"Там, където Библията се знае и се чете, злините са случайни, а доброжелателствата са трайни спътници в живота. Учудвам се, че тази Свята Книга много слабо се знае у нас не само от миряните, но и от духовниците.”

Иван Вазов

Масони : Юдейският расизъм
Написал Marin в 10.01.2005 21:55:00 (1052 прочетен)

Как ционизмът се прегърна с фашизма и нацизма
През 1933 г. Световната ционистка организация се споразумява с Хитлер за трансфер на евреи към Палестина. На идеолозите на ционизма е бил нужен катализатор за масираното преселване и те го намират в т. нар. антисемитизъм
ТАМАРА ШИШМАНОВА –в-к МОНИТОР –11,12 юни 2002г.

Еврейският геноцид над палестинците, който наблюдаваме, съставляват съдържанието на ционистката доктрина “Желязна стена”, разработена още през 1923 г. Българските медии (например бТВ) кой знае защо съобщават за нея като за операция “Защитна стена”. Цензорът, заменил “желязна” със “защитна”, и “доктрина” с “операция”, е искал да създаде впечатлението, че крехките еврейски танкове са принудени да се защитават, т.е. че имат право да изтребват палестинци. Този нацистки манталитет у българските атлантически подлоги не изглежда съвсем безнадежден, доколкото в случая става дума за неизвестни у нас страници от историята на Израел. Фактът на сътрудничеството на ционистките водачи с Третия райх и италианските фашисти не присъства в официозната, “черно-бяла” история на тази епоха. Нейните съставители системно пропускат не само еврейския фашизъм, но и други факти, например сътрудничеството на американските тайни служби с нацистите или заслугите на нациста Райнхард Гелен, шеф на СС, за изграждането на световната мрежа на ЦРУ, които доказват, че по своята същност и доктрини съвременният ционизъм по нищо не се различава от нацизма. Този “пропуск” им позволява да употребяват квалификациите “фашист”, “нацист” и техните производни за сплашване на обществото и най-вече на по-боязливите сред своите политически противници. Както знаем обаче, ръкописите не горят. Неминуемо идва моментът, в който истината става ясна на всички.
Представената по-нататък информация е взета изцяло от еврейски източници: книгата на Джоузеф Хелър “Бандата на Щерн” (изд. “Франк Кас”, 1996); “Енциклопедия на Холокоста” (изд. “МакМилан”, 1990 г.), книгата на Лени Бренър “Ционизмът в епохата на диктаторите” (изд. Лорънс Хил”, 1983), “Буквар по класически либерализъм” на Ноа Нисани и Енциклопедия Юдаика.
Еврейският въпрос
“Петте еврейски идеологии - социализъм, либерализъм, териториализъм, ционизъм и американски плурализъм, които трябваше да решат Еврейския въпрос, възникват между 1871-1919 г. В следващите десетилетия три от тях претърпяват фиаско. Всички европейски решения на Еврейския въпрос станаха жертва на нацизма, тъй като след холокоста в Европа не останаха значителни еврейски общности, чиито “въпрос” да бъде решаван. Оцеляха само извън-европейските решения – ционизъм и американски плурализъм.” Така проф. Давид Биале обобщава историята на Европа през 20 век в книгата си “Власт и безвластие в еврейската история”. По повод на “американския плурализъм” тук ще кажем само, че с тази формулировка авторът се опитва да обясни защо Америка днес се дефинира не като християнска, а като “юдео-християнска култура”, макар юдейското малцинство в САЩ да съставлява само 2% от населението. Ако приемем неговото обобщение за вярно, трябва да кажем, че останалите две идеологии не са просто оцелели. Днес те са в разцвет.
Превръщането на държавата Израел в ядрена сила, унищожителната мощ на тандема САЩ-Израел и произтичащите от това кръвопролития в Близкия Изток и на Балканите превръщат съвременния ционизъм в най-голямата заплаха за световния мир.Тази поредица от публикации се опитва да даде отговор на въпроса има ли разлика между някогашният нацистки “Нов ред” и ционисткият “Нов световен ред”, който днес се разгръща пред очите ни.
Създаването на Израел започва в края на 19 век с изкупуване или насилствено отнемане на частна земя около Ерусалим и заселване на европейски евреи в нея срещу задължението никога и при никакви обстоятелства да не я продават на не-евреи. Това се върши с презумпцията, че когато евреите станат мнозинство в “Ерец Израел” (което в езика на ционизма означава “земята на Израел” и обхваща цяла Палестина, плюс части от Египет, Сирия и Йордания), ще могат да прогласят своя национална държава. Станало ясно обаче, че по тази схема колонизацията би продължила векове. В онези европейски страни, където евреите били интегрирани в обществото (защото не навсякъде е имало гета и антисемитизъм), било почти невъзможно да бъдат убедени, че трябва да се изселят в Библейските земи. Нужен бил катаклизъм, който да провокира “бежанска вълна”, както бихме казали днес.
Зловещият израз “трансфер на население”, който се приписва на хитлеристите, е всъщност еврейски. Срещаме го например в споразумението на Световната ционистка организация (СЦО) с Хитлер от 1933 г. за депортиране на германски евреи в Палестина. СЦО търсела да сключи подобни договори и с други правителства, които се отнасяли положително към идеята за образуване на еврейска държава върху територия, отнета от палестинските араби. Антисемитските изстъпления в окупираните от Третия райх територии създали нужната за такъв масиран “трансфер” база. Херцл е бил напълно прав, когато казал, че антисемитите са най-добрият съюзник на ционистите.
През 20-те години на 20 век възниква движението “ревизионизъм”, като крайно дясна форма на ционизма. Ревизионистите смятали, че не бива да се чака времето, когато евреите ще станат мнозинство и настоявали за незабавно прогласяване на държавата Израел. Поставяли си за цел да ускорят колонизацията чрез масирано прехвърляне на евреи от Европа и етническо прочистване на местното арабско население с последващо застрояване на отнетата земя. Реализацията на тази схема вървяла трудно. По онова време Палестина е управлявана от Великобритания по силата на мандат, възложен от ОН и интересите на ционистите се сблъскали с интересите на арабите, а и на британците, които били задължени, поне формално, да бранят арабите от еврейския терор. Нарекли се “ревизионисти”, защото настоявали британският мандат да бъде ревизиран и да включи Йордания, с пълното съзнание, че колкото по-голяма е британската колония в Палестина, толкова по-обширна ще бъде държавата Израел.
Създател и идеолог на ревизионизма и на доктрината “Желязна стена” в частност, е Зеев Жаботински. Духовният баща на партията “Ликуд” -Роден е като Владимир Жаботински на 18 октомври 1880 г. в Одеса. Учи право в Италия и работи като кореспондент на руски вестници под псевдонима “Алталена”. Избран е за делегат на 6-тия ционистки конгрес. Участва в създаването на първия Еврейски легион през 1917 и във форсирането на река Йордан при освобождението на “Ерец Израел” от турско робство. Жаботински е ерудит и полиглот. Пише романи, разкази и статии, издава в. “Доар Хайом”, превежда на иврит образци на световната класика. През 1923 г. създава младежкото движение Бетар за военно обучение на еврейската младеж. Клетвата (написана от Жаботински), която младежите полагали при встъпването си в Бетар, гласи: “Посвещавам живота си на прераждането на държавата Израел, с мнозинство на евреите по двата бряга на река Йордан!”
През 1925 г. основава Съюза на ционистите-ревизионисти (“Хацоар”), който по-късно прераства в Нова ционистка организация (НЦО).
Още докато учи в Италия, постъпва във фашистката партия, запознава се с Мусолини и става негово протеже. Жаботински не е просто последовател, а горещ почитател на Дучето. Ръководената от него Бетар копира до подробности идеологията и ритуалите на фашистката младеж – същите тъмнокафяви униформи, същите факелни шествия под ритъма на барабани и прочее. Тук изследователите обикновено подчертават, че в началото италианските фашисти не са били антисемити и цитират думите на Мусолини: “националната гордост няма нужда от делириума на расизма”.
Основната дейност на Жаботински е насочена към организиране на групи евреи от Източна Европа и нелегалното им вкарване в Палестина. В материалите на сайта на Института “Жаботински” в Ерусалим четем: “За няколко години Жаботински успява да организира над 40 кораба с еврейски емигранти. Стотици хиляди евреи успяха да влязат в Ерец Израел въпреки строгата гранична охрана на британската администрация”. Заради тази дейност, както и заради терористичните акции над арабите, които ръководи, е експулсиран от британците през 1929 г. и от този момент живее в диаспората.
През 1937 г. Жаботински създава Иргун Цeвай Леуми (Национална военна организация), известна като Иргун, която води въоръжена борба с всеки противник на еврейска държава и провежда терора над арабското население в съответствие с разработената от своя лидер доктрина “Желязната стена”. Няма никакво съмнение, че докато в Европа нацистите провеждат геноцид над евреите, в същото време в Палестина организациите на Жаботински провеждат със същата жестокост расова чистка на местните араби.
Умира на 4 август 1940 г. в тренировъчния лагер на Бетар в Ню Йорк. Поискал да бъде препогребан в “Ерец Израел” от правителството на бъдещата държава. Волята му е изпълнена. През 1964 г. Зеев Жаботински е препогребан в подножието на хълма “Теодор Херцл” в Ерусалим.
“Неговото име ще остане записано със златни букви в историята на Израел като изтъкнат лидер и философ, наша пътеводна светлина и духовен баща на партията “Ликуд” – са записали благодарните му потомци на сайта на музея Жаботински.
Желязната стена
Още през 1923 г. Жаботински публикува във в. “Хаарец” статията “Желязната стена”, в която обосновава невъзможността за разбирателство под всякаква форма между евреите и палестинците, а в следващите десетилетия я разработва до завършена доктрина в серия публикации. Ето няколко цитата от тях::
“Арабите обичат страната си не по-малко от евреите и тяхната съпротива е напълно естествена. С тях никакво споразумение не е възможно. Те ще приемат ционизма, само когато се видят изтикани до желязната стена, т.е. когато ги накараме да осъзнаят, че друга алтернатива, освен застрояването на Палестина с еврейски селища, няма. За да се разрастват, нашите селища имат нужда от закрилата на сила. Местното население трябва да бъде изтикано зад непробиваема желязна стена. Докато в очите на арабите все още проблясва искрица надежда, докато имат и най-плахата вяра, нищо няма да бъде в състояние да прекрати тяхната съпротива, защото и те, като нас, са живи хора. А живият човек се примирява със съдбата си, само когато загуби надежда… Няма справедливост, няма законност, няма Бог в небето! Има само един-единствен закон , който отменя всички останали – застрояване на Палестина с еврейски селища под закрилата на силата! Това е и ще бъде нашата политика срещу арабите. Всяка друга формулировка би била лицемерие.”
Този “завет” остана ръководно начало за всички израелски лидери до ден днешен. Еврейските изстъпления, които наблюдаваме днес, са само поредна фаза от изтреблението на палестинската нация в съответствие с доктрината “Желязна стена”.
Еврейският расизъм
Ционистът Щерн и Хитлер били партньори
Според еврейските лидери имало много общо между създаването на Нов ред в Европа от фюрера и националните аспирации на еврейския народ
Тамара Шишманова
Неотдавна Израел отбеляза 60 годишнината от гибелта на своя национален герой Авраам Щерн (Ейбрахам Стърн), член на ръководството на Иргун Цевай Леуми (Национална военна организация) и сподвижник на Зеев (Владимир) Жаботински.
По времето, когато ревизионистите от Иргун разгръщат своята терористична кампания срещу британската администрация в Палестина, техен политически противник и водач на умерената еврейска прослойка е Бен Гурион. През 1933 г той изпраща своя приятел Хаим Арлозороф да сключи споразумение с Хитлер за "трансфер на население в Палестина". Това става във време, когато Жаботински и неговият близък съратник, равинът-кабалист Авраам Кук, се опитват да организират "икономически санкции срещу Германия", провокирани от антисемитските изстъпления след Кристалнахт. За целта Жаботински използвал връзките си с масонските кръгове, към които се присъединява в Париж в началкото на 30-те години. По онова време обаче подобна мярка не можела да постигне нещо повече от еврейски бойкот на германски стоки. Трансферното споразумение ("Ха'авара") не само слага край на бойкота, а тъкмо обратното – позволява на заминаващите евреи да изкупуват неограничени количества преносими стоки, които Световната ционистка организация продавала впоследствие в Палестина. Вбесени от това "предателство", водачите на Иргун застрелват Арлозороф. (Виж книгата на Едуин Блек "Споразумението за трансфер на население между Третия Райх и еврейска Палестина", изд. "Бруклин Букс").
Към края на 30-те години анти-британските терористични действия на Иргун вземат застрашителен обхват. Изброените в "Енциклопедия Британика" акции включват убийства на араби, умерени еврейски активисти и британски чиновници, взривяване на гари, летища, пътища и мостове. Това принудило Великобритания да издаде през 1939 г. т.нар. "Бяла книга", която защитавала правата на арабите и ограничавала драстично навлизането на еврейски емигранти в Палестина.
През нощта на 31 август срещу 1 септември, 1939 г. т.е. в деня на избухването на Втората световна война, цялото командване на Иргун е арестувано от британската палестинска полиция CID. Когато излязъл от затвора 10 месеца по-късно, Щерн установил, че от своето изгнание Жаботински е заповядал коренен прелом в тактиката на Иргун. Всички акции срещу англичаните били отменени. Иргун вече трябвало да сътрудничи на англичаните! Щерн бил готов да последва новата линия, но само ако британците веднага призная суверенитета на еврейската държава "по двата бряга на река Йордан". Докато това стане борбата срещу тях трябва да продължава, смятал той. Жаботински съзнавал, че нищо не може да накара британците да признаят еврейска държава през 1940 г., затова поставил като първи приоритет на ревизионизма във войната създаването на втори Еврейски легион, който да се бие в състава на британската армия срещу Оста. Двете концепции били непримирими, поради което през септември, 1940 г. Иргун се разцепва.
По-голяма част от членовете й последвали Щерн (с нелегално име "Яир", в чест на митичният комадир на крепостта Масада и водач на въстание срещу Римската империя Елиезер бен Яир). Останал с 200 – 300 човека, Щерн ("Яир") разработил план на нелегална война срещу британците, който включвал:
1. Признаване на суверенна еврейска държава върху територията, определенена в книга Битие 15:18, където е казано: "В тоя ден сключи Господ завет с Авраама, като рече: на твоето потомство Аз давам тая земя, от реката на Египет до голямата река, река Ефрат".
2. "Размяна на население", което, според Лени Бренър е евфемизъм за експулсиране на арабското население в съответствие с доктрината "Желязна стена".;
3. Построяване на трети храм в Ерусалим.
В групата на Щерн съзнавали, че не могат да изтласкат Великобритания от Палестина, затова търсели съюз с нейните врагове.
През септември, 1940 г. Щерн и един евреин, който работел в британската администрация в Ерусалим, но бил и таен агент на италианците, изготвили план, според който Мусолини трябва да признае ционистка държава, а в отговор Иргун ще му сътрудничи при бъдещата италианска окупация на Палестина. За всеки случай "Яир" изпратил свой втори емисар, Нафтали Любенчик в Бейрут за да започне преговори директно с Оста. През януари, 1941 г. Любенчик се срещнал с двама германци, Ото фон Хентиг, завеждащ отдела за Близкия изток на министерството на външните работи на Третия Райх, и Рудолф Розен. Фон Хентиг е известен като "фило-ционист" в правителството на Хитлер.
След края на Втората световна война в германското посолство в Турция е открито копие на проекто-споразумението на Щерн. Документът от Анкара, който носи дата 11 януари, 1941 г., е озаглавен "Предложение на Иргун Цевай Леуми за разрешаване на Еврейския въпрос в Европа и участието на Иргун във войната на страната на Германия".
Ето неговия текст:
1. Депортирането на еврейските маси от Европа е предпоставка за решаване на еврейския въпрос, но тя е възможна само ако масите на еврейските бежанци бъдат насочени натам, където е родината на еврейския народ – Палестина и ако това доведе до образуване на еврейска държава в нейните исторически граници.
2. Иргун Цевай Леуми, която познава добрата воля на германския Райх, добронамереното отношение на неговото правителство към ционистката дейност вътре в Германия, и в частност – към ционистките планове за евакуация на евреите, смята че:
а. Съществуват общи интереси между установяването на Нов Ред в Европа в съответствие с германската концепция и истинските национални аспирации на еврейския народ, така, както са формулирани от Иргун.
б. Сътрудничество между Нова Германия и новата национална еврейска държава е възможно и, следователно,
в. Създаването на историческа еврейска държава на национална и тоталитарна основа, скрепено с договор с Германския Райх, може да служи на интересите на една бъдеща силна властова позиция на Германия в Близкия Изток.
3. Като взема предвид горните съображения и при условие, че националните аспирации на израелското освободително движение Иргун в Палестина бъдат признати от страна на Германския Райх, Иргун предлага да бъде включена и да вземе дейно участие във войната на страната на Германия.
4. Това предложение на Иргун е свързано с възможност за военно обучение и организиране на еврейска сила в Европа, под командването на Иргун. Тези военни съединения ще вземат участие във войната за покоряване на Палестина, ако такъв фронт бъде открит.
5. Индиректното участие на израелското освободително движение в започналото установяване на Нов ред в Европа, ще бъде обвързано с положително и радикално решение на еврейския проблем в Европа в съответствие с гореспоменатите национални аспирации на еврейския народ. Това ще укрепи моралната основа на Новия ред в очите на цялото човечество. "
Когато Британия окупирала Бейрут през декември, 1941 г., Щерн изпратил Натан Ялин –Мор със задачата да се свърже с нацистите в неутрална Турция. Той обаче бил арестуван по пътя. Това е последният известен опит на Щерн да предложи услугите си на Третия Райх.
Идеите на Щерн били от край до край несъстоятелни. Германо-италианският съюз предвиждал Средиземноморието да стане сфера на влияние на Италия, не на Германия. Днес са известни и договореностите, постигнати от Хитлер и главния мюфтия на Ерусалим ал Хусеини, при срещата им на 21 ноември 1941 г. Хитлер обяснил, че в момента Германия не може да си позволи да настоява за независимост на коя да е от арабските колонии на Великобритания, нито на Франция, която е нейн съюзник. (По това време правителството на Виши управлява цяла Северна Африка). Фюрерът обаче гарантирал, че когато Германия завземе Кавказ, германските части ще бъдат предислоцирани в Палестина и ще разрушат ционистките селища.
"Щерн виждал как самата Световна ционистка организация успява да се адаптира към Хитлер и даже да постигне споразумения с него. Виждал добрите отношения на Жаботиснки с Мусолини, виждал, че други членове не ревизионисткото движение постигат споразумения с полските антисемити. Затова смятал, че евреите трябва също да направят своя тоталитарна държава." – пише Лени Бренър
Провалът на мисията на Любенчик довел до разцепване на групата на Щерн. Според информациитена Център "Визентал" (http://motlc.wiesenthal.com/pages/t045/t04598.html), на въпроса защо е предприел подобен рискован ход той отговарял, че и Ленин е искал споразумение с германците в Брест-Литовск през 1918 г. "Ревизионисткото ционистко движение предаде Мусолини, а не обратното- писал Щерн. - Ционизмът трябва да покаже на Оста, че е надежден партньор, и да влезе в открит военен конфликт с Великобритани, за да могат германците да видят директните военни предимства от съюза с ционизма".
След този провал групата се преименувала в "Лохамей Херут Израел" (съкр. ЛЕХИ), в превод "Бойци за освобождение на Израел". През февруари, 1942 г., при опит за арест в дома му, Авраам Щерн е застрелян от британската полиция в Палестина.
След смъртта му неговата дясна ръка, Йцхак Йезерницки с нелегален псевдоним "раби Шамир", който ръководел оперативното командване на ЛЕХИ, организира две от най-значимите политически убийства в летописа на ревизионизма. На 6 ноември, 1944 г. ЛЕХИ застрелват лорд Моин, британският губернатор за Близкия изток, а на 17 септември, 1948 г. е убит специалният пратеник на ООН в преговорите за Палестина, шведският граф Фолке Бернадот.
След войната ЛЕХИ се влива в новосъздадената израелска армия. Ревизионизмът останал идеология на Иргун и след 1948 г., когато се разпада на на няколко десни партии в новата държава. Един от неговите водачи, Менахем Бегин, основал партията Херут ("Свобода"), а в началото на 70-те години успява да обедини всички тях в една партия – Ликуд. През 1977 г., когато стана министър-председател, Бегин назначи за външен министър своя стар съратник "раби Шамир" под името Ицхак Шамир. Светът реагира с възмущение. Вестниците в Западна Европа излизат с иронични заглавия, перифразиращи текстове от проекто-спразумението на Щерн с Хитлер, от типа: "Бегин познаваше добрата воля на германския Райх" или "Съществуват общи интереси между хитлеровия Нов ред и националните интереси на еврейския народ"
В отговор Бегин издава пощенска марка с лика на Авраам Щерн, с което го реабилитира като национален герой. По-късно Шамир става премиер на Израел от 1983-84 и 1986-92.
Странно ли е, че управлението на Ликуд, легитимната наследница на Иргун, и имената на нейните водачи от Бегин през Шамир и Нетаняху до Шарон, е свързано с най-кървавите еврейски изстъпления в Близкия Изток?

Версия за печат Изпрати тази статия на приятел
Коментарите принадлежат на техните автори. Аз не нося отговорност за тяхното съдържание.
Вход за потребител
Потребител:

Парола:

Запомни ме



Възстанови паролата

Регистрирай се
Основно меню
Анкета
България се управлява от:
Богоугодни, смирени и човеколюбиви люде
Богоубийци (сатанисти)
Богоборци (психопати, слуги на сатанистите)
Безбожници (идиоти)
Богоубийци, Богоборци и Безбожници
Православни страници, на които вярвам

http://pravoslavieto.com/


Информация за сайта
Кой е онлайн
15 потребител(и) активен(ни) (1 потребителът(те) преглежда(т) Новини)

Участници: 0
Гости: 15

продължи...
Top Books
Powered by MEGIMG © 2004-2010 The MEGIMG Project