Демокрацията - в ада, на небето - Царство”.

Свети правед. Йоан Кронщадски

Тероризъм : РАЗВИТИЕ НА СЪВРЕМЕННИЯ АНТИСЕМИТИЗЪМ
Написал Marin в 19.01.2005 0:21:00 (5345 прочетен)

РАЗВИТИЕ НА СЪВРЕМЕННИЯ АНТИСЕМИТИЗЪМ
Преслав Наков
http://debian.fmi.uni-sofia.bg/~preslav/extras/SEMIT.htm

Живеем в изключително динамично време. Време на преоценка на редица нравствени ценности, на разрешаване и задълбочаване на множество проблеми. Време, в което старите разбирания за света си отиват, за да бъдат заменени с нови. Време на разруха и на съграждане едновременно, на война и на мир, на криза и на благоденствие, на отчаяние и на надежда. Време, в което крехките източноевропейски демокрации, родили се след падането на комунизма, се намират в безпътица по отношение на собственото си бъдеще. Време на радикални промени в световен мащаб. Време на рухване на едни идеологии и на възраждане на други. Време, в което шовинизмът, ксенофобията, расизмът, религиозният фанатизъм и антисемитизмът, доскоро забравени, се надигат със страшна сила.

Думата антисемитизъм е производна от семит, което от своя страна означава : лице, произхождащо от източните народи от бялата раса, споменати в Библията /Стария Завет/, като потомци на Сем, първия син на Ной, а именно юдеин, древен жител на Палестина, живеещ в палетинската провинция Юдея. Освен евреите за семити се считат и следните народи : асирийци, етиопци, сирийци, араби, както и всички, говорещи като свой роден един от езиците от семитската група.
Думите семит и евреин често погрешно се отъждествяват. В този смисъл интересна е тезата, изложена от Никола Николов в "Тайните протоколи", според която източно-европейските евреи не са семити, а са потомци на хазарите, които през VII в. приемат юдеизма. Хазарската държава към X в. е обхващала обширна територия - 1 600 000 кв. км. По това време целият хазарски народ е бил вече поеврейчен, вследствие приемането на юдеизма - пишело се е с еврейската писменост, носели са се еврейски имена, но хазарският езикът се е запазил. По-късно, след завоюването на хазарската държава от Киевска Русия, населението се пръска из цяла Източна Европа, като и до днес се идентифицира с името идиш. Идиш обаче, според Никола Николов, е названието на интернационален език, говорен от 90% от евреите в повече от 40 страни в света, който няма нищо общо със староеврейския.
Съвременният антисемитизъм условно би могъл да се раздели на четири основни вида : европейски, арабски, еврейски и турско-иракски.
Под европейски антисемитизъм ще разбираме антиеврейските настроения в Германия, Русия, Украйна и в останалите страни от стария континент, свързани със засиленото в последно време влияние на ксенофобските, неофашистките и неонацистките елементи.
Арабския атисемитизъм ще свързваме главно с антиизраелските настроения сред мюсюлманските му съседи.
Третият основен вид антисемитизъм - еврейският се основава на антиарабските позиции на Израел /Арабите са семити/.
Турско-иракският антисемитизъм се изразява в геноцида срещу кюрдите, принадлежащи към семитските народи и съставящи не малка част от населението на Турция, Иран, Ирак и Сирия - общо около 12,5 млн. души по сведения от 1979 г. (26). Днес само в Турция техният брой надхвърля 10 милиона. Анкара не се задоволява само с нападения над кюрдски селища на своя територия, но си позволява систематичното нарушаване на иракската граница с цел извършването на въздушни атаки. В отговор на тази политика за последните 10 години кюрдските партизани са провели 11 000 акции срещу турските власти, при което са загинали общо над 34 000 души. Ирак от своя страна, под управлението на Саддам Хюсеин, извърши такива широкомащабни операции срещу кюрдите, че се наложи ООН да вземе мерки, за да ги защити.
Ще разгледаме по-подробно първите два вида антисемитизъм, защото обикновено те се имат предвид, когато се употребява тази дума. По-долу вместо европейски и арабски антисемитизъм, ще пишем само антисемитизъм.
Корените на антисемитизма се крият още в Древността. Началото му се поставя със завоюването на Израел през 63 г. пр. н. е. от римския пълководец Помпей, при което юдеите дават огромни човешки загуби. Тацит сочи цифрата 600 000, докато Йосиф Флавий, съвременник и свидетел на събитията, настоява за 1 100 000 жертви на военните действия и на последвалите разпъвания на кръст, глад и болести. Други 97 000 пленени евреи са били отведени в Рим, където, по време на тържествата по случай победата, са били хвърлени на дивите зверове в амфитеатрите или продадени в робство и разпръснати по всички краища на империята. Разбира се и преди това Юдея е била под чужди владичества - Мидоперсийско и Гръцко, но разправата с поданиците й никога не е била толкова жестока.
На Стария континент юдеите са посрещнати с омраза. Извършвани са непрекъснати нападения над домовете им. Това е и времето на създаване на гетата, където са били затваряни, с цел да се избегне насилието над тях и да им се даде възможност да се бранят.
По-късно местното население започва да обвинява евреите за всички неблагополучия - войни, болести, глад, мизерия и др. Започват жестоки погроми, често дейно подпомагани от правителствата. Евреите са малтретирани, избивани, лишени от елементарни човешки права. Винаги, когато е било необходимо да се отклони народното недоволство, управниците умело са вадели еврейската карта и са организирали кървави погроми (4) :
· Гонение по време на Първия кръстоносен поход (1096 г.) - 12 000 убити;
· Гонение в Германия и Франция по време на втория кръстоносен поход (1147 г.);
· Гонение по време на третия кръстоносен поход (1180 - 1191 г.);
· Гонение през периода на Великото междуцарствие (1254 - 1279 г.) - над 100 000 убити;
· Разгром и изгнание от Англия (1290 г.);
· Разгроми в Германия във връзка с епидемията от чума (1348 г.);
· Разгром и изгнание от Испания (1492 г.);
· Разгром и изгнание от Италия (1493 г.);
· Разгром и изгнание от Португалия (1497 г.);
· Погроми в Украйна по времето на Богдан Хмелницки (1648 г.);
· Погроми в Русия (1881, 1882, 1905 г.). Спазват се стриктно напътствията на Победоносцев : "1/3 от евреите ще измрат, втората ще избием, а третата ще се изсели";
· Погроми в Украйна (1918 - 1920 г.), по лична заповед на белогвардейския атаман Симон Петлюра;
· Холокост по време на Втората световна война;
Няма смъртен грях, в който евреите да не са обвинени. Според съвременните схващания в антисемитските среди юдеите стоят в дъното на всички световни бъркотии през последните 4000 години.
Евреите са обявени за първите изобретатели на тероризма през I в пр. н. е., използван от тях срещу зелотите и синкарите. Набедени са и за запалването на Александрийската библиотека, намирала се в "техния" квартал, с цел унищожение на всякаква нееврейска култура.
В търсенето на доказателствен материал за пропагандата на антисемитизма не е подмината и епохата на римската империя, чиято гибел се свързва от определени кръгове с манипулацията върху Нерон от страна на приелата юдеизма Попея Сабина, в резултат на което той подпалва Рим, унищожавайки по този начин безценни произведения на архитектурата, литературата, изкуството, на римския гений, нанасяйки удар точно върху историческата памет и самочувствието на римлянина, което от своя страна поставя началото на упадъка на целия Античен свят.
За най-голям от еврейските грехове и най-чест предлог за гоненията срещу тях се счита разпъването на Исус. Подобен довод е звучал еднакво убедително както през Средновековието, така и в Хитлеровия райх и неслучайно е един от основните, издигани и днес.
Прави впечатление, че с времето не отпада нито едно по-ранно обвинение към евреите. Нещо повече - всеки изминал ден добавя все нови и нови "открития", уличаващи юдеите в какво ли не. Всеизвестното схващане, че "евреин не работи" в Хитлерова Германия е доразвито в класификацията "непълноценна нация", а днес се появява под формата на обвинение в световна конспирация.
На човечеството са известни множество опити за завладяване на света - като се започне от персийския цар Ксеркс, римския император Цезар, немския крал Карл V, френския император Наполеон Бонапарт и се стигне до Хитлер. Почти всяка европейска държава на определен етап от своето развитие се е чувствала достатъчно силна, за да наложи своето световно господство : Римската империя, Византия, Древна Македония, Германия, Франция, Австрия, Русия, Великобритания, Испания и др. Подобни аспирации са имали и редица извъневропейски страни - Персия, Картаген, Китай, Турция, Япония, САЩ и др. Но нито един от тези планове не се е основавал на мирното завладяване на света - превземане отвътре без кървави сражения, без многобройни жертви, без пълна икономическа и политическа разруха; бавно, неусетно, но сигурно.
Възниква естествено въпросът, дали въобще е възможно налагането на една нация над всички останали по мирен път? Професор Нилус, в заключението си към изданието на "Тайните протоколи" пише, че според тайните документи на ционизма, Соломон и други еврейски учени още през 929 г. пр. н. е. са работили върху план за завоюване на целия свят от Цион. С течение на времето той е бил детайлно доразработен и завършен, като основната му цел е трябвало да се постигне по мирен път - чрез финансово-икономически машинации, които да доведат до пълна духовна деморализация и обществена корупция в световен мащаб. А упадъкът на нравите е разрушил не една държава, считана за непоклатима - Древна Гърция, Рим, Византия, Турция и др. Именно духовната и морална деградация е причина за гибелта на библейските градове Содом и Гомор.
Според съвременните антисемити по пътя към осъществяването на своята цел евреите не подбират средства - сектантство, финансиране на революции, подклаждане на войни и вътредържавни безредици, съюз с масонските ложи, всевъзможни машинации, водещи до отслабване на институциите в световен мащаб.
Основната идея, залегнала в тайния план за завладяване на света е, че когато юздите на властта се отпуснат, то те веднага биват хванати от нечия здрава ръка. Затова са разработени най-различни идеологии, с цел подкопаване устоите на държавното управление - либерализъм, демократизъм, република, парламентаризъм, водещи до установяването на властта на диктаторски режими като комунизъм и фашизъм, замислени също от евреите.
На юдеите се приписват и редица политически убийства - на руските царе Николай I, отровен от лекар-евреин, на Александър II, финансирано от евреи-масони, на Александър III, убит от московския терапевт и масон-евреин Захарин, описано подробно в издадената през 1920 г. в еврейското издателство "Бони и Леврит" в Ню Йорк книга на евреина Едгард Салтуса "Императорска оргия" и много други. Дори и смъртта на Сталин, обвита в загадъчност, се приписва на еврейството. Йосиф Висарионович Джугашвили умира на големия юдейски религиозен празник Пурим - ден на омразата срещу всички неюдеи. Доста странно съвпадение даващо повод за какви ли не инсинуации...
Обвиненията срещу евреите са безкрайно разнообразни, но винаги се явяват само повод за преследванията и погромите. Истинските причини са били винаги икономически. В стремежа си да се самозащитят от гоненията, евреите са се заели с дребна търговия и лихварство - единствените професии, които са можели да упражняват, за да си осигурят право на съществуване - право, подплатено с огромната мощ на парите им. По-късно същите тези натрупани средства се оказват тежък кръст за тях и причина за бъдещите погроми. На това се дължи и антисемитската политика на Хитлер - целта е била финансирането на военните действия.
Евреите са пръснати навсякъде по света и при това винаги са по върховете - във финансовите организации, в банките, в политиката, във върховните съдилища. Възниква естественият въпрос : Какво или кой ги поставя там? Защо достигат до върховете сравнително лесно? Дали това се дължи на еврейския нюх, инициативност и пробивност или на някава зловеща конспирация? Отговорът на тези въпроси е или проеврейство, или антисемитизъм.
От своя страна антисемитизмът съвсем естествено води до съответна реакция у еврейството - ционизъм. Думата е производна от Цион - името на един от двата хълма на стария Йерусалим. Най-общо казано същността на това движение е създаването на еврейска държава в Палестина. Основите на ционизма са поставени от Теодор Херцел - австрийски журналист, негов пръв теоретик, организатор и пропагандатор. През август 1897 г. в град Базел, Швейцария се свиква първият ционистки конгрес, където е приета Първата конституция на движението и е избран централен комитет, на който е възложена задачата да събере ориентировъчната сума от 50 милиарда долара за откупването на Палестина от турския султан.
В подкрепа на Херцеловата идея Англия предлага на евреите 6000 кв. мили ненаселена земя в Уганда. Предложението обаче се отхвърля на Седмия ционистки конгрес, където се приема решението, да не се извършва никаква колонизация извън Палестина, където постепенно започват да се основават еврейски селища.
На 2.XI.1917 г. по предложение на Хърбърт Самюел от 1915 г. английското правителство подписва Балфуровата декларация, признаваща правото на еврейския народ на независима държава в Палестина. В резултат започва масова емиграция на евреи от цял свят, но изведнъж Британската империя се отмята от декларацията си, поради страх от социалистическа революция в Израел, подобна на тази в Русия от 1917 г., което би довело до революционизиране на Близкия и Средния изток.
По-късно популярност набира идеята за създаване на еврейска държава на остров Мадагаскар. Нейни привърженици са и лидерите на фашистка Германия.
Непосредствено след края на Втората Световна война, въпросът намира своето разрешение. Целта на ционисткото движение се постигната. На 29.XI.1947 г. е приета резолюция N#181 на Генералната асамблея на ООН за основаване на еврейска държава в Палестина с територия 14 хиляди кв. км. Двадесет и осем години по-късно Общото събрание на ООН ще приеме резолюция, с която ще постави знак за равенство между ционизъм и расизъм.
Според антисемитската пропаганда гоненията срещу евреите по време на Втората Световна война са организирани със съгласието и съдействието на видни ционисти и финансисти-евреи, като целта е била, чрез добре пресметнати жертви, да се предизвика съчувствие, което да доведе до създаване на еврейска държава.
Самото основаване, или по-точно казано - възстановяването, съвсем не разрешава проблема. Израел възниква върху територии, считани от арабите за изконно техни и при това си позволява незаконното анексиране на Йерусалим и на територия, принадлежаща на все още несъздадената палестинска държава, с което си навлича гнева на арабите, които са категорично против самото му съществуване. Непосредствено след своето създаване Израел е подложен на мощна военна атака от страна на Египет, Сирия, Йордания и Ирак, подкрепени морално и материално от Алжир, Саудутска Арабия, Кувейт и Ливан. Еврейската държава печели войната, но не и мира. Арабските държави не крият намеренията си за реванш, за ислямски джихад и бой до пълното и окончателно унищожаване на Израел. Следват още 3 войни - през 1956, 1967 и 1973 г., от които еврейската държава излиза отново като победител, като анексира целия Йерусалим, територията на арабската държава, както и Голанските възвишения, Цисйордания, Газа и Синай; създава зона за сигурност в Южен Ливан.
Израел се оказва изправен и пред тежки вътрешно-политически проблеми, свързани с разширяването на влиянието на Организацията за освобождение на Палестина (ООП), създадена през 1964 г. За да издържи на този вътрешен и външен натиск еврейската държава въвежда задължителна 3 годишна военна служба за мъжете и 2 годишна - за жените. Военната му индустрия се увеличава до 1/4 от промишленото му производство и консумира 1/5 от бюджета му. За да може своевременно да се предпазва от непрекъснатата военна опасност, Израел създава едно от най-мощните разузнавания в света - Мосад (9). Не на последно място трябва да се посочат и 3-те милиарда долара, отпускани ежегодно от САЩ (18). Във вътрешната си дела Израел провежда миграционна политика, насочена главно в две насоки - прогонване на местното арабско палестинско население и заселване на евреи от Русия и Източна Европа в окупираните територии.
Близкоизточният проблем, обаче, не е само политически, етнически и икономически, но и религиозен. Йерусалим е свещен град на три религии. Той е третата по значение светиня за мюсюлманите след Мека и Медина. В него се намира джамията на Омар, откъдето Мохамед се е възнесъл на кон в рая. За християнството това е свещеният град, където е живял Исус, където е разпнат, където е възкръснал и където ще се върне при Второто Пришествие, в деня на Апокалипсиса. За юдеите това е столицата на земята, която бог Йехова им е обещал и която те владеят по неговата воля.
Йерусалим е място, където на разстояние само 100 м. една от друга се намират светините на две противостоящи си религии - джамията "Ал-Акса" и Стената на плача. Тези съжителстващи в опасна близост религии се отличават с изключителна нетърпимост една към друга. Надигащата се вълна от ислямски фундаментализъм, основаваща се на религиозната нетърпимост на мохамеданите към всички останали, все по-заплашително залива света. Това важи в още по-голяма степен за Йерусалим. Жан-Клод Баро, автор на книгата "Ислямът - религия на силата или силата на една религия", оценява исляма като "най-реакционната, най-антидемократичната, най-затворената за човешките права религия, а също и най-чужда на съвременността"(1).
От своя страна християнството, което претендира да е една от най-човеколюбивите религии, се е израждало не веднъж - в Инквизиция, йезуитски ордени или кръстоносни походи.
С не по-малък фундаментализъм от ислямистите, се отличават юдеите. Те са единствените, празнуващи празник на омразата към всички неюдеи. В свещената им книга Талмуда могат да се прочетат мисли като (8):
"Дори и най-добрият от гоите (гоя - неевреин) трябва да бъде убит." /Abhodah Zarah (26b) T/
"Да пролееш кръвта на неблагочестив е жертвоприношение на Бога." /Ialkut Simoni (245 c)/
"Евреите се наричат хора, християните не са хора."
/Kerithuth (6b, p.48)/
Мненията на велики личности по въпроса за антисемитизма са от изключителна важност, защото те именно служат като негова основа. Несъмнено най-висшата си форма антисемитизмът достига в Хитлерова Германия, където е залегнал като основна идеология. Но не Хитлер, а Карл Маркс е родоначалник на нацизма. В резултат на острия си комплекс за малоценност, породен от еврейския му произход, пречещ на околните да преценят неговите достойнства, създателят на марксизма питае дълбока ненавист против евреите. Именно тези чувства ръководят първите му публикации през 1844 г. в Deutsch-Franzцsishe Jahrbuch, където, под формата на въпроси и отговори, третира еврейските въпроси :
- Каква е основата на юдеизма?
- Егоистична, себелюбива, ненаситна, алчна!
- Каква е тяхната вяра?
- Измама, лъжа и мошеничество!
- Кой е техният Бог?
- Парите!
В същия годишник фигурира и друго, още по-крайно изказване :
"Не може да има никакво разрешение на световните проблеми без унищожението на евреите и на тяхната религия."
"Вярата хиброу ме отвращава."
По-късно тези Марксови идеи се доразвиват и прилагат на практика от Хитлер и неговите приближени.
Ленин, полуевреин по майчина линия, заема коренно противоположна позиция по въпроса. В книжката на Дименщайн от август 1918 г., озаглавена "Ленин по еврейския въпрос", прави следната декларация : "Съветът на народните комисари е наредил на всички съветски депутати да вземат безкомпромисни мерки по отношение на антисемитското движение и да го изчистят из корен; с всички погромаджии да се справят най-жестоко."
Интересно е становището на Хитлер по еврейския въпрос. По тази тема има много изписан материал, но истината е, че не съществува нито един документ, недвусмислено доказващ, прякото целенасочено физическо изтребване на евреи по лична заповед на фюрера. Всички съществуващи документи показват, че целта на лидерите на нацистката партия е била само изселването им. В документ от 21 август 1942 г. на Нюрнбергския процес под NG-258 пише : "Настоящата война дава на Германия възможността, както и задължението, да разреши веднъж завинаги еврейския въпрос в Европа. Политиката за евакуиране на евреите от Европа с най-близкото сътрудничество на райхсфюрера Химлер е още в сила." В същия документ срещаме името на министъра на външните работи Рибентроп, който заявява : "В края на тази война всички евреи трябва да напуснат Европа. Такова е решението на Фюрера. Едно тотално изселване на евреите, с което ще се разреши този проблем. Индивидуалното изселване няма да помогне много."
Понякога Хитлер в приятелски разговори е казвал : "Евреите трябва да си стягат багажа и да изчезват от Европа."
На 24 юли 1942 г. той заявява : "Европа се нуждае от евреите по икономически съображения, но тя трябва да ги изхвърли, защото живеят само за личния си интерес и защото те са расово свързани и са заедно. След края на войната аз твърдо ще поддържам становището всички евреи да напуснат и да емигрират в Мадагаскар или в някоя друга еврейска национална държава."
Не са известни истинските мотиви на Хитлер за "изселване" на евреите от Европа, но едва ли целта е била предпазването им от бъдещите погроми, каквито в миналото не са липсвали. Подобна интерпретация би показала фюрера в светлината на техен спасител. Истината обаче е друга. Според теорията на Хитлер, развита в "Моята борба" , "непълноценните" хора нямат право на живот.
Общоприетите данни сочат, че жертвите на холокоста са 6 млн. души. Международният Червен кръст обаче твърди, че избитите са 300 000 и в никакъв случай не надвишават половин милион. Цифра не е чак толкова фрапираща, имайки предвид компактното еврейско население в Полша и Украйна Тя е отговаряща на относителния му дял сред останалите етноси, населяващи същите територии, дали много по-многобройни жертви във войната. Във всеки случай през периода 1952-1993 г. Западна Германия изплаща "обезщетение" на 2 800 000 евреи, "жертви на нацистки преследвания".
Към края на живота му Сталин е обвиняван в антисемитизъм заради ареста на лекарите-евреи на починалия Жданов. Това, което обаче му навлича дамгосването на СССР като антиеврейска държава, е затварянето на Ана Паукер, съпруга на румънския генерален секретар, през 1952 г. по обвинение в изпращане на милиарди долари на новосъздаденият Израел. Подобни обвинения Сталин е отправял и към останалите евреи, ръководители на източноевропейските държави. По негова заповед московското радио е бълвало антисемитска пропаганда, като е наричало лекарите-евреи на Жданов : "гнусни и отвратителни изроди", "демони в човешки образ", "подкупени агенти от чуждото разузнаване".
А ето какво заявява проф. д-р Оскар Леви : "Ние евреите , които сме били избрани за спасители на света, днес не сме нищо друго освен негови прелъстители, негови унищожители, негови подпалвачи, негови палачи."
Още по-интересно е изявлението на Маркус Ели Раваж в Century Magazine от февруари 1928 г. : "Вие все още не сте започнали да преценявате дълбочината на нашия грях. Ние сме натрапници. Ние сме разрушители. Ние ви отнехме вашия естествен свят, вашите идеали, вашата съдба и си играем с вас. Ние сме в дъното не само на последната война, но и на всяка друга по-голяма революция във вашата история. Ние сме носители на раздори и смут във вашия личен и обществен живот. Ние все още продължаваме да правим това. Никой не може да каже кога ще спрем. Кой знае каква велика и славна щеше да бъде вашата съдба, ако ви бяхме оставили сами на спокойствие."
Нашето съвремие се отличава с изключителна противоречивост по отношение на антисемитизма. От една страна той се засилва в Европа, във връзка главно с неофашистки или ксенофобски изстъпления, а от друга - има признаци, даващи ни основание да считаме, че той е на път да остане само в историята. Американската близкоизточна мирна инициатива - планът Бейкър, прерасна в сериозни и задълбочени преговори, чията цел е трайното уреждане на отношенията между Израел и арабските му съседи. По време на войната в Персийския залив еврейската държава издържа на изкушението да отговори на иракските ракетни нападения. Арабските страни от своя страна подкрепиха съюзническите сили и не се хвърлиха в поредна свещена война срещу Израел. Това недвусмислено показва, че живеем в един изключително динамичен свят, който се отказва от конфронтацията и е на път да забрави антисемитизма; който вече не се ръководи от войнстващия фанатизъм, а от политическата воля за мир.



Близкоизточните мирни преговори са бавен и труден процес, спъван от различни предразсъдъци. Той има своите противници както сред евреите, така и сред палестинците в лицето на Хамас и сред арабите - Ислямски джихад. В този смисъл като че ли Нобеловата награда за мир за 1994 г., присъдена едновременно на израелския премиер Ицхак Рабин, външният министър Шимон Перес и Лидерът на ООП Ясер Арафат, не би могла да дойде в по-неподходящ момент - време на застой на мирните преговори. Несъмнено обаче паметното ръкостискане между тримата на 13.IX.1993 г. във Вашингтон под покровителството на Бил Клинтън разруши "една стена на неразбирателството". В този смисъл наградата насърчава решаването на близкоизточния проблем.
Като че ли в съвременния свят всички предразсъдъци и човеконенавистни идеологии си отиват една след друга. Някои обаче се възраждат с пълна сила - неофашизъм, ксенофобия, шовинизъм, религиозна нетърпимост, антисемитизъм... Дали това е само временно явление от преходния посттоталитарен период или трайна тенденция, ще покаже единствено времето. Еврейският и арабският антисемитизъм са пред своя край (Това обаче в никакъв случай не важи за турско-иракския!). А дали ще бъде изкоренен и европейският, зависи от бързото решаване на икономическите проблеми на Източна Европа. Във всеки случай в България - страната, спасила своите евреи по време на Втората Световна война, антисемитизмът никога не е бил силен. Тук той няма да има почва и за в бъдеще.

Версия за печат Изпрати тази статия на приятел
Коментарите принадлежат на техните автори. Аз не нося отговорност за тяхното съдържание.
Вход за потребител
Потребител:

Парола:

Запомни ме



Възстанови паролата

Регистрирай се
Основно меню
Анкета
България се управлява от:
Богоугодни, смирени и човеколюбиви люде
Богоубийци (сатанисти)
Богоборци (психопати, слуги на сатанистите)
Безбожници (идиоти)
Богоубийци, Богоборци и Безбожници
Православни страници, на които вярвам

http://3rm.info/


Информация за сайта
Кой е онлайн
9 потребител(и) активен(ни) (1 потребителът(те) преглежда(т) Новини)

Участници: 0
Гости: 9

продължи...
Top Books
Powered by MEGIMG © 2004-2010 The MEGIMG Project