1 Затова, като оставим първоначалното Христово учение, нека се стремим към съвършенство, без да полагаме пак основа на покаяние от мъртви дела и на вяра в Бога,

  2 на учение за кръщения, за възлагане ръце, за възкресяване мъртви и за вечен съд.

  3 И това ще направим, ако Бог позволи.

  4 Защото ония, които веднъж са се просветили, вкусили са от небесния дар, станали са причастници на Светаго Духа

  5 и, като са вкусили от добрата реч Божия и от силите на бъдещия век,

  6 са отпаднали, - не е възможно пак да бъдат обновени за покаяние, когато те повторно разпъват в себе си Сина Божий и Го хулят.

  7 Земя, която полива валящия често върху нея дъжд и ражда злак, полезен за ония, за които се и обработва, получава от Бога благословия;

  8 а която изкарва тръне и бодили, тя е непотребна и близка до проклятие, което завършва с изгаряне.

  9 От вас, възлюбени, ние очакваме нещо по-добро и спасително, ако и да говорим тъй.

10 Защото Бог не е неправеден, та да забрави делото ви и труда на любовта, що показахте към Неговото име, като послужихте и служите на светиите.

11 А ние желаем, всеки от вас да показва същото усърдие за пълна увереност в надеждата докрай,

12 за да се не влените, а да подражавате на ония, които чрез вяра и дълготърпение наследяват обещанията.

13 Бог, когато даваше обещание на Авраама, понеже нямаше никого по-горен, в когото да се закълне, закле се в Себе Си,

14 думайки: "наистина ще те благословя и преблагословя, ще те размножа и преумножа".

15 И тъй, с дълготърпение Авраам получи обещанието.

16 Човеците се кълнат в по-горен от себе си, и клетвата за потвърждение туря край на всяко противоречие помежду им.

17 Затова Бог, като особено искаше да покаже към наследниците на обещанието неизменната Си воля, си послужи с клетва,

18 та чрез две неизменни неща, в които не е възможно Бог да излъже, да имаме твърда утеха ние, които прибягнахме да се хванем о предстоящата нам надежда,

19 която за душата ни е като непоклатна и яка котва и която влиза най-вътре, зад завесата,

20 където Иисус влезе предтеча за нас, като стана Първосвещеник навеки по чина Мелхиседеков.