ното разузнавателно управление с помощта и сътрудничество­то на Разузнавателното управление към МО, АНС, както и дру­ги правителствени и неправителствени изследователски лабора­тории) беше напредъкът, постигнат от бившия Съветски съюз и неговите сателити.

От наличната документация става ясно, че допреди 1970 го­дина американското правителство не е обръщало особено вни­мание на изследванията на свръхестественото и неговите възможни приложения за разузнавателни и военни цели. ЦРУ е проучвало възможността за използване на пси при събиране на разузнавателни сведения в началото на 50-те год. на XX в., но твърде безсистемно, точно както полицаите понякога търсят по­мощ от медиуми за разкриване на престъпления.1 По време на своите именити проекти за контрол върху съзнанието с кодови имена АРТИШОК, БЛУБЪРД и МКУЛТРА, ЦРУ отделя малка част от бюджета, за да се проучи възможността да се използват медиуми за получаване на информация от мъртъвци и в разуз­навателна работа.2

В началото на 60-те год. на XX в. ВВС на САЩ възлагат на Американския институт за изследвания [АИИ] да направи оцен­ка на приложимостта на психологическите феномени за военни цели. АИИ публикува своите заключения под заглавието „Пси­хологически феномени, приложими в разработката на психоло­гически оръжия" през декември 1965 година.3 В своя доклад ин­ститутът набляга на различните възможности, сред които изпол­зване на лазер, електромагнитни честоти и звук. Сега тези тех-

107


ники са в процес на сериозни разработки, някои като част от иде­ята за така наречените „несмъртоносни оръжия".4

Д-р Дж. Г Прат от катедрата по психиатрия на Вирджинс­кия университет е един от първите западни учени, които посе­щават Съветския съюз след публикуването на работата на тех­ния експерт Леонид Василев.5 Той описва как атмосферата на срещите, уреждани от д-р Едуард Наумов, се е променила меж­ду 1963 и 1968 година. По време на първото му посещение кон­ференцията е била открита, сърдечна и се е чувствало желание за обмен на информация. През 1968 година обаче вече е имало ясни признаци на безпокойство.

Малко преди това съветският официален вестник „Правда" бил публикувал статия против парапсихологията. На конферен­цията повечето съветски учени отказали да предоставят своята научна документация и западните гости били принудени да из­насят импровизирани лекции, а след тази визита организатори­те престанали да канят Запада на подобни срещи и не позволя­вали прожектирането на филми по темата.6

Публикуването на „Психооткрития зад Желязната завеса" през 1970 година повишава обществения интерес към контрола върху съзнанието в САЩ.7 Тази публикация и последвалите пре­давания на „Гласът на Америка" в Съветския съюз по темата за контрола върху съзнанието влошават още повече климата в Съветския съюз.8

През 1973 година четирима бележити членове на Московс­ката академия на науките публикуват дълъг документ, озаглавен „Парапсихологията - измислица или реалност?", във „Философ­ски въпроси", официално издание на Съветската академия по педагогически науки. В нея те атакуват парапсихологията и уче­ните, които се занимават с нея. Тази промяна в курса личи и през 1974 г., когато гореспоменатият съветски парапсихолог Едуард Наумов, главната съветска връзка на авторите на „Психооткри­тия зад Желязната завеса", е осъден на две години тежък физи­чески труд за дребно престъпление и изпратен в психиатрично „заведение".9 Промяната в официалния курс очевидно е опит не

108


само да се изолират западните учени от работата на съветски­те, но и за да се убедят САЩ, че Съветите не гледат сериозно на подобни неща.10

Но през 70-те американското разузнаване вече е сериозно заинтригувано от съветските парапсихологични изследвания. Преди 1971 година, когато американската разузнавателна общ­ност започва да се интересува от работата на своя враг в Сту­дената война, ЦРУ прави няколко бегли проучвания." Откриват, че Съветите харчат близо 60 милиона рубли годишно за психо­изследвания. (В СССР наричат тези свои изследвания с чешкия неологизъм „психотроника".) През 1975 година тази сума вече е набъбнала до 300 милиона рубли - някак твърде много за из­следване на противоречива тема.12

Но не толкова съветските изследвания предизвикват загри­жеността на ЦРУ колкото оперативните им приложения. Имайки предвид строгия съветски контрол върху сигурността, който пре­дотвратява всякакво изтичане на информация, е очевидно, че Управлението трябва да направи някакъв сериозен пробив.

Анализаторите на ЦРУ са изправени пред дилема. Чувстват се неловко да обяснят пред главните научни консултанти на Съвета за национална сигурност (СНС), че както КГБ, така и ГРУ (Съветското военно разузнаване) изследват теми, които в САЩ са считани в най-добрия случай за спекулативни и проти­воречиви, но от друга страна се страхуват, че Съветите могат да спечелят психотронната надпревара, както вече са направи­ли със Спутник.13

Накрая стигат до решение. С измислянето на фразата „праз­нина в психоспособите за водене на война" те убеждават СНС да предприеме действия. По това време американската разузна­вателна общност вече знае, че психотрониката може да се из­ползва и че нещо психоагресивно би могло да застраши сигур­ността на САЩ. С одобрението на Конгреса, те се заемат да из­следват и проучват естеството на тази заплаха.14

ЦРУ възприема двойствен подход. Пред обществото, про­веждайки постоянно кампании за дезинформация, те се стремят

109


да дискредитират изследванията на тази тема, но тайно финан­сират серия от проекти и програми, и за 16 години похарчват по тях над 20 милиона долара.15 Съветите, знаейки за дейността на САЩ, реагират подобаващо. Те също отричат пред общество­то стойността на психоизследванията, хвърлят в затвора некол­цина учени, особено замесените в информационния обмен със западните им колеги, и затварят няколко института, занимава­щи се с психоизследвания.

Опитите на Съветите да обучат своите космонавти на теле­патия първи привличат вниманието на ЦРУ. Изпитанията са про­ведени през март 1967 г., когато от Москва до Ленинград е из­пратено кодирано телепатично съобщение.16 Четири години по-късно Едгар Мечъл прави подобен опит по време на полета си с Аполо 14. Това се основава на откритото от четири години из­следвания, финансирани от ЦРУ, които започват през 1970 го­дина в болницата „Маймонидес" в Бруклин.

Сред цитираните проекти има и изследване на телепатията в сънищата, проведено в Лабораторията за изследване на съня към Медицински център „Маймонидес". Данните от работата им сочат, че на сънищата може да се влияе по телепатичен път, като човек в будно състояние предава образи или идеи на сънува­щия.17 В Съветския съюз преследват същите цели.

През 1970 година директорите на „Маймонидес" Станли Крип­нер и Монтагю Ълман представят едно подобно контролирано из­следване със смайващо положителни резултати.18 Петнадесетте проведени след това изследвания дават подобни данни. Когато от­критията на „Маймонидес" започват да се доближават до сведе­нията на ЦРУ за този род изследвания в СССР, военното значе­ние и приложения на психотрониката започват да звучат все по-правдоподобно. Както и преди ЦРУ е замаскирало финансовата си подкрепа за проектите чрез космическа фондация „Макдонъл".19 Джак Хоук, космически инженер с интереси по темата, е връзката на „Макдонъл" в експериментите. Националният институт по здра­веопазване осигурява другата половина от средствата. ЦРУ продължава да финансира тези изследвания до 1982 година.

110


Шон Робине, участващ в сънните изследвания медиум, дава добри резултати и скоро с него се свързват от Разузнавателно­то управление на ВМС [РУ на ВМС]. ВМС на САЩ искат да из­пробват свръхестествените му способности върху съветски во­енноморски мишени.20 Дават му чертежи и снимки на съветски кораби, и го помолват, след като открие настоящото им место­нахождение, да предскаже бъдещото.

Конгресът на Асоциацията по парапсихология през 1973 година в Шарлътсвил, Вирджиния, дава повече доказателства, че съветският курс в изследванията си струва да се следва. Прат и Кел, двама американски учени, наскоро завърнали се от СССР, докладват за своите констатации и наблюдения над съветския медиум Кулагина.21 Монтагю Ълман, директор на Общински медицински център „Маймонидес" в Бруклин, също прави изложение за Кулагина. Чарлз Хонъртън описва резул­татите от психокинетичните изследвания, които е провеждал в „Маймонидес".22

В Станфордския научен институт (СНИ) се провеждат па­ралелни изследвания. СНИ използва в експериментите си напълно будни субекти - макар процедурите да са били почти идентични като тези в „Маймонидес". СНИ се финансира от ВМС и ЦРУ. (По-късно и НАСА изиграва известна роля.23) По всичко личи, че има сътрудничество между д-р Путоф и д-р Тарг от СНИ, и Едуин К. Мей, консултант на СНИ и научен сътруд­ник на Отдела по парапсихология и психофизика на „Маймони­дес".24

СНИ също следва съветския курс в изследванията и повта­ря техните експерименти. Пример за това е работата на Нико­лаев и Каменски, която показва, че когато пред изпращащия те­лепатичното съобщение има бързо мигаща светлина, електро­енцефалограмата на получателя издава телепатично влияние от изпращащия.25

СНИ наричат своите телепатични изследвания „Виждане от разстояние" (ВР). Терминът е измислен на едно събиране на 8 декември 1971 година от Инго Суан, хомосексуален нюйоркски

111


художник,26 д-р Джанет Мичъл, д-р Карлис Осис и д-р Гъртруд Шмайдлер от Американското дружество по психоизследвания (АДПИ) в Ню Йорк. В процеса на техните десет експеримента с „възприятия извън тялото" АДПИ се опитват да намират скри­ти в помещението вещи с помощта на ясновидство. И успяват.

По-късно АДПИ решава да разшири тези експерименти до мишени, които са извън помещенията на дружеството. По пред­ложение на Суан д-р Джанет Мичъл му дава име на американс­ки град. Суан се опитвал да определи какво е времето там. След това д-р Мичъл се обаждала по телефона на местното метерео­логично бюро, за да види дали Суан е бил прав.

Експериментите на Инго Суан от 1971 година се основават на работата на френския учен Рьоне Варколие (1881-1962), кой­то през 20-те год. на XX в. е провеждал подобни изследвания от далечно разстояние между Париж и Ню Йорк,27 и Дж. Ги­тинджър, британски учен.28

Суан смята, че терминът „усещане от разстояние" е по-под­ходящ от „виждане от разстояние", но д-р Осис и д-р Шмайд­лер предпочитат последния.29

Суан разширява още тези изследвания. Човек отивал на да­лечно място някъде в Манхатън, изпълнявайки ролята на „фар". В предварително уговорено време този „фар" отбелязва подроб­ностите от заобикалящата го обстановка - но местонахождени­ето му оставало неизвестно за Суан в офиса на АДПИ. След това Суан се съсредоточавал върху „фара" и се опитвал да опи­ше къде се намира той.30 Първият от тези експерименти се е състоял на 22 февруари 1972 година.31

В своята книга „Преживявания извън тялото" д-р Джанет Мичъл пише, че тези експерименти са имали за цел да устано­вят „дали човек може да локализира част от съзнанието си в ня­кое пространство извън тялото си."32 Мичъл смята, че мишени­те в изследванията могат да бъдат възприети телепатично, яс­новидски, предсказателно или измамнически. Мнението на Инго Суан пък е, че „те могат да бъдат усетени с един вид възприя­тие, което е извън обсега на нормалното зрение."33

112


После разяснява: „Говорим за това дали биочовекът прите­жава допълнителни рецептори за добиване на информация извън местните ограничения на петте физически сетива. Той прави това с помощта на поне още седемнадесет различни типа сетива, ус­тановени от биолозите и невролозите."34 В СНИ тестовете за виждане от разстояние включват получател, който записва всич­ки впечатления, изпратени му от подателя - почти паралелно с експериментите в „Маймонидес", но с една разлика: при опи­тите в СНИ получателят е буден.35 За да се подсигурят учените срещу измами, мишените са набирани произволно и точното ме­стонахождение се написва на лист, който подателят лично из­важда от запечатан плик, едва след като той и екипът са на път за набелязаното място.

Подателят остава там точно определено време, докато по­лучателят - виждащият на далечно разстояние - записва свои­те впечатления. Главната връзка на ЦРУ във финансиране на ра­ботата на СНИ е Харолд Чипман. Началник на проекта за ВМС в СНИ е Джеймс Фут.36

Друга важна фигура от онова време е Андрия Пухарич. Ро­ден в Чикаго през 1918 година в семейство на югославяни, той завършва медицина и има докторат по физика. Връзките му с военните датират още от 50-те години на XX в., когато работи в Центъра за изследване на химическите и биологични оръжия на СВ във Форт Детрик, Мериленд. През 1952 година той пред­ставя един доклад със заглавие „Оценка на възможните прило­жения на екстрасензорните възприятия при воденето на психоло­гическа война" пред тайно събрание в Пентагона. През 1953 г. из­нася лекции пред учени от ВВС на САЩ на тема методи за за­силване или отслабване на телепатичните способности, както и от Химическия център на СВ на тема „Биологични основи на екстрасензорните възприятия".

Работи най-вече върху експерименти, имитиращи провежда­ните в Съветския съюз. През 1962 г. публикува отчет за своите изследвания въз основа на участието си в експериментите през 50-те години.37 Там той описва биологичните факти и хипотетич-

113


ните възможности за пси, а също така подчертава ефекта от нар­котиците, които по онова време са неразделна част от програ­мите на ЦРУ за контрол върху съзнанието.38

Пухарич проявява силен интерес към парапсихологията. През 1956 година той довежда холандския медиум Петер Хор-кус в САЩ, за да помогне на полицията в разрешаването на едно престъпление,39 а после с помощта на астронавта Едгар Мичъл през 1972 г. извиква в СНИ Ури Гелър.

През цялата му кариера ЦРУ се интересува от него отчасти поради факта, че предишните му изследвания съвпадат с работа­та на Управлението по контрола върху съзнанието, и отчасти по­ради участието на Ури Гелър в експерименти за изследване на медиуми. От Мосад са предоставили на СНИ разузнавателен док­лад за способностите на Гелър.40 Най-бележитите личности в СНИ са Инго Суан, Патрик Прайс и Ури Гелър, а най-важните проек­ти са СКАНАТ [ЦРУ-АНС] и Грил Флейм [РУ към МО], които ще разгледаме по-подробно в следващата глава.41

Експериментите на АДПИ с използване на „фар" не са от голяма полза за шпионските програми с виждане на разстояние: те изискват внедряването на агент в набелязаната територия, ко­ето не е оправдано от оперативна гледна точка. А и предоста­вянето на името на мишената подсказва твърде много неща на получателя. Суан се консултира с много учени извън кръговете на СНИ в Силиконовата долина, за да открие начин за решава­не на този проблем. В крайна сметка Жак Вале намира реше­ние. Той предлага на Суан да се съсредоточава не върху човек, а върху адрес. По-късно Суан доразвива тази идея, като се съсре­доточава върху координати на картата - дължина и ширина -което води до раждането на проекта СКАНАТ.

СКАНАТ [СКАНиране по координАТ] стартира на 29 май 1973 година и приключва през 1975 г. Проектът е смразяващо по­слание за военните и разузнавателни шефове. Когато Инго Суан прави първия си опит за виждане от разстояние със зададени единствено координати, резултатите са смайващи. Той описва подробно един малък остров от Къргуленовите, които са под

114


френско владичество, в Южния Индийски океан, включително разположението на сградите и нещо, което очевидно е съвмес­тна френско-съветска метереологична инсталация. Суан дори ус­пява да нарисува прилична карта на острова.

По-късно, използвайки координати, дадени му от скептич­но настроен колега от източното крайбрежие, Суан описва и ри­сува място, което според него е някакъв вид военна инсталация. Седмици по-късно колегата скептик потвърждава, че описания­та на Суан са точни до последната подробност.42 Суан отбеляз­ва: „Трябва да са минали поне шест години, докато видя топог­рафска карта на Къргуленовия остров, която включваше сгра­дата и други създадени от човешка ръка особености. Бях про­пуснал някои от тях, но ми казаха, че главните сгради са оран­жеви и имало множество външни постройки, които трябвало да бъдат местени от време на време." Къргуленовият експеримент не е поверителен и около седмица по-късно разузнавателната общност се сдобива с подробностите.

Пат Прайс дава също толкова подробно описание на обект. Харолд Путоф му дал координатите на мишената. Експери­ментът бил много специален. Координатите описвали район, който се намирал някъде на 207 км югозападно от Вашингтон, окръг Колумбия. Отговорът на Прайс изненадал Путоф. В ко­ментара си от пет страници Прайс започва от 457 м височина над обекта и описва всички сгради заедно с подземните им скла­дове. В доклада присъстват комуникациите и компютърното обо­рудване, на което работел личният състав на Свързочния кор­пус на СВ, имената на табелките по бюрата и дори етикетите на папките в един заключен шкаф в сградата.43 Той цитира ко­дови имена като Мухоловка, Минерва, Оперативен пул и папки със заглавия „Билярдна топка", „14 топка", „4 топка", „8 топка", „Победа". Също така назовава имената на обекта - „Купа сено" - и персонала, който работи в него: полк. Р. Дж. Хамилтън, ге­нерал-майор Джордж Р Наш и майор Джон. К. Калун. Един от присъстващите офицери по сигурността възкликва: „По дяволи­те, вече не останаха никакви тайни."

115


Резюмето на окончателния доклад на ЦРУ за втората годи­на описва финансираната от Управлението съвместна работа по виждане от разстояние (ВР) на Пат Прайс и Инго Суан: „За да бъдат феномените на ВР под строг контрол относно разстояние, географските координати на обект, неизвестен на субекта и ек­спериментаторите, се изпраща от група към ОНР [Отдела за на­учно разузнаване на ЦРУ], отговаряща за анализа на заплахата в този регион. В отговора персоналът на СНИ получава коор­динати, които оттук нататък ще наричаме Обекта от Западна Вирджиния. След това експериментаторите проведоха двойно сляп (т.е. данните са неизвестни както за субекта, така и за тях) опит за виждане от разстояние. Ексмериментът имаше за цел оп­ределяне на ползата от ВР при условия, наподобяващи опера­тивен сценарий. Двамата субекти бяха насочени към обекта -една секретна инсталация. Единият субект направи подробна кар­та на сградата и двора, а другият даде информация за вътреш­ността й, включително кодови думи - данни, впоследствие по­твърдени от източници на спонсора [т.е. ЦРУ]."44

Описаният от Прайс обект се оказва станция за подслушва­не на сателити, главно съветски, и съобщените кодови имена се отнасят именно за такива операции. Според учения от ЦРУ, на­блюдавал експеримента - един физиолог от отделите за науч­но-развойна дейност - Управлението вече разполагало с потен­циален шпионин от клас „А", който можел да се пренесе бук­вално навсякъде по света и да рови за неоткрити тайни.45

Разработката на ЦРУ за съветските опити, „Нови биофизич-ни механизми за пренасяне на информация" (НБМПИ) е публику­ван на 14 януари 1975 година. В него се заключава: „Сега руснаци­те може и да не осъществят следващата си логична стъпка [към предложените пет години преди това експерименти - автора], а именно да подсилят, укрепят и подпомогнат НБМПИ у някои обу­чени или природно надарени лица, след като са открили основни­те комуникационни носители." Докладът на Разузнавателното уп­равление на СВ подкрепя това, като предупреждава: „Съветското или чешкото усъвършенстване на психотронни оръжия би представ-

116


лявало сериозна заплаха за вражеските военни, дипломатически или охранителни функции. Излъчваната енергия ще се улавя трудно от електронни прибори. Съветите твърдят, че са разработили ефикасни сензори за биологична енергия и единственият необходим източ­ник на захранване бил човекът оператор."46

Така работата по ВР продължава. Пат Прайс бива помолен на няколко пъти да предостави услугите си на Разузнавателно­то управление на ВМС [РУ на ВМС], както и на Агенцията за национална сигурност.47

В продължение на няколко години след успехите си в СКА-НАТ Инго Суан обучава подбрани военни и разузнавателни кадри с потенциални медиумни способности за психошпиони.48 Дори офицери с висок ранг като генерал-майор Томпсън [заместник началник-щаб по разузнавателната част, 1977-1991], Джак Воро­на [РУ към МО] и генерал-майор Албърт Стъбълбайн станали опитни мишки в експериментите с ВР49

Индивидите с BP способности на СНИ били изследвани от водещи физици. Инго Суан и Ури Гелър изненадали Нобеловия лауреат Брайън Джоузефсън, който пръв разработил Джоузеф-съновата „връзка" [ориг. термин -junction- Бел. ред.] - основа­та за измерване на биомагнетизма. И двамата успели да откло­нят SQUID [записваща игла на картата] до такава степен, че Джо­узефсън, подобно на Евън Харис Уокър, допуснал че физиката трябва да приеме нова парадигма, за да включи скритите про­менливи и универсалното разузнаване.50

В началото на 70-те години Евън Харис Уокър опитал да включи пси-феномените в рамките на квантовата механика. Те­орията на Уокър свързва съзнанието със скритите променливи на квантовата теория. Той говори и за психодеформацията на ма­териалните предмети в своята работа, особено за магнитоизмер­ващите тестове в СНИ с Инго Суан. Според думите му силата на ПК (Психокинеза: огъване на метални предмети) ефектите върху магнитометъра в СНИ, постигнати от Инго Суан, са в съответствие с теоретичните изчисления. Физикът Хелмут Шмит, провел много от новаторските експерименти, свързващи

117


пси с квантовата механика, също предлага една теория за пси-функцията въз основа принципите на квантовата механика.51

Дейвид Бом, друг изтъкнат учен, изучавал лично Гелър подобно на колегите си Анри Маргено и О. Коста дьо Борегар - неведнъж заявява, че в квантовата физика няма нищо, което да изключва пси-феномените. Дьо Борегар поддържа тезата, че някои аксиоми на квантовата физика буквално налагат съществу­ването на пси-феномени.52 Юджий Вигнер, носител на Нобело­ва награда, и проф. Джон Тейлър (Кингс Колидж, Лондон) спо­рят, че постиженията на Гелър може да се дължат на нискочес­тотно електромагнитно излъчване, произвеждана от сърцето, мозъка и мускулите, по този начин доказвайки все по-голямото приближаване на Запада до съветските пси-изследвания.53

Литературата сочи, че американските военни са подвели и Конгреса, и медиите относно времето на тези експерименти, по­ради нарастващата загриженост за психосигурността. Тази заг­риженост е изразена от Рон Робъртсън, офицер по сигурността в лабораторията „Лоурънс Ливърмор" в Калифорния. Робъртсън, който присъства официално на всички психоразра­ботки, има сериозни притеснения, че някой талантлив медиум може да задейства или обезвреди някоя бойна глава само с пси-хокинетичната сила на ума си:

„Нужна е само способността да се премести една осма от унцията, половин сантиметър, на разстояние тридесет сантимет­ра," предупреждава той.54

Под „натиска на Конгреса върху Министерството на отбра­ната да финансира свои собствени програми за психоизследва-ния Агенцията за изследване на модерни проекти (АИМП) към Пентагона през 1972 година решава да направи оценка на Гелър в СНИ, за да определи дали си струва Пентагонът да дава пари за допълнителни изследвания.55 Решението на Пентагона е взе­то, след като през ноември и декември 1972 година Гелър пре­карва четири успешни седмици в експерименти с водещи на све­товно ниво физици и психолози в СНИ.

Екипът на АИМП, ръководен от Джордж Лоурънс, замест-

118


 


ник-началник на отдел „Човешки ресурси" на Агенцията, включ­ва също Рей Хаймън, чест консултант на МО и Фондация „На­ука", и Гери Шор, и двамата любители екстрасенси. Тяхната оценка е отрицателна и Гелър е обвинен в измама и използване на фокуснически трикове.

Все пак тяхната оценка е нарочно изкривена. Например вме­сто да завържат очите на Гелър, както са правели в СНИ, пре­ди да го помолят да разпознае по телепатичен път определени рисунки, екипът на АИМП са го карали да си закрива очите с ръце. След това го обвиняват, че е надничал.56

По-късно СНИ яростно критикуват оценката на АИМП и я наричат пълно поражение.57 Хаймън изпраща доклад в Мини­стерството на отбраната и препраща едно копие от него на Мар­тин Гарднър от „Сайънтифик Америкън", където Тарг и Путоф се надяват да публикуват откритията си.58 Три месеца след про­верката на АИМП Леон Джароф публикува в „Тайм" една ста­тия, в която представя Тарг и Путоф като небрежни учени, а Гелър - като мошеник.

Други, като Джеймс Ранди и наскоро уволнилият се полк. Джон Александър, който е началник на Отдела по модерни чо­вешки технологии към Управлението за разузнаване и сигурност на СВ и началник на Отдела за концепции по модерни системи за въоръжения към Лабораторното управление на СВ, възприе­ха този курс. Александър е знаел за всичката работа по пси през цялата си кариера, но в своята книга „Предимството на воина" пише за какви ли не дреболии. И все пак, като консултант на НАТО по по-сериозни аспекти като пси-оръжия - някои понас­тоящем категоризирани като несмъртоносни оръжия - той е ис­кал работата в тази област да бъде засекретена.59

Въпреки дезинформационната кампания, водена от военни­те и разузнаването на САЩ, Комисията по наука и технологии към Камарата на представителите публикува през юни 1981 го­дина разработка от 530 страници, основаваща се на двугодиш­ни изследвания. Озаглавена е „Проучване на настоящи и бъде­щи научно-технологични въпроси" и в нея пише: „В областта на


 


 


119


националната отбрана има множество приложения на способ­ността на човека да идентифицира далечни обекти и влияе върху чувствителни прибори или други човешки същества. Всеобщо­то признаване на възможната взаимовръзка между съзнанията може да е от огромна социална и политическа полза за тази на­ция и за света." Две години по-късно друг доклад, този път на Изследователската служба на Конгреса, със заглавие „Изслед­ване на пси-феномените: настоящо положение и тенденции в от­ношението на Конгреса" повтаря същите възгледи.

През 1982 година генерал-майор Албърт Стъбълбайн, начал­ник на Управлението за разузнаване и сигурност (УРС) на СВ, който непоколебимо вярва в пси, наема няколко медиуми да раз­гледат чрез ВР къщата на панамския генерал Мануел Нориега, който бил заподозрян в прехвърляне на оръжие от никарагуанс­ките сандинисти към салвадорските леви партизани. Медиуми­те успели да разгледат къщата на Нориега и дали подробен док­лад от две страници за стаите и тяхното съдържание.

В отговор на моето искане съгласно Закона за свобода на информацията (ЗСИ) за документи относно УРС, на 4 октомв­ри 1994 година ми бе изпратено писмо, с което ме информира­ха, че: „Не открихме никакви документи за операция или про­ект под наименование „Брокер на земя". Накрая, на 25 август 1995 година УРС разсекрети съответните документи по този про­ект. Едно писмо с гриф „Секретно/Нофорн"* от 17 март 1988 година от канцеларията на заместник началник-щаба по разуз­навателната част и подписано от полк. Доналд Ълман от Гене­ралния щаб, Служба за агентурно разузнаване, дава ясно да се разбере, че това е „черен" проект: „Макар в УРС да няма офи­циална документация по проекта „Брокер на земя", [и няма] ин-

_____________________________

* Нофорн - произлиза от „no foreign" (не на чужденци). Американско ог­раничение за сигурност, според което се забранява да бъдат показвани или предоставяни секретни документи или други материали на чуждестранни граж­дани, независимо от това дали те имат разрешение за достъп до секретни до­кументи. - Бел. пр.

120


формация за същия проект в конфискуваните материали във връзка със случаите ЖЪЛТ ПЛОД*, получихме материали, за­пазени от някои служби."' В писмото се казва още: „Част I от проекта включва опит за психопроникванё в сградата, използ­вана от Нориега като място за съвещания."

Друг документ с гриф „Секретно/Нофорн" от Управление­то за разузнаване и сигурност на СВ, подписано от бригаден ге­нерал Аира К. Оуенс, заместник-командващ, от 29 февруари 1996 година, описва проекта по следния начин: „През 1983 година този щаб стартира проект под името „Брокер на земя". Проектът очевидно е бил ръководен от М. Дж. Стъбълбайн (тогава коман­дващ УРС). Изпълнен е от Групата за бързо реагиране (ГБР) към ADCSOPS-OPSEC. Това е операция за офанзивно събиране на информация. Тя е разделена на четири части за събиране на ин­формация чрез психопроникванё. Проектите „Брокер на земя" винаги са насочени срещу чужди граждани и никога не са включ­вали американци."61

Днес американските военни и разузнавателни служби имат проекти, назовани само с номера. Те се занимават с наблюде­нието на напредъка, изследванията и разработките на психотро­никата по света. Информацията, събрана чрез различни подраз­деления на МО, се изпраща по-горе, в РУ на МО, за окончател­на оценка.

Проект 260130 (на УРС): за няколко години чрез своята ми­сия за събиране на информация по проект 260130 УРС събра ин­формация за широка гама от теми във връзка с паранормални явления и способи за водене на психовойна. На 18 август 1995 година в отговор на моето запитване относно използването на медиуми в операции, проекти, изследвания или програми, УРС

___________________________

* Жълт плод - кодово наименование на контраразузнавателна операция на американската армия, която води до разследване за неправилно използва­не на около 300 милиона долара, предназначени за тайни операции. - Бел. пр.

121


предостави документи във връзка с: „дейността на Японския ин­ститут по психотроника - парапсихологична организация, клон на Международната асоциация за психотронни изследвания със седалище Чехословакия". Разсекретени преди това документи издават подобен интерес в други страни, включително Китай, Русия, Чехословакия, Унгария, Румъния, бивша ГДР (Източна Германия), България и Северна Корея. На РУМО са изпращани доклади за окончателна оценка на разузнавателната им стой­ност. Информацията в повечето от тях е събирана от агентурни източници. Копия от тези доклади, освен до множество служби към МО, са изпращани и на ЦРУ и АНС.62

Проект 260130 (на УРС): за този проект не се знае много, освен че той също събира информация за паранормални явле­ния във връзка със способи за водене на психологическа война. На 24 април 1995 година от УРС ми изпратиха писмо, в което ме информираха, че този проект продължава вече 25 години." Предоставените документи показват, че една от главните му ми­сии е (или е била) да събира надеждна информация от сериозни източници, които са готови или насърчавани да преминат на страната на противника. По онова време Западна Германия е един от главните пунктове за тази цел.64

Проект 140410 на ВВС на САЩ има подобни задачи. Нео­ценените доклади, събирани от ВВС, са изпращани на Управле­нието за въздушно разузнаване и РУМО. РУМО носи главната отговорност за тяхното оценяване.65

Сега е известно, че макар публично да са се отнасяли с пре­небрежение към тези неща, Русия и САЩ са провеждали психоиз­следвания в продължение на десетилетия. Взаимно са наблюдава­ли напредъка си чрез своите разузнавателни служби и с години са заблуждавали обществото. В следващата глава ще се занимаем по-подробно с участието на ЦРУ в експерименти с BP и тяхната оцен­ка относно приложимостта му за разузнавателни цели.

122


БЕЛЕЖКИ:

1. Артър Лайънс и Марчело Труци. „Шесто чувство; психоде­тективи и престъпления", (Мистириъс Прес, Ню Йорк 1991).

2.       ЦРУ предостави на автора документи по въпроса за ECB -1987. На тази и подобни теми вижте „Някои основания за загри­женост в психоизследванията" от Майкъл Росман и Джон Уайт, „Психоспособите за водене на война: факт или измислица?" (Аку­ориън Прес, Лондон 1988), особено стр. 84/5, където са обсъдени някои от предоставените ми документи.

3.       „Психологически феномени, приложими в разработката на психологически оръжия", Клифърд П. Хан и екип, Американски институт за изследвания, клон Вашингтон, декември 1954; подгот­вен за Дирекцията за усъвършенстване на въоръжението. Изсле­дователско-технологичен отдел, Командване за системите въоръ­жения във ВВС, Военновъздушна база Еглин, Флорида.

4.       Според документите, предоставени на автора през август 1995 година от Работната група за техническа поддръжка (РГДП) на Държавния департамент на САЩ, през януари 1994 година е имало общо 95 проекта, от които 23 въведени, 5 за последващи раз­работки на РГДП, 10 за последващи разработки на друга служба; 7 проекта са завършени, 4 са завършени и са се оказали неприло­жими, поради което са били закрити, 42 активни проекта все още не са въведени и 4 са нови.

5.       За Василиев вижте „Въздействие от разстояние" от Анита Грегъри в Уайт, цитиран в бел. 2.

6.       От ЦРУ ми бе предоставен меморандум без заглавие от 15 март 1963 година, в чието начало е записано „Предложения за ви­зити в СССР от източник". В трета точка от меморандума се каз­ва: „Особено сме заинтригувани от всички данни и публикации, които успеем да съберем за ECB". Макар името на източника да е заличено, според мен това е Прат.

7.       С. Острандер и Л. Шрьодер. „Психооткрития зад Желязна­та завеса" (Прентис-Хол, Ню Джърси, 1970).

8.       Анита Грегъри, Въведение в „Експерименти върху въздей­ствието от разстояние" на Леонид Василиев, (Е. П. Дътън, Ню Йорк, 1974), стр. 54.

9.       Майкъл Росман, вижте бел. 2, стр. 117.

10.  Един наскоро предоставен неозаглавен документ от Управ­
лението за военноморско разузнаване на САЩ показва, че амери-

123


канците са знаели, че въпреки официалната съветска политика, в резултат от която са затворени някои известни лаборатории за пси­хоизследвания, СССР продължават изследванията. Документи, пре­доставени от Управлението за военноморско разузнаване на авто­ра през август 1995.

11.      Например изследванията в болница „Маймонидес", Ню Йорк. Тази тема се разглежда и в „Поглед отблизо върху виждане­то от разстояние", Инго Суан, 6 декември 1995 година - Интер­нет. След публичното изявление на ЦРУ Суан публикува в Интер­нет няколко статии. Съдържанието им е внимателно подбрано, така че да отговаря на официалната политика на ЦРУ. За повече ин­формация за Суан вижте и книгата му „Вашият фактор „Ностра­дамус" (Саймън енд Шустър, Ню Йорк, 1993).

12.      „Поглед отблизо върху виждането от разстояние", Инго Суан, 6 декември 1995 година - Интернет.

13.      Един документ от РУМО с гриф „Секретно/Нофорн" от май 1992 година все още разкрива страховете на американската разуз­навателна общност от психоизследванията: „Снимки и налична незасекретена литература, издаващи обхвата и напредъка на ки­тайските усиля в областта на ПС [парапсихологията - авторът]. Опитите за събиране на сведения имат за цел да осъвременят дан­ните на РУМО и запълнят 5-10 годишната информационна праз­нина в тази област."

14.      Сред половин дузината сенатори, подкрепящи програма­та, са Клеърборн Пел [демократ - Роуд Айлънд] и Робърт К. Бърд [демократ - Западна Вирджиния]. Докато трае програмата К. Ри­чард Д'Амото от екипа на сенатор Бърд заедно с един специалист по разузнаването на няколко пъти успешно тушират усилията на РУМО да прекратят ВР програмата.

15.      Британските вестници публикуват най-различни цифри. В „Сънди Таймс" от 3 декември 1995 година са посочени 12 милио­на долара, а в „Гардиан" от 30 септември 1995 г. - 11 милиона до­лара.

16.      „Нови биофизични механизми за пренасяне на информа­ция (НБМПИ)", Окончателен доклад, 14 януари 1975 година, доку­менти, предоставени на автора от ЦРУ

17.      Роналд М. Макрай. „Умствени войни", (Сейнт Мартин Прес, Ню Йорк, 1984), стр. 3.

124


18.       Станли Крипнер. „Човешките възможности; изучаването на ума в СССР и Източна Европа", (Дабълдей, Ню Йорк, 1981), стр. 161-2.

19.       Макрай, бел. 17, стр. 56. Космическа фондация „Макдонъл" е основана от Джеймс Макдонъл от Макдонъл Дъглас Корпо­рейшън. Макрай не споменава името на човека от ЦРУ в тези из­следвания.

20.       Същият източник, стр. 2. ВМС на САЩ са наели 34 физи­ци за тази работа.

21.       Дж. Гайдър Прат. „Изследванията на ECB днес", (Скеърк­роу Прес, Ню Йорк, 1973), стр. 55-83.

22.       Ричард Браутън. „Парапсихология; противоречивата наука", (Балънтайн Букс, Ню Йорк, 1991), стр. 102, 105 и 106.

23.       Договор 953653 по НАС7-100, Проект 2613 на СНИ. Док­лад със заглавие „Разработка на техники за засилване комуника­цията човек/машина". Договорът на НАСА със СНИ е подписан през 1973 година чрез Лаборатория за самолетни двигатели, са­мостоятелно подразделение на Калифорнийския технологичен ин­ститут - КАЛТЕХ.

24.       Браутън, вижте бел. 22, стр. 40 и 322.

25.       Острандер и Шрьодер, вижте бел. 7, стр. 29.

26.       „Зараждането на проекта СКАНАТ: първият експеримент с виждане от разстояние, който има разузнавателна стойност - лято 1973" Инго Суан, 29 декември 1995, Интернет.

27.       Вижте „От ум до ум", Рьоне Варколие, (Криейтив Ейдж Прес, Ню Йорк, 1946).

28.       Вижте „Изследване на ултрасензорните способности", Дж. Гитинджър, (Райдър & Ко., Лондон, 1941).

29.       Интервю на Инго Суан за „Страната на сънищата", запи­сано от Университет на Уисконсин, 12 декември 1996. Ръсел Тарг също потвърждава, че на съветски подводници са провеждани ек­сперименти с BP, но поради секретното естество на тази програ­ма не са могли да научат нищо за резултатите. (Телефонен разго­вор с Тарг, 23 април 1996.)

30.       Подобен експеримент беше направен в телевизионното пре­даване „Паранормалното" на Пол Макена на 19 февруари 1996 го­дина, с демонстратор Джоузеф Макмонийгъл, бивш офицер от ра­зузнаването на СВ.

125


31.        Интервю на Инго Суан за „Страната на сънищата", запи­сано от Университет на Уисконсин, 12 декември 1996.

32.        Джанет Мичъл, (Макфарлънд, Ню Йорк, 1981).

33.        Суан, вижте бел. 22.

34.        „Виждане на разстояние като едно от Sidhis", Инго Суан, 10 януари 1996 година, Интернет. Вижте също „Разширяващият се свят на човешките възприятия", Робърт Ривлин и Карън Грейвъл, (Саймън и Шустер, Ню Йорк, 1984).

35.        РУМО нарече този метод „целева феноменология".

36.        Чипмън е бил началник главен щаб на подразделението в Нха Транг, наречено Отряд за комбинирани разработки; преди това изпращан в Москва, Берлин и Маями, и е служил в Суматра [Ин­донезия], Корея, Филипините и Лаос. Чипмън е награждаван че­тири пъти като офицер на ЦРУ според именната база данни на Даниел Бранд. Информация за Фут от частни източници.

37.        А. Пухарич. „Отвъд телепатията", (Дабълдей, Гардън Сити, Ню Йорк, 1962).

38.        А. Пухарич. „Свещената гъба", (Дабълдей, Гардън Сити, Ню Йорк, 1959).

39.        Труци и Лайънс, вижте бел. 1, стр. 114.

 

40.   Ури Гелър и Гай Лайън Плейфеър. „Ефектът Гелър", (Графтън, Лондон, 1988), стр. 244.

41.        „През 1984 година журналистът Джак Андерсън публикува серия от статии за проекта на ЦРУ с кодово име Грил Флейм, [в които] имаше информация, потвърдена по-късно от сателит, за един много секретен полигон за ядрени изпитания в Семипалатинск, Съветски Казахстан, и ни заведе до мястото на разбилия се съвет­ски бомбардировач ТУ-95 някъде в Африка." Гелър и Лайън Плей­феър, (вижте от бел. 40, стр. 342). Точността на тази информация по-късно бе потвърдена от разузнавателни спътници.

42.        Ръсел Тарг и Харолд Е. Путоф. „Граници на съзнанието: учените отправят поглед към свръхестествените способности", (Де­лакорт, Ню Йорк, 1977), стр. 52.

43.        Джон Л. Вилхелм. „Психошпиониране" във „Вашингтон По­уст" (Сънди Магазин) 7 август 1977.

44.        „Първото организирано от ЦРУ съгласувано виждане на разстояние", Инго Суан, без дата - Интернет; и „Категория I: Виж­дане на дълги разстояния", стр. 4, с гриф „Секретно".

126


45.         Същият източник.

46.         „Биологичният ефект от електромагнитното излъчване (ра­диовълни и микровълни) - евразийски комунистически страни", РУМО, октомври 1976. Един такъв наскоро изобретен уред се нари­ча Елиптон. За него проф. Влайл Казначеев казва: „Сензорите на Елиптон въздействат върху очите и ушите, и трансформират глед­ката и звуците в биовълни, които след това се предават в Космоса към космически регулатори. Чрез насочване към чувствителни при­ематели и декодери, тези сигнали могат да бъдат използвани за събиране на информация от военното, научното и политическото разузнаване. След като мишената [човешко същество] бъде включе­на в системата за събиране на сведения или която било друга фаза от оръжието, мишената [човешко същество] се превръща в роб. Това може да я доведе до състояние, в което да изпълни всяка заповед, включително да се самоубие - такава е силата на Елиптон."

47.         Поверителни източници.

48.         Въпросните лица и периодите на тяхната служба в тази об­ласт са: сержант Лин Бюканън, 1983-1992; сержант Мел Райли, 1978-1990; Инго Суан, 1972-1989; майор Едуард Деймс, 1984-1989.

49.         Телефонен разговор с майор Едуард Деймс и източници от РУ на ВМС. Джак Верона говори за експериментите с BP в писмо до „Индипендънт", първата неделя от октомври 1995.

50.         Макрай, вижте бел. 17, стр.78-79, и Брайн Джоузефсън, кой­то на 5 май 1987 година говори в радиопредаването „Необясни­мото" на Би Би Си.

51.         Вижте Евън X. Уокър. „Отново за измерванията в кванто­вата механика", в отговор на „Критика на теорията за пси от кван­товата механика" от Филип, Джърнъл ъф ди Америкън Съсайъти фор Физикал Рисърч, 1987, номер 81, стр. 333-369; и Хелмут Шмит, „Непознатите свойства на психокинезата", Джърнъл ъф Сайънти­фик Експлорейшън, 1987, номер 1, стр. 103-118, и „Сгромолясва­нето на State Vector и психокинетичните ефекти" във Фондацията по физика, номер 12 (1982), стр. 565-581.

52.         О. Коста дьо Борегар. „Квантови парадокси и концепция­та на Аристотел за двойствеността на информацията", В: Лора Оте­ри, Квантова физика и парапсихология, (Ню Йорк Парасайколод­жи Фаундейшън, 1975), стр. 91-102. Вижте също Браутън, бел. 22, стр. 75.

127


53.         М. Карлин. „Оценка на индикатор от типа Майърс-Бригс", Дръжнъл ъф Пърсънелити Асесмънт, 1977, номер 41, стр. 461-473. Тейлър поставя малък кристал литиев флуорид в пластмасова ку­тия. Гелър държи ръцете си на десетина сантиметра над кутията. До десет секунди кристалът се разбива на няколко парчета. Тейлър твърди, че няма начин Гелър да е докоснал кристала, тъй като през цялото времетраене на експеримента е виждал разстоянието меж­ду кутията и ръката на Гелър. По-късно, явно под яростния на­тиск на колегите си, Тейлър се отметна от думите си и' сякаш вече вярва, че всичко това е измама, макар че го е видял със собстве­ните си очи и не е в състояние да обясни как би станало.

54.         Вилхелм, вижте бел. 43.

55.         Макрай, вижте бел. 17, стр. 49 и 80-81.

56.         Същият източник, стр. 84.

57.         Същият източник, стр. 82.

58.         Гелър и Лайън Плейфеър, вижте бел. 40, стр. 261.

59.         Полковник Джон Б. Александър, майор Ричард Гролър и Джанет Морис, „Предимството на воина", (Уилям Мороу и Ко, Инк., Ню Йорк, 1990). Джанет Морис се е разделила с Александър, тъй като той е искал да класифицира книгата като поверителна. Виж­те също „Уайърд" от февруари 1995 година за раздялата.. Вижте също Стивън Афтъргуд, „Тихо убиващата заблуда" в Бюлетин ъф Атомик Сайънсис", септември/октомври 1994.

60.         „Нофорн" - „не на чужденци".

61.         Документи, предоставени от Управлението за разузнаване и сигурност на СВ, август 1995.

62.         Документи, предоставени на автора от Управлението за разузнаване и сигурност на СВ, 1995.

63.         Първоначално ми поискаха да платя 2 075 000 долара (!) за разходите по копирането на документите.

64.         Документи, предоставени на автора от Управлението за разузнаване и сигурност на СВ, 1995.

65.         Кореспонденция с Управлението за въздушно разузнаване на ВВС на САЩ, УВРВВС на САЩ, 24 януари, 14 април и 17 ав­густ 1995.

128


Десета глава ОПЕРАЦИЯ „СТАРГЕЙТ"

През юли 1995 година ЦРУ излезе на светло и обяви инте­реса си към така нареченото „виждане от разстояние" (ВР),1 спо­собността да се шпионират по телепатичен път отдалечени обек­ти. В резултат изведнъж много нова информация стана достъп­на. По времето, когато обявиха своята роля в тази област, ЦРУ и Министерството на отбраната се занимаваха с това вече 22 го­дини - ЦРУ от 1973 до 1977 година (като предварителните про­учвания са започнали през 1972 г.), а МО/РУМО от 1977 до 1995 година. Първоначално оперативните аспекти на ВР - с други думи, приложенията му за събиране на информация - са срав­нително добре изследвани в реални условия, макар че в по-късни години започват да се отличават две области.

През 1995 година ЦРУ разсекретява и предоставя на Ръсел Тарг документи относно тяхното спонсориране на програмата от 70-те години в Станфордския научен институт в Мелано Парк, Калифорния.2 На 6 септември 1995 година Бюрото за връзки с обществеността на Управлението пуска следното изявление от­носно ролята на ЦРУ във ВР:

„Съгласно нареждането на Конгреса ЦРУ разглежда налич­ната информация и минали изследователски програми във връзка с парапсихологични явления, главно „Виждане от разстояние", за да определи дали могат да се използват за събиране на ра­зузнавателна информация.

През 70-те години ЦРУ е спонсорирало изследвания по темата.

По онова време програмата, винаги считана за спекулатив­на и противоречива, е оценена като безперспективна.

Също така ЦРУ е в процес на разсекретяване на докумен­тацията по програмата.

129


Очакваме да завършим настоящия преглед тази есен и да направим препоръки относно всякаква бъдеща работа на Разуз­навателната общност на САЩ в областта." Съгласно изявлени­ето и по искане на Финансовата комисия към Сената през юни 1995 година Отделът за изследване и развитие [ОИР] на ЦРУ възложи на Американския институт за изследвания (АИР) да на­прави преглед на програмата „Старгейт" на Управлението (офи­циално поръчката е „да се изследва и разработи парапсихоло­гическият феномен, известен под името „виждане от разстояние" в подкрепа на Разузнавателната общност на САЩ."3) Първона­чално мисията на „Старгейт" е в три посоки:

1. Да направи оценка на подобни чуждестранни програми в областта на виждането от разстояние.

2. Чрез контрагенти да проучи съществуването, причината и ефектите от този феномен.

3. Да проучи и прецени дали ВР може да се използва като разузнавателно средство.

През пролетта на 1995 година всички ВР програми бяха зам­разени поради промяна на политиката в областта на изследва­нията. Все пак при провежданите преди това упражнения резул­татите от многократните наблюдения можели да бъдат обобще­ни в доклади от по три-четири страници, които след това били изпращани на агенцията поръчител. Но от 1994 година насам към агенциите получатели на доклади за ВР се отправяла офи­циална молба за оценка на точността и стойността на съдържа­нието им. И очевидно резултатите не отговаряли на новия стан­дарт - разузнавателните изисквания.

Относно извършения от АИИ преглед: „За да се оцени из­следователската програма, беше свикана внимателно подбрана комисия. Тя включваше двама бележити експерти от областта на парапсихологията: д-р Джесика Утс, професор по статисти­ка в Калифорнийския университет в Дейвис, и д-р Реймънд Хаймън,4 професор по психология в Орегонския университет. Освен заради безспорната си репутация, те бяха избрани и за да представляват двете страни на паранормалното противоречие:

130


д-р Уте е публикувала положителни статии за паранормалното тълкуване, а д-р Хаймън трябваше да застане на страната на скептиците."5

АИИ включва в комисията и двама от старшите си учени -д-р Линкълн Моузес, заслужил професор от университета Стан-форд, който да дава статистически консултации, и д-р Дейвид А. Гослин, председател на АИИ, като координатор на изследо­вателската работа. „Членовете на комисията бяха помолени да разгледат всички лабораторни експерименти и метааналитични рецензии, проведени в рамките на програмата; това включваше приблизително 80 отделни публикации, много от които обобщени доклади за множество експерименти. По време на прегледа беше обърнато специално внимание на онези проучвания, които: (а) даваха най-убедителни доказателства за феномена ВР и (б) представляваха новите правила за контролиране на експеримен­тите за методологични артефакти, посочени в предишни прегле­ди. Д-р Утс и д-р Хаймън подготвиха отделни писмени рецен­зии. Те запознаха с тях останалите членове на комисията, които на свой ред се опитаха да стигнат до консенсус."6

Комисията на АИИ направи следните изводи за изследва­нията на ВР, провеждани в различни лаборатории:

1. Демонстрирана е значителна лабораторна работа, в смисъл че са постигнати твърде много успехи, за да се дължи това на случайност.

2.      Не е ясно дали наблюдаваните ефекти могат недвусмис­лено да бъдат отдадени на паранормални способности от страна на субектите, а не на мненията на експертите, мишената или ня­коя друга характеристика на използваните методи. Използването на едни и същи субекти, експерти и снимки на мишени правят невъзможно установяването на независимите ефекти.

3.      Не са посочени доказателства, които ясно да демонстри­рат, че успехите се дължат единствено на опериране с паранор­мални способности; лабораторните експерименти не са устано­вили произхода или естеството на явлението ВР, ако то изобщо съществува.

131


За преценяване оперативната стойност на виждането на раз­стояние за събирането на разузнавателна информация, АИИ възприе трипосочна стратегия:

Първо, беше разгледана съответната научна литература, за да се установи дали условията при събиране на разузнавателна информация реално позволяват използване на ВР.

Второ, проведе се събеседване с трите участващи в програ­мата групи: (1) крайните потребители на информацията; (2) ме­диумите, предоставящи докладите, и (3) ръководителя на про­грамата.

Трето, беше взета предвид обратната връзка от оценките на крайните потребители за точността и стойността на ВР докла­дите.7

Ето обобщените резултати:

1. Лабораторните условия, при които е наблюдаван фено­менът виждане на разстояние, се различават от реалните при събиране на разузнавателна информация. Например медиумите може да не получат обратна връзка, а мишените - да не пока­жат характеристиките, нужни за постигане на успех.

2.       Крайните потребители сочат, че макар да се наблюдава известна точност в общите характеристики, ВР докладите не да­ват точните, конкретни сведения, които са ценни в събирането на разузнавателна информация.

3.       Получената информация е била непоследователна и не­точна по отношение на специфичните подробности и се нужда­ела от значително субективно тълкуване.

4.       Получената информация в нито един случай не е била из­ползвана при провеждане на разузнавателни операции. Следо­вателно ВР не дава приложими разузнавателни сведения.8

В доклада на АИИ се заключава, че макар в лабораторни условия да са наблюдавани статистически значими ефекти, ос­тава неясно дали ВР съществува като паранормален феномен. Освен това се изтъква, че лабораторните експерименти не са дали научно неоспорими доказателства относно естеството и произхода на това явление. Следователно АИИ отхвърля

132


продължаването на опити: „Стигнахме до извода, че употреба­та на ВР в събирането на разузнавателни сведения не е оправ­дана."9

Трябва да се отбележи, че АИИ не са имали достъп до всич­ките секретни оперативни документи, които - както поверител­но ме информираха - са безброй. Нито пък срокът, за който са подготвили доклада си, може да се счита за достатъчен. Както се изрази д-р Марчело Труци:

„Наскорошният странен доклад на ЦРУ и АИИ от една страна сочи, че надеждността на ВР е около 15%, а същевре­менно успява някак си да заключи, че феноменът няма опера­тивни приложения (което е достатъчно лошо, но на всичкото отгоре отминава с лека ръка оперативната, неекспериментална работа с ВР). Предвид ниската надеждност на толкова много шпионски методи и източници, човек би очаквал, че ще са до­волни от 15% шанс. Очевидно изводите им са били продиктува­ни предварително и причините са главно политически."10

Д-р Едуин К. Мей, ръководител на програмите за изслед­вания на ВР в ЦРУ и РУМО, също смята че докладът на АИИ е политически мотивиран и нито на АИИ, нито на ЦРУ е да­дено достатъчно време, за да подготвят документа. Д-р Мей вярва и че прекратяването на ВР програмите се дължи на „геополитически промени" и съответното преподреждане на приоритетите от страна на разузнавателната общност. Той размишлява върху възможността да поддържа тайно ядро от медиуми и заявява, че макар в програмата да са участвали по­ловин дузина такива, поради поверителното естество на ин­формацията не би могъл да назове имената им. След това от­беляза, че д-р Джак Ворона, ръководител на ВР програмата на РУМО, е един от хората, запознати с всичките й подроб­ности и голям неин защитник.11

Според Инго Суан, който през 1989 година се оттегли от про­грамата, в нея са приети още хора и е станало твърде оживено, за да може да се работи. Освен това смята, че някои от ново­приетите не отговарят на необходимите изисквания. Ед Деймс

133


например бил един от учениците, наложени му по политически причини и Суан никак не бил доволен от това.12

Поне от 1971 година ЦРУ наблюдава работата на Амери­канското дружество по психоизследвания (АДПИ), описани под­робно в предишната глава, и ги сравнява с подобна информа­ция, получена от Съветския съюз. В резултат Управлението стига до извода, че изследванията са значими.

Според Суан: „В края на октомври 1971 година с един ко­лега бяхме във Вашингтон. По онова време още никой не дава­ше на медиуми да припарят до официални сгради, затова се сре­щахме по барове и пицарии. Но точно тогава при нас бяха дош­ли шестима тайни агенти. Единият от тях очевидно беше шефът, защото колчем отвореше уста, останалите петима млъкваха. Всъщност той говореше малко и многозначително. „Господин Суан," рече ми, „ако трябваше да започнете програма за оцен­ка на противника, с която да се изравним с постиженията на Съветите, какво щяхте да направите?"13

През 1972 година Харолд Путоф е включен в лазерно изслед­ване в Станфордския научен институт (СНИ), сега СНИ Интер­нешънъл, в Мелано Парк, Калифорния. По онова време в уси­лие да осигури субсидии за изследователска работа в областта на квантовата биология той разпространява писмено предложе­ние. В него повдига въпроса дали физичната теория, каквато е позната на всички, е в състояние да опише жизнените процеси, и предлага някои измервания на растения и нисши организми.14

Клийв Бакстър получава едно копие от предложението. В момента той се занимава с измерване на електрическата актив­ност на растения с помощта на стандартно полиграфско оборуд­ване в Ню Йорк. Инго Суан, приятел на Бакстър, веднъж му идва на гости в лабораторията и вижда предложението. По-късно, на 30 март 1972 година, той пише на Путоф, че ако наистина се ин­тересува от тази тема, би трябвало да проведе някои парапси­хологически експерименти. Освен това включва в писмото си разкази за някои от своите успехи в психокинезата с д-р Гъртруд Шмидлер в нейната лаборатория в Сити Колидж, Ню Йорк. Пу-

134


тоф поканва Суан да посети СНИ за една седмица през юни същата година, за да демонстрира тези свои способности.15

Преди гостуването на Суан Путоф скрива старателно един магнитометър под пода на сградата. Същият уред е бил изпол­зван в експерименти за улавяне на кварки. Но уредът като че ли смущава Суан. За изненада на Путоф, той „вижда" скрития маг­нитометър и описва сравнително подробно вътрешния му ме­ханизъм. Впечатлен от госта си, Путоф пише доклад за случи­лото се и го разпространява сред колегите си.16

Няколко седмици след публикуването на този доклад в СНИ идват служители на ЦРУ. Те вече са проучили подробно био­графията на Путоф и знаят за работата му като офицер от воен­номорското разузнаване, а след това като цивилен с Агенцията за национална сигурност (АНС) няколко години преди това. Каз­ват му, че ЦРУ все повече се притесняват от изследванията на Съветския съюз в областта на парапсихологията и от това, че ги финансират КГБ и ГРУ Тъй като западната научна общност в най-добрия случай счита парапсихологията за нещо съмнител­но, ЦРУ търсел някой научен институт извън главното акаде­мично течение, в който да проведе дискретно финансирана и поверителна изследователска програма. Те питат Путоф дали не желае да направи още експерименти с Инго Суан17, като му да­ват да разбере, че ако резултатите са окуражаващи, евентуално ще му се възложи провеждането на пилотна програма за задъл­бочаване на изследванията.

Путоф се съгласява и урежда серия от тестове.18 По-късно той отбелязва: „Тъй като разузнавателните служби имат смесе­на репутация сред общото население, неведнъж са ми задавали въпроса защо съм се съгласил да съдействам на ЦРУ и други елементи от разузнавателната общност. Отговорът ми е съвсем прост. От предишните си контакти с тази общност се убедих, че войната почти винаги се дължи на слабо разузнаване и сле­дователно най-силното оръжие на мира е доброто разузнаване."19

Първите тестове в СНИ са прости и успешни. Офицерите от ЦРУ, които идвали в лабораторията, искали от Суан да им

135


описва скрити в кутия предмети. В резултат от тези предвари­телни тестове през октомври 1972 година е договорена осемме­сечна програма за пилотни изследвания с бюджет от 49 909 до­лара. Известна е под името „Програма за измерване на биомаг­нитни полета" и е продължила от януари до август 1973 годи­на.20

Към екипа се присъединява и един от колегите на Путоф, Ръсел Тарг, който също отдавна се занимава с парапсихология. В това пилотно изследване трима наети от ЦРУ наблюдатели участват като субекти, за да преценяват протоколите. Те опис­ват седем от петдесет и петте експеримента, някои от тях с уди­вително качество.21

През 1975 година Путоф и Тарг вече могат да докладват, че: „Развиването на тази способност в СНИ достигна такова ниво, че посещаващите ни служители на ЦРУ, които никога не са има­ли досег с такива понятия, се представят добре при контроли­рани лабораторни условия (т.е. дават достатъчно качествени описания на мишената, за да се позволи сляпо свързване на опи­санията с мишените от независими експерти).27

Може би най-интригуващият от петдесет и петте експери­мента е номер 46. Това е вторият значителен опит от осемме­сечното, финансирано от ЦРУ пилотно изследване. Целта му е била: „Опит да се установи дали виждането на дълги разстоя­ния може да стигне до изключително голямо разстояние; да се запише колко време е отнело, докато започнат да се получават впечатления, и да се сравнят впечатленията с публикуваните на­учни данни."23

Избраният обект е планетата Юпитер, а датата на експери­мента - 27 април 1973 година. „Пайъниър 10" на НАСА вече е на път за планетата, но твърде далече, за да изпрати данни до контролния си пункт на Земята, камо ли в Лабораторията за са­молетни двигатели. Субекти в експеримента са Инго Суан в Ка­лифорния и Харолд Шърман в Арканзас.24

Целта е да се види дали, ако двамата медиуми са на 2000 мили един от друг, впечатленията им ще съвпадат - и това се

136


оказва така. По време на този експеримент е открит пръстен око­ло Юпитер. „Много високо в атмосферата има кристалчета, те блещукат. Може би тези ивици да са като пояси от кристали, нещо като пръстени на Сатурн, макар да не са особено далече от планетата. Много близо в атмосферата. Обзалагам се, че биха отразили радиосондите. Възможно ли е това, ако имате облак от кристалчета, обстрелвани с различни радиовълни?"25 Съще­ствуването на пръстена е открито и потвърдено в началото на 1979 година, шест години след този експеримент. Копия от дългия 300 страници доклад за този експеримент са изпратени на различни научни институции, включително на НАСА.

На Коледа през 1962 година Съветският съюз провежда пос­ледното от 65-те си изпитания на ядрени оръжия. Тези изпита­ния са започнали на 1 август 1962 година, във и над планините на Семипалатинск и сред ледовете на Новая земля. В началото на 1963 година Съветите подписват договор за забрана на ядре­ните опити и тази тяхна програма става тайна. Големият въпрос за САЩ е: какво ще става в бъдеще? Американската разузнава­телна общност не разполага с достатъчно информация за съвет­ското производство на ядрени материали, начините на тяхното използване, бъдещите им приложения и тенденциите.26

През юли 1974 година Пат Прайс е помолен да огледа чрез ВР изпитвателния район до Семипалатинск. Това е първият офи­циален ВР проект с обект Съветския съюз:

„За да се определи ползата от ВР при оперативни условия, беше проведен експеримент с виждане на далечно разстояние на посочен от спонсора обект, който понастоящем представля­ва интерес - неидентифициран изследователски център в Семи­палатинск, СССР. Експериментът беше извършен на три етапа и под прекия контрол на ТПВ [технически представител на възложителя].

В първата фаза на експериментаторите бяха предоставени географските координати и единствената допълнителна инфор­мация, че става дума за научно-изследователски център. След това експериментаторите проведоха двойно сляп ВР експеримент

137


със субект 1 [Пат Прайс]. Резултатите от експеримента бяха пре­дадени на представителите на клиента за оценка.

Ако резултатите не бяха обещаващи, експериментът щеше да се прекрати на този етап. Все пак бе преценено, че резулта­тите са с достатъчно добро качество. Започна втората фаза, в която субектът се съсредоточи в генерирането на физически дан­ни, които можеха да бъдат проверени от клиента, като същев­ременно се направиха и измервания. Краят на втората фаза по­степенно премина в третата - генериране на непроверяеми дан­ни, които не са достъпни за клиента, но въпреки това представ­ляват интерес за него. В момента тече оценка на данните от кли­ента."27

Някои от резултатите от ВР експериментите бяха удивител­ни. В телевизионното предаване „Найт лайн" на 28 ноември 1995 година представител на ЦРУ, известен само като „Норм",*28 бивш технически консултант на заместник-директора Джон Мак-маън, заяви за използването на ВР програмите в средата на 80-те: „Е, ако искате да говорите за това какви резултати се полу­чават след осмото мартини, аз не искам." „Резултатите след ос­мото мартини" е вътрешен термин, който показва, че резулта­тите от ВР тестовете са били толкова добри, че всички са загу­били усещане за реалност. В същото предаване Робърт Гейтс, бивш директор на ЦРУ, добавя че ВР има обещаващо бъдеще.

Инго Суан разказва за един резултат тип „след осмото мар­тини", който се е получил между 1975 и 1976 година.29 Помоли­ли са го да огледа чрез ВР съветски подводници.30 Според Суан „около мен седяха какви ли не фуражки. Путоф беше от лявата ми страна, а от дясната имаше двама-трима генерали с по три звезди. Страшно се притеснявах, докато ми даваха координати­те. Това беше един от онези „големи тестове" и помещението беше пълно със свидетели. Докато се занимавах с моята си ра­бота, изведнъж зърнах нещо, заковах се на място, вгледах се в него и рекох: „Боже господи!" После прошепнах в ухото на Хал: „Хал, не знам какво да правя. Мисля, че тази подводница е сва­лила НЛО и НЛО-то е стреляло по нея. Какво да правя сега?"

138


Путоф пребледня като смъртник, погледна ме и прошепна: „Леле боже! Ама представлението си е твое. Прави, каквото зна­еш." Така че аз скицирах това НЛО, а фуражката, дето седеше от дясната ми страна, грабна листа и рече: „Какво е това, г-н Суан?" Отвърнах му: „Сър, мисля, че е очевидно." Той стана с листа в ръка и всички останали се изправиха, без мен и Путоф. Генералът излезе от стаята и другите го последваха. Двамата с Путоф се върнахме в хотела и аз казах: „О, боже, провалихме програмата." Затова излязохме и се напихме с маргарити и тем подобни, а сетне се върнахме в хотела. Три дни по-късно на Пу­тоф му се обадиха и го попитаха: „Добре, колко пари искате?"31

Програмите „Аномални умствени феномени1", провеждани в СНИ от 1973 до 1989 година били продължени в МКНП от 1992 до 1994 година. Меморандумът от 25 юли 1995 от д-р Еду­ин К. Мей дава заглавия и подробности за десетте експеримен­та, извършени в МКНП.32 Заглавията им са: „Зависимости на мишената"; „АС с бинарно кодиране"; „АС Ясни сънища", ос­новни; „АС Ясни сънища", пилотни; „ERD АС Поведение, Ен­тропия II."33 Други експерименти, провеждани в МКНП, са: „АС на двойни мишени"; „MEG Копиране"; „Наблюдаване на раз­стояние"; „ERD EEG Изследване".34

Както вече споменах, един от оперативните раздели на ВР програмата е бил проектът „Грил Флейм" на МО. Няколко орга­низации - членки на американската разузнавателна общност, ми отказаха достъп до документи. В крайна сметка на 1 февруари 1996 година успях да получа съответните документи за този мал­ко известен проект. Бяха открити и разсекретени по искане от 7 декември 1995 година на Управлението за разузнаване и сигур­ност на СВ.

Оперативните аспекти на СТАРГЕИТ - цялостната програ­ма - датират от 1977 година, когато американските СВ започ­ват да използват ВP за да научат за врага неща, които не могат да бъдат открити по обичайните начини. Помощникът на заме­стник началник-щаба по оперативните въпроси, отдел „Агентур­но разузнаване" (ПЗНЩОВ - АР), чрез своя отдел за специални

139


акции, получава мисия. До 1978 година вече е основан отряд „G", който по-късно е зачислен към Управлението за разузна­ване и сигурност на СВ [УРС] под името ГРИЛ ФЛЕИМ. Сега на СВ е дадена нова мисия: да използват ВР като средство за събиране на разузнавателна информация. По това време цялата ВР програма на МО е прехвърлена под шапката на ГРИЛ ФЛЕИМ - съвместна работа на няколко американски министер­ства и агенции под надзора на РУМО.35

През 1983 година отряд G [ГРИЛ ФЛЕЙМ], чийто персонал и операции са подготвяни от Инго Суан, се разделя с него. Ма­йор Ед Деймс е успял да създаде екип, очевидно способен да осигурява исканите данни. Тази раздяла предизвиква яден спор между двамата, който продължава и до днес.

Новият екип под наименованието СЕНТЪР ЛЕЙН продължава своите операции. През 1986 година, след няколко противоречия, новоназначеният командващ на УРС по нареж­дане на своите началници прехвърля тази част към РУМО. Част­та се слива със СЪН СТРИИК, който е под контрола на Отде­ла за научно-техническо разузнаване (ОНТР) на РУМО.36

В началото на 90-те години на XX в. е прекласифицирана от ПСД (Програма със специален достъп) на ЛИМИДС (Огра­ничено разпространение) и отново е преименувана, този път на СТАРГЕЙТ От 40 души персонал, служили през цялото времет­раене на програмата, 23 са били военни. През 80-те год., когато е в разцвета си, програмата държи 7 медиуми на пълен работен ден, заедно с екипи от административен и оперативен персонал.

В историята на ВР има не една свръхсекретна операция. Ето няколко от тях: БЛУБЪРД, която е насочена срещу либийския лидер Муамар Кадафи;37 „Брокер на земя", срещу панамския ге­нерал Мануел Нориега;38 проектът „Трън", който се занимава с НЛО и проектът „Магазин за стрели", за който се знае твърде малко.

Втората фаза на проекта СТАРГЕЙТ който е главно под кон­трол на РУМО, използва трима души, двама от които жени. Може да се каже, че краят на програмата се дължи, на ПВР, Пис-

140


мено виждане на разстояние, което е въведено през 1988 годи­на. За изненада на първите ВР медиуми, новата програма бързо се превръща в хит на месеца.

ПВР е комбинация от така нареченото провеждане и авто­матично писане, както и използване на карти таро. ПВР дава много по-ненадеждни резултати от разработените в СНИ КВР (Координирано виждане на разстояние) и ВДР (Виждане на да­лечни разстояния), описвани като метод хибрид между релак­сация и медитация.

Разузнавателната общност веднага възприема ПВР като свой главен способ в тази област, макар че, за разлика от КВР и ВДР, той не е тестван лабораторно. По времето на своето прехвърляне от РУМО в ЦРУ, през юни 1995 година, в програмата СТАР­ГЕЙТ остават само трима медиуми, двама от които използват ПВР и само един КВР. Освен това през последните си години програмата страда и от лошо управление.

От началото си през 1986 г. (първата фаза) до прекратяване­то си през пролетта на 1995 година (втората фаза), програмата по­лучава над 200 задачи от оперативни военни организации, кои­то ги молят чрез ВР да получат информация, невъзможна за при­добиване с други средства. С течение на времето подкрепата за СТАРГЕЙТ намалява, макар програмата да е постигала значител­ни успехи. Както отбеляза един мой източник от разузнаването: „В историческите досиета също има голям брой клиентски оцен­ки от организации като Тайната служба, АНС, военните служби, Обединеният комитет на началник-щабовете и колкото и да е странно, от ЦРУ В тези оценки се съобщава (понякога с доста пламенни думи) за ползата от ВР като разузнавателно средство.39

През последните 22 години ВР програмите, подкрепяни от продължителни изследвания и неколкостотин учени от различ­ни области, натрупаха истинско богатство от ценна научна ин­формация. Не бива да бъдат отхвърляни поради сегашната по­литическа обстановка. Освен явните си военни и разузнавател­ни приложения, голямото количество събрани данни свидетел­стват, че хората не са ограничени само до петте си сетива.

141


БЕЛЕЖКИ:

1. Въпреки че в писмата си от 22 юли и 27 ноември 1992 го­дина до автора отрича да има каквито и да било документи по те­мата, сега ЦРУ признава притежаването си на над 100 хиляди стра­ници досиета.

2.       Копия от тези документи ми бяха изпратени през август 1995 година.

На 27 август 1995 година, по любопитно съвпадение, британ­ският Канал 4 излъчи документалния филм „Истинските Досиета „X" за ВР програмата във Великобритания (по-късно излъчен и в САЩ), с което елегантно се подготвя почвата за официалното им обявяване. Авторът на „Истинските Досиета „X" е Джим Шнабел, който преди това е участвал в развенчаването на странните кръгове в нивите, а в книгата си „Тъмно бяло" се занимава с твърденията за отвличания от извънземни. Шнабел е бил представен на Инго Суан от двама приятели на Суан. (Телефонен разговор със Суан на 31 март и 6 април 1996 година.)

Сред другите участници в ВР програмите на ЦРУ и МО са д-р Кристофър Грийн (по прякор Кит), и Джеф Харисън, и двама­та бивши служители на Дирекцията по разузнаване (Научно-техно­логически отдел) на ЦРУ - вече пенсионирани. За Кит Грийн виж­те Тринадесета глава.

3.       Ройтер, Вашингтон, окръг Колумбия, 28 ноември 1995.

4.       За Хаймън вижте в Осма глава.

5.       „Оценка на виждането на разстояние: изследване и прило­жения" от Майкъл Д. Мъмфорд, д.н., Андрю М. Роуз, д.н., Дейвид А. Гослин, д.н.; подготвено от Американския изследователски ин­ститут (АИИ), 29 септември 1995 година. Резюме; Оценка на из­следванията, стр. Е-2. След публикуването на този доклад през яну­ари 1996 година Конгресът заедно с МО и ЦРУ прекрати финан­сирането си на подобни изследвания.

6.       На 19 април 1996 година писах на Дейвид Гослин, предсе­дател на АИИ, и му зададох 17 въпроса за начина, по който АИИ са изготвили доклада. В отговора си от 26 април Гослин ми писа: „Считам въпросите Ви за обидни" и заяви, че откакто съществу­ва, АИИ винаги е поддържал високи стандарти за почтеност и на­учна обективност.

7.       Вижте бел. 5, Обобщение [Оперативна оценка], доклад на АИИ, стр. Е-3.

142


8. Същият източник, стр. Е-4.

9.        Същият източник - [Заключения], стр. Е-4.

 

10.        Писмо на д-р Марчело Труци до автора от 17 март 1996.

11.        Телефонен разговор с д-р Едуин К. Мей, 6 април 1996 го­дина. Д-р Мей добави, че в момента се провеждат множество из­следвания върху електроенцефалограмите на владеещите ВР меди­уми, които все още не са публикувани. След Джак Ворона, дирек­тор на ВР програмите на МО СТАРГЕИТ и СЕНТЪР ЛЕЙН до 1986 година, Дейл Граф, цивилен физик от Отдела за научно-техническо разузнаване (ОНТР) на РУМО, е назначен за директор на ВР про­грамата СЪН СТИЙК.

12.        Инго Суан коментира по-голямата част от работата на Ед Деймс по онова време и оттогава институтът ПСИ-TEX не полу­чава никаква обратна връзка. (Телефонен разговор със Суан, 4 май 1996.) Суан критикува и ВР работата на Деймс върху НЛО, но и той самият се занимава с ВР на НЛО. Особено дълго е работил върху инцидента Розуел. Подготвил е първия си официален ВР док­лад за Розуел на 28 април 1993 година, въпреки че още четирима ВР медиума се занимават с темата. През април тази година той още изучаваше с ВР НЛО феномена и твърденията за извънземни. (Имам копия от неговата ВР работа по НЛО в архивите си.) Ръсел Тарг също вярва, че нищо от ВР заниманията на Ед Деймс и гру­пата му не е дало положителни резултати. Телефонен разговор с Ръсел Тарг, 23 април 1996.

13.        „Послания относно виждането от разстояние; За величие­то на нашия вид" от Инго Суан, Интернет, 10 декември 1995.

14.        „Към квантовата теория за жизнения процес", непублику­ван труд на X. Е. Путоф, 1972 - СНИ.

15.        Суан посещава СНИ два пъти през 1972 година - през юни и през октомври.

16.        Вариант на този труд, „Физика, Интропия и Психокинеза" от Путоф, X. Е. и Тарг, Р., по-късно беше публикуван в Протоколи на Конференцията по квантова физика и парапсихология, 1975 (Же­нева, Швейцария), Ню Йорк, Фондация „Парапсихология".

17.        „Възложената от ЦРУ ВР програма в СНИ", X. Е. Путоф, в Джърнъл ъф Съсайъти фор Сайънтифик Експлорейшън, том 10, номер 1, 1996, (от черновата - стр. 3). Друг интересен момент е връзката на Сциентоложката църква, маша на ЦРУ поне в ранния период. Като студент последна година в Бъркли Путоф свидетел-

143


ства положително за E-meter на Л. Рон Хъбърд. Твърди се, че Пу­тоф, Суан и Едуин Мей са членове на Сциентоложката църква.

18.        „Възложената от ЦРУ ВР програма в СНИ", X. Е. Путоф, в Джърнъл ъф Съсайъти фор Сайънтифик Експлорейшън, том 10, номер 1, 1996.

19.        Вижте бел. 5.

20.        „Перцептуален канал за пренасяне на информация на ки­лометри разстояние: исторически поглед и наскорошни изследва­ния," X. Е. Путоф, Р. Тарг, в Протоколи на Института по електро­техника и електроника, 1976.

21.        Вижте бел. 5.

22.        „Техники за засилване на възприятията [поверително; сек­ретно], Част I - обобщение. Окончателен доклад за периода януа­ри 74 г. - февруари 75 г.", X. Е. Путоф и Ръсел Тарг. Лаборатория по електроника и биоинженерство, Проект 3183 на СНИ. Одобрен от Ърл Джоунс, директор на Лабораторията по електроника и био­инженерство, Бонър Кокс, изпълнителен директор, на Отдела за ин­формация, наука и техника. Документите предоставени от ЦРУ, 1995.

Също така в средата на 70-те год. ЦРУ поиска продължител­но проучване на ВР, в което бяха включени ВР медиуми и голям брой професионални консултанти. Резултатът бе един доклад със заглавие „Социалната съпротива срещу пси". „ВР срещу скепти­ците", Инго Суан, 20 януари 1996, Интернет.

През 1988 година беше направен анализ на всички експери­менти в СНИ от 1973 г. до 1988 година. Анализът се основаваше на експерименти, провеждани в този период, които се състояха от 26 000 отделни изпитания. От тях почти 20 000 са от типа „на­сочен избор" и само над 1000 са лабораторни. В експериментите участват общо 227 субекти. „Общ анализ на експериментите в СНИ: 1973-1988", стр. 3-14. Вижте също Технически доклад на СНИ Интернешънъл, март 1989, „Преглед на психоенергетични­те изследвания, проведени в СНИ Интернешънъл (1973-1988)" от Мей и колектив. Други ВР медиуми от тази ера са Кейт Харари, психолог от Тибърън, който е дошъл в СНИ през 1980 година и после е продължил работата си в МКНП (МКНП е обсъдена по­долу); Лариса Виленская, руска емигрантка, която в периода 1969-1975 е работила като медиум в Съветския съюз и по-късно

144


се е присъединила към СНИ; и Джоузеф Макмонийгъл, който през 1984 година е получил орден, задето е предоставил чрез ВР 150 съществени елемента информация, ценни за американската от-1 брана.

23.        „Изучаване на планетата Юпитер чрез виждане на разсто­яние, 1973", Инго Суан. 12 декември 1995, Интернет.

24.        Харолд Шърман е медиум, който в края на 30-те год. на XX в. е взел участие в експерименти с виждане на големи разстоя-

ния между Ню Йорк и Арктика. Тези експерименти са проведени съвместно с арктическия изследовател сър Хюбърт Уилкинс. Вижте

„Мисли през пространството, сър Хюбърт Уилкинс и Харолд М.

Шърман", (Криейтив Ейдж Прес, Ню Йорк, 1942).

25.  Вижте бел. 23. Г-жа Бевърли Хъмфри, научен сътрудник и
статистически анализатор, Радиофизична лаборатория на СНИ,

подготви официален доклад от името на Путоф и Тарг. Докладът беше дълъг 300 страници и широко разпространяван. Вижте също

, „Докъде може да стигне умът", X. Е. Путоф и Ръсел Тарг, Дела­корт Прес/Елинър Фрийд, Ню Йорк, 1977.

26.        „DC Power and Cooling Tower", Хенри Рубенщайн в „Разуз­навателни студии", ЦРУ, том 16, номер 3, (есен 1972), стр. 81,82. Поверително. Вижте също „Вътрешният свят на ЦРУ" от X. Брад­форд Уестърфийлд, Йейл Юнивърсити Прес, 1995, стр. 3.

27.        Доклад за напредъка №5 за периода 1 април до август 1974 година - Атлас по проекта за ВР", стр. 2. Вижте също Окончате­лен доклад за периода от януари 1974 до февруари 1975 година, Резултати от програмата; Свършена научна работа, стр. 8 и 9.

28.        Норман Джаксън.

29.        В телефонния си разговор на 10 април 1990 година с авто­ра Суан заяви, че всичките му ВР резултати са от степен „след ос­мото мартини".

30.        Ръсел Тарг потвърди, че в някои съветски подводници е извършвано ВР, но така и никога не са разбрали резултатите по-

, ради поверителността на тази програма. Телефонен разговор с Тарг, 23 април 1996.

31.        Интервю на Инго Суан за „Страната на сънищата", запи­сано от Университет на Уисконсин, 12 декември 1996.

32.        Един от главните партньори на Международната корпора­ция за научни приложения (МКНП) е адмирал от запаса Боби Инмън, бивш директор на АНС, РУ на ВМС и бивш заместник-

145


директор на ЦРУ BP работата в МКНП е била от голямо значе­ние.

33.         Вижте бел. 5, „Ерата на МКНП" и „Десетте експеримен­та", стр. 3-17, 3-18.

34.         Същият източник.

35.         Преди това „Специалният отряд" на помощника на замес­тник началник-щаба по оперативните въпроси, Агентурно разуз­наване, създаден през 1979 година, е използван най-вече за ГРИЛ ФЛЕЙМ. (Формализиране на проекта ГРИЛ ФЛЕЙМ. Досие, пре­доставено на автора на 1 февруари 1996.) Но според телетипа с гриф „секретно/само за четене/не на чужденци" от генерал-майор Е. Р. Томпсън, помощник началник-щаб, Разузнаване: „От 14 януа­ри 1981 година по одобрение на заместник-министъра на СВ УРС [Управлението за разузнаване и сигурност] вече е активен опера­тивен елемент на ГРИЛ ФЛЕЙМ в СВ." Документ на Разузнавател­ното управление на СВ, предоставен на автора на 1 февруари 1996.

36.         Вижте също „Бивш оперативен работник на проекта „Стар­гейт" оправя работата с досиетата" от Ед Деймс, в Хроники на СЕ, том 4, N1, януари-февруари 1996, стр. 8.

37.         За операция БЛУБЪРД вижте „Един медиум предупреди ЦРУ за нападението" Далас Морнинг Нюз, 8 декември 1995.

38.         За „Брокер на земя" вижте Осма глава.

39.         Пол Смит.

146


Единадесета глава ЕЛЕКТРОННИ ИМПЛАНТАНТИ

През 50-те год. на XX в. разработеният от Хосе Делгадо „Стимосивър" - миниатюрен електрод, способен да приема и предава електронни сигнали с FM радио - приближава разузна­вателните служби с още една крачка към тяхната мечта да кон­тролират човешкото поведение, тъй като Стимосивърът може да се имплантира в черепа. Когато това стане, реакциите на субек­та могат да бъдат контролирани от външен оператор.

В процеса на моите проучвания съм срещал хора с подобни електронни имплантанти в главите си. Тези устройства са им били поставени без тяхно съгласие и присъствието им е удос­товерено от независими лекари и рентгенолози. Делгадо демон­стрирал потенциала на своите Стимосивъри върху един възрас­тен бик. След като имплантирал устройството на животното, той влязъл в ограденото място и бикът се втурнал към него, а пос­ле, точно преди да стигне до него, изведнъж се заковал на мяс­то. Мощното животно е било спряно само с едно натискане на бутона на черната кутийка, която Делгадо е държал в ръката си.1

През 1996 година, докато разсъждава върху изследванията си, Делгадо заявява: експериментите „подкрепят неприятния из­вод, че движенията, емоциите и поведението могат да бъдат на­правлявани с електрични сили, а хората да бъдат контролирани като роботи посредством най-обикновени бутони". След това той стига по-далеч в предположенията си - щяло да дойде вре­ме, когато контролът върху съзнанието да се прехвърля на ма­шините, като се установи двупосочна радиовръзка между имп­лантанта и компютър.2 След публикацията на разтърсващата му книга „Физичен контрол върху ума: към едно психоцивилизова­но общество"3, в която се описва подробно използването на им-

147


плантанти за електронна стимулация на мозъка (ЕСМ), в тази област беше постигнат огромен прогрес.

Делгадо направи серия от експерименти и също постигна напредък. Прикрепяйки Стимосивър към тъпанчето на ухото, той успява да го превърне в нещо като микрофон. В резултат всичко, прошепнато в ухото на лабораторната котка, където има­ло Стимосивър, можело да се чуе по високоговорителя. Според Виктор Марчети, служител на ЦРУ който го напуснал, разоча­рован от провеждането на такива неетични програми, Управле­нието веднъж се е опитало да разшири още повече тази идея чрез прикрепяне на радиоимплантанти в ухото на котка, така че да се постигне още по-голяма чувствителност и улавяне на тай­ни разговори.4

Предоставеният от ЦРУ доклад от две страници с дата 19 март 1967 година и заглавие „Наблюдения върху ... на обу­чени котки за ... (изтрита дума) употреба" дава някои бегли доказателства по темата. През 1923 година Бернард Бернар­дович Кажински пише доклад на руски със заглавие „Биоло­гични радиокомуникации". Той е електроинженер и един от пионерите изследователи на новата наука физиоматематика. Докладът му привлича вниманието на американците и е пре­веден от Отдела за чуждестранни технологии, Командването за системите въоръжения, въвеждани във ВВС, Военновъздуш­на база „Райт Патерсън" в Охайо. В него се обяснява подроб­но същата концепция за котката шпионин: „Тази книга е по­светена на изследването на един изключително интересен про­блем в съвременната наука: естеството и същността на някои явления при електромагнитна комуникация между живи орга­низми. Темата не се радва на особено внимание от страна на световната литература, но е предмет на разгорещени споро­ве и разисквания, въпреки че по нея още не е постигнато един­но мнение. Материалът в тази книга варира от експерименти с умствени внушения на животни, а след това и хора, с идея­та да се разработи „мисловен регистър", „електронен хипно­тизатор" и „прехвърляне на мисли на разстояние". Това по-

148


твърждава, че Съветите са изучавали същата идея десетиле­тия преди Делгадо.

По-нататъшното развитие в проектирането и употребата на Стимосивърите прави възможно приложението им върху хора. Ралф Швицгебел изобретява „ушен бръмбар", чрез който тера­певтът може да общува със своя субект.5

Най-показателните сведения за използването на Стимосивъ­ри са предоставените ми документи по подпроект 94, част от проекта МКУЛТРА. Един меморандум с дата 22 ноември 1961 година описва целта му:

„1. Целта на този подпроект е да продължи дейността върху определени видове животни. Ще се използват миниатюрни сти­мулиращи електродни имплантанти в специфични мозъчни цен­трове.

2. Беше проведена предварителна биологична работа по тех­никите и откриването на съответните мозъчни центрове, подго­товката и контролирането на животните. Беше демонстрирано, че контролът от разстояние върху дейностите на някои видове е напълно възможен.

Настоящите проучвания са насочени към подобряване на техниките. Това ще ни осигури важни сведения за мозъчните цен­трове на някои видове. Крайната цел на изследванията е да се постигне разбиране на механизмите, необходими за направля­ване на животните, и да се открият практически механизми, под­ходящи за употреба върху... [думата е заличена - „хора"?]."

Подписалият този меморандум, началникът на ПТС/Изсле­дователски отдел, по-нататък прибавя, че „персоналът, свързан с планирането и наблюдението на тази програма, притежава СВРЪХСЕКРЕТЕН достъп."

И други са участвали в проучвания на електронните имп­лантанти с цел да се използват за контролиране на поведени­ето. Джеймс Олдс6 илюстрира как електронната стимулация на някои части от мозъка във и близо до хипоталамуса про­извежда „благоприятен" или „неблагоприятен" ефект. Робърт Г. Хийт от Университета в Тълейн е печално известен с това,

149


че е имплантирал 125 електрода в своите субекти в опит да „излекува" хомосексуалността им с ЕСМ. Скоро той откри­ва, че може да контролира паметта на пациента, като го при­вежда в състояние на страх, сексуална възбуда, халюцинации или удоволствие.7 Постиженията на Хийт се основават на про­ведените по-рано изследвания на Б. Ф. Скинър. Джон К. Лили, изследовател на делфини, вече е постигнал подобни ефекти, като е използвал изобретени от самия него устройства през 50-те год. Подложени на ЕСМ, маймуни са мастурбирали до достигане на оргазъм на триминутни интервали шестнадесет часа на денонощие.8

Братята Ралф и Робърт Швицгебел са разработили богато разнообразие от устройства за проследяване на далечни разсто­яния. В това отношение те са пионери на концепцията, по-късно станала известна под името „домашен арест". Техните биосен­зорни устройства можели да се използват за физическо и невро­логично наблюдение на индивида в радиус от една миля, което е голям напредък за изобретенията на Делгадо.

След първите грубовати мозъчни имплантанти Ралф Швиц­гебел усъвършенства технологията в миниатюрен мащаб и пред­лага монтиране на радиоприематели по електрическите и други стълбове в набелязана зона, за да се осигури 24-часово наблю­дение. Макар че подобно на Хийт, и той има огромното жела­ние да използва вътречерепни имплантанти за „лечение" на хо­мосексуалността, все пак се задоволява да използва технологи­ята си за наблюдение над престъпници и отрепки.

Джоузеф А. Мейер от Агенцията за национална сигурност (АНС) извежда тази концепция с още една крачка напред. Той предлага да се поставят електронни имплантанти на почти всич­ки американци, които някога са били арестувани - забележете, „арестувани", а не „осъждани" - за каквото и да било престъпле­ние. „Абонатите" можели да бъдат постоянно следени с ком­пютри. Той дори прави разработка за бюджета на този план, като добавя, че „абонатите" трябвало да плащат „наем" на държава­та за тези имплантанти.9

150


В този период, когато много учени се състезават помежду си в усилие да открият начини за контролиране на човешкото поведение, са изтъквани твърде малко морални възражения. Д-р Джон Лили (който е работел с делфини и е участвал в из­следвания с наркотици и лишаване от сетивни възприятия) веднъж напомня на директора на Националния институт по пси­хично здраве (НИПЗ - финансирана от ЦРУ институция) за една важна дилема: „Използвайки нашите техники в Париж, д-р Ан-тоан Рьомон демонстрира, че методът на мозъчно стимулиране може да се прилага и без намесата на неврохирург; той върши това в кабинета си в Париж без неврохирургическо наблюдение. Следователно може да се каже, че всеки, който притежава не­обходимата апаратура, може тайно да поставя имплантанта, без никакви външни признаци върху субекта. Мисля, че ако тази тех­ника попадне в ръцете на някоя агенция за сигурност, те ще мо­гат да имат пълен контрол върху човека и да променят възгле­дите му изключително бързо, без да оставят съществени дока­зателства от деянията си."10 Трябва да се отбележи, че и експе­риментите на Лили с маймуни носят гриф „секретно".

Провеждани са множество задълбочени изследвания по пси­хоелектроника. Информатори ми съобщиха за работата на ЦРУ и военните по проекти, включващи мозъчни имплантанти, мик­ровълни, ЕСМ и сходни технологии. Всички тези изследвания неизменно са секретни.

Едно досие, предоставено ми на 21 май 1991 година от кан­целарията на генералния инспектор на МСВ и с оригинална дата 22 август 1975 година, е добър пример за това как пациенти са били използвани като опитни мишки в изследвания за контрол върху съзнанието. Имплантирали са им мозъчни електроди, като са им казвали, че това може да ги излекува.

В един меморандум на генералния инспектор и генерален одитор на МСВ се казва: „Първият важен въпрос, повдигнат от Химическия корпус, е дали, когато са имплантирани електроди в мозъците на психично болни субекти, това е правено за тяхно добро или за доброто на „науката". Въпросът би бил доста сло-

151


жен, дори в докладите да бяха дадени всички факти. В един док­лад от януари 1958 г., „Съотношението на риноенцефалните електрограми с човешкото поведение", д-р Монро направо зая­вява, че това е направено „с терапевтични цели, а именно елек­тростимулация".

Уви, подробностите за случилото се са оскъдни, а критери­ите за подбиране на пациенти остават в тайна. Все пак анамне­зите на някои от тях карат читателите, били те медици или лаи­ци, да се питат за етиката в тези изследвания. Например паци­ентка Al6 от доклада от януари 1958 година е била подложена на две отделни операции за имплантиране на електроди, макар да не става ясно дали първата процедура й е помогнала. Морал­ният въпрос тук е дали операцията е имала за цел да помогне на жената, или просто да се постигне напредък в медицинските изследвания.

В раздел „Резултати" от един доклад за други случаи (стр. 18 от доклада) пише: „Всякакъв шанс за по-фина корелация меж­ду поведенчески и електрографски промени е унищожен пора­ди типа клиничен материал, с който работим. Повечето паци­енти са с хронични заболявания, не желаят да съдействат или са ниско интелигентни, а следователно и почти неспособни на каквото и да било подробно ретроспективно описание."

Появата на конфликт между интересите на учените и тех­ните субекти по-късно доведе до въвеждането на по-високи изис­квания, според които на взимането на решения относно терапи­ята на пациента трябва да присъства външен лекар експерт.

В някои случаи на субектите са давани експериментални ве­щества и причината за това не е обяснена в нито един от докла­дите. Също така не е посочено каква информация са се надява­ли да получат изследователите от експеримента. Една бележка под черта на стр. 3 от доклада от януари 1958 година подсказва, че имплантирането на електроди е финансирано със субсидия от „Фондация Комънуелт". Съдейки по докладите, Химически­ят корпус е финансирал изследване на наркотици върху пациен­ти.

152


Един доклад от юни 1956 година за „Активиране на психоза с комбинация от алфа-хлоразол и скополамин" е доста показа­телен пример, тъй като изричната цел на това изследване е про­извеждане на анормална енцефалограма при пациенти с психи­атрични и неврологични заболявания. Експериментите с други вещества, като мескалин и ЛСД, може да са били оправдани от терапевтична гледна точка, тъй като много психиатри по онова време са считали въпросните наркотици за полезни в лечение­то на психиатрично болни пациенти.

Въпреки това доверчивостта на мнозина ще бъде подложе­на на сериозно изпитание, след като прочетат доклада за една пациентка, известна като С. М., от юни 1956 година. На тази 27-годишна жена с периодични изблици на ярост са имплантирани електроди, а след това са й давани ЛСД, алфа-хлоразол (два пъти), френкил, мескалин, метразол, алфа-хлоразол плюс ами­тал, и още няколко наркотика. Очевидно е, че тези тестове пред­ставляват по-скоро изучаване на основните механизми в мозъч­ната фармакология, отколкото опити за диагностициране или лечение. Според досието всички тези изследвания са проведе­ни „в рамките на една „мултидисциплинарна научна програма" под ръководството на д-р Робърт Г Хийт, завеждащ катедрата по неврология и психиатрия на Тълейнския университет, и д-р Ръсел Р. Монро, главен изследовател за субсидията на Химичес­кия корпус. Програмата даде множество „доклади за напредъ­ка" като „Съотношение на кортикалните и субкортикалните елек­трически записи с промените в поведението след даване на d-LSD-25 и мескалин" (от 1 април 1955); „Активиране на психоза с комбинация от алфа-хлоразол и скополамин" (1 юни 1956); „Съотношението на риноенцефалните електрограми с човешко­то поведение" (1 януари 1958) и други подобни доклади за екс­перименти и проучвания върху животни, срещу които СВ на САЩ очевидно няма никакви възражения.

153


БЕЛЕЖКИ:

1. Филм от архива на автора.

2.       Дейвид Крийч. „Контролиране на онези, които се стремят да контролират умовете ни", в „Тинк" 32, юли/август 1966.

3.       Голяма част от работата на Делгадо е финансирана от Ра­зузнавателното управление на ВМС. През 50-те и 60-те год. РУ на ВМС работа в тясно сътрудничество с ЦРУ върху широка гама про­грами за контрол върху поведението.

4.       Джон Рейнила. „Управлението, възходът и упадъкът на ЦРУ" (Скептър Букс, 1988), стр. 208.

5.       Шефлин и Оптън, стр. 347.

6.       Л. Н. Шефлин и Едуард М. Оптън. „Манипулатори на съзна­нието", стр. 332/7, (Падингтън Прес 1978).

7.       Същият източник, стр. 332/7.

8.       Лили, стр. 90.

9.       Шефлин и Оптън, стр. 351-55. Мейер използва нюйоркския квартал Харлем като идеална общност за своите хипотези за кон­трол върху съзнанието.

10. Лили, стр. 91.

154


Дванадесета глава ОПИТИ С ХИПНОЗА

ЦРУ е провеждало множество изследвания за употребата на хипноза в отбранителни и офанзивни операции. Голяма част от ресурсите са отделени за наблюдаване на напредъка на негови­те международни врагове, особено Съветския съюз и другите [бивши]* комунистически държави. Данните в тази област са до­ста мъгляви и едва напоследък започнахме да съзираме катаст­рофалните дългосрочни ефекти от тайната работа на Управле­нието върху неговите „жертви".

Първото доказателство за използване на хипнозата като опе­ративен инструмент е открито в работата на Морс Алън от 1954 година. Това се е случило в разгара на изследователските уси­лия по проекта АРТИШОК за използване на хипноза с цел „про­грамиране" на атентатор. Джон Маркс разкрива, че долу-горе по това време ръководители на МКУЛТРА, включително Ги­тинджър, препоръчали използването на хипноза „в поне един" от оперативните експерименти през 1959 година.1

Един доклад на ЦРУ с гриф „Само за служебна употреба", из­готвен през 1978 г. („Недолавяни проявления на мисловните проце­си по време на дълбока хипноза"), всъщност е превод на руския „Фи­лософски въпроси", написан от В. Л. Райков. Този документ не само представя някои особено интересни прозрения по темата, но и из­дава колко са се разпространили тези изследвания по света.

Един от експериментаторите, Ф. Дж. Еванс, е казвал на дълбоко хипнотизираните си субекти, че няма да могат да възприемат числото 6 в решаването на елементарни математи­чески задачи, „когато се стигне до това".2 Този експеримент по-

_______________________

* [Бивши]. - Бел. ред.

155


вдига един парадоксален философски въпрос - трябва ли субек­тите първо да възприемат числото 6, за да могат след това да го пренебрегнат?

През 1966 година ЦРУ изготвя един поверителен техничес­ки доклад - „Хипнозата в разузнаването". „Болшинството пред­ложения за употреба на хипнозата в разузнавателната работа, особено за отбранителни цели, включва постхипнотични внуше­ния," се казва в него. В Управлението са открили, че „най-кон­сервативните мнения са, че постхипнотичното внушение продължава да действа няколко месеца, а може би и години, ако бъде периодично укрепвано."3

Също толкова важен е и интересът на ЦРУ към самохипно­зата (наричана също самовнушение). Хипнотизаторът насажда у субекта убеждението, че след сеанса ще може сам да се хип­нотизира по сигнал на хипнотизатора.

Отново се изразява загрижеността, че чуждите разузнавател­ни служби може да са по-напреднали в тази област. В доклада на ЦРУ пише: „Възможността хипнозата да се използва дори в момента от вражески сили е съвсем реална. Хипнозата може да бъде полезна в много отношения, особено в изтръгването на ин­формация и съдействие от иначе неподатлив (упорит) източник."4

След като демонстрира такъв потенциал, хипнозата е изпол­звана ефикасно върху субекти, които дори не подозират, че са манипулирани. Това е ставало в три вида ситуации: по време на сън, докато пациентът е подложен на психиатрична консулта­ция или спонтанно, когато субектите наблюдават как друг су­бект бива хипнотизиран.

Възможността за злоупотреба с хипнозата повдига сериозни въпроси за множество странни престъпления и мистериозни смъртни случаи и тяхното „официално" обяснение. Примери за това са убийството на Джон Ф. Кенеди, самоубийството на 13 уче­ни, работили в Американските национални лаборатории в Лос Аламос, а също и някои, работили в „Маркони" във Великобри­тания. Наскоро в секретната станция за ядрени изследвания в Лу­кас Хайтс, Нов Южен Уелс, Австралия, имаше три смъртни слу-

156


чая. Тайните доклади на ЦРУ показват, че Управлението добре съзнава възможността от такива инциденти: „В последните годи­ни е съобщено за три документирани случая, в които хипнозата е изиграла роля за предизвикване на престъпно поведение."5

В случая, докладван от Крьонер, един млад, неженен и чув­ствителен учител е попаднал под хипнотичното влияние на свой съсед. Започвайки с прояви на съседско гостоприемство, хип­нотизаторът изгражда с него връзка, в която посредством вну­шения да принуждава учителя да му дава дребни суми или вещи. За да изпробва силата си, след това [съседът] му насажда пост­хипнотичното внушение да се простреля в лявата длан. Учите­лят всъщност се прострелва в левия лакът и е убеден, че това е станало случайно. Накрая хипнотизаторът кара жертвата да си признае престъпления, които той [съседът] е извършил и в кои­то учителят няма никакво участие. През петте години, докато трае това, учителят няма никакъв спомен за хипнотичните се­анси. Осъден е въз основа на постхипнотично предизвиканите си признания, но една случайно изтървана забележка го кара да се усъмни в естеството на отношенията си със своя съсед. След много обжалвания той е изпратен на преглед при Крьонер, кой­то разкрива истината, като отново го хипнотизира и го накарва да си спомни хипнотичните сеанси със своя съсед."6

В доклада на ЦРУ се казва и че според У. Р. Уелс, известен изследовател в областта на хипнозата, „никой от субектите не бе в състояние да се съпротивлява на неприемливи или всякакви дру­ги команди", вменени му като постхипнотично внушение. „С по­мощта на постхипнотично внушение Уелс е накарал един субект да открадне еднодоларова банкнота от палтото на хипнотизато­ра. Субектът не съзнавал своите действия и яростно отричал да е крал пари." Уелс се аргументира, че „ако не успеем да прину­дим човек към такова действие, то това не означава, че не съще­ствува такава възможност, докато дори един успех демонстрира, че може да се направи."

Дж. М. Шнек и Дж. Г Уоткинс, двама офицери от СВ, пре­дизвикали с хипноза поведение, което при обикновени обстоя-

157


телства се счита за престъпно. Според своя доклад „Военно пре­стъпление под влияние на хипноза" Шнек по невнимание накар­ва „един войник да напусне дежурство, за да изпълни действие под постхипнотично внушение." По подобен начин Дж. Г. Уот­кинс подтиква друг войник „да удари по-висшестоящ, понеже му е внушено, че офицерът всъщност е японски войник." Освен това Уоткинс успява да измъкне от хипнотизирана жена, служеща в Женския корпус към СВ, „поверителна информация, която пре­ди това му е казала, че няма да му разкрие."7

Има и други доклади, които потвърждават, че техниките на постхипнотичните внушения се използват оперативно. Л. У. Ро­улънд поискал от „двама субекти под дълбока хипноза да вдиг­нат с ръка голяма, жива гърмяща змия. Каза им, че това е въже. Единият субект се подчини незабавно и само [почти] невидимо­то стъкло над змията му попречи да я хване. Другият субект из­лезе от хипноза и отказа да продължи експеримента. Следващи­те двама субекти се опитаха да хванат змията, дори след като им беше казано, че е змия, а не въже. По подобен начин хипно­тизаторът нареди на други двама субекти да лиснат сярна кисе­лина върху една лаборантка (защитена от стъкло) и те се под­чиниха."8

П. К. Янг „повтори изследването на Роулънд, като поиска от осем дълбоко хипнотизирани субекти да изпълнят подобни задачи. Седем от тях направиха неща, напълно неприемливи за нехипнотизиран човек, т.е. пипаха змии и лискаха киселина, при условие че в нормално състояние биха ги побили тръпки от това."9

Колкото до отбранителните приложения на хипнозата, по съвет на своите професионални хипнотизатори ЦРУ предлага „хипнозата да се използва за укрепяване защитните сили на хора от личния състав, пленени или задържани от вражески сили". Така Управлението се впуска в изчерпателно изследване на на­личните данни. Успехът на проучванията е свързан главно с „про­ницателното използване на постхипнотични внушения"10. Било е известно, че под хипноза субектът може да бъде програмиран да устоява на опитите от страна на друг хипнотизатор да го при-

158


веде в транс. Такъв човек може да бъде научен да „симулира транс или да откликва неподходящо всеки път, когато го изпол­зва друг хипнотизатор."11

И САЩ, и НАТО са използвали този аспект на автовнуше­нието. Отбранителната му роля е включвала мерки за предотв­ратяване на неупълномощена хипноза, както и самовнушения за по-леко понасяне на трудни ситуации. „С обучение по автовну­шения всеки от личния състав ще бъде в състояние да отложи или временно да облекчи съсипващото въздействие на продължи­телната изолация."12 Изпадайки с помощта на самовнушения в продължителен сън, субектът би могъл да намали и дори пре­одолее стреса. ЦРУ провежда и изследвания за употребата на накротици с цел да се понижи съпротивата на хипнотизиран су­бект. „Почти неизменно използваните наркотици са били деп­ресанти, главно барбитурати. Депресантите предизвикват отпус­кане, а се счита, че отпускането увеличава податливостта на вну­шения."13 Управлението обаче не се ограничава с използването само на ЛСД и сродните му вещества. В своята книга „Хипно­тизмът: обективно изследване върху податливостта на внушение" А. М. Вайценхофер твърди, че „субанестетичните дози от раз­лични анестетични вещества правят субекта по-податлив на вну­шение, стига той по начало да има такава склонност"14.

Л. Р. Уолбърг получава „добри резултати с натриев амитал, вливан бавно, венозно, в субанестетични дози, по този начин създавайки „усещане за безпомощност у пациента, което пък на свой ред събужда архаична зависимост към оператора."15

В един доклад без дата (разсекретен на 14 януари 1977) и със заглавие „Хипнозата в разпитите" се казва: „Контролът върху чо­вешкото поведение, уж постиган при хипноза, я прави подходя­ща за употреба в трудния процес на разпита." По-нататък авторът пита: „Първо, може ли по време на разпит да се предизвика хип­ноза? Ако е така, може ли субектът да бъде принуден да разкрие информация? И доколко надеждна би била такава информация?"

Двата варианта били субектът да се приведе в хипнотичен транс или против волята му, или без да съзнава това. В случаи-

159


 

те, когато субектите бивали враждебно настроени, Уелс, Уоткинс и Бримън постигали някакъв успех. Субекти, които полагали уси­лия да се съпротивляват, обикновено изпадали най-лесно в транс.

Джордж X. Ийстърбрук „предложи да използваме (хипно­зата), за да направим така, че личният състав да бъде непрони­цаем за хипноза, да получава амнезия за секретни сведения или да е по-устойчив, особено на болка, в случай на пленяване от врага"16. Известно е, че Управлението е използвало тези спосо­би в много от своите операции. Друга ключова област от изслед­ванията на ЦРУ е „покорност в състояние на транс". До каква степен би могъл подходящо обработеният субект да задържи секретна информация, докато е в състояние на транс? Устано­вено е, че някои видове информация, разкрити на човек в хип­ноза, не могат да бъдат изтръгнати от него, ако не му се подаде ключовият знак (дума, изречение, мелодия, картина и др.) - също както не можеш да отвориш сейф, без да знаеш комбинацията.

П. Джанет17 помолва една „жена под дълбока хипноза да из­върши няколко убийства пред подбрана група от съдии, напри­мер да прободе някои от жертвите с гумена кама, а други да от­рови със захарни таблетки."18 Хипнотизираната прави всички тези неща, без да се поколебае. Други изследователи, като Уот­кинс и Уелс, вече са демонстрирали това.

ЦРУ използва и други методи, например „псевдохипноза" (вид хипноза, прилагана върху мишени по време на курс за обу­чение, без те да знаят за това) като средство при разпити. По­вечето такива програми са взаимствани от психологическите способи за водене на война. Служителите на ЦРУ ги използват, за да обучават различни видове военен персонал (на САЩ или НАТО) в използването на „Магическите стаи" или „Смешните камери" - където да разпитват субекти или да правят служещи в приятелски войски по-устойчиви на различните съвременни методи на разпит. Белият шум и другите звукови способи са из­ползвани за дезориентиране на субектите и повишаване на тях­ната податливост.

160


Изследвана е и хипнозата от разстояние. Един от специал­ните проекти на ЦРУ който никога не е бил официално призна­ван, е „Радиохипнотичен междумозъчен контрол" (РХМК). Той включва използването на Стимосивър - миниатюрно електрон­но устройство (вижте Десета глава) за привеждане в хипнотично състояние. За да се активира подобно устройство, то трябва да е имплантирано в субекта с помощта на интрамускулна техни­ка.

В ранните стадии на експериментите с това устройство хи­рурзите са оставяли съвсем мънички белези по тялото на жерт­вата. Но вече отдавна техниките позволяват да не остане никаква следа. Обикновено за имплантиране се използват носната кухи­на или ухото. След това жертвите често получават пристъпи на тежко главоболие или неочаквано кървене от носа.

Бившият агент на ФБР Артър Дж. Форд, който е напуснал Бюрото, за да стане журналист под псевдонима Линкълн Ло­урънс,19 пръв разказва за РХМК в книгата си „Бяхме ли контро­лирани?", издадена през 1965 година. Там той описва как е ста­вало всичко: „ Това е свръхмодерното приложение на постхип­нотичното внушение, задействано по желание чрез радиоизлъ-чване. Това е повтарящо се хипнотично състояние, предизвик­вано автоматично със същия контролен радиоуред. Човекът бива привеждан в хипноза. Това може да се извърши скрито по мно­го начини. След това го програмират да извършва някои дей­ствия и поддържа определена нагласа при радиосигнал."

ЦРУ използва много РХМК в САЩ и Европа. Канада, друг близък съюзник на САЩ, също провежда ценни изследвания, включващи практически експерименти върху невинни жертви. Тези експерименти са ставали под зоркото наблюдение на д-р Соланд - същият лекар, който е одобрил тайните проучвания на НЛО феномени в Канада под кодовото име „Проект Магнит". Болшинството от тези изследвания са замаскирани в бюджета на Министерството на транспорта.

Смята се, че шведите все още правят експерименти с имп­лантиране на устройства на нищо неподозиращи субекти. Все пак

161


първоначалната идея за РХМК принадлежи на американските военни.

Журналистът Джеймс Мур твърди, че от източник от ЦРУ се е сдобил с наръчник за РХМК от 350 страници и още един проект, изготвен през 1963 година.20 В наръчника пише: „Меди­цински погледнато, тези радиосигнали се насочват към опреде­лени места в мозъка. Когато част от мозъка получи миниатю­рен електрически импулс от външни източници, например гледка, нещо чуто и т.н., се произвежда емоция - да кажем, гняв при вида на банда улични гамени, които бият старица. Същият гняв може да бъде предизвикан и с изкуствени радиосигнали, изпра­щани до мозъка ви от оператора. И вие веднага усещате съща­та заслепяваща ярост, без да има някаква очевидна причина."21

Д-р Хосе Делгадо, изобретателят на Стимосивъра, пише: „Радиостимулацията на различни точки в hymgdala и хипокампа на четиримата пациенти произведе различни ефекти, включи­телно приятни усещания, въодушевление, дълбока мисловна концентрация, странни усещания, свръхотпускане, цветни ви­дения и други реакции."22 Всички тези ефекти са постигнати от външен оператор. Както заявява Делгадо през 1966 година, ре­зултатите от предишните му изследвания и експерименти „под­крепят неприятния извод, че движенията, емоциите и поведе­нието могат да бъдат направлявани с електрични сили, а хо­рата да бъдат контролирани като роботи посредством най-обикновени бутони"23.

И сякаш това не е достатъчно, вече има и ЕУП (електри­ческо унищожаване на паметта) - усъвършенствана версия на РХМК. То предизвиква „липсващото време", или изтриванията на отделни части от паметта на субекта. Постига се с просто блокиране, или електронно „задръстване" на някои от мозъчни­те synapses с излишък от ацетохолин. Това съединение може да спре нервната трансмисия по някои точно определени пътеки. Освен с тази химична технология за постигане на „липсващо време" могат също да се използват електромагнетизъм и мик­ровълни. ЕУП може да се използва и като средство за въвежда­не в хипнотичен транс от разстояние.

162


Източникът от ЦРУ на Линкълн Лоурънс разкрива някои страховити подробности за ЕУП: „Вече е в употреба малък ЕУП генератор трансмитер, който може да бъде скрит по тялото на човека. При контакт с този човек - най-обикновено ръкостис­кане или дори докосване - се предава слаб електронен заряд плюс ултразвуков сигнален тон, който за кратко нарушава ори­ентацията във времето на засегнатия."24

Тези методи (РХМК и ЕУП) могат да насаждат внушения у субекта или изтриват паметта му за неща, които е бил помолен да извърши. Това се постига с някои ключови думи (или поре­дица от простички действия), които задействат вградения в па­метта механизъм „команда-изпълнение". Този механизъм е за­мислен така, че колкото и интелигентен да е Субектът, да не под­лага на никакви съмнения правилността или логиката на запо­ведта, а да я изпълнява слепешката, без да обръща внимание на опасността.

Според източника от ЦРУ субектът може да изпълнява за­поведи и за своето унищожение. Това обикновено се прави след завършване на мисията, за която субектът е бил програмиран. Ако обаче той по някаква причина стане неудобен, механизмът за самоунищожение може да се задейства и преди изпълнение­то на главната задача. При професионално планиране и изпълне­ние методът не предизвиква абсолютно никакви съмнения у вра­жеските агенти.

БЕЛЕЖКИ:

1.  Маркс, Джон. „Търсене на Манджурския кандидат", Таймс Букс, 1979, стр. 182-192.

2. Еванс, Ф. Дж. и Торн У Ф. „Двата типа постхипнотична ам­незия: амнезия за спомени и амнезия за източници", Интер­нешънъл Джърнъл ъф Експериментал Хипнозис, том 14, 1966, стр. 162-179.

3. Хипнозата в разузнаването - Технически доклад (поверител­но - ЦРУ), октомври 1966.

4.       Същият източник.

163


5.       Същият източник.

6.       Орн, М. Т. „Потенциалните приложения на хипнозата в раз­питите". В Бидерман, А. и Цимер, X., „Манипулирането на човеш­кото поведение", („Ню Йорк; Джон Уайли енд Сонс Инк., 1961).

7.       Фишер, С „Проучване на твърденията за обработка под хип­ноза", Джърнъл ъф Клиникал Експериментал Хипнозис, 1955, 3, стр. 71-103.

8.       Роуланд, Л. У „Дали хипнотизираният човек би се опитал да нарани себе си или другите?" Джърнъл ъф Абнормал Соушъл Сайколоджи, 1939, 34, стр. 114-117.

9.       Янг, П. К. „Антисоциални приложения на хипнозата". Ню Йорк; Макмилън, 1952.

 

10.         Вижте бел. 7.

11.         Същият източник.

12.         Същият източник.

13.         Същият източник.

14.         Вайценхофер, А. М. „Хипнотизмът: обективно изследване върху податливостта на внушение", (Ню Йорк; Джон Уайли енд Сонс, Инк., 1953).

15.         Уолбърг, Л. Е „Принципите на хипнотерапията", Том 1, (Ню Йорк; Крун енд Стратън, 1948).

16.         Ийстърбрукс, Г. X. „Хипнотизмът", (Ню Иорк; Апълтън-Сенчъри-Крофтс, 1933).

17.         Джанет, П. „Психологическо изцеление; историческо и кли­нично изследване", (Лондон; Джордж Алън и Ънуин, 1925).

18.         Същият източник.

19.         Истинското име на Лоурънс, Артър Дж. Форд, ми беше да­дено от повече от един източник.

20.         Боуърт, Уолтър. „Оперативен контрол върху съзнанието", (Дел Пъблишинг Ко., Инк.), 1978, стр. 261-264.

21.         Същият източник, стр. 263.

22.         Делгадо, X. М. Р. „Междумозъчна радиостимулация и дан­ни на напълно свободни пациенти", в Швицгебел и Швицгебел (ред.).

23.         Крийч, Дейвид. „Контролиране на онези, които се стремял да контролират умовете ни", в ТИНК 32, юли/август 1966.

24.         Лоурънс, Линкълн. „Бяхме ли контролирани?" (Юнивърси­ти Букс, Ню Йорк; 1965).

164


Тринадесета глава НЕРВНА МАНИПУЛАЦИЯ

През 60-те год. на XX в. американското посолство в Моск­ва попадна под атаката на микровълнов лъч, насочен към тях­ната сграда от Съветите. Целта на този лъч бе да се контроли­рат умовете и действията на хората в посолството. Откритието, че комунистите опитват такава зловеща форма на нервна мани­пулация, предизвика спешни проучвания в САЩ и последващи­те действия могат да се научат от разсекретените досиета по Операция „Пандора" (вижте по-нататък), предоставени ми на 19 декември 1994 година съгласно Закона за свобода на информа­цията след искане, подадено през 1991 г., „Пандора" е реакция­та на Щатите срещу разкритите в Москва събития.

През 1961 година Алън X. Фрей предостави доказателства, че у чуващи, както и у глухи хора, може да се създаде впечатле­ние за звук, ако главата се облъчи с импулсно модулирана елек­тромагнитна енергия с УКВ (ултракъси вълни в метровия диа­пазон) и ниска енергийна плътност, един вид радиовълна. Пре­ди това е било доказано, че УКВ излъчвания с дължина на вълните, по-малка от 10 см, може да предизвика парене на ко­жата, което да доведе до тежки изгаряния.

Оттогава работата на Фрей и други учени показа, че съща­та тази микровълнова енергия е способна да предизвика селек­тивна тахикардия (ускоряване на сърдечния пулс). През 1973 го­дина К. М. Боуин и колектив откриха още доказателства, че мозъчните вълни могат да бъдат потискани или стимулирани със слаби, УКВ излъчвания в дециметровия диапазон.

Изследванията от 50-те години насам неведнъж сочат, че поведението може да бъде модифицирано със слухово-мозъчни

165


стимули, периферно нагряване, променяне на мозъчния ритъм и много други биологични приложения на микровълните. Въпросната енергия се използва в радар, който е в състояние да открие насекомо в радиус от над километър и височина 600 мет­ра. Следователно е възможно радарният тип енергия да бъде из­ползвана като оръжие, насочвано срещу определен човек или група от хора.2

Макар използването на електромагнитната (EM) енергия в бионауките да се смята за сравнително нова разработка, био­електричните изследвания датират още от 1786 година, когато Галвани и Волта спорят за електричеството, стимулиращо жа­бешките крачета. Но терминът „диатермия" за нагряването на телесните тъкани от високочестотен ток е измислен чак през 1908 година от Фон Зейнек - пионерът в използването на преки елек­троди.3

Все пак реален прогрес е постигнат през 20-те години на XX в., когато Кацамали, италиански физик, е открил че може да пре­дизвиква халюцинации в съзнанията на силно податливи субек­ти и твърди, че е уловил излъчване от мозъка. Неговият труд „Излъчващият мозък" е преведен през 1965 година от Отдела за чуждестранни технологии във военновъздушна база „Райт-Па-терсън" в САЩ. Холандският физик В. А. Г. ван Евердинген е постигнал още по-голям напредък през 1938-43 година. Той е за­белязал, че микровълновото излъчване засяга действието на сърцето на пилешки ембрион по отношение на гликогеновите (вид протеин) му нива.4

През 1946 година Дж. Е. Ниръп записва специфичните ефек­ти върху бактерии, вируси и тъканни култури при излагането им на късоимпулсна EM енергия със заличен топлинен ефект.5 Тези ранни пионери в биологичните манипулации с EM енергия по­ложиха основите на нова ера от по-задълбочени изследвания. Чак през 1961 година обаче работата на д-р Алън X. Фрей убеждава научните среди, че радиочестотната (РЧ) енергия всъщност би могла да прави нещо повече от това да загрява тъканни култу­ри.

166


В досиетата „Пандора" също се споменава за работа по ди­ректното стимулиране на мозъка с електроди. Имало е интерес към откриване на начин за предизвикване на реакция в зависи­мост от стимулираната област. Уолтър Хес, швейцарски психо­лог и носител на Нобелова награда, е първият, който опитва да имплантира електрически жици в мозъци на животни, за да от­чете електрическата дейност. Той открива, че хипоталамусът и свързаните с него нервни структури, разположени по ръба на мозъчния ствол, лимблчна система, контролират емоционално­то и агресивното поведение.6 Там е и центърът на апетита и сек­суалността, свързани с обонянието.

У. Пенфийлд, неврохирург, доразвива още откритията на Хес. Той използва електрически ток, за да стимулира мозъчна­та кора на един от своите пациенти по време на операция, до­като главата му е отворена. Резултатите са удивителни. Паци­енти с епилепсия можели да преживеят пълни епизоди от мина­лото си. Усещането било съвсем реално, сякаш събитията от­ново се повтаряли. Ако мозъкът бил стимулиран два пъти, пре­живяването се повтаряло от самото начало.7

През 1960 година Найдер и Неф използват пряка електри­ческа стимулация на мозъка (ЕСМ), за да предизвикат слухови усещания у котки с цел укротяване.8 Двамата изтъкват, че зву­ците са произведени чрез ЕСМ и същите тези звуци са доказан укротяващ стимул и че качеството на звука се подобрява пра­вопропорционално на дълбочината на електрическо стимулира­не на мозъчната кора.

Радиестезия е термин за способността на някои хора да до­лавят електромагнитна енергия. Според Джеймс Бийл от Цен­търа за космически полети на НАСА, който изучава това явле­ние, всеки от нас би могъл да я улавя. Той смята, че външната енергия може да окаже силно въздействие върху организма по­ради факта, че всяка клетка или неврон представляват миниатюр­на, но сложна електрическа система.9

Според Робърт О. Бекер, хирург ортопед, занимаващ се с научна работа в Държавния университет в Ню Йорк, всеки не-

167


врон има полупроводникови характеристики. По негово мнение gial клетки на нервната система може би действа