Драги ми Смехурко,Драги ми Смехурко,
Патиланчо Панчо снощи гост посрещна. Пристигна от Варна братовчед му Слави. Тази сутрин рано пред нашта дружина Панчо го представи.
- Патиланци! - рече. - Братовчед ми Слави иде отдалече. Но аз му разказах за нашето царство. И сега го водя другар да ни стане. Кажи нали може, бате Патилане?
Преди да отвърна, Данчо ме превари:
- Току тъй не може! Трябва да се кръсти пред всички другари!
Гостът отговори:
- Какво ти кръщене! Аз си имам име. И прякор отгоре!
И Панчо добави:
- Той се казва Слави. И Левчо му викат.
- Може да е Левчо, може да е Слави - запъна се Данчо, - но пред нас геройство трябва да направи. Туй е, според мене, истинско кръщене. Патиланец верен тъй може да стане! Нали право казвам, бате Патилане?
- Право, Данчо, право. В нашата дружина всички сме юнаци. Когато ни стресне котешка опашка, бягаме през тръни и през камънаци със сила юнашка!
Данчо се засрами, но хитро добави:
- То това е друго, бате Патилане. С най-славни юнаци туй може да стане. Но нали изкупих аз страха тогава?Нали аз опитах на нашата баба ръката корава?
- Зная, Данчо, зная. Но да си признаем: след Благовещене, всички се нуждаем от ново кръщене. С юначество ново трябва да измием срама от тогава... В нашата дружина ще постъпи Слави! И, както го гледам, повече от всички той ще ни прослави!
- Не! - извика гостът. - Аз милост не искам. Още ей сегичка вий ще ме познайте! По дела съдете! Ако заслужавам, в вашата дружина вий ме приемете!... При кошера вижте, как хвърчат пчелите. И бръмчат на орляк. Сред тях ще ида със очи открити! Все така безстрашен оттам ще се върна. И да ме ожилят, "ох" няма да чуйте!
Това като рече, Слави се затече, стигна до пчелите, ръце си разпери, но истински кръстник тука си намери. Впуснаха се вкупом пчелите проклети. Жилнаха му страшно носа и ръцете. Той скочи, политна и, без да усети, кошера събори и сам се стовари над него отгоре.
- Тичайте, другари, госта да избавим! - викнах аз и хукнах. Мойте патиланци припнаха след мене... Хвърлихме се всички в ужасно сражение. И госта спасихме! Но с рани юнашки всички се покрихме.
- Не бойте се, братя! - викна доктор Данчо. - Аз цера му зная. Мокра пръст вземете, раните подути с две ръце мажете!
И цапахме всички лицата, главите. С черна кал покрити, същи негри бяхме! И един на други смешно се кривяхме.
Така ни завари баба Цоцолана.
- А, бре, Патилане, тез негри какви са?!
- Днеска, мила бабо, гостенчето Слави славно отличи се. С пчелите се бори. И доби по храброст първото кръщене. Та и ний край него се поотличихме. От Благовещене срама изличихме. И днеска сме всички пак отбор дружина!
Позасмя се баба, и без бой се мина.
Та така, Смехурко, след това кръщене мойте патиланци станаха седмина.
Поздрав най-сърдечен от тях и от мене!
Твой приятел вечен:
Весел Патиланчо
 |
 |